Решение по дело №2195/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 926

гр.Бургас, 02.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА

 

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №2195 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на И.П.В., ЕГН: **********, с домашен адрес: *** качеството си на управител на „В“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, срещу Наказателно постановление № ЮИР-19-ЮИР-14/26.04.2018г. издадено от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район /РДНСК-ЮИР/, с което за нарушение на чл.176, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.7, ал.3, т.15, б.“в“ от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и чл.233 от ЗУТ и на основание чл.6, ал.2 от Наредба №3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и чл.239, ал.1, т.2 във вр. чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 300,00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни аргументи и в тази насока. С съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява адв.С., който поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Алексиева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

И.П.В., ЕГН: **********, с домашен адрес: *** качеството си на управител на „В“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, е съставил и подписал констативен акт за установяване годността на строеж /обр. 15/ в нарушение на чл.176, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.7, ал.3, т.15, б.“в“ от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за строеж: „Реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за бл.№67, ж.к.„Братя Миладинови”, гр.Бургас, сграда с идентификатори 07079.620.88.1 и 07079.620.88.2 по КК на гр.Бургас, в УПИ I, кв.24, по плана ж.к.„Братя Миладинови“, гр.Бургас“, съгласно Договор изх. №93-ОП- 117(200)/18.11.2016г. с Община Бургас.

В констативен акт образец №15 от 23.06.2017г., е прието без забележки, че строителството на гореописания строеж е изпълнено съгласно одобрените инвестиционни проекти и че са съставени необходимите актове, протоколи и други документи, доказващи правилността на изпълнението на обекта.

При извършена проверка на място на 20.11.2017г. от служители на РДНСК ЮИР е установено, че има некачествено изпълнени строителни и монтажни работи, изразяващи се в полагане на топлоизолация, уплътняване на ламарината на борда на покрива, подмяна на дограмата по фасадите и водосточните тръби на *****, са довели до падане на мазилки, течове и пропадане на части от плочника около сградата.   

С оглед на горното АНО е приел, че И.П.В., в качеството си на управител на „В“ ООД, е съставил и подписал акт образец №15 от 23.06.2017г. без забележки, без да го оспори, като в него не е отразено обективното състояние на строежа, а именно некачественото извършване на СМР.

Нарушението е извършено на 23.06.2017г. - дата на съставяне на акт образец 15, в гр. Бургас. Нарушението е установено на 20.11.2017г. е констативен протокол, съставен от служители на РДНСК ЮИР.

Актът за установяване на административно нарушение № ЮИР-19/16.03.2018г. е съставен в присъствието на посочения за нарушител, след отправена покана изх. № ЮИР-Б- 114-00-114/21.02.2018г. и е връчен на И.П.В. на 16.03.2018г. В законоустановения тридневен срок след получаване на горецитирания акт, няма постъпило възражение срещу него.

С гореописаното деяние, АНО приема, че И.П.В., в качеството си на управител на „В.“ ООД, е нарушил виновно чл.176, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.7, ал.3, т.15, б.“в“ от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за строеж: „Реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за бл. №**, ***, сграда с идентификатори *** и *** по КК на гр. Бургас, в УПИ I, кв. **, по плана ***, с което е осъществил състава на чл. 233 ЗУТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган в лицето на началника на „Регионална дирекция за национален строителен контрол“ Югоизточен район. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52 ал.1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние. 

В процесния случай АУАН е съставен за допуснато нарушение по на чл.168, ал.1, т.2 ЗУТ вр. чл.4, ал.1 във вр. чл.7, ал.3, т.12 от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В същото време в НП е посочено, че жалбоподателят Грънчаров е нарушил вече посочените правни норми, „с което е осъществил състава на чл.233 ЗУТ“. Разпоредбата на чл.233 ЗУТ обаче не очертава състава на определено административно нарушение, а съставлява санкционна норма под което същото следва да бъде подведено. Очевидно административно – наказващият орган е допуснал „смесване“ на понятията нарушена правна норма и санкционна такава, като е квалифицирал нарушението по посочения начин. Горното създава неяснота относно вмененото във вина на жалбоподателя нарушение и по – конкретно относно правната квалификация на същото и основанията за налагане на глоба в посочения размер.

Следва да се отбележи, че по същество липсва извършено нарушение от жалбоподателя. Същият, по мнение на настоящия състав, не е субект на наказателна отговорност в конкретния случай. Разпоредбата на чл.176, ал.1 ЗУТ посочва отговорностите на „лицето, което осъществява строителен надзор”. Това лице може да бъде както физическо, така и юридическо. Това тълкуване се прави от разпоредбата на чл.229, ал.1 и ал.2 ЗУТ, както и от административнонаказателните разпоредби на закона. Така чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ предвижда налагането на имуществена санкция на юридическо лице, осъществяващо строителен надзор. Каква отговорност ще се носи - лична, или обективна безвиновна, зависи от субекта, осъществяващ надзора - дали същият е физическо, или юридическо лице. Очевидно е, че законът предоставя възможност на юридически лица да осъществяват надзор и неминуемо някое физическо лице ще подписва документи от тяхно име. Последното обстоятелство обаче не заличава положението, че се касае за различни правни субекти. В случая отговорността следва да се носи от субекта, осъществяващ надзор - „В.“ ООД а не от неговият представител - И.П.В..

В горния смисъл е и константната практика на административните съдилища в страната, които последователно приемат, че отговорността за неизпълнението на задължението по чл.176, ал.1 ЗУТ се носи от търговското дружество като юридическо лице, а не от физическото лице, управител на същото. Аргумент за това са и цитираните по-горе разпоредби на ЗУТ, в които се борави с термините лице и лица, което означава, че това могат да бъдат както физически, така и юридически лица. / в тази насока Решение №399 от 25.09.2017г. на АдмС - Плевен по к.а.н.д. № 677/2017г. и Решение №549 от 21.11.2017г. на АдмС - Плевен по к.а.н.д. № 821/2017г./. Аргументи в горния смисъл могат да се изведат и от практиката на административните съдилища в страната, обективирана в Решение № 273 от 29.12.2016г. на АдмС - Ловеч по к.а.н.д. № 246/2016г., Решение № 415 от 19.04.2016г. на АдмС - София-област по к.а.н.д. № 209/2016г., Решение № 257 от 21.07.2015г. на АдмС - Перник по к.н.а.х.д. № 314/2015г. и Решение № 1197 от 26.05.2014г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 1164/2014г./.

Ето защо и с оглед неправилното определяне субекта на административно – наказателната отговорност от страна на наказващия орган процесното НП следва да се отмени.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ЮИР-19-ЮИР-14/26.04.2018г. издадено от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район /РДНСК-ЮИР/, с което за нарушение на чл.176, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.7, ал.3, т.15, б.“в“ от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и чл.233 от ЗУТ и на основание чл.6, ал.2 от Наредба №3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и чл.239, ал.1, т.2 във вр. чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, на жалбоподателя - И.П.В., ЕГН: **********, с домашен адрес: ***, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.