И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 35/12.06.2007 година, постановена по н.ох.д. № 145/2006 година по описа на Крумовградския районен съд, Димитър Славов Гегов от гр.Крумовград е признат за виновен в това, че на 01.07.2006 година в гр. Крумовград в съучастие като извършител с Шенол Мустафа Юсеин от гр. Крумовград, с ЕГН **********, се съвкупил с Елеонора Момчилова Станоева от гр. Крумовград, с ЕГН **********, като същата е била принудена към това със сила и изнасилването е извършено от две лица. С присъдата Димитър Славов Гегов е осъден да заплати на Елеонора Момчилова Станоева от гр. Крумовград, с ЕГН ********** сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2006 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 100 лева, като гражданският иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Крумовградския районен съд направените по делото разноски в размер на 507,50 лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 240 лева. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Димитър Славов Гегов от гр.Крумовград, който я обжалва като незаконосъобразна и незаконосъобразна. Твърди се, че обвинението не било доказано по несъмнен начин, като били налице редица съществени противоречия в показанията на пострадалата Станоева относно съществени обстоятелства от значение за квалификацията на деянието. Употребата на твърдяната от обвинението сила не била доказана. Отсъствали доказателства за осъществяване от страна на жалбодателя на полов акт със свидетелката. На следващо място, неоснователно от страна на съда било отказано разширяване кръга на експертите-психиатри, които да установят можел ли е жалбодателят да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието. Моли се с жалбата първоинстанционната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържат жалбата. Правят искане за събиране на нови доказателства. Гражданската ищца и частен обвинител Елеонора Момчилова СТаноева от гр.Крумовград, редовно призована, не се явява. Защитникът й в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата като правилна да бъде потвърдена. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното: Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил изводи относно авторството на деянието, съставомерните му признаци от обективна и субективна страна, и квалифициращите го обстоятелства. Въз основа на подробен и точен анализ на доказателствата по делото е направил както изводът, че подс. Димитър Славов Гегов от гр.Крумовград е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, така и изводът, че същият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, които се споделят изцяло от въззивния съд като правилни и обосновани. Преценявайки съвкупността от доказателства, събрани и проверени от първоинстанционния съд се установява фактическа обстановка, аналогична с възприетата такава, като нови фактически положения не се установяват включително от заключението на тройната съдебно психиатричо- психологична експертиза и разпита на изготвилите я вещи лица в проведеното въззивно съдебно следствие. Така, за установено от фактическа страна се приема следното: Досъдебно производство № 84/2006 година по описа на РПУ Крумовград е било образувано срещу Шенол Мустафа Юсеин, Айхан Мюмюн Шакир и Димитър Славов Гегов, и тримата от гр. Крумовград за извършено в съучастие като извършител престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, с пострадалата Елеонора Момчилова Станоева от гр. Крумовград. С влязло в сила постановление за прекратяване на досъдебно производство от 09.11.2006 година на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура Крумовград, същото е било прекратено по отношение на обвиняемия Айхан Мюмюн Шериф поради липса на достатъчно доказателства за участието му в извършване на престъплението и на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. По отношение на обв. Шенол Мустафа Юсеин наказателното производство е приключило със споразумение за прекратяването му по реда на чл. 381 и сл. от НПК, което по н.о.х.д. № 144/2006 година, Крумовградският районен съд е одобрил с определение от 01.12.2006 година и по силата на което Юсеин е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, и е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от четири години, считано от влизане на определението в сила. Производството спрямо обв. Гегов, настоящ жалбоподател е приключило с внасяне на обвинителен акт в Крумовградския съд с повдигнато обвинение по чл. 152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като предмет на проверка е невлязлата в сила присъда, постановено по образуваното наказателно дело от общ характер. В първоÞнстанционното съдебно производство Шериф и Юсеин са участвали в качеството на свидетели на основание чл. 118, ал.1, т.1 от НПК. Подс. Димитър Славов Гегов е роден на 05.01.1978 година в гр.Крумовград. Неженен, неосъждан. Със средно образование. Работи като общ работник в общежитие към СОУ „В.Левски” гр. Крумовград. Постарадалата Елеонора Момчилова Станоева от гр. Крумовград, към 01.07.2006 година е била на шестнадесет години, ученичка в 10 клас на ПГТ „Хр.Смирненски” гр. Крумовград. На 30.06.2006 г. свидетелките Елеонора Станоева и Николина Вълчева Вълчева- нейна приятелка, посетили кафе - аперитив "Флора", намиращо се в градския парк в гр. Крумовград. Там се се срещнали със свидетелите Красимир Жеков Стоянов, Валентин Иванов Тодоров и Венцислав Йосифов Манков, тримата от с. Тихомир, общ. Кирково и седнали заедно на една маса. Около 22. 30 часа свидетелките Станоева и Ваня Пенкова Гачева отишли до тоалетната в заведението. При опита на Станоева да влезе, видяла вътре Айхан Шериф и Шенол Юсеин, които не познала. Отправила към тях репликата: "Хайде бе, педали, по - бързо!", на което Юсеин реагирал ядосано. Свидетелката Гачева й казала, че това са Айхан и Шенол, при което Станоева им се извинила, че не ги е разпознала и, че съжалява за думите си. Двамата й казали, че няма проблем и се върнали в заведението. Св. Станоева седнала отново на масата си, като след известно време при нея дошъл подс. Гегов. Седнал до свидетелката и започнали да разговарят за нейна приятелка от гр. Пловдив, братовчедка на подсъдимия. Разговорът я разстроил и свидетелката се разплакала. Подсъдимият й казал да не плаче и й предложил да отидат да се разходят в парка, за да се успокои. Подсъдимият и свидетелката излезли от заведението и се насочили към близката пейка, като след тях излязъл и св. Айхан Шериф. Тъй като минавали хора, свидетелката и подсъдимия станали от пейката и тръгнали към изоставения басейн, който се намирал по-навътре в парка. Седнали на цимента. Подсъдимият я прегърнал през рамото, като започнал да успокоява свидетелката. В този момент при тях дошли свидетелите Айхан Шериф и Шенол Юсени. Без никакви обяснения св. Юсеин я бутнал назад над басейна, после я дръпнал рязко напред и тя паднала на земята. Започнал да дърпа и сваля панталона й, с който била облечена. Свидетелката започнала да рита и да вика за помощ, при което й затиснали устата. Св. Айхан Шериф свалил панталона и бельото си и легнал върху свидетелката с намерение да се съвкупи с нея, но не получил ерекция и след известно време се отказал и станал. След това върху свидетелката легнал св. Шенол Юсеин, който се съвъкупил с нея, като пострадалата продължавала да вика и да прави опити да се съпротивлява, като молела подс. Гегов да й помогне. След св. Юсеин, по същия начин със свидетелката се съвкупил подс. Гегов, като през времето, докато бил върху нея Шенол Юсеин й държал ръцете. Виковете за помощ на свидетелката били чути от свидетелката Снежана Асенова Шаламанова, която живеела в жилищния блок, намиращ се в близост до басейна. Внучката на свидетелката се обадила в РПУ – Крумовград и съобщила, че откъм басейна се чуват викове за помощ. За мястото веднага потеглил патрулен полицейски автомобил. При появата му, подс. Гегов с останалите двама побягнали. Свидетелката Станоева успяла да облече панталона си и боса тръгнала към дома си, като по пътя била спряна и отведена в РПУ - Крумовград. Мобилният й телефон, марка "Сименс", модел С 62 останал на масата в заведението, където бил намерен и предаден от свидетеля Емин Емин Али, който работел като готвач. С протокол за оглед на местопроизшествие от 01.07.2006 г. в близост до южната стена на градския басейн били иззети маратонките на пострадалата. От заключението на съдебномедицинска експертиза № 14/ 01.07.2006 г. се установява, че на пострадалата Елеонора Станоева са причинени кръвонасядания по лицето и палеца на левия крак, охлузвания на кожата на гърба; разкъсване на девствената ципа - дефлорационна щърбина към 6 часа по часовниковия циферблат, достигаща до основата й, с оточни и кръвонаседнати ръбове, които при допир кървят. Разкъсването е получено при вкарване във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто е мъжкият полов член в състояние на ерекция. Съобразно неговия вид, то е възникнало преди по - малко от едно денонощие. Не са открити цели морфологично запазени сперматозоиди на направените намазки на влагалищно съдържимо. При освидетелстването на Юсеин и Гегов не са били открити следи от външни увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, крайниците и половата област. Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза № 17/ 01.07.2006 г. на Айхан Шериф са били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и шията, които са възникнали преди по - малко от едно денонощие. На 01 .07. 2006 г. е била взета кръвна проба от свидетелката Станоева и от Протокол № 320 / 04 .07. 2006 г. за извършена химическа експертиза е видно, че в изследваната проба няма наличие на етилов алкохол. От заключението на комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза № 95/2006 година на пострадалата Елеонора Момчилова Станоева се установява, че към момента на извършване на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея, била е в състояние обективно да възприема факти и събития и може да дава достоверни показания за тях. От назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза № 96/2006 година, приета от първоинстанционния съд като доказателство и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че подсъдимият Димитър Гегов страда от шизофрения - параноидно афективен синдром (маниоподобен). Към датата на освидетелстването – 18.07.2006 година психичното му заболяване е било в ремисия, която е достатъчно трайна, а при личността е налице социална и професуонална адаптация. Не се установяват резидуални психотични симптоми, липсват негативни симптоми като емоционално обезцветяване, недостатъчност на енергетичния потенциал, т.е. липсва абсолютна пречка за носене на наказателна отговорност. Експертизата сочи още, че подсъдимият е бил вменяем по време на извършване на деянието на 01.07.2006 година и е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Липсва продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да пречи на провеждане на производството. Налице е психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава правилно и достоверно обяснение за тях. След внасяне на обвинителния акт в първоинстанционния съд, поради влошаване състоянието на подсъдимия, същият е бил хоспитализиран в ПД - Раднево за периода 08.01.2007 г. - 23.03.2007 г, като след проведеното стационарно лечение, това състояние е било медикаментозно купирано, което е видно и от приетата като писмено доказателство поетапна епикриза, изд. от Психиатрична болница гр.Раднево. Предвид тези данни по делото, първоинстанционният съд е назначил преди откриване на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза с оглед установяване на обстоятелството дали след извършване на деянието подсъдимият е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието. От изготвеното заключение по експертиза № 46/2007 година и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се сочи, че след извършване на деянието е регистрирано влошаване на състоянието с обостряне на параноидно афективната симтоматика и последваща хоспитализация в ПБ Раднево за периода 08.01.2007 година- 23.03.2007 година, т.е. изпаднал е в продължително разстройство на съзнанието, което след провеждане на стационарно лечение е медикаментозно купирано и към датата на изготвяне на експертизата- 16.04.2007 година е спокоен, апсихотичен, със запазен спомен за случилото се. Вещото лице в разпита си сочи, че няма пречка и подсъдимият може да участва в наказателния процес, както и че по време на извършване на деянието е бил в продължителна медикаментозна ремисия и е бил в състояние правилно да възприема фактите и събитията, имащи отношение към делото. От заключението на комплексната съдебна психиатрична – психологична експертиза № 147/2007 година, назначена във въззивното съдебно следствие и от разпита на вещите лица, по поставените въпроси същите са посочили следното: 1. диагнозите на заболяванията, предмет на болничните листове с № 0445840 - л.128 от делото пред първата инстанция, № 5453715 - л.129 от делото пред първата инстанция диагнози по МКБ10, с код Р20.0 Шизофрения и №5453719 - л. 130 от делото пред първа инстанция е посочена диагноза по МКБ10, с код Р20.0 Шизофрения, диагноза Параноидна шизофрения, пристъпно- прогредиентно протичане, терапевтична ремисия. Шизофренните разстройства могат да бъдат свързани с продължително разстройство на съзнанието, когато се касае за влошаване на състоянието с обостряне на симптоматиката /наличие на психотична продукция, а именно халюцинаторна и параноидна симптоматика, която обуславя болестно променено отношение към реалността и изводимо несъответно патологично поведение в ежедневието/. Шизофренията е психично заболяване, което има тенденция за хронично протичане с многократни епизоди на влошено състояние, които могат да бъдат с различна интензивност, тежест и характер на болестната симптоматика. В голяма част от случаите лечението е продължително, изискващо системен и продължителен прием на поддържащо лечение, тежестта на заболяването зависи от хода на протичане на шизофрения процес. 2. Шизофренията като заболяване има хронично рецидивиращ ход в повечето случаи, но заболяването се повлиява медикаментозно в различна степен, като може да се стигне до медикаментозна ремисия, с различна продължителност. Здравният статус на болния се повлиява от поддържащо лечение. Характеристиката „хронично" предполага период на психична уравновесеност и стабилност. 3.Диагноза „шизофренна психоза, хронично протичане" и ”параноидна шизофрения параноидно-афективен синдром /маниоподобен/ „са тъждествени с оглед на позитивната симптоматиката, но са различни с оглед на уврежданията, протичането и поведението на болния. Заболелите с диагноза „шизофренна психоза „хронично протичане” са с нарушено ядро на личността и социалното функциониране, стават вели, безинициативни и емоционално обезцветени, с постоянна хипобулия. При „параноидна шизофрения - параноидно- афективен синдром маниоподобен/ „има позитивна симптоматика, но ядрото на личността е съхранено и социалното функциониране е на задоволително ниво. По време на обостряне с изразена психотична симптоматика могат да се наблюдават нарушения в мисловния процес /в структурата, съдържанието, скоростта - забавеност, разкъсаност, налудни идеи, ускореност/ и в емоционално-волевата сфера /несъответен, снижен или повишен афект на болния, волевите промени могат да бъдат хипобулия, хепирбулия, парабулия/. 4.Подсъдимият Димитър Савов Гегов е разбирал свойството и значението на деянието и могъл е да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието — 01.07.2006 год., тъй като е бил в ремисия. 5.Подсъдимия Димитър Савов Гегов след извършване на деянието не е изпадал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелката Станоева, дадени в първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло, от показанията на свидетелите Николина Вълчева, Стоянка Кайрякова, Снежана Шаламанова, Айхан Шериф, Юмише Топал, Хатидже Кисьова, Шенол Юсеин, на които съдът дава вяра, от показанията на свидетелите Ваня Гачева, Емин Али, Метин Осман, Красимир Стоянов, Валентин Тодоров и Венцислав Манков, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал.3, във вр. с ал.1, т.5 от НПК, които съдът възприема; от писмените заключения на описаните съдебно-психиатрични експертизи № 95/2006 година на пострадалата Елеонора Момчилова Станоева, № 96/2006 година, № 46/2007 година и № 147/2007 година, всички касаещи подс. Гегов и разпита на вещите лица в съдебно заседание; от писменото заключение на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 14/ 2006 година, № 15/2006 година, № 16/ 2007 година и № 17/2007 година и от разпита на вещото лице д-р Н.Маринов в съдебно заседание, всички експертизи, приети като доказателство като обективни, пълни и компетентно изготвени; както и от писмените доказателства по делото. Показанията на св. Станоева се възприемат изцяло- същите са последователни логични и безпотиворечиви. Следва по отношение степента на подробност и липсата на детайли в показанията й да се отчете влиянието на цялостната обстановка, в която е била поставена- стресовата ситуация, обстоятелството, че е била нападната от трима мъже на безлюдно тъмно място, че е била изнасилена включително от подсъдимия, в когото е имала доверение, че е била непълнолетна и до този момент не е имала полов контакт. Това обяснява недостатъчно ясния й спомен дали св. Айхан Шериф я е изнасилил, или че не може да посочи кой от мъжете е запушил устата й, за да не да вика. Показанията й обаче са в достатъчна степен конкретни по отношение действията на подсъдимия и тези на св. Шенол Юсеин, както и относно собственото й поведение. Показанията й наред с това са добросъвестни и обективни- обратното би означавало да посочи, че включително и св. Айхан Шериф я е изнасилил. Показанията на свидетелката освен това се потвърждават от показанията на свидетелите Айхан Шериф, който сочи, че първи той се опитал да се съвкупи с нея, но бил много пиян и не успял, а след него се изредили подс. Гегов и св. Шенол Юсен. Последният свидетел също дава достатъчно конкретни и изчерпателни данни относно участието на подс. Гегов в изнасилването на пострадалата. Ето защо, показанията на свидетелката не са изолирани, а се подкрепят от множество други както гласни, така и писмени доказателства. В тази връзка показанията на св. Шаламанова потвърждават показанията на св. Станоева относно обстоятелството, че е викала за помощ, като виковете й са били чути от посочената свидетелка, чиято внучка се е обадила в полицейското управление. На следващо място, заключението на съдебномедицинската експертиза е в подкрепа на показанията на св. Станоева, че се е съпротивлявала, като е ритала, ухапала единия, искала да се изправи, но я натискали към земята, след известно време видяла, че има синина под окото. Тази експертиза е установила кръвонасядания по лицето и палеца на левия крак, охлузвания на кожата на гърба на пострадалата. Експертизата е установила също така разкъсване на девствената ципа, получено при вкарване във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто е мъжкия полов член в състояние на ерекция. При освидетелстването на св.Айхан Шериф са били установени кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и шията, възникнали преди по-малко от едно денонощие, което съвпада с инкриминираната дата и се обяснява със съпротивата на св. Станоева, която в началото е била най-силна и активна, а св.Шериф е бил първи. При следващите двама съпротивата на свидетелката е била вече сломена, с което се обяснява липсата на белези от увреждания на останалите двама участници в изнасилването. С оглед на така обсъдените доказателства по делото, се налага безспорният извод, направен и от първоинстанционния съд, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 152, ал.3, т.1, във вр. с чл. ал.1, т.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а именно: на 01.07.2006 година в гр. Крумовград в съучастие като извършител с Шенол Мустафа Юсеин от гр. Крумовград, с ЕГН **********, се съвкупил с Елеонора Момчилова Станоева от гр. Крумовград, с ЕГН **********, като същата е била принудена към това със сила и изнасилването е извършено от две лица. Изложените от първоинстанционният съд правни изводи относно обективната, субективната страна на престъплението и квалифициращите го обстоятелства са правилни, изчерпателни и почиват на закона и доказателствата по делото. От обективна страна, престъплението по чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е осъществено, като е използвана сила спрямо пострадалата за сломяване на съпротивата й. Пострадалата освен това не е била навършила осемнадесет години. Изнасилването е било осъществено от две лица. Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, при който е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Във връзка със способността на Гегов да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, независимо от психичното му заболяване, следва да се посочи, че всички съдебно-психиатрични експертизи, проведени в различните стадии на наказателното производство, установяват по несъмнен начин неговата вменяемост. Експертизите с категоричност изключват изпадането на подсъдимия в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, като независимо на кой етап от наказателното производство са били извършени, сочат, че е налице запазена психическа годност да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава правилни и достоверни обяснения за тях. При това положение, поради липсата на предпоставки, които да изключват вменяемостта на подсъдимия, същият е наказателноотговорен с всички законни последици както за наказателната му отговорност, така и за деликтната му такава по чл. 45 от ЗЗД. Наказанието на подсъдимия съдът е определил при наличието на изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, а именно психичното му заболяване, протичащо хронично и изискващо непрекъснато лечение и постоянни медицински грижи. Така, на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът е определил на подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото по чл. 152, ал.3 от НК наказание лишаване от свобода от три години- а именно такова за срок от две години и десет месеца. При наличието на предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, правилен е изводът, че целите на наказанието спрямо него могат да бъдат постигнати и с отлагане на изпълнението му за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е правилна и в гражданско-осъдителната й част, с която подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата Станоева, конституирана като граждански ищец, сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2006 година до окончателното й изплащане, и предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 10 000 лева като неоснователен и недоказан. При определяне размера на присъденото обезщетение съдът е обсъдил всички аспекти на претърпените от пострадалата неимуществени вреди- изживеният стрес, физическа болка, срам и неудобство, затваряне в себе си, промяна в отношението на някои нейни приятелки; обстоятелството, че е била непълнолетна, че е нямала предшестващи полови контакти. Присъдената от районния съд сума е в достатъчен и справедлив размер, за да възмезди именно тези морални вреди от престъплението, като не са налице основания за намаляването или отхвърлянето му. С оглед на изложеното, въззивната жалба на подс. Гегов срещу първоинстанционната присъда, е неоснователна. При разглеждане на делото и постановяване на присъда не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили процесуалните права на страните. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При този изход на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски за заплащане на възнаграждения на вещите лица, изготвили комплексната съдебна психиатрична- психологична експертиза, в размер на 153 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35/12.06.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 145/2006 година по описа на Крумовградския районен съд. ОСЪЖДА ДИМИТЪР СЛАВОВ ГЕГОВ от гр.Крумовград, ул. „Капитан Петко войвода” № 15, ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 153 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|