РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 23.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 499 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 673/11.05.2018
г. по гр.д.№ 9491/2017 г. по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният от С.П.Й.
срещу З.М.М. осъдителен иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32,
ал.2 СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 452.77
лева, представляващи половината от
стойността на солидарно поетите и платени от него задължения по договор за
потребителски кредит № 1605301795427816/01.06.2016 г., сключен с „*“ ЕАД за
периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен за сумата от 166.84 лв. и като
погасен чрез прихващане със сумата от 2 669.36 лв.,
дължими от С.П.Й. на З.М.М., представляващи половината от 5 741 лева, останали от
отпуснатия банков кредит, които ищецът не е разходвал за нуждите на
семейството.Осъден е С.П.Й. да
заплати на З.М.М.,
сумата от 490
лв., представляващи сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от С.П.Й., чрез пълномощник, срещу решене от
11.05.2018 г. по гр.д.№ 9491/2017 г. по описа на ПлРС, в частта, в която е
отхвърлен искът като погасен чрез прихващане със сумата от 2 669.36 лв.,
дължими от него по отношение на ответницата, представляващи половината от 5 741
лв., останали от отпуснатия банков кредит.За да постанови оспореният акт в
обжалваната му част съдът е приел, че сумата от 5 741 лв., останали от
отпуснатия банков кредит, въззивникът не е разходвал за нуждите на
семейството.Счита решението в тази му част за неправилно и незаконосъобразно.Счита,
че направеното възражение за прихващане е неоснователно и недоказано, а
решението на ПлРС неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлен
иска като погасен чрез прихващане.Прави се искане да се постанови съдебен акт,
с който да се уважи въззивната жалба и да се отмени решението на
първоинстанционния съд в атакуваната му част, като се присъдят и направените
разноски.
За
въззиваемата страна – З.М.М. процесуалният представител изразява становище да
се потвърди решението на ПлРС като правилно и законосъобразно, като се присъдят
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като приема, че същото е валидно и
допустимо в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
От
фактическа страна настоящата инстанция приема за установено следното.
Не е
спорно, че въззивникът и въззиваемата са били съпрузи в периода от 28.12.2003 г.
до 17.10.2017 г., когато бракът им е бил прекратен с развод, както и че считано
от 15.08.2016 г. са били във фактическа раздяла.
Не е спорно, че на 05.12.2013 г. по време на
брака им страните са сключили договор за потребителски кредит на стойност 26
858 лв. с **ЕАД за задоволяване на нуждите на семейството - закупуване на
жилище, като договорът за покупка е обективиран в нотариалния акт от 10.12.2013
г.
Няма
спор и относно обстоятелството, че на 01.06.2016 г. страните са сключили със
същата банка договор за потребителски кредит на стойност 28 737.50 лв., по
който кредитополучател е бил въззивникът, а въззиваемата негов съдлъжник, като
цялата сума е преведена на негова сметка. Няма спор и относно това, че на
02.06.2016 г. въззивникът със съгласието на въззиваемата е депозирал искане за
предсрочно погасяване на кредита, изтеглен на 05.12.2013 г., както и че с част
от парите, получени от втория кредит, а именно с 22 317.52 лв., страните
са погасили първия, като е останала разлика от 6 419.98 лв.
Спорни пред настоящата инстанция
са въпросите дължи ли въззиваемата половината от заплатените от въззивника
вноски по изтегления потребителски кредит за периода от 16.08.2016 г. до
05.12.2017 г., респ. сумите, прехвърлени по личната банкова сметка *** са за
нуждите на семейството.
Относно отговора на първия въпрос съдът намира
следното.
От
заключението на ВЛ, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно
и компетентно, се установява, че в периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г.
въззивникът е заплащал кредита, като платената сума е в размер на 5 505.56 лв.В
с.з. ВЛ е посочило, че на 05.08.2016 г. е внесена сумата от 333.67 лв. и ако от
5 505.56 лв. се извади 166.84 лв. остава 5 338.72 лв.Правилно е прието, че за
периода от 15.08.2016 г. до 05.12.2017 г. въззивникът е погасил 16 месечни
вноски по кредита в общ размер на 5 338.72 лв., като вноската за м.август 2016 г.
е платена на 05.08.2016г. преди фактическата им раздяла и е недължима от
въззиваемата.
Предявеният в настоящето производство иск е с
правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД във вр. чл.32, ал.2 СК, както правилно е
прието от първоинстанционния съд.
Въз
основа на приложения по делото договор за потребителски кредит от 01.06.2016 г.
съдът приема, че страните са солидарни длъжници, като въззивникът е
кредитополучател, а въззиваемата е съдлъжник.По силата на чл.127, ал.1 ЗЗД, тъй като не следва друго
от отношенията между солидарните длъжници - наличието на специална уговорка,
каквато не е налице, дяловете им са равни. Следователно това, което е платено
на кредитора, се понася от тях поравно, както и че солидарният длъжник,
заплатил целия дълг, има личен обратен иск срещу другия съдлъжник съгласно
чл.127, ал.2 ЗЗД за платеното над стойността на припадащия му се дял.
Страните отговарят по равно за дълга,
изплатен изцяло от въззивника за периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г.,
който възлиза на 5 338.72 лв., с оглед
на което въззиваемата дължи половината от тази сума или 2 669.36 лв., тъй като
сумата е изплатена по време на фактическата раздяла на съпрузите.
Ищецът в исковата молба е посочил, че за
процесния период е заплатил във връзка с потребителския кредит общо 5 505.55
лв.Ответницата му дължи половината или 2
752.78 лв.Направил е искане З.М. да му заплати ( след прихващане на сумата в
размер на 300 лв. по гр.д.№ 5308/2017 г. по описа на ПлРС) сумата в размер на 2 452.77
лв.Възражението за прихващане е способ за прекратяване на две насрещни
задължения до размера на по - малкото от тях и следва да бъде съобразено и в
настоящето производство.
Първоначалният иск е основателен
за сумата от 2 369.36 лв. (2 669.36. - 300 лв.), а е
предявен за 2 452.77 лв., за която сума е отхвърлен.Той е неоснователен за
83.41 лв. (2 452.77 лв.
– 2 369.36 лв.) във връзка
с възражението за прихващане.
Относно вторият спорен въпрос, в
първоинстанционното производство въззиваемата е направила възражение за
прихващане със сумата от 2 870.50 лв., представляваща половината от частта от 5
741 лв. от отпуснатия банков кредит, които счита, че не са разходвани за
нуждите на семейството от въззивника.
Относно спорният пред настоящата
инстанция въпрос между страните във връзка със застраховката „Живот“, съдът
намира следното. Част от сумата от 6 419.98 лв., а именно 1 237.50 лв.,
въззивникът е превел безкасово на 02.06.2016 г. по сметка на ZK UNIKA LIFE PLS за индивидуална застраховка
„Живот“, като на 16.06.2016 г. застрахователната компания му е възстановила по
неговата сметка сумата 643.50 лв.Тази застраховка е в сила само за лицето
кредитополучател - С.Й., поради което съдът приема, че сумата от 594 лв. (разлика 1 237.50 лв. - 643.50 лв.) не е използвана за задоволяване
на нуждите на семейството.
От приложеното извлечение от
сметката на въззивника, по която е била преведена сумата по втория кредит, е
видно, че са прехвърлени следните суми безкасово по личната банкова сметка ***,
а именно: на 03.06.2016 г. – 2 000 лв.; на 19.07.2016 г. – 1 000 лв.; на
11.08.2016 г. - 400 лв., а след фактическата раздяла - на 19.08.2016 г. - 340
лв., а от тази сметка на 19.08.2016 г. е изтеглил сумата от 2 001 лв.Сумата от
2 341 лв. (2001 лв.+340
лв.) е изтеглена след фактическата
раздяла за страните.
Ето защо въз основа на
гореизложеното съдът приема, че сумата общо в размер на 2 935 лв. (594+340+2 001лв.) от отпуснатия заем в размер на
28 737.50 лв. не е използвана за нужди на семейството, поради което е
основателно възражението на въззиваемата за прихващане със сумата от 1 467.50
лв., представляваща половината от горепосочената.
Относно това дали сумата от 3 400 лв.
(2000+1000+400 лв.), която е преведена безкасово по
личната банкова сметка ***.06.2016 г. до 11.08.2016 г. е изразходвана за лични
нужди на въззивника или за нужди на семейството, съдът намира следното.
В периода от 25.07.2016 г. до
02.08.2016 г. семейството е било на почивка, а от 02.08 до 08.08.2016 г.
въззиваемата заедно с детето са пребивавали в почивен дом „***“.Съдът приема,
че сумата от общо 383.30 лв. (60 лв.такса разглеждане на кредита+2 лв. такса за превод+321.30 лв. за ***
с оглед доводите на въззивника) е използвана за нужди на семейството.
От извлечението от личната сметка
на въззивника е видно, че към 05.06.2016
г. началното салдо е 167.98 лв., дебитен оборот 826.66 лв., кредитен оборот 2
660.67 лв., крайно салдо: 2 001.99 лв.; към 05.07.2016 г. е съответно: начално
салдо 2 001.99 лв.; дебитен оборот 950.92 лв.; кредитен оборот 739.74 лв.,
крайно салдо 1 790.81 лв.; към 04.08.2016 г.: начално салдо 1 790.81 лв.;
дебитен оборот 2 611.57 лв., кредитен оборот 1 670.77 лв.; крайно салдо 850.01
лв.; към 02.09.2016 г. начално салдо: 850.01 лв., дебитен оборот 2 097 лв.,
кредитен оборот 1 410.52 лв.; крайно салдо 163.53 лв.
За изясняване на спорните
обстоятелства са събрани гласни доказателства.От показанията на свидетеля Й.,
брат на въззивника, е видно, че веднъж е давал пари на брат си – 2 000 лв. за
ремонти, за терасите, диван да си купуват.Това е било края на 2015, началото на
2016 г., като той смята, че тези пари 2 000 лв. му ги е върнал до края на 2016 г.
От показанията на свидетеля
Мончев, брат на въззиваемата, е видно, че през 2013 г. страните са теглили
кредит, за да си закупят жилище, като с тях са направили и ремонт.Страните са
теглили нов кредит през 2016 г., за рефинансиране на кредита и сестра му е
напуснала работа, защото детето им ще бъде първокласник и е трябвало да го гледа
и с тези пари от кредита е трябвало да живеят.В края на м.юли 2016 г. са били
на почивка цялото семейство, а след това са били с карта на морето само
въззиваемата и детето, тъй като колата се е счупила и въззивникът се е прибрал,
за да я ремонтира, и е отишъл да ги вземе от морето.След тегленето на кредита
са се влошили отношенията между страните.Бащата на С. е помагал за ремонта на
терасата, има нов диван, купен след ремонта.Като са били на море, не му е
известно въззивникът да е закупувал
пособия за първи клас на детето.
Възражението за прихващане обаче настоящата
инстанция приема въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото,
че е основателно за сумата от 1 467.50 лв., представляваща половината от
сумата от 2 935 лв. с оглед на гореизложеното, тъй като сумата не е
изразходвана за нужди на семейството.
За
разликата над сумата от 1 467.50 лв. до 2 369.36 лв., т.е. за сумата от 901.86
лв., настоящата инстанция приема, че
искът е основателен и не може да се приеме, че е погасен чрез
прихващане.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от СК, за задължения, които единия или двамата съпрузи са поели за
задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно, като тази
солидарност не е безусловна, а е обусловена от конкретна преценка за това дали
тя е била разходвана за задоволяване нужди на семейството.
Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете
на семейството, които главно са за
снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите
за съвместния живот разходи (включително за
оправданите лични нужди на членовете на семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията
за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Въз основа на доказателствата по делото съдът
приема, че тази сума от 901.86 лв., която представлява част от цялата сума в
размер на 3 400 лв., преведена от банковата сметка на кредита в личната сметка
на въззивника за периода от 03.06.2016 г. до 11.08.2016 г., с оглед и на горепосочените
уточнения за начина на изразходването й, е използвана за нужди на семейството.
В посоченото от страната решение № 211/23.07.2012
г. на ВКС по гр.д.№ 177/2011 г., ІV г.о., се приема, че когато солидарните
длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да
заяви за какво е изразходвана сумата.Ако получилият заема съпруг не заяви за
какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните
отношения съпрузите не дължат по равно.Ако оспорващият съпруг не докаже
неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената
нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди.
В процесния случай въззивникът твърди, че
сумата е изразходвана за нужди на семейството, като се позовава на приложените
извадки от банковите му сметки с позоваване на извършваните преводи и
съответните наличности по тях.Сумите от дебитната му карта счита, че са
използвани изцяло за нуждите на семейството, като с тях са заплащани и сметки
за телефон, пазаруване, „плащане при БГ търговец“, което следва да се приеме за
основателно.От обясненията на въззиваемата по чл.176 ГПК е видно, че през
периода от 2013 г. е работила по трудови договори.От м.06.2014 г. до м.07.2016
г. също е работила.Въз основа и на показанията на свидетеля Мончев, които съдът
кредитира като обективни, приема, че тя не е работила в периода от м.07 до
15.08.2016 г.В периода от 25.07.2016 г. до 09.08.2016 г. цялото семейство е
било на почивка до 01.08.2016 г., а след това въззиваемата с детето в „***“.Ето
защо за горепосочения период съдът приема, че сумата, съставляваща
горепосочената разлика, е изразходвана за нужди на семейството.
Въз основа на гореизложеното
съдът счита, че решението в обжалваната му част, в която осъдителния иск с
правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД във вр. чл.32, ал.2 СК е отхвърлен като
неоснователен за сумата от 1 550.91 лв., представляваща половината от
стойността на солидарно поетите и платени от него задължения по договор за
банков кредит от 01.06.2016 г. за периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като погасен чрез
прихващане със сумата от 1 550.91 лв., част от 2 669.36 лв., дължими от С.Й.
на З.М., представляващи половината от 5 741 лв., останали от отпуснатия банков
кредит, които ищецът не изразходвал за нуждите на семейството, следва да се
потвърди същото.
Въз основа на гореизложеното съдът
приема, че следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е
отхвърлен предявеният от С.Й. срещу З.М. иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД,
вр. чл.32, ал.2 СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума за
разликата над 1 550.91 (1467.50+83.41 лв.) лв. до 2 452.77 лв., т.е. за сумата от 901.86 лв., представляващи
половината от стойността на солидарно поетите и платени от него задължения по
договор за потребителски кредит от 01.06.2016 г. за периода от 16.08.2016 г. до
05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като
погасен чрез прихващане за разликата над 1 550.91 лв. (1 467.50+83.41 лв.) до 2 669.36 лв., т.е. за сумата
от 1 118.45 лв., дължими от въззивника на въззиваемата, представляващи половината
от 5 741 лв., останали от отпуснатия банков кредит, които ищецът не е
изразходвал за нужди на семейството, следва да бъде отменено обжалваното
решение и вместо него постановено ново по съществото на спора в тази му част.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че следва да бъде осъдена въззиваемата да заплати на въззивника
на основание чл.127, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 СК сумата в размер на 901.86
лв. представляващи половината от стойността на солидарно поетите и платени от него
задължения по договор за потребителски кредит от 01.06.2016 г. за периода от
16.08.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
901.86 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба - 20.12.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на процеса са
дължими разноски по делото и на двете страни за настоящата инстанция.Преди да бъде определен какъв е техния размер по
компенсация, съдът следва да се произнесе по направеното възражение от въззивника
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
въззиваемата с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
От въззиваемата е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.С оглед на предмета на делото в настоящата инстанция,
съдът приема, че същото е в минимален размер с оглед на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и не може да бъде намалявано.
Ето защо следва да бъде осъден
въззивникът да заплати на въззиваемата разноски по делото по компенсация за настоящата
инстанция в размер на 159.14 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 673/11.05.2018 г. по гр.д.№ 9491/2017 г. по
описа на Плевенски районен съд, в обжалваната му част, в която е отхвърлен
предявеният от С.П.Й., ЕГН **********,*** срещу З.М.М., ЕГН **********,***,
осъдителен иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 СК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на разликата над 1 550.91 лв. до 2 452.77 лв., т.е. за сумата от
901.86 лв., представляващи половината от стойността на солидарно поетите и
платени от него задължения по договор за потребителски кредит № 1605301795427816/01.06.2016 г.,
сключен с ***ЕАД за периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като погасен чрез
прихващане със сумата за разликата над 1 550.91 лв. лв. до 2 669.36 лв.,
т.е. за сумата от 1 118.45 лв., дължими от С.Й. на З.М., представляващи
половината от 5 741 лв., останали от отпуснатия банков кредит, които ищецът не
е разходвал за нуждите на семейството, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда З.М.М., ЕГН **********,***, да заплати
на С.П.Й., ЕГН **********, сума в размер на 901.86 лв., представляваща
половината от стойността на солидарно поетите и платени от него задължения по
договор за потребителски кредит № 1605301795427816/01.06.2016 г., сключен с ***ЕАД
за периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 901.86 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба -
20.12.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 673/11.05.2018 г. по
гр.д.№ 9491/2017 г. по описа на Плевенски районен съд в останалата му обжалвана
част.
Осъжда С.П.Й., ЕГН **********, да заплати на З.М.М.,
ЕГН **********,***, разноски по делото по компенсация за настоящата инстанция в
размер на 159.14 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: