Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI Б въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдия Д. Алексиева гр. дело № 4030 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 15.12.2020 г. по гр.д. № 69653/2019 г. по
описа на СРС, 31 състав е осъден „Н.м.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на И.Л.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД сумата от 4755,36 лева, представляваща стойността на извършен ремонт за
отстраняване на недостатъците по лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с
рама № W0LSD9EJ5C4232124, закупен по договор за покупко-продажба на МПС от
17.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
29.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1170,21 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от „Н.М.“ ЕООД, ЕИК ******. Твърди, че продадената вещ не е била
със скрити недостатъци, позовавайки се на СТЕ. Изтъква, че купувачът е ползвал
автомобилът 19 дни, като дефектите по двигателя според жалбоподателя са могли
да възникнат в резултат от неправилна експлоатацията. Неправилно съдът е приел,
че недостатъкът е съществувал по време на предаване на автомобила. Изтъква
доводи срещу приетото от първоинстанционния съд, че продавачът бил уведомен за
недостатъка на автомобила. Счита, че
този факт е останал недоказан по делото. Твърди, че два месеца след продажбата,
синът на ищцата уведомил продавача, че колата е в сервиз. Управителят поискал
да прегледа колата, но не получил съдействие. Счита, че необосновано е прието,
че продавачът е уведомен. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил такъв
от И.Л.Ф.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна по подробно изложени съображения
в писмения отговор. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение и разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените възражения и доводи на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като настоящия въззивен състав споделя мотивите
на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Първонистанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, в случаите, в които
продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска
обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Недостатъци, за които отговаря продавача, са тези, които съществено намаляват
цената на вещта или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в
договора употребление (чл. 193, ал. 1 ЗЗД), като знанието на продавача е без
значение за ангажирането на отговорността му за недостатъци (чл. 193, ал. 3 ЗЗД). Въпросът за правата на купувача за недостатъците, които е открил след
приемането на вещта и които недостатъци не са могли да бъдат забелязани при
обикновен преглед на купената вещ, т. е. за скритите недостатъци, се урежда в
чл. 194 ЗЗД, който повелява, че купувачът следва незабавно да уведоми продавача
за открития недостатък (чл. 194, ал. 1, изр. 3 ЗЗД).
Противно на доводите на въззивника по делото се
установяват скрити недостатъци на продаденото на 17.06.2019 г./ съгласно
договор за покупко-продажба на МПС от тази дата/ моторно превозно средство,
марка “Опел“, модел „Мерива“, рама № WOLFSDEJT5C4232124, а именно: нарушена цялост на цилиндровата глава,
наличие на пукнатини на челото на цилиндровата глава на 4 места, вътрешни
пукнатини в турбокомпресора и дефекти в изпусквателния колектор, наличие на
петна по стените на цилиндровия блок в следствие на прегряване. Горните
обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства:
констативен протокол от 20.11.2019 г. от „Д.А.“ ЕАД, за това, че процесният
автомобил е приет на 06.07.2019 г. за преглед с оплакване за бързозагряващ
двигател, частично разглобяване и локализиране на проблема, издадена фактура от
19.11.2019 г. за извършени ремонтни дейности и стойност на сменените части в
общ размер на 4755,35 лева с ДДС от „Д.А.“ ЕАД с получател И.Ф.,
приемо-предавателен протокол от 22.11.2019 г. за предаване от Д.А. ЕАД на Л.Ф.на
двигател с вътрешно горене с посочен номер на процесния автомобил с прилежащите
му части: цилиндрова глава, изпускателен колектор и турбо компресор.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което при
преценката му по чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено, се установява, че всички ремонтни дейности, отразени
в представената фактура от 19.11.2019 г. са в пряка причинно-следствена връзка
с увреждането на процесния лек автомобил, като отразените в констативния
протокол на „Д.А.“ ЕАД дефекти са констатирани от вещото лице при
непосредствения оглед на демонтираните части. Според изискванията на
производителя, процесният двигател не подлежи на възстановяване и следва да
бъде подменен с нов. Стойността на възстановителните дейности с рециклиран
двигател по цени на официалния
представител е 4755,35 лева с ДДС. При изслушването му по чл. 200 ГПК, вещото
лице заявява, че по никакъв начин без разглобяване на автомобила не могат да
бъдат установени посочените дефекти, дори и да бъде извършен преглед на
автомобила в сервиз, без да се разглоби двигателя, също не могат да се
установят. Според вещото лице не може да бъде установено кога са възникнали
дефектите, нито за какъв период от време са се появили, тъй като зависи от
много фактори.
Същевременно по делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.Ф., съпруг на ищцата, от които се установява, че автомобилът
е купен от съпругата му и регистриран в гр. Видин. След регистрацията на
автомобила, в съботен ден по пътя от гр. Видин до гр. София, някъде около
магазин „Джъмбо“, се появила авария и закарал автомобила до най-близкия сервиз
на „Опел“. Появил се код за авария в охладителната система. След преглед в
сервиза се установило, че следва да бъде сменен двигателя, като съществували
два варианта: нов двигател със стойност около 8000 лева или стар на стойност
около 3000-4000 лева. След като разбрали, че повредата е сериозна, свързали се
с продавача, но последният му отговорил, че не може да реши и отказал.
Купувачите почти не били ползвали автомобила - пътували с него веднъж до гр.
Видин и обратно до София. Преценени по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетеля
са логични, последователни, подкрепят се от писмените доказателства и взаимно
се допълват, поради което настоящият състав намира, че следва да бъдат
кредитирани.
При така установените фактически положения несъмнено
дефектите са съществували към момента на продажбата – изминал е съвсем кратък
период от време / около две седмици/ от продажбата, в който период не се
установява необичайно ползване на автомобила. Дефектите не са могли да бъдат
констатирани при преглед в сервиз без да бъде разглобен двигателя на
автомобила, т.е. касае се за скрити недостатъци. Непосредствено след узнаването
за тях, продавачът е уведомен за същите, но отказал съдействие съгласно
свидетелските показания на съпруга на ищцата. В хипотезата на свидетел
заинтересовано лице, съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти
от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост,
а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички
доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и
показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността
на изнесеното от тези лица./ Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
665/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.М./. Доколкото свидетелските
показания на съпруга на ищцата са последователни и съответстват на събраните по
делото доказателства се налага извод за тяхната достоверност, а възраженията
във въззивната жалба, че не било доказано уведомяване на продавача са
неоснователни.
Следователно първоинстанционният съд правилно е установил
фактическите положения по делото и е приел, че по делото са налице кумулативно
всички материални предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 195, ал.
1, предложение последно ЗЗД, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените разноски. Същата е претендирала сумата от 960 лева за
възнаграждение за един адвокат. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност. Настоящият състав намира, че във въззивното производство делото
не се отличава с фактическата и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено на
осн. чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния
размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, а именно 675,40 лева с вкл.
ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 15.12.2020 г. по гр.д. № 69653/2019 г. по описа на СРС, 31 състав.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Н.м.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на И.Л.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 675,40 лева с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.