Р Е Ш Е Н И Е
Номер 79 /12.3.2018г. 2018 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Георгиев
Яна Панева
Секретар
Родина Петкова
Прокурор Деян Душев
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВЧНД № 1451 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на
ос.л. В.Д.Н. срещу протоколно определение № 2213/19.11.2017г. по ЧНД № 3641/2017г. по описа на ВРС, ХХІХ
състав, като първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ос.л. В.Д.Н.
за приложение разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 от НК по отношение влезлите в сила присъди.
В съдебно
заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че въззивната жалба е
неоснователна.
Защитникът
на осъденото лице изразява становище, че са налице основанията за групиране на
наказанията по НОХД № 502/2005г. по описа на ВРС и НОХД № 1987/2004г. по описа
на ВОС.
В съдебно заседание пред състав на ВОС жалбоподателят не се явява, като е
депозирал декларация, че не желая да се явява лично за съдебно заседание. Моли
съда да го уведоми лично за решението.
След преценка на становището на представителя на ВОП, становището
на защитника на ос.л. Н., както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание
чл. 313 и 314 от НПК,
съставът на Варненският окръжен съд констатира, следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,
подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество
е неоснователна.
Производството
пред първа инстанция е протекло по реда на чл.306 от НПК.
В
съответствие с приложените по делото доказателства, във връзка с многократните
осъждания на ос. л. Георгиев състава на ВРС е приел за установено че, В.Д.Н. има влезли в сила присъди, както следва:
1.С присъда № 282 от 16.04.1991 г. постановена
по НОХД № 282/1989г. по описа на ВВС, влязла в сила на 11.06.1991г. за
извършено деяние 28.04.1989г. - 27.06.1989 г., на жалбоподателя е наложено
наказание с приложението на чл.23 от НК от 3 години лишаване от свобода, при
първоначален общ режим. Същият е изтърпял наказанието към 20.08.1992 г., като е
бил УПО с изпитателен срок от 6 месеца.
2.С присъда № 43 от 09.08.1995 г. по НОХД №
61/1995 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 23.01.1996 г. по реда на чл.23 НК
е определено общо наказание на жалбоподателя в размер на 13 години лишаване от
свобода при първоначален усилено строг режим и задължително заселване за срок
от две години, за деяние извършено на 29.07.1994 г. като е била приложена
разпоредбата на чл.24 от НК.
3. С присъда от 23.03.2005 г. по НОХД №
502/2005 г. по описа на ВРС, влязла в сила на 23.03.2005 г. по реда на чл.25 НК
е било групирано наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, за деяние
извършено на 04/05.1990г. с това наложено на осъдения с предходната присъда по
НОХД № 61/1995 г. на ВОС в размер на 12 г. лишаване от свобода при първоначален
усилено строг режим и задължително заселване за срок от две години.
4.С присъда № 124 от 21.11.2005г. по НОХД №
1987/2004г. по описа на ВОС, влязла в
сила на 22.02.2007 г. на жалбоподателя било наложено наказание с приложимостта
на чл.23 ал.1 от НК „доживотен затвор” при първоначален специален режим за
извършени 5 деяния по НК през периода 26.04.2004 г. до 25.06.2004 г.
С определение по ЧНД № 888/07 г. по описа на
ВОС били групирани наказанията наложени му с присъда на ВРС по НОХД № 502/05г.
и тази по НОХД № 61/95г. на ВОС, като е било наложено най-тежкото от тях, а
именно 12 години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим и
задължително заселване за срок от две години, като било приспаднато изтърпяното
от него наказание.
Без уважение било оставено искането за
групиране на наказанието „доживотен затвор” наложено с присъда № 124 от
21.11.2005г. по НОХД № 1987/2004г. по описа на ВОС, доколкото не попада в
съвкупността и не може да се групира, т.к. към момента на извършване на
деянията 26.04.2004 г. до 25.06.2004 г. вече е бил влязъл в сила съдебен акт на
ВОС по НОХД№61/95г.
Така групираните
наказания по двете присъди били изтърпени от жалбоподателя на 16.04.2006 г.
5. С
присъда № 134 от 06.03.2012 г. по НОХД № 7489/2011 г. по описа на ВРС, влязла в
сила на 30.07.2012 г., за деяние извършено на 24.04.2011г. на жалбоподателя
било наложено наказание 1 год. и 4 мес. лишаване от свобода при строг режим.
От
изложеното е видно, че като е съобразил времето на извършване на деянията за
които е осъден, както и датата на влизането в сила на присъдите, първоинстанционният
съд правилно е приел, че извършеното предходно групиране по ЧНД № 888/2007г. е възможно
най-благоприятния за жалбоподателя начин, освен наказанието „доживотен затвор”
наложено по НОХД № 1987/2004г. на ВОС, доколкото не попада в съвкупността и не
може да се групира т.к. към момента на извършване на деянията 26.04.2004 г. до
25.06.2004 г. е бил налице влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 61 по описа на
ВОС и същото следва да се изтърпи отделно.
Доколкото и присъдите по НОХД № 282/1989г. по
описа на ВВС и групираните по НОХД № 61/1995г. по описа на ВОС и НОХД №
502/2005 г. по описа на ВРС са изтърпени както следва: Първата на 20.08.1992 г.
и групираните на 16.04.2006г. не са налице условията за групиране на
наказанията на визираните в жалбата от лишения от свобода присъди.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че деянието по НОХД № 7489/2011год., е било извършено на 24.04.2011г., като към момента на
извършването му са били налице влезли в сила съдебни актове и наказанието наложено
по същото не попада в съвкупността.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не са налице нови обстоятелства налагащи ново произнасяне по реда на чл. 25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК.
Предвид горното въззивната инстанция намира,
че определението за групиране на наказанията на ос.л. Н. е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Предвид
горното и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 2213/19.11.2017г. по ЧНД №
3641/2017г. по описа на ВРС, ХХІХ състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: