Решение по дело №691/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 371
Дата: 9 декември 2022 г. (в сила от 9 декември 2022 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20223001000691
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000691 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба
на Агенция по вписванията срещу определение № 1556 от 19.10.2022г. по
търг.дело № 607/22г. по описа на Варненски окръжен съд, с което молбата на
агенцията за изменение на постановеното по делото решение № 382 от
19.09.2022г. в частта му за разноските, с което агенцията е осъдена да заплати
на „Олимпия“ ЕООД в ликвидация сумата от 165лв., разноски по делото е
оставена без уважение.
В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Позовавайки се на нормата на чл.530 от ГПК, предвиждаща
прилагането в охранителните производства на правилата от глава 49 от ГПК и
доколкото не са установени особени правила, твърди че направените от
молителя разноски (по аргумент на чл.541 от ГПК) остават за негова сметка,
вкл. при постановен отказ и последвалата му отмяна при съдебно оспорване.
Излага още, че с оглед характера на регистърното производство като
охранително такова, същото има едностранен характер, поради което
1
правилото за разноски присъщо само за спорните производства не следва да
намира приложение в настоящия случай. Позовава се на практика на
касационния съд и твърди че едностранният характер на производствата по
чл.25 от ЗТР е несъвместим с отговорността за разноски. Нормата на чл.25
ал.6 от ЗТРРЮЛЦ не следва да се прилага буквално, а корективно, което на
практика означава да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.541 от ГПК,
според която разноските остават за сметка на молителя, тъй като в тези
производства няма друга страна.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с
което в полза на жалбоподателя „Олимпия“ ЕООД в ликвидация да не се
присъждат разноски в производството по жалба срещу отказ на агенцията.
В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор „Олимпия“
ЕООД в ликвидация със седалище гр.Варна счита частната жалба за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение,
претендира разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 607/22г. по описа на ВОС е образувано
по жалба на „Олимпия“ ЕООД в ликвидация срещу отказ на длъжностното
лице по регистрация. С решение № 382 от 19.02.2022г. съдът е обезсилил
обжалвания отказ № 20220908150956 от 08.09.2022г. на длъжностно лице по
регистрацията постановен по заявление за отстраняване на нередовности
образец Ж1 с вх. № 20220908150956 и е осъдил Агенцията по вписвания да
заплати на жалбоподателя „Олимпия” ЕООД в ликвидация сторените
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 165лв., съставляващи 15лв.
държавна такса и 150лв. адвокатско възнаграждение. По молба на агенцията
по чл.248 от ГПК съдът е постановил обжалваното определение, с което
молбата за изменение на решението в частта му за разноските е оставена без
уважение.
Съставът на въззивния съд намира частната жалба на Агенцията по
вписванията за неоснователна по следните съображения:
С изменението на разпоредбата на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр.105 от
2
11.12.2020г.) и новата алинея 6 е предвидено изрично в производствата по
чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ да се присъждат разноски на страните по реда на ГПК.
Доводите относно несъвършенството на това законодателно
разрешение по същество съставляват критика към дейността на
законодателния орган и приетите от него нормативни актове, но не е и не
може да бъде основание за отказ на съда да прилага закона. Съдът
осъществява дейност по правоприлагане като разглежда и решава делата
според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала (чл.5 от ГПК).
Това означава, че съдът дължи прилагане на закона според точния му разум и
смисъл, независимо от неговата несъвършеност. Приемането, изменението,
допълването или отмяната на закона е в прерогативите на законодателната
власт в лицето на Народното събрание на Републиката.
Независимо от непрецизността на въведените през 2020г. промени в
разпоредбата на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, основно статута на АВп в това
производство, касае се за законова правна норма, чието правоприлагане съдът
дължи. В случая отговорността за разноски не е обвързана с качеството
„страна“ на АВп, а е своеобразна санкция за неоснователния отказ за
вписване, довело до направата на допълнителни разноски от заявителя за
постигане на целения резултат – вписване на заявените промени.
И тъй като в случая искането за присъждане на разноски е направено
своевременно, представени са доказателства за реалната им направа (вносна
бележка за внесена държавна такса за обжалване, договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е отразено плащането в брой на уговореното
адвокатско възнаграждение – л. 6 и л. 8 от първоинстанционното дело), и
предвид изхода на спора, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят направените от него разноски.
С оглед на така изложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора по частната жалба и направеното искане от
насрещната страна за присъждане на разноски в полза на ответника по
жалбата се дължат направените разноски в производството пред АС в размер
на сумата 150лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1556 от 19.10.2022г. по търг.дело №
607/22г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията със седалище гр.София,адрес на
управление гр.София, ул.“Елисавета Багряна“ № 20, ЕИК ********* да
заплати на „Олимпия“ ЕООД /в ликвидация/, със седалище гр.Варна, ЕИК
*********, сумата 150лв. /сто петдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за въззивна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4