РЕШЕНИЕ  

 

№                          06.07.2009  г.            Град  Пазарджик

 

 

В      И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

ПАЗАРДЖИШКИ  РАЙОНЕН СЪД    граждански състав

На   шести юли                               две хиляди и девета година

В  публично заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н.Ц.

 

Секретар: М.К.    

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №1615    по описа за  2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.7 и сл. от ЗЗСДН.

Образувано е по молба на Е.Н.П. ***, ЕГН- ********** против А.П.П., ЕГН- ********** ***, в която се твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат родено едно дете –П. А. П., което е на 3 години и 4 месеца. Твърди, се че при сключването на брака ответникът бил студент по медицина и първоначално живеели в град П. в апартамент собственост на молителката. През 2007 г. той завършил образованието си и започнал работа в град П., УМБАЛ С. Г. град П. и се преместили да живеят в апартамент собственост на неговите родители в град П. Твърди се, че от началото на семейния им живот между тях имало несъгласия и разправии, като ответникът бил доста агресивен, влизал в конфликт с други хора, посягал да бие и съпругата си. След като започнал работа ответникът се променил в негативен аспект, като конфликтният му характер се насочил към молителката и отношенията им се влошили. Двамата взели решение да се разведат по взаимно съгласие. На 13 март 2009 г. молителката  се изнесла заедно с детето и отишли в град П. В неделя на 17 май 2009 г. тя отишла с родителите си с камион и хора за да вдигне багажа си от семейното жилище. Същият ден ответника бил там, помагал и не са имали разправии. Разбрали се на следващия ден тя да отиде да вземе остатъка от багажа си, като ответника бил на работа и трябвало да присъства майка му. В съответствие с уговорката молителката отишла заедно с майка си и други момчета, които била наела да помагат при товаренето. След като взели багажа и момчетата с товарния автомобил заминали,  майката на ответника поискала от молителката да върне обратно ключа за апартамента. Последната заявила, че част от документите и липсват и казала, че ще даде ключа, когато ответника и предаде документите. Майката на ответника настояла да го изчакат, но те тръгнали. Молителката и майка й тръгнали с лек автомобил собственост на родителите й  и докато били още на едно от кръстовищата в град П. ответника ги настигнал с лекият си автомобил.  Слязъл от колата, застанал пред тяхната кола и направил на молителката знак с ръце да отбие настрани да слезе. Личало, че е агресивно настроен, в каквото състояние бил й посягал, и от което молителката се страхувала. Затова не отбила и не слязла от колата. Страхувала се, че ще налети да я бие на кръстовището, като не изпълнила молбата му той започнал да блъска страничното стъкло на предната врата, ритал вратата, качил се върху капака на колата, в това време светнал зелен сигнал и те продължили. Ответникът тръгнал с автомобила си след тях, опитал се я да избута с колата в дясно, за да спре, но тя успяла да намери пролука, и да избяга. На следващия светофар той отново спрял отстрани на нейната кола, слязъл и направил опит да отвори предната врата, при което счупил ръчката й. В същото време тя се обадила по телефона и той избягал с колата си. Молителката твърди, че по-късно ответника и се обадил по телефона, казал и, че вече не е съгласен на споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие и я заплашил с думите „ От тук нататък ще видиш, какво ще става”. Искането към съда е да постанови решение, с което да наложи на ответника предвидените в Закона за защита срещу домашно насилие мерки за срок от една година.

В съдебно заседание молителката чрез пълномощника си поддържа молбата.

Ответникът чрез пълномощниците си оспорва молбата и моли същата да се остави без уважение  като неоснователна.

Съдът като се запозна с постъпилата молба, становището на ответника, събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното :

Безспорно се установи по делото, от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 11.09.2005 г., като отношенията им са влошени и същите са в процес на развод.

От показанията на свидетелката Д. П. се установи, че на 17 май 2009 г. тя и дъщеря й – молителка по делото, са отишли в апартамента на ответника за да вземе последната багажа си. При товаренето и превоза на багажа същия ден не са имали конфликти, дори ответника е помагал. На следващия ден отново отишли за да натоварят останалия багаж и малко преди да си тръгнат майката на ответника казала на дъщеря й ,че трябва да остави ключовете за апартамента. Молителката отговорила, че няма да ги остави , тъй като в жилището имало лични нейни документи. След това двете си тръгнали с лекият им автомобил, като на един от светофарите на бул.”М. Л.”се появил ответника и се опитал да ги спре. Опитвал се да ги притиска и им казвал, да отбият в неговата посока. После хванал ръчката на вратата с цел да я отвори и я изкъртил. След това дъщеря й се обадила на телефон 112 и ответника ги оставил. На следващия ден ответника ходил с един приятел в дома им и тогава им казал, „Аз ще ви кажа, какво ще става по -нататък”. Според показанията на свидетелката П. други заплахи не е отправял.

В същата насока са и показанията на свидетеля Н.

По реда на чл.176  ал.1 от ГПК ответникът заяви в съдебно заседание, че на 18 май 2009 г. е бил на работа и не е излизал от болничното заведение.

В  подкрепа на това твърдение, са представени писмени доказателства  и е разпитан свидетеля Х., който в съдебно заседание заяви, че е работил заедно с ответника и не си спомня на въпросния ден, същият да е излизал от болничното заведение. Като свидетел на ответната страна беше разпитан и свидетеля Г., който заяви в съдебно заседание, че на 31 май 2009 г. е срещнал молителката, ответникът и детето им, седели са в питейно заведение  и отношенията между тях изглеждали нормални.

При тези данни съдът намира, че не би могло да се направи обоснован извод, че ответника е осъществил състава на чл.2 от ЗЗСДН, а именно, че е извършил акт на физическо или психическо насилие по отношение на съпругата си. Не би могло да се направи и извод за осъществен опит за такова насилие, доколкото при така изяснената фактическа обстановка по делото  не би могло да се приеме, че ответникът е пристъпил към изпълнение на деянието по чл.2 от ЗЗСДН. Единствено са налице данни, за осъществен състав на чл.216  от НК по отношение на лекия автомобил. Тези обстоятелства обаче не обуславят извод за извършен акт на домашно насилие. В молбата си молителката твърди, че ответникът е бил агресивно настроен и в това състояние той и е посягал и тя много се е страхувала. Доказателства в подкрепа на тези твърдения обаче не са ангажирани по делото, поради което съдът не би могъл да приеме, че на процесната дата ответникът с поведението си е предизвикал основателен страх  у молителката  за осъществяване на физическа саморазправа.

Предвид гореизложеното съдът намира, че молителката  не е провела успешно пълно и главно доказване твърденията си, което да обособи извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника на процесната дата, поради което молбата и за постановяване на мерки по ЗЗСДН следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото в тежест на молителката следва да бъдат възложени направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт  ДТ в размер на 25 лева.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

 

                             Р    Е      Ш      И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  молбата на Е.Н.П. ***, ЕГН- ********** против А.П.П., ЕГН- ********** *** за постановяване на мерки от ЗЗСДН, по повод извършен спрямо молителката Акт на домашно насилие на 18 май 2009 г. на основание чл.8  т.1 във връзка с чл.5 т.1 от ЗЗСДН.

ОСЪЖДА  молителката Е.Н.П. ***, ЕГН- ********** да заплати на ответника А.П.П., ЕГН- ********** *** направените по делото разноски в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА  молителката Е.Н.П. ***, да заплати  ДТ в  размер на 25 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

 

РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване с в едноседмичен  срок от днес за страните  пред ОС гр.Пазарджик.

 

 

 

          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: