Решение по дело №522/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 40
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20221001000522
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Хайдукова
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000522 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.247 ГПК и се развива по молба на „Краси“ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв.Н. К.. от ВТАК, с която е поискано допускане поравка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 698/09.11.2022 г., постановено по настоящето дело,
касаещо поченването на първоинстанционния съд и точното наименование на дружеството
молител.
Насрещната страна не е взела становище по молбата.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, съобрази данните по дело и най-
вече фактът, че в диспозитива на Решение № 698/09.11.2022 г. е постановил, че отменя
изцяло Решение № 2600163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г. по описа на
Софийски окръжен съд, ТО с което е отхвърлен предявения от „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК
********* против „Краси груп“ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ и чл.292 ТЗ за заплащане на сумата от 343 968 лв.,
представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в изпълнение
на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр. проформа
фактури **********/05.05.2015 г., № **********/07.05.2015 г. и **********/13.05.2015 г. ,
както и в частта, с която Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Краси
груп“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 16 365 лв. като сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител и вместо него е постановил
1
осъждане на „Краси груп“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК
********* сумата от 343 968 лв. /триста четиридесет и три хиляди девет стотин шестдесет и
осем/ лева, представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в
изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр.
проформа фактури - **********/05.05.2015 г., № **********/07.05.2015 г. и
**********/13.05.2015 г. , както и сумата от общо 21 118,08 лева разноски по делото пред
двете инстанции за заплатена държавна такса по производството и депозит за
възнаграждение на вещо лице.
В мотивите на същото съдебно решение подробно са изложени доводи по съществото
на спора, от които става ясно, че въззивният контрол е извършен по отношение Решение №
260163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г. по описа на Софийски градски /а не
окръжен/ съд, вкл. че страни по делото са „Краси“ООД, ЕИК ********* /ЕИК на търговеца е
посочен точно в диспозитива/ и „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК *********.
Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение
представлява източника на силата на пресъдено нещо. Последното се налага и според
изричната разпоредба на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, във вр. с ал.2 от чл., тълкуването на която
навежда на извода, че мотивите към решението не са част от него. Те не са и част от спорния
предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на
ВКС, бр.4/2000, стр.17/.
От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и
е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е
пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този
смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на
ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.
С оглед изложеното в настоящия случай се извод, че е налице горната хипотеза по
отношение на изписване в диспозитива на постановеното въззивно решение касателно
съдебния акт, подлежащ на въззивен контрол и въззиваемата страна.
Ето защо решаващият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на
чл.247 ГПК и молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по настоящето дело съдебно решение следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, 5-и
състав

РЕШИ:
2
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива
на Решение № 698/08.11.2022 г. в следния смисъл:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО с което е отхвърлен предявения от „Биоферт
БГ“ЕООД, ЕИК ********* против „Краси“ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ и чл.292 ТЗ за заплащане на сумата от 343 968
лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в
изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр.
проформа фактури **********/05.05.2015 г., № **********/07.05.2015 г. и
**********/13.05.2015 г. , както и в частта, с която „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Краси“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 16 365 лв. като сторени
разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител и вместо
него Постановява:
ОСЪЖДА на „Краси“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК
********* сумата от 343 968 лв. /триста четиридесет и три хиляди девет стотин шестдесет и
осем/ лева, представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в
изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр.
проформа фактури - **********/05.05.2015 г., № **********/07.05.2015 г. и
**********/13.05.2015 г. , както и сумата от общо 21 118,08 лева разноски по делото пред
двете инстанции за заплатена държавна такса по производството и депозит за
възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3