РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1229/20.7.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в закрито съдебно
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 1207 по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във
връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите.
2. Образувано
е по Жалба „Стобог“ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. Лиляна Димитрова № 3, ап. 35, с
управител Гералд Сайферт, чрез адв. М.З., с посочен съдебен адрес ***,
офис 11, Стобог ООД, Я.З., срещу Решение № РР-3877 от 13.07.2020г. на Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Пловдив потвърдено с Решение №
178 от 06.10.2020г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано
продължаване срока на действие на Разрешително № 31140029 от 16.03.2009г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Пловдив,
за водовземане от повърхностен воден обект - р. Чепинска, с разрешена цел
„Производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ „Долене 1” с мощност до
950кВт“, в землището на с. Драгиново, община Велинград, област Пазарджик, с
титуляр “Стобог” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул.”Лиляна Димитрова” № 3, ап. 35.
3. Поддържа
се, че жалбата е допустима, доколкото е подадена пред компетентния съд от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Това е
сторено в срока по чл. 149 ал. 1 във вр. с ал.3 от АПК при липса на надлежно
връчване на Решение N9 РР-3877 от 13.07.2020г, на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ от страна на административния орган,
доколкото същото не е връчено на лице от кръга на компетентните да го получат
лица, съобразно правилото на чл. 46 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В тази
насока се твърди, че получателят писмото Костова не е служител или работник в
„Стобог" ООД, не е съдружник в дружеството, нито управител, нито свързано
с дружеството лице. Сочи се също така, че „Стобог“ ООД не е било уведомено за
датата, на която преписката е получена от МОСВ съгласно разпоредбата на чл. 97
ал. 1 изр. последно АПК. Твърди се, че по преписката липсва доказателство да
има такова уведомяване, (представено е единствено доказателство, че БД „ИБР“ е
била уведомена за датата на получаване на преписката от МОСВ- (Известие за
доставка стр. 73 по делото), поради това и за „Стобог" ООД срокът по чл.
149 ал. 3 АПК не може да започне да тече.
За
неоснователно се счита становището на
Директора на Басейнова дирекция, че продължаването на действието на
процесното разрешително е в противоречие с действащия План за управление на речните басейни,
доколкото в Приложение № 4 към раздел 7 - „Кратък преглед на програми от мерки
за постигане на целите за опазване на околната среда” от ПУРБ ИБР (2016-2021)
за водното тяло е предвидена мярка за изпълнение при прилагането на ПУРБ”, в
т.2 - „2.1. Да не се допуска разрешаване па водовземане от водни тела, когато
това водовземане може да влоши екологичното им състояние и/или е предпоставка
за влошаване на природозащитното състояние на водозависими природни местообитания
и/или местообитания на видове, предвид натиска от водовземания ”, като по този
начин, искането за продължаване срока на действие на разрешително № 31140029 от
16.03.2009г., попада в рамките на забраната по чл. 118ж, ал.1, т.5 ЗВ, според
която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на
електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в ПУРБ, свързани с
постигане на целите по чл.156а ЗВ.
Според
жалбоподателя, така формулираната забрана не е абсолютна. Тя се отнася за
случаите, когато водовземането може да влоши екологичното състояние на водното
тяло. В тази насока се поддържа, че Малка водно електрическа централа (МВЕЦ)
„Долене 1“, не е само „инвестиционно намерение”, той е работещ обект с 8
годишна история, чието въздействие върху околната среда не се предполага, то
може да се види, проследи, докаже. Сочи се, че към заявлението за продължаване
на срока на Разрешително № 31140029 от 16.03.2009г. е приложен Доклад за оценка
на реалното въздействие на работата на електроцентралата върху речната
екосистема, който недвусмислено доказва, че работата през годините на МВЕЦ
Долене 1 по никакъв начин не е влошило и в бъдеще няма да влоши екологичното
състояние на водно тяло BG3MA900R186. В писмената защита по същество на спора
са развити подробни аргументи основани на приетото по делото заключение на
вещото лице, като е обоснован извода, че не е налице каквато и да е
конфронтация на работещия МВЕЦ Долене 1 с ПУРБ 2016-2021 на БД ИБР, включително
по отношение на постигането на целите на чл. 156а ЗВ по отношение на МВЕЦ
Долене 1
По отношение
на възприето от Директора на Басейнова дирекция основание за да откаже исканото
от дружеството продължаване на продължаване срока на действие на Разрешително №
31140029 от 16.03.2009г., свеждащо се до извода, че инвестиционното намерение
попада в обхвата на забраната по чл.118ж, ал.1, т.4 от Закона за водите, според
която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на
електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а,
ал.1, т.5 от ЗВ определени или обявени за опазване на местообитания и
биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието е
важен фактор за тяхното опазване, жалбоподателя счита, че обявяването на една
територия за защитена зона, включва като фактически състав и заповед на
министъра на околната среда и водите. В тази насока се поддържа, че твърдяната
от Директора на БД ИБР, защитена зона „Яденица не изпълнява изискванията на
Раздел III от Закона за биологичното разнообразие, доколкото заповед за
обявяването и за такава, не е издавана от министъра на околната среда и водите,
като се счита, че „…. защитена зона Яденица не съществува в правния свят, а
МВЕЦ Долене 1 не попада в обхвата разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ,
според която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство
на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.
119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ….“. Поддържа се, че дори да бъде издадена
заповед на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона
Яденица и определяне на нейната площ, то МВЕЦ „Долене 1“ като вече законово
съществуващо съоръжение следва, по силата на т. 3 от Решение МС №
661/16.10.2007 да бъде изключен от защитена зона Яденица. Счита се също
така, че в процедурата по продължаване
на правото на водоползване на „Долене ООД“ Басейнова дирекция „ИБР“ не се е
допитала до орган, компетентен да даде отговорите по чл. 119а ал. 1, т. 5 от
ЗВ, в случая РИОСВ Пазарджик. В писмената защита по същество се сочи
заключението по назначената съдебна експертиза, според което МВЕЦ „Долене 1“,
изграден на р. Чепинска не попада в границите на защитени територии по ЗЗТ за
опазване на местообитанията на животински и растителни видове, за които важен
фактор е поддръжката или подобряването на състоянието на водите. Съобразно
констатациите на вещото лице се сочи, че При водохващането на МВЕЦ „Долене 1“ не се установиха
икономически значими водни и биологични видове, предмет на опазване за 33
Яденица, които са в зоната на р. Чепинска и за които поддържането и /или
подобряването на състоянието на водите е важен фактор за развитието им. За
недоказани се считат, твърденията на административния орган и по второто
условие на чл. 119 ал. 1 т.5, а именно, че поддържането или подобряването на
състоянието на водите е важен фактор на съответните видове, предмет на защита в
зона Яденица от вливането на р. Мътница до кантон Долене.
Възразява се
и срещу становището изложено в Решение № 178/06.10.2020г. Министъра на околната
среда и водите, че основание за отказ да се продължи срока на действие на
разрешителното е също така, неизпълнение на установените с него задължения,
като в случая от страна на дружеството, не е спазен срока за завършване на
строителството на обекта. Не се спори, че посочения в разрешителното срок за
завършване на строителството 16.03.2010г., като МВЕЦ „Долене 1“ е въведен в
експлоатация на 07.02.2012г. Сочи се обаче, че за Басейнова дирекция „ИБР“,
неспазването на срока за завършване на строителството не е съществен елемент от
Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31140029 от
16.03.2009г. и не е било основание за неговото прекратяване. Отказа да се
продължи срока на действие на разрешителното на това основание се счита за
нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК
Иска се
оспореното решение на административния орган да бъде отменено като
незаконосъобразно, като се присъдят сторените разноски по производството
4. Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Пловдив, чрез процесуалния
представител юрк. Гаврилова е на становище, че жалбата е недопустима,
респективно неоснователна и необоснована по същество.
Сочи се, че
жалбата против решението на Директора на Басейнова дирекция „ИБР“ е постъпила в
МОСВ на 04.09.2020г., като от този момент е започнал да тече 14- дневния срок
за произнасяне на по-горестоящ административен орган. Този срок е изтекъл на
18.09.2020г. Срокът за обжалване на Решение № РР-3877 от 13.07.2020г. на
Директора на Басейнова дирекция „ИБР“ е започнал да тече на 19.09.2020г. и е
изтекъл на 02.10.2020г.
По същество
се поддържат изцяло фактическите констатации и правните изводи, подробно
изложени в решението на Директора на Басейнова дирекция „ИБР“.
Иска се
производството да бъде прекратено поради недопустимост на жалбата, респективно
същата да се остави без уважение, като се присъдят сторените разноски по
производството.
ІІ. За допустимостта:
5.
Според приложеното по административната преписка обратна разписка(л.99) и
Товарителница № *********(л.194), процесното Решение № РР-3877
от 13.07.2020г. на Директора на Басейнова дирекция „ИБР“ е връчено на
жалбоподателя на 13.08.2020г. Дали посоченото в разписката и товарителницата
лице „… Костова …“ е подател или
получател на пратката или пък куриер, не става ясно, както не е ясно и какви
функции е изпълнявало посоченото лице „… Божо…“ във връзка с доставка на
пратката. Действително, според представените по делото справки за актуалното
състояние на трудовите договори, в „Стобог“ООД няма работник или служител с
презиме или фамилия „Костова“, нито пък с име „Божо“.
6.
Решение № РР-3877 от 13.07.2020г. на Директора на Басейнова дирекция „ИБР“ е
обжалвано от дружеството, като жалбата е регистрирана в деловодството на
Басейнова дирекция „ИБР“, Пловдив с вх. № 27.08.2020 г.(л.74). Според
представената по делото товарителница(л. 94),
пратката с жалбата е била предадена от М.З. на куриер на 26.08.2020 г., тоест
срока за обжалване на административния акт е бил спазен, независимо от
редовността на неговото връчване. Според Известие за доставяне ИД PS4040 01LY 54 І(л.73),
пратката с жалбата на дружеството е била предадена от Басейнова дирекция „ИБР“
на куриера на 02.09.2020 г. и получена от Министерство на околната среда и
водите на 04.09.2020 г. При това положение, двуседмичния срок по чл. 97, ал. 1
от АПК в който компетентния орган следва да се произнесе по жалбата е до
18.09.2020 г., включително.
Решение
№ 178 на министъра на околната среда и водите е постановено на 06.10.2020г.,
тоест след срока по чл. 97, ал. 1 от АПК.
7.
Според чл. 149, ал. 1 от АПК,
административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването
им.
Съобразно
чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие
са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2,
започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е
произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на
която е следвало да се произнесе.
Това ще
рече, че жалбата срещу Решение № РР-3877 от 13.07.2020г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Пловдив, би била подадена в срока
по чл. 149, ал. 3 от АПК, при положение, че това бе сторено до 01.10.2020 г.(четвъртък),
включително.
Жалбата
по повод на която е образувано настоящото производство обаче е регистрирана в
деловодството на Басейнова дирекция „ИБР“, Пловдив с вх. №РР-04-9(10) от
21.10.2020 г. Според представената по делото товарителница №
1-00050656761031-0010000520013(л. 64), пратката с жалбата е била
предадена от М.З. на куриер на 20.10.2020 г. Тоест, жалбата е подадена след
изтичане на преклузивния, процесуален срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, поради
което е недопустима.
8.
Според т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013
г., ОСС, І и ІІ колегия, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е
допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока
за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля
жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален
административен акт.
Това
тълкувателно разрешение е обосновано посредством следните съображения :
С чл.
97, ал. 1 АПК практически се поставя началото на срока за произнасяне, като законодателят
в тази разпоредба не е предвидил конкретно по какъв начин оспорващият може да
следи за момента на получаване на преписката от по-горестоящия орган. Разпоредбата
на чл. 97, ал. 5 АПК предвижда, че когато компетентният да разгледа жалбата или
протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на
административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта,
пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.
Произнасянето
на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК не санира
просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът
по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган,
отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от
административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се
предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата
на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те
трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна
законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия
административен орган, а от друга - защитил е правото на адресата на акта да
обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е
произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля
жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок.
С оглед
поддържаното от жалбоподателя становище, трябва да се съобрази и следното
тълкуване, дадено от висшия по степен
административен съд :
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 3 АПК съдържа три хипотези при оспорване по административен
ред: оспорване при изрично произнасяне от издателя на първоначалния акт, при
мълчалив отказ и при мълчаливо съгласие, като броенето на срока за обжалване по
съдебен ред започва да тече в първата хипотеза - от произнасянето на
по-горестоящия административен орган в срока по ал. 1, а във втората и третата
хипотеза - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Трудността,
която възниква при прилагането на последните две хипотези, е свързана с
началната дата, от която следва да започне да се брои срокът за произнасяне,
тъй като неговото начало е от получаване на преписката от горестоящия
административен орган съгласно чл. 97, ал. 1 АПК. Посочената трудност следва да
се преодолее само de lege ferenda, но не може срокът по чл. 149, ал. 3 АПК да
се характеризира като инструктивен и да дава възможност на засегнатия от
оспорения административен акт да го обжалва по съдебен ред и след изтичането
му. Неопределеността на срока за произнасяне на по-горестоящия административен
орган и обжалването пред съда в случаите, когато решението му е постановено
след изтичане на срока за произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата,
противоречи на принципа на правната сигурност.
ІІІ. За
разноските :
9.
Констатираната недопустимост на жалбата, налага на ответника да се присъдят
сторените разноски по производството, представляващи възнаграждение за
осъществената юрисконсулска защита, осъществена от ст. юрисконсулт Гаврилова.
На основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, те се определиха в размер
на 100,00лв.
Ето защо, на
основание чл. 159, т. 5 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определението за даване на ход по същество на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на „Стобог“ООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Лиляна Димитрова № 3, ап. 35,
срещу Решение № РР-3877 от 13.07.2020г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, Пловдив с което е отказано продължаване срока на
действие на Разрешително № 31140029 от 16.03.2009г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Пловдив, за водовземане от
повърхностен воден обект - р. Чепинска, с разрешена цел „Производство на
електроенергия чрез руслова МВЕЦ „Долене 1” с мощност до 950кВт“, в землището
на с. Драгиново, община Велинград, област Пазарджик, с титуляр “Стобог” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул.”Лиляна
Димитрова” № 3, ап. 35.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1207 по описа на
Административен съд Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА „Стобог“ООД,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Лиляна
Димитрова № 3, ап. 35 да заплати Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“,
Пловдив ул. „Янко
Сакъзов“ 35, сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсулска защита.
Определението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
Административен съдия :/п/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№4069/28.04.2022 г. по АД №2850/2022 г. на ВАС.
ОТМЕНЯ
определение № 35/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1207/2020 г. по
описа на Административен съд - Пазарджик, с което е постановено връщане на
частната жалба на „Стобог“ ООД, подадена чрез адв. С. Кашлакева, против
определение № 1229/20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1207/2020 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик.
Делото да се докладва на председателя на трето отделение за
образуване на производство по частните жалби с вх. № 15936/17.11.2021 г. по
описа на ВАС, подадени от „Стобог“ ООД, чрез адв. С. Кашлакева, против
определение № 1229/20.07.2021 г. и определение № 1420/25.08.2021 г.,
постановени по адм. дело № 1207/2020 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.