Решение по дело №6284/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6071
Дата: 30 декември 2023 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20231110206284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6071
гр. София, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110206284 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД срещу Наказателно постановление (НП) № 4-НС
от 31.03.2023г., издадено от Ръководител на звено „Правна дейност“, Дирекция
„Администрация“ в Централна избирателна комисия (ЦИК), с което на „***“ АД на
основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН, вр. чл.475, ал.1 от Изборния кодекс ИК) за нарушение
на чл.204, ал.3 от ИК е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
В жалбата се твърди, че в НП не били ясни обстоятелствата и подкрепящите си
доказателства. Отрича се да е извършено огласяване на данни с изборни резултати на
02.10.2022г. в 16:24 часа. Цитират се чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България
(КРБ), чл.19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, чл.10 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл.2 от Протокол първи към
Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл.10, пар. 2 от ЕКПЧ.
Жалбоподателят се позовава и на Решение № 7 от 04.06.1996г. на Конституционния съд на
Република България по к.д. № 1/1996г. Посочва, че в съответствие с КРБ и законите в
изборния ден медията е упражнила свое основно право като е публикувала обществено
значима информация. Според жалбоподателя в публикациите в „Дневник“ не били
включени предварителни резултати от изборите. Същевременно в жалбата се твърди, че не
било ясно (от АУАН и НП) какви данни се твърди да са били оповестени и как тяхното
оповестяване нарушава закона. На следващо место се посочва, че използването на
1
комуникационни канали извън публикациите в официалния сайт на медиите в интернет
пространството по начало не е забранено от закона. От Акта не ставал ясен защитеният
интерес, за чиято защита се предприема административно-наказателната мярка. Не ставало
ясно и каква вреда е установена от въпросната публикация, за кого е възникнала, в какво се
изразява, какъв размер е и как е установена. Твърди се, че нямало данни и как е установено
и определено административно-наказателно отговорното лице. В края на жалбата се
посочва, че Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител, без да е
било извършено надлежно уведомяване. Поради тези съображения се иска СРС да отмени
процесното Наказателно постановление.
Пред СРС „***“ АД се представлява от адв. К. и адв. М.. В съдебно заседание на
23.06.2023г. адв. К. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС
на 20.09.2023г. адв. М. пледира за отмяна на НП на основанията, изчерпателно посочени в
жалбата. Според защитата в производството няма събрани доказателства, сочещи огласяване
на резултати от допитване до обществено мнение, тъй като в конкретната публикация не
била посочена социологическата агенция, провела допитването, нито избирателните секции,
където да е проведено проучването, нито били посочени данни за групата на участващите
във въпросното проучване, географски регион или други детайли, от които би могло да се
направи категоричен извод за допитване до общественото мнение на процесните избори.
Доколкото никъде не било посочено това да е допитване, т.е. че става въпрос за резултати от
социологическо проучване, направената публикация не нарушавала изискванията на чл.204-
205 от ИК. Поради това се иска съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Адвокатът претендира и присъждане на „***“ АД на направените в производството
разноски, във връзка с което представя договор за правна помощ и съдействие и платежно
нареждане.
Въззиваемата страна Ръководител на звено „Правна дейност“, Дирекция
„Администрация“ в ЦИК се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. К. и юрк. Х.. В
съдебно заседание на 23.06.2023г. юрк. К. заявява, че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 20.09.2023г. юрк. Х. пледира за потвърждаване на
процесното Наказателно постановление, като заявява, че жалбата на „***“ АД е
неоснователна. Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при съставянето на АУАН
не са допуснати съществени процесуални нарушения, подробно е описана фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението и правилно са квалифицирани
фактическите констатации. Административно – наказателното обвинение било подкрепено
от събраните по делото доказателства. Пред СРС юрк. Х. иска да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, за което представя нарочна молба. Същевременно заявява,
че възнаграждението, което иска представителят на жалбоподателя, е прекомерно.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, релевираните от страните
доводи и след цялостна преценка на законосъобразното и правилно развитие на
административно - наказателното производство, прие за установено следното от фактическа
2
страна :
На 02.10.2022г. в Република България се провеждали парламентарни избори. През
деня на интернет страницата на „Дневник“ била поместена анкета „За кого ще гласувате?“ с
резултати от 171 гласа, с посочени партии и проценти, както следва : ГЕРБ – СДС (13,45 %),
Продължаваме промяната (16,96 %), ДПС (0 %), Възраждане (2,92 %), БСП (0,58 %),
Демократична България (53,80 %), Има такъв народ (0 %), Български възход (0,58 %), други
(0,58 %), „не подкрепям никого“ (0,58 %), „още не съм решил“ (2,34 %) и „няма да
гласувам“ (8,19 %).
Свидетелят А. Р. видял въпросната анкета и подал по електронна поща оплакване до
ЦИК за нарушения на Изборния кодекс в изборния ден. Оплакванията на Р. били заведени в
ЦИК под № Ж-63/01.10.2022г. и под № Ж-68/01.10.2022г. По тях като докладчик била
определена св. Й. Г. – член на ЦИК. Във връзка с тези два сигнала свидетелката Г.
извършила служебна проверка на сайта на „Дневник“ и установила, че в края на
електронното издание има анкета „За кого ще гласувате“ с отбелязани политически партии и
коалиции, както и с публикувани резултати от анкетата. Свидетелката Г. разпечатала на
хартиен носител съдържанието на сайта, който проверила и докладвала двата сигнала на
заседание на ЦИК, проведено на 02.10.2022г. На това заседание било взето Решение №
1538-НС от 02.10.2022г. за установяване на нарушение на чл.204, ал.3 от ИК за това, че на
02.10.2022г. в 16:24 часа „***“ АД е публикувала на интернет страницата си „Dnevnik.bg“
резултати от социологическо проучване извън избирателните секции, извършено чрез
интервю с гласували избиратели, като материалът в сайта е озаглавен : „Анкета – резултати
от 171 гласа“, както следва : ГЕРБ – СДС (13,45 %), Продължаваме промяната (16,96 %),
ДПС (0 %), БСП (0,58 %), Демократична България (53,80 %), Има такъв народ (0 %),
Български възход (0,58 %), Възраждане (2,92 %), други (0,58 %), не подкрепям никого (0,58
%), още не съм решил (2,34 %), няма да гласувам (8,19 %), като към момента на публикуване
на тези резултати изборният ден не бил приключил. Прието е, че нарушението е извършено
от „***“ АД и Председателят на ЦИК бил оправомощен да състави Акт за установяване на
административно нарушение по чл.204, ал.3 от ИК. Със същото решение е указано на
електронното издание на „***“ АД незабавно да премахне от интернет страницата
публикуваните резултати от социологическото проучване.
До „***“ АД била изпратена покана с изх. № НС-20-97 от 15.12.2022г. за явяване на
20.12.2022г. на представител на Дружеството във връзка със съставяне и връчване на Акт за
установяване на административно нарушение по чл.204, ал.3 от ИК, установено с Решение
№ 1538-НС от 02.10.2022г. на ЦИК. По повод на тази покана Членове на Съвета на
директорите и общо представляващи „***“ АД упълномощили В.К. да представлява
Дружеството – жалбоподател пред ЦИК. Тъй като на 20.12.2022г. не бил съставен Акт, до
„***“ АД била изпратена нова покана с изх. № ЦИК-00-391 от 20.12.2022г. за явяване на
22.12.2022г. на представител на Дружеството във връзка със съставяне и връчване на Акт за
установяване на административно нарушение по чл.204, ал.3 от ИК, установено с Решение
№ 1538-НС от 02.10.2022г. на ЦИК. По повод на писмо с изх. № ЦИК-00-391 от 20.12.2022г.
3
Членове на Съвета на директорите и общо представляващи „***“ АД отново упълномощили
В.К. да представлява Дружеството пред ЦИК.
В изпълнение на Решение № 1538-НС от 02.10.2022г. на ЦИК, К.Н. - Председател на
ЦИК, съставила пред двама свидетели (Д.Д. и Е.С.) и пред пълномощник на „***“ АД Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 4-НС от 22.12.2022г. срещу „***“
АД за нарушение на чл.204, ал.3 от ИК, фактически изразяващо се в това, че на 02.10.2022г.,
в изборния ден, в 16:24 часа, Дружеството е публикувало на интернет страницата си
„dnevnik.bg“ резултати от социологическо проучване извън избирателните секции,
извършено чрез интервю с гласували избиратели, като материалът в сайта е озаглавен :
„Анкета – резултати от 171 гласа“, както следва : ГЕРБ – СДС (13,45 %), Продължаваме
промяната (16,96 %), ДПС (0 %), БСП (0,58 %), Демократична България (53,80 %), Има
такъв народ (0 %), Български възход (0,58 %), Възраждане (2,92 %), други (0,58 %), не
подкрепям никого (0,58 %), още не съм решил (2,34 %), няма да гласувам (8,19 %), като към
16:24 часа, в момента на публикуване на тези резултати, изборният ден не бил приключил.
Препис от този Акт е връчен на В.К. - пълномощник на „***“ АД срещу подпис на
дата 22.12.2022г.
Въз основа на този АУАН и при същите фактически положения като описаните в
него, Р.Л.Ц. - Ръководител на звено „Правна дейност“, Дирекция „Администрация“ в ЦИК
издал Наказателно постановление № 4-НС от 31.03.2023г. срещу „***“ АД за нарушение на
чл.204, ал.3 от ИК, за което на основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН, вр. чл.475, ал.1 от ИК на
Дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
До представляващите „***“ АД било изпратено писмо с изх. № НС-20-95 от
05.04.2023г., с което бил изпратен препис от Наказателно постановление № 4-НС от
31.03.2023г. Същото било получено от Дружеството на 11.04.2023г.
На 24.04.2023г. по пощата била подадена жалба срещу цитираното по-горе
Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
и писмените доказателства, събрани по делото : показанията на свидетелите Н., Р. и Г.;
АУАН № 4-НС от 22.12.2022г.; копие на плик от жалба; сигнали до ЦИК с вх. № Ж-
63/02.10.2022г. и с вх. № Ж-68/02.10.2022г.; разпечатка от интернет на „Дневник“;
извлечение от Протокол № 259 от 02.10.2022г.; Решение № 1538-НС от 02.10.2022г. на ЦИК;
писма до „***“ АД с изх. № ЦИК-00-391 от 20.12.2022г. и с изх. № НС-20-97 от 15.12.2022г.;
пълномощни на името на В.К.; разписка за получен АУАН; Заповед № 16-АД от 21.06.2022г.
на Председателя на ЦИК; писмо с изх. № НС-20-95 от 05.04.2023г. и известие за доставянето
му; Решение № 2 от 12.05.2021г. на ЦИК, както и Указ на Президента на Република
България № 131.
Цитираните по-горе писмени доказателства са обективно съществуващи,
непредубедени, като част от тях имат достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира.
Приложените по делото Заповед № 16-АД от 21.06.2022г. на Председателя на ЦИК и
4
Указ на Президента на Република България № 131 са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От тези писмени доказателства се
установя, че К. е Председател на ЦИК, а Р.Л.Ц. е Ръководител на звено „Правна дейност“
към Дирекция „Администрация“ в ЦИК. На основание чл.496, ал.2, т.1 от ИК К.Н. /като
Председател на ЦИК/ се явява компетентна да съставя АУАН. От Заповедта, приложена на
лист 31 от делото и на основание чл.496, ал.3 от ИК съдът приема, че Р.Ц. е надлежно
оправомощен от Председателя на ЦИК с правата на наказващ орган, вкл. и да издава НП и
да налага глоби и имуществени санкции по чл.475 от ИК. Поради това СРС приема, че Актът
и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени
за това лица.
Приложените на лист 7 и лист 8 от делото сигнали до ЦИК имат достоверна дата.
Освен това те намират потвърждение и в приложените на лист 9-19 от делото писмени
доказателства, в показанията на св. Н. и същевременно не се опровергават от показанията на
св. Р.. Поради това съдът ги кредитира и приема, че св. Р. е подал по електронна поща в
ЦИК две оплаквания, които са били заведени под № Ж-63/02.10.2022г. и съответно под №
Ж-68/02.10.2022г.
Като обективни, достоверни и взаимно допълващи се съдът кредитира приложените
по делото разпечатка от интернет на „Дневник“, извлечение от Протокол № 259 от
02.10.2022г., Решение № 1538-НС от 02.10.2022г. на ЦИК и Решение № 2 от 12.05.2021г. на
ЦИК. Въз основа на тях се установява съдържанието на интернет страницата на „Дневник“
на 02.10.2022г. и в частност наличната към 16:24 часа анкета, резултати от нея /по партии и
проценти/, това, че св. Г. – член на ЦИК била определена за докладчик по двата сигнала,
подадени от св. Р., както и проведеното във връзка с двата сигнала заседание на ЦИК и
взетото Решение на ЦИК от 02.10.2022г.
Констатациите в АУАН № 4-НС от 22.12.2022г. намират опора в сигналите до ЦИК с
вх. № Ж-63/02.10.2022г. и с вх. № Ж-68/02.10.2022г., разпечатката от интернет на „Дневник,
извлечението от Протокол № 259 от 02.10.2022г., Решението на ЦИК с № 1538-НС от
02.10.2022г., както и в показанията на св. Н.. Поради това СРС кредитира и Акта.
Приложените на лист 20 и лист 22 от делото писма до „***“ АД имат достоверна
дата. Освен това са обективни и намират опора в пълномощните на лист 21 и лист 30 от
делото. Поради това съдът дава вяра на писмата с изх. № ЦИК-00-391 от 20.12.2022г. и с
изх. № НС-20-97 от 15.12.2022г. От тях се установява, че Дружеството – жалбоподател е
било поканено за съставяне и връчване на АУАН. Пълномощните на името на В.К. са
обективни и достоверни писмени доказателства, които също следва да се кредитират от
съда. Въз основа на цитираните по-горе писма до „***“ АД и пълномощните на В.К. съдът
приема, че АУАН е връчен на пълномощник на Дружеството – жалбоподател.
Като писмени документи с достоверна дата съдът дава вяра и на приложените по
делото копие на плик от жалба, разписка за получен АУАН, писмо с изх. № НС-20-95 от
05.04.2023г. и известие за доставянето му. От тях се установява, че пълномощник на
Дружеството – жалбоподател е получил препис от АУАН на датата, на която той е бил
5
съставен – 22.12.2022г., както и че НП е било изпратено по пощата и връчено на
11.04.2023г., след което е било обжалвано с жалба, изпратена по пощата на 24.04.2023г. От
тук следват два извода. Първият е, че Актът е съставен пред пълномощник на Дружеството
и му е връчен екземпляр от него, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на
чл.496а от ИК и на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Другият извод е, че жалбата
срещу процесното Наказателно постановление е била подадена в срока по чл.498 от ИК, вр.
чл.59, ал.2, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН.
Показанията на св. Н. се характеризират като относими, информативни, достоверни и
непредубедени. Те намират опора и в кредитираните по-горе АУАН, сигнали до ЦИК с вх.
№ Ж-63/02.10.2022г. и с вх. № Ж-68/02.10.2022г., разпечатка от интернет на „Дневник“,
извлечение от Протокол № 259 от 02.10.2022г. и Решение № 1538-НС от 02.10.2022г. на
ЦИК. Поради това СРС дава вяра на тези гласни доказателства.
Показания на свидетелите Р. и Г. също следва да се кредитират от съда доколкото са
обективни, непредубедени и намират опора в кредитираните по-горе писмени и гласни
доказателства.
Настоящият съдебен състав остави извън анализираната по-горе доказателствена маса
известието за доставяне, приложено на лист 23 от делото, тъй като то е неотносимо към този
правен спор.
Извън доказателствената съвкупност следва да останат възражението срещу АУАН и
плика, с който то е изпратено (приложени на лист 26 и лист 28 от делото), тъй като те не
представляват доказателства по съществото на спора, а съдържат становище на Дружеството
– нарушител касателно казуса.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, СРС
възприе следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от лице, оправомощено за
това. Насочена е срещу административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред
пред СРС по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени
от компетентни лица (видно от направения по-горе анализ на Заповед № 16-АД от
21.06.2022г. на Председателя на ЦИК, Указ на Президента на Република България № 131 и
нормите на чл.496, ал.2, т.1 и ал.3 от ИК).
И в Акта, и в НП е ясно посочено, че нарушението е извършено на 02.10.2022г.
Доколкото АУАН е съставен на 22.12.2022г., а НП е издадено на 31.03.2023г., съдът приема,
че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка съдът установи, че при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на „***“ АД не са допуснати съществени
6
нарушения на процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1
от ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
Акта и в Наказателното постановление. Посочени са обстоятелствата, при които то е
извършено като е конкретизирано мястото, времето, анкетата, резултатите от нея към 16:24
часа, както и че е забранено оповестяване на резултати от социологически проучвания преди
приключване на изборния ден в 20:00 часа. Изрично е посочено в НП, че „***“ АД е
доставчик на медийни услуги и е административно-наказателно отговорно лице по смисъла
на чл.475, ал.1 от ИК. Поради това е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
нямало данни как е определено административно-наказателно отговорното лице. Не е вярно
и твърдението на жалбоподателя, че в Акта и в НП не било ясно какви данни били
оповестени. Изрично е посочено, че става въпрос за анкета като резултатите от нея са
цитирани по партии и проценти в АУАН и в Наказателното постановление. Фактическият
състав на чл.204, ал.3 от ИК не изисква настъпване на вреда, поради което и не е
необходимо установяването на такава, определянето за кого е настъпила вреда, в какво се
изразява, в какъв размер е и пр., каквито доводи са релевирани в жалбата.
Неоснователно от страна на жалбоподателя се твърди, че АУАН бил съставен в
отсъствие на нарушителя или негов представител, без да е било извършено надлежно
уведомяване. От анализираните по-горе доказателства и най-вече от писмата на лист 20 и
лист 22 от делото, пълномощните на лист 21 и лист 30 от делото, разписката на лист 29 от
делото, АУАН и показанията на св. Н. се установява по безспорен начин, че Актът е
съставен пред пълномощник на „***“ АД и му е връчен екземпляр от него на 22.12.2022г.
срещу подпис.
Съдът не счита, че реално е било ограничено правото на защита на наказаното лице
да разбере срещу какво точно нарушение следва да се защитава. Спазени са били
изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Няма допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват формално основание за отмяна на НП.
Поради това спорът следва да се разгледа по същество.
За доказаността на конкретното нарушение по чл.204, ал.3 от ИК следва да се
установи дали има социологическо проучване, дали резултатите от него са оповестени и
дали това е станало преди 20:00 часа в изборния ден. В случая е общоизвестен фактът, че на
02.10.2022г. в Република България са се провеждали парламентарни избори. От съвкупната
преценка на показанията на св. Н., АУАН № 4-НС от 22.12.2022г., сигналите до ЦИК с вх.
№ Ж-63/02.10.2022г. и с вх. № Ж-68/02.10.2022г., разпечатката от интернет на „Дневник“,
извлечението от Протокол № 259 от 02.10.2022г. и Решението на ЦИК с № 1538-НС от
02.10.2022г. се доказва по несъмнен начин, че в деня на изборите, към 16:24 часа, т.е. преди
20:00 часа, на интернет страницата на „Дневник“ е била поместена анкета „За кого ще
гласувате?“ с резултати от 171 гласа, с посочени партии и проценти, както следва : ГЕРБ –
СДС (13,45 %), Продължаваме промяната (16,96 %), ДПС (0 %), Възраждане (2,92 %), БСП
(0,58 %), Демократична България (53,80 %), Има такъв народ (0 %), Български възход (0,58
%), други (0,58 %), „не подкрепям никого“ (0,58 %), „още не съм решил“ (2,34 %) и „няма да
7
гласувам“ (8,19 %). Вярно е твърдението на адв. М., че в конкретната публикация не е била
посочена социологическа агенция, провела допитването; избирателните секции, където то е
проведено; данни за групата на участващите във въпросното проучвано; географски регион
или други детайли, но въпреки това СРС счита, че оповестяването на интернет сайта на
„Дневник“ на резултати от анкета по същество представлява оповестяване на допитване,
направено на сайта до общественото мнение относно това за кого посетителите на сайта са
гласували. Поради това, макар да не е наименувано „социологическо проучване“, по
същество анкетирането на гласоподаватели представлява интервю с тях, което в случая се
доказа по делото, че е било проведено на тема „За кого ще гласувате“ и е било реализирано в
изборния ден, извън избирателните секции. Поради това, макар и да носи названието
„анкета“, въпросното проучване на обществените нагласи в изборния ден се явява дейност,
оповестяването на резултатите от която е позволено едва след 20:00 часа в изборния ден.
Неоснователно е твърдението на адв. М., че не било посочено въпросната „анкета“ да е
допитване. Анкета означава точно това – допитване, проучване, вземане на интервю,
събиране на мнения. Нещо повече – самото анкетиране не е съставомерно по чл.204, ал.3 от
ИК. Нарушението по този текст от ИК е довършено едва тогава, когато резултатите от
проучването бъдат публикувани, ако това е станало преди 20:00 часа в изборния ден. В
случая на сайта на „Дневник“ са били публикувани (видно от лист 14 от делото) конкретни
проценти за различни партии и коалиции, участвали на парламентарните избори на
02.10.2022г. И доколкото това е станало към 16:24 часа на 02.10.2022г. СРС приема, че от
обективна страна е реализиран съставът на нарушението по чл.204, ал.3 от ИК.
Административно – наказателно отговорно лице е всеки, който публикува
(оповестява) резултати от социологически проучвания преди 20:00 часа в изборния ден. В
случая това е станало на интернет сайта dnevnik.bg. От самия сайт (като общодостъпна
информация) се вижда, че тази интернет страница е на „***“ АД. Поради това правилно
административно – наказващият орган е ангажирал административната отговорност именно
на това лице.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лице е
обективна и безвиновна.
Поради доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, на
административно – наказателно отговорното лице следва да бъде наложено предвиденото в
закона наказание. Съгласно чл.475, ал.1 от ИК който наруши разпоредбите чл.204, ал.3 от
ИК се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 5000 лева. В случая
административно – наказващият орган е наложил на Дружеството – нарушител
„имуществена санкция“ в минималния размер, предвиден в закона, а именно 2000 лева.
Съдът не може да утежнява положението на жалбоподателя, поради което не може да
увеличава наказанието и следва да потвърди именно този размер на имуществената санкция.
В случая е редно да се посочи, че нарушението е формално и за довършеността му не е
необходимо да са настъпили вредни последици. Освен това Дружеството – жалбоподател е
извършило нарушението на един от често посещаваните интернет сайтове за новини, който е
8
с широка аудитория и въпросната анкета е достигнала до знанието на неограничен кръг
лица, като това е станало малко след средата на изборния ден, но в никакъв случай близо до
края му. Всичко това дава основание на съда да приеме, че нарушението не е маловажно и
не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Водим от изложеното по-горе СРС прие, че следва да потвърди обжалваното
Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (т.е. ЦИК) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните
прения пред СРС, НО, 10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е
поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на ЦИК следва да се присъди
възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало две открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав с участието на
юрисконсулти на ЦИК, които са проявили активност при събирането на гласни
доказателства по делото. Същевременно самият правен спор не се отличава с фактическа
и/или правна сложност. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ЦИК юрисконсултско възнаграждение в размер около средния, предвиден в Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 110 (сто и десет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4-НС от 31.03.2023г., издадено
от Ръководител на звено „Правна дейност“, Дирекция „Администрация“ в Централна
избирателна комисия, с което на основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН, вр. чл.475, ал.1 от
Изборния кодекс, за нарушение на чл.204, ал.3 от Изборния кодекс на „***“ АД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. ****,
представлявано заедно от Г. В. П. и В. Н. Ц., да заплати на Централна избирателна
комисия за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 110
(сто и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
9
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10