№ 299
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110156263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че между ищеца „Вуелта България“ ЕООД и ответника В. И. В.
не е възникнало трудово правоотношение през м. март 2020г., както и че на В. И. В. не се
дължи трудово възнаграждение за положен труд в същия месец в размер на 110 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът В. И. В. е депозирал множество
сигнали и жалби до различни институции, с оглед на които спрямо него са предприети
проверки от НАП и НОИ, засегнали правната сигурност на „Вуелта България“ ЕООД, както
и наложило отделянето на финансов и персонален ресурс. Сочи, че с влизане в сила на
Решение № 595/25.01.2022 г. по адм. д. № 8530/2021 г. на Върховният административен съд
е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу дадените вследствие на проверките
задължителни предписания по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2010847 от 12.03.2021 г. по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
Непосредствено след това били предприети отново действия от страна на ответника по
сезиране на различни държавни институции, които пряко касаели ищеца и представлявали
нови факти и обстоятелства, обуславящи предявяване на настоящите установителни
претенции. Заявява, че ответникът не е постъпил на работа, не се е явил в деня, определен
му за постъпване на работа и не е представил документите, необходими при постъпването.
Допълва, че с ответника не е постигнато съгласие по размера на дължимото възнаграждение
и за начина на определянето му, както и че въобще не е налице престиран от него труд,
което да обуслови дължимост на претендираното от него възнаграждение. С тези доводи
излага, че не е възникнало трудово правоотношение през м. март 2020г. с ответника, както и
че на същия не се дължи трудово възнаграждение за положен труд в същия месец в размер
на 110 лева.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
1
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове
В чл.357 ал.1 КТ като трудови са определени споровете за възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, т.е. от
съдържащите се в цитираната правна норма хипотези следва изводът, че е уредено
предявяването на установителен иск за възникването или съществуването на трудово
правоотношение, респективно трудов договор. Правната норма е ясна, няма законова пречка
съществуването на трудовото правоотношение, да бъде предмет на установителен иск и в
това отношение не е имало колебания в съдебната практика. Според съдържащото се в чл.
357, ал. 1 от КТ легално определение, спорът е трудов, в случая той има за предмет
субективни права и задължения по трудово правоотношение, във връзка с неговото
съществуване. Производството по чл.405-а КТ не изключва предявяването на иска пред
съда. В този смисъл са и приетите разрешения в многобройни решения на ВКС, постановени
по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика:, в т.ч. решение №
482 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 5338/2008 г., IV г. о., решение № 450 от 16.06.2010 г. по гр.
д. № 140/ 2009 г., IV г. о.,решение № 251 от 3.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 173/2009 г., IV г.
о., решение № 570 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 179/ 2009 г., IV г. о., решение № 666 от
4.11.2010 г. по гр. д. № 331/2009 г., IV г. о. решение № 369 от 29.04.2010 г. по гр. д. № 462/
2009 г., IV г. о., решение № 458 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/ 2009 г., IV г. о., решение
№ 294 от 29.11.2013 г. по гр. д. № 292/2012 г., III г. о., и много други. В този смисъл са
налице решения на състави на ВКС и при действието на отменения ГПК -решение № 1187 /
24.10.2009 г. по гр. д. № 1018/2005 г., II г. о., решение № 1357 / 22.12.2008 г. по гр. д. №
4637/2007 г., IV г. о. Ето защо съдът приема, че предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността на исковете
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно трудово правоотношение с ищеца, по което в изпълнение на
поетите задължения е престирал в негова полза труд съобразно уговореното през м. март
2020 г., като за „Вуелта България“ ЕООД е възникнало задължение да му заплати трудово
възнаграждение в процесния размер от 110 лева.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото във връзка с така
разпределената му доказателствена тежест в процеса.
По аргумент от чл. 302 ГПК Решение № 595 от 25.01.2022г. по адм. дело
№8530/2021г. по описа на Върховния административен съд на Република България, Шесто
отделение е задължително за гражданския съд по въпроса относно това дали дадените
задължителните предписания, на „Вуелта България“ ЕООД по т.1, 2, 3 от протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2010847 от 12.03.2021г. по описа на Дирекция „Инспекция
по труда“- гр. Русе, които имат характера на индивидуален административен акт, са валидни
и законосъобразни. Ето защо и доколкото с цитираното съдебно решение жалбата на ищеца
в настоящето производство е отхвърлена, настоящия съдебен състав е обвързан от изводите
на ВАС за това, че валидно и законосъобразно Инспекцията по труда- гр. Русе е указала на
„Вуелта България“ ЕООД да изпрати до ТД на НАП корекция на подаденото уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ за заличаване на трудовото правоотношение с В. И. В., да му начисли
трудово възнаграждение за отработените дни през месец март 2020г. и да му заплати
същото. Цитираното решение, обаче, не се ползва с обвързваща сила относно материалното
правоотношение между страните по делото, възникването на което не се установява от
ответника, носещ доказателствената тежест в настоящето производство. По делото не е
представен трудов договор между страните, не е установено изпращането на уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ от страна на работодателя и започване изпълнението на работата от
страна на служителя в срока по чл. 63, ал. 3 КТ. Не са установени съществените елементи на
2
евентуално съществувалото трудово правоотношение между страните, в т.ч. уговореното
работно време и трудово възнаграждение и реалното престиране на работна сила от страна
на ответника.
Ето защо и с оглед на правилата за разпределението на доказателствената тежест в
процеса съдът приема, че следва да уважи предявените отрицателни установителни искове
като основателни.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има само ищецът. Същият е
представила доказателства за сторени разноски в размер на 130 лв. за платена държавна
такса по делото, които му се следват от ответника
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ВУЕЛТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК ********* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 357 КТ, че между ищеца „Вуелта България“ ЕООД и ответника В. И. В. с
ЕГН ********** с адрес .............. не е възникнало трудово правоотношение през м. март
2020г., както и че на В. И. В. не се дължи трудово възнаграждение за положен труд в същия
месец в размер на 110 лева.
ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН ********** с адрес .............. да заплати на „ВУЕЛТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 130 лв. за
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3