РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
София, ……………………. 2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдията дело по
несъстоятелност № 1469 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Подадена е молба за откриване на производство по
несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608 ТЗ
вр. и чл.632, ал.1 от ТЗ.
Молителят С.П.П. твърди, че с изпълнителен лист от 27.11.2015 г. по г.д. №
486/2011 г. и с изпълнителен лист от 16.11.2015г. по ч.г.д. № 207/2011 г. на PC П.„Д.Е.” ЕООД е осъдено да заплати на „Б.Т.”
ЕООД сумата от 3 480 лева. Молителят придобил това вземане с договор за цесия
от 15.12.2015 г. След многократни откази на представител на „Д.Е.” ЕООД да
удостовери получаването на уведомлението за прехвърлянето на дълга, С.П. бил
упълномощен и успял да го връча лично на управителя, в съдебно заседание по
г.д.№ 4515 8/2012 г. на СРС, проведено на 16.11.2017 г. Въз основа на това
вземане образувал при ЧСИ per. № 856 Б.Б.изпълнително дело № 20178560402314
срещу „Д.Е.” ЕООД. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника
на 18.01.2018 г. Към момента на подаване на молбата „Д.Е.” ЕООД не било
изпълнил своето изискуемо вземане. По изпълнителното дело не се установило
наличието на каквото и да е имущество или парични средства на длъжника.
Дружеството не
било подавало годишните финансови отчети повече от три години за обявяване в
Търговския регистър. Дружеството имало задължения към ТД на НАП - София в
размер на 50 467.99 лева.
Тези
обстоятелства сочели, че “Д.Е.” ЕООД е търговец, който не е в състояние да
изпълни свое изискуемо и безспорно задължение и се намира в състояние на
неплатежоспособност. На основание чл.608, ал.2 и ал.4 от ТЗ, предвид
неподаването на ГФО и неизпълнението на задължения по изпълнителното дело била
налице презумпцията, че ответникът не е в състояние да изпълни изискуеми
задължения. „Д.Е.” ЕООД било в състояние на неплатежоспособност считано от
16.11.2015 г. - датата на издаване на първия изпълнителен лист срещу него по
ч.г.д. № 207/2011 г. на PC Пещера.
Молителят иска от
съда да открие производство по обявяване на „Д.Е.” ЕООД в несъстоятелност.
Ответникът „Д.Е.”
ЕООД оспорва молбата и твърди, че молителят С.П.П. не е активно
легитимиран. По отношение договора за цесия твърди, че липсва уведомление по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и
липсва счетоводно отразяване на договора за цесия при „Б.Т.“ ЕООД. Освен това
молителят не бил кредитор по търговска сделка.
Вземането било
погасено по давност.
Изпълнителният
лист бил издаден на „Б.Т.“ ЕООД по ч.гр.д. № 486/2011 г. и ч.гр.д 207/2011 г.
по договор за наем между „Д.Е.” ЕООД и „Б.Т.” ЕООД от 01.11.2004 г. и
допълнително споразумение №1/05.07.2005 г. към договор за наем. „Д.Е."
ЕООД преотдавал под наем, наетия от него имот на трети лица, за което събирал
наем. Дейността отдаване и преотдаване под наем
не била в кръга на дейностите, които упражнявал ответника и отдаденият
под наем недвижим имот на ул. Пироткска 5 в гр .София, предмет на договор от
01.11.2004 г. не бил ползван от дружеството за упражняване на търговската му
дейност - ресторантиорство. При това положение не можело да се приеме че е налице неизпълнението на безспорно и
изискуемо парично задължение по
търговска сделка.
Ответникът
оспорва приложения съдебен протокол от 16.11.2017 г. - същият не бил годно
доказателство за наличието на уведомление.
Съдът като обсъди
представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Представено е
Удостоверение изх.№ 27097/3.07.2018 г. за размер на дълга по изпълнително дело
№ 20178560402314 на ЧСИ per. № 856 Б.Б.от 03.07.2018 г., по което се
осъществява принудително изпълнение по два изпълнителни листа на задължения на
„Д.Е.” ЕООД към С.П. като размерът на дълга по изпълнително дело №
20178560402314 на ЧСИ per. № 856 Б.Б.от 03.07.2018 г. е 3480 лв.
Отбелязано е, че към изпълнителното дело са присъединени държавни вземания в
размер 50 467.99 лв.
Представена е Покана за доброволно изпълнение до „Д.Е.”
ЕООД, изпратена по изпълнително дело № 20178560402314 на ЧСИ per. № 856 Б.Б.от 03.07.2018 г., получена на
18.01.2018 г. от управителя на „Д.Е.” ЕООД
Представен е Договор
за цесия от 15.12.2015 г., по силата на който „Б.Т.“ ЕООД прехвърля на
цесионера С.П. вземанията си към „Д.Е.” ЕООД в общ размер 3800 лева.
Представени са
договор за правна защита и съдействие от 15.05.2015 г. за връчване уведомление
за цесия и протокол от съдебно заседание по гр.д.№ 45158/2012 г. и първа и десета страница от Протокол от
съдебно заседание по г.д.№ 4515 8/2012г. на СРС, проведено на 16.11,2017г.,
удостоверяващ връчване на уведомлението за цесия; Уведомление до НАП.
С писмо изх.№
81795/10.09.2018 г. СДВР, отдел „Пътна полиция“ уведомява съда, че на името на
„Д.Е.” ЕООД няма регистрирани ППС.
С писмо изх.№
10-00-3487/5.09.2018 г. ТД на НАП София уведомява съда, че „Д.Е.” ЕООД няма
данни за подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2015, 2016 и 2017 г. и
няма годишни финансови отчети за 2015, 2016 и 2017 г.
Видно от
удостоверение изх.№ 220201800293762/26.09.2018 г., издадено от ТД НАП офис
София „Д.Е.” ЕООД има задължения в размер 28 944.01 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически
състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ,
съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла
на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно
от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1
от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
От представените
договор за цесия, Покана за доброволно изпълнение и признанията на ответника се
установява, че молителят е кредитор на ответника с вземане за, произтичащо от
договор за наем между търговци /„Б.Т.“ ЕООД и „Д.Е.” ЕООД/, което на основание,
който на основание чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ представлява търговска сделка.
Вземането е прехвърлено с представения договор за цесия на молителя С.П. като
уведомлението е връчено на длъжника на 16.11.2017 г. Не е установено вземането
да е погасено по давност.
По силата на договора за цесия молителят е
кредитор на ответника, който има изискуемо задължение към него, произтичащо от
търговска сделка. Вземането на С.П. към „Д.Е.” ЕООД го легитимира да подаде молбата за откриване на производство по
несъстоятелност с правно основание чл.625 от ТЗ.
По делото е установено също, че Държавата е
кредитор на „Д.Е.” ЕООД изискуеми публични вземания, в общ размер на 28 944.01
лв.
От справка в Търговския регистър по партидата на „Д.Е.” ЕООД се установява, че за последните три години 2015 г., 2016 г. и 2017 г. дружеството не е обявявало в Търговския регистър годишните си финансови отчети, което се потвърждава от писмото на ТД НАП София.
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът изхожда от
следното:
Неплатежоспособността е
правна категория, като легално определение за нея е дадено в
чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца.
По делото е установено, че ответникът не е
заявявал за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните 3 години, Самото незаявяване за
обявяване в този срок на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да
приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на
ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе
способността на ответника да погасява задълженията си. Такъв анализ обаче е ответникът не е поискал
да бъде направен по делото.
Предвид
осъществяването на състава на чл.632, ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
Отделно,
съгласно чл.608, ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл. 625,
вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца
след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. По
делото е установено, че в изпълнителното дело, образувано от молителя за
изпълнение на вземането на което основава молбата си, същото е останало
неудовлетворено, което е още едно основание съдът да приеме, че ответното
дружество е неплатежоспособно.
По аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в
който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Съдът приема, че това е
датата, към която е изтекъл 6-месечния срок по чл.608, ал.4 от ТЗ от
получаването на поканата за доброволно изпълнение, към която ответникът е бил в
невъзможност за изпълнение на своето
задължение към молителя – към 18.07.2018
г., която е и датата към която вече е следвало да бъдат декларирани финансовите
показатели за третата поредна година, в която ответникът не е дал за обявяване
финансовия си отчет в Търговския регистър.
Съдът намира, че следва да се постанови
налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Тъй като по делото не е установено
ответникът да притежава налично имущество, което да е достатъчно за покриване
на началните разноски на производството по несъстоятелност и няма предплатени
такива, производството следва да бъде спряно.
Воден от горното , на основание
чл.632, ал.1 ТЗ съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.Е.” ЕООД, гр. София, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 18.07.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по
отношение на „Д.Е.” ЕООД, гр.
София, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Д.Е.” ЕООД, гр. София, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** и
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Д.Е.” ЕООД, гр. София, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ
запор и възбрана върху имуществото на „Д.Е.” ЕООД, гр. София, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството
по гр.дело № 1469/2018 г. СГС, VІ-14 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от
решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: