О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
14.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 309 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, ул.“Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Т.Я. Кънев- управител, чрез юрисконсулт
Д.А., срещу Разпореждане № 396 от 26 март
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че целите на заповедното производство са опростеност,
ускореност и ефективност, но и улеснено признаване и изпълнение на съдебния
акт, които са в основата на приемането и са прогласени в Регламент (ЕО) №
861/2007 г. на ЕП и съвета от 11 юли
Относно „неравноправния
характер” на претендираните вземания развива
съображения, основани на тълкуването на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в който е
транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г.и счита ,че след като не разполага
с доказателства, заповедният съд не може да прецени кумулативното наличие на
предвидените в тази разпоредба предпоставки за неравноправност.
На следващо място развива съждения относно правната
същност на неустойката и нейната функция, позовавайки се на чл.92, ал.1 ЗЗД- да
обезпечи изпълнение на задължението и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението. Затова приема, че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Позовава се и на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че не е налице визираната в него
хипотеза, при която неустойката е нищожна само, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Оспорва мотивите на съда, че е нищожна само на основание
противоречие с добрите нрави. Относно претендираната
със заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението
изтъква, че тя е израз на свободата на договаряне между страните- чл.9 ЗЗД и е
допустима, съгласно чл.10а,ал.1 ЗПК.
Моли да бъде отменено разпореждането на Луковитския районен съд и да се постанови издаване на
заповед за изпълнение за всички претендирани със
заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от е започнало по повод
заявление, подадено до Луковитския районен съд от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
********* срещу длъжника С.С.М., ЕГН ********** ***, за парично вземане, основано на Договор за кредит „Бяла карта” с № 517332 с „Аксес Файнанс”ООД, като кредитор.Договорът
съдържа и условие, че кредиторът има право да прехвърли вземането си на трето
лице. Излага, че „Аксес Файнанс”ООД е предоставило на длъжника договорната сума
под формата на револвиращ потребителски кредит в
максимален размер на 100 лева, с разрешен кредитен лимит по международна карта Access Finance /iCart/ Visa,
които последният се задължил да ползва и върне съгласно условията на договора.
На 27 ноември 2018 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, който става титуляр на вземането, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената
продажба на вземане на 04 декември
Според заявителя, длъжникът е останал да дължи
следните суми: 95.07 лева главница; 10.53 лева договорна лихва за периода от 20
септември
Районният съд е уважил заявлението и издал Заповед
№ 141 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от 26 март 2019 година, с която разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за
забава, както и за разноски общо в размер на 75.00 лева ( 25.00 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение). С Разпореждане № 396/26 март
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и лихва за забавено плащане на главницата (мораторна лихва), включва и неустойка (23.04 лв.), разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението по кредитната сделка (170.20
лева). В заявлението (т.12) е посочено, че неустойката представлява санкция за
длъжника, който не е изпълнил задължението си в 3-дневен срок след падежа да предостави
на заемодателя обезпечение, а именно поръчител, така и да заплати сума в размер
на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневен
срок до предоставяне на обезпечението.
Посочено е също, че при забава за плащане на текущо задължение или на
посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит кредитополучателят
дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите. Освен това се е съгласил, че при настъпила предсрочна изискуемост дължи
еднократно и заплащане на такса в размер на 120 лева за разходи за извънсъдебно
събиране на задължението. В настоящия случай начислената такса разходи за
събиране е в общ размер на 170.20 лева.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка, такси и разходи за събиране на вземането имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на
длъжника да осигури поръчител, като задължението за поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущо задължение на падежа, т.е.
след сключване на договора, а срокът е изключително кратък срок (3-дневен), се
налага изводът, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и
търговски правоотношения- този за справедливост, изискващ закрила и защита на
всеки признат от закона интерес.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за тези суми.Претендираното от заявителя вземане за неустойка в размер на 23.04 лева и за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 170.20 лева, не се дължат от заемателя.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 396 от 26 март
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: