Решение по дело №87/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Мотиви към решение № 31/13.03.2025 година
по АНД № 87/2025 година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица

ПРОКУРОРЪТ предлага на съда да освободи обвиняемата З. М. М. от
наказателна отговорност за извършено от нея престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК и да й наложи административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. П. И. от ВТАК поддържа, че са налице условията
по чл. 78а от НК за освобождаване на нейната подзащитна от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
ОБВИНЯЕМАТА З. М. М., редовно призована по телефона, не се явява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата З. М. М. е родена на *** г. в гр. Горна Оряховица. М. е
българска гражданка с постоянен адрес в България в ***. Не е осъждана за
престъпления и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
От повече от 18 години обвиняемата живее и работи в К. И.. Издържа се
с гледане на възрастни хора срещу заплащане. В България се прибира веднъж
годишно за коледно-новогодишните празници, като отсяда в собственото си
жилище в *** за около 2 седмици.
През втората половина на декември 2023 г. М. пристигнала в България за
празниците. На 04.01.2024 г. отишла в сградата на РУ – Горна Оряховица, за да
подаде документи за подновяване на свидетелството си за управление на
МПС. На гишето за административно обслужване попълнила заявление за
издаване на свидетелство за управление на МПС, към което приложила
удостоверение за здравословно състояние, издадено от личния лекар, и
квитанцията за платена такса за административната услуга. Свидетелката С.
С. Щ. – служител на гишето, предоставила на обвиняемата бланка за
декларация – приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I –
157/01.10.2002 г. В тази бланка М. декларирала писмено, че е установила
обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП в
1

Република България на адрес ***. В бланката бил отпечатан текстът на
разпоредбата § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, съдържащ легалната дефиниция на
понятието „обичайно пребиваване в Република България“, според която
обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки
– поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото,
където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са
на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако
лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно
заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.
След като попълнила и подписала бланката на декларацията
обвиняемата я предала на служителката на гишето.
В хода на административното производство по издаване на
свидетелството за управление на МПС било установено, че през последните
12 месеца преди подаване на заявлението обвиняемата пребивавала в страната
само ** дни, както и че последният й регистриран трудов договор с
работодател на територията на България е прекратен на *** г. Въз основа на
тези факти и обстоятелства административният орган приел, че М. няма
обичайно пребиваване в Република България, поради което не е изпълнено
изискването на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Ето защо по заявлението бил
постановен отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо на началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, адресирано до
обвиняемата.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното
производство доказателства (на основание чл. 378, ал. 2 от НПК) и служебно
изисканата справка за съдимост.
Преценката на събраните доказателства мотивира съда да приеме за
установено по несъмнен начин, че на 04.01.2024 г. в град Горна Оряховица
2

обвиняемата е осъществила състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
Фактът на извършване на престъплението, авторството на деянието и
вината на обвиняемата се установяват от събраните на досъдебното
производство писмени доказателства (всички ценени на основание чл.378,
ал.2 от НПК).
От обективна страна обвиняемата е потвърдила неистина – че е
установила обичайното си пребиваване в Република България – в писмена
декларация по образеца в приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба №
I-157/01.10.2002 г. Посочената писмена декларация се дава по силата на закон
(чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата) пред орган на властта за
удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство (че деклараторът е
установил обичайното си пребиваване в Република България).
От субективна страна обвиняемата е действала виновно при форма на
вината пряк умисъл. В бланката на подписаната от М. декларация е бил
отпечатан цитираният по-горе текст на разпоредбата § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП,
съдържащ легалната дефиниция на понятието „обичайно пребиваване в
Република България“, а от показанията на свидетелката С. С. Щ. се
установява, че при предоставяне на бланката за декларация същата обяснила
на обвиняемата, че за да й бъде издадено българско свидетелство за
управление е необходимо да е имала уседналост от 6 месеца в страната.
Поради това съдът приема, че обвиняемата е съзнавала, че потвърждава
неистина в подадената декларация, както и че е искала да осъществи
невярното деклариране.
Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската
правна култура на обвиняемата.
Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Обвиняемата е извършила умишлено
престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от 100 до 300 лв., не е осъждана за престъпления и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
НК. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не
са налице пречките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК.
3

За да индивидуализира административното наказание, съдът съобрази
следното:
Обществената опасност на деянието е ниска.
Ниска е и обществената опасност на обвиняемата.
Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът съобрази
съдействието на обвиняемата за разкриване на обективната истина,
изразяващо се в направеното частично признание на досъдебното
производство, изразеното от нея съжаление за извършеното и добрите
характеристично данни за личността й.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Преценката на изложените по-горе обстоятелства мотивира съда да
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Съдът съобрази и събраните на досъдебното производство доказателства
за доходите и имуществото на обвиняемата.
Предвид изложеното съдът прие, че за постигане на целите на
административното наказание е достатъчно на обвиняемата да бъде наложена
глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови решението.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________
4

Номер на акта:	31
Дата:	13 март 2025 г. (в сила от 29 март 2025 г.)
Съдия:	Пламен Ангелов Станчев

Дело:	20254120200087
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 януари 2025 г.

Решение по дело №87/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите