Р Е
Ш Е Н
И Е № 81
гр. Пловдив, 25.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при съдебен секретар ГИНКА ГОЛЕМАНСКА,
след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНЧХД № 254 /2020г. по
описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №
299 от 20/11/2019г., постановена по НЧХД № 4630 / 2019г., РС Пловдив е признал
подсъдимия А.А.З. за НЕВИНЕН в това за периода 25.03.2019 г. – 27.03.2019
г. в гр. Пловдив, чрез изпращане на телефонни съобщения да е казал нещо
унизително за честта или достойнството на частния тъжител А.А.З.,
в негово присъствие, както следва:
- На 25.03.2019 г. в гр. П., чрез
изпращане на телефонно съобщение на А.А.З., ЕГН:
**********, да е казал: „Ти си *** и Господ ще те наказва“.
- На 25.03.2019 г. в гр. П., чрез
изпращане на телефонно съобщение на А.А.З., ЕГН:
**********, да е казал: „Бог да убие теб и твоето домочадие“.
- На 27.03.2019 г. в гр. П.чрез
изпращане на телефонно съобщение на А.А.З., ЕГН:
**********, да е казал: „Нека да сте щастливи ***!“, като случаят е малозначителен и на основание чл. 9 ал. 2 от НК, вр. чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 НК.
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия А.А.З. да заплати на А.А.З. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на употребените по отношение на последния
думи и изрази: „Ти си *** и Господ ще те наказва“, „Бог да убие теб и твоето
домочадие“, „Нека да сте щастливи ***!“,
ведно със законната лихва от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил гражданската претенция за причинените неимуществени вреди до пълния претендиран
размер от 2000 лева. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати и дължимата държавна
такса за уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева.
Въззивното производство
е образувано по жалба на повереника на частния
тъжител. Присъдата се обжалва в оправдателната й част с доводи за неправилност
и незаконосъобразност. Иска се отмяната й в тази част и осъждане на подсъдимия.
Пъвоинстанционният съдебен акт се обжалва и относно
размера на присъдената гражанскоправна обезвреда с възражения за заниженост
и несправедливост. Иска се уважаването й в пълен размер.
В
допълнителната въззивна жалба, депозирана от тъжителя
и повереника му, се развиват оплаквания за неправилна
оценка на доказателствата и техния едностранчив анализ, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на
приетата от съда квалификация на деянието по чл.9 ал.2 от НК. Акцентира се,
че атакуваният съдебен акт е постановен
въз основа на доказателствени факти, стоящи извън
предмета на доказване и оттам неправилно подведени под приетата от ПРС хипотеза
на чл.9 ал.2 от НК. Изразяват се доводи за неправилното приложение на малозначителността поради упоритостта в действията на
подсъдимия и наличието на продължавано престъпление. Правят се възражения и за
липса на мотиви към постановената присъда, като районният съд не е отграничил на кои доказателствени
източници дава вяра и на кои не. Изразява се несъгласие с осъждането на
подсъдимия да заплати гражданска обезвреда на тъжителя
в размер на 500 лева, което според частното обвинение не отговаря на критериите
за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
В допълнението
към жалбата са депозирани и оплаквания
за липса на диспозитив в присъдата за осъждане
на подсъдимия да заплати направените от тъжителя разноски в производството.
Жалбата се
поддържа в съдебно заседание от повереника и частния
тъжител.
Същата се
оспорва от защитника на подсъдимия и лично от последния, които изразяват
становище за нейната неоснователност. Те са съгласни с изводите на първия съд
за прилагането на чл.9 ал.2 от НК, като в нито един момент не са оспорвали
фактическата установеност на деянието. Правят възражение за прекомерност на претендираното заплащане на разноските. В последната си
дума подсъдимият желае въззивният съд да потвърди
обжалваната присъда.
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното:
От събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е
намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло
от настоящия съд:
Подсъдимият
А.З. и А.З. са братя. Последният има две деца – свидетелят Р.З. и частният
тъжител – А.З.. Отношенията между А.З. и А.З. и неговите синове били обтегнати
във връзка с имуществени спорове и такива от семейно-битов характер.
На 17.08.2018
г. починал бащата на подсъдимия А. А.З., който е и баща на А.З., респективно
дядо на тъжителя. Тогава между подсъдимия А.З. и двамата му племенници
– тъжителят А.З. и неговия брат – свидетелят Р.З., отново възникнал конфликт,
на който присъствала свидетелката М.З.– съпруга на подсъдимия.
Между двамата
братя – подсъдимият А.З. и А.З., било образувано гр. д. № 15351/2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/,
във връзка с твърдени два акта на домашно насилие – на 09.09.2018
г. и на 20.09.2018 г., осъществени от подсъдимия А.З. спрямо ищеца А.З.. С
решение от 09.05.2019 г., по въззивно гр.д. № 484/2019 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив била отхвърлена молбата за защита от домашно насилие поради
недоказаност /л.33-35 възз.пр./.
Във връзка с
обтегнатите отношения между подсъдимия А.З., неговият брат и децата на
последния били публикувани две статии във вестник „Марица”. По повод същите
била депозирана и жалба до 01 РПУ при ОДМВР Пловдив от подсъдимия А.З..
Частният
тъжител А.З. използвал телефон, в който била поставена сим
карта с номер ***, която била записана на името на неговата съпруга
– свидетелката А.З.. Подсъдимия А.З. знаел като използван от тъжителя именно
посочения номер.
На 25.03.2019
г. в 5 часа сутринта в гр. Пловдив починала майката на подсъдимия – Р.А.З./л.37
възз.нак.пр./. Към онзи
момент същата живеела при неговия брат – А.З.. Същата сутрин тъжителят А.З.
разбрал, че баба му е починала. В деня на смъртта на Р.З.нито А.З., нито някой
от неговите синове, не се обадили да съобщят скръбната вест на подсъдимия, нито кога ще се състои
погребението й. Подсъдимият научил за смъртта на майка си от своя първа
братовчедка в следобедните часове на 25.03.2019г. По този начин не успял да
присъства и на погребението на своята майка. Това много ядосало подс.З. и на 25.03.2019 г. и на 27.03.2019 г. същият
изпратил следните текстови съобщения на своя племенник – тъжителят А.З.:
На 25.03.2019 г.
от телефонен номер *** подсъдимият З. изпратил на телефонен номер ……следното
телефонно съобщение: "Ти си *** и Господ ще те наказва" и "Бог
да убие теб и твоето домочадие". На 27.03.2019 г. от телефонен номер
…..подсъдимият З. изпратил на телефонен номер ….следното телефонно съобщение:
"Нека да сте щастливи, ***!”От получените телефонни съобщения частният тъжител – А.З. се разстроил, почувствал
се обиден.
Описаната
фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на гласните доказателствени средства, изводими от показанията на всички
свидетели, както и от обясненията на самия подсъдим, които е анализирал
поотделно и в съвкупност при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с
оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК. По несъмнен начин в хода на
производството пред първостепенния съд се доказва авторството на деянието,
механизмът на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му. Прочее по фактите страните не спорят, в същата насока са и
обясненията на подсъдимия, който още след даване ход на съдебното следствие е
депозирал такива, които са в съответствие и с останалия доказателствен
материал. Обясненията му кореспондират и
с приетите от въззивния съд писмени доказателства -
Решение по гр.д.№ 153518/2018 г. по описа на РСПв,
Решение по в.гр.д.№ 484/2019 г. по описа на ПдОС и
препис-извлечение от Акт за смърт на лицето Р.А.З./л.32-38/. Документи в същата
насока са били представени и пред първия съд, които е приел и е анализирал в
мотивите си, но следва да се посочи, че съдебно решение в обезличен вариант и
разпечатано от интернет за кредитираните от контролирания съд факти не
представлява надлежен доказателствен източник, а
относно смъртта на майката на подсъдимия и датата, на което това се е случило,
документ пред ПРС не е бил събран и приложен. Вследствие цялата доказателствена маса пред двете съдебни инстанции фактите
от значение в настоящото наказателно производство са правилно установени и от
първия съд. Това се отнася и до обстоятелствата за наличие на влошените
отношения между страните и липсата на комуникация помежду им дори при смъртта
на близкия им човек – съответно майка и баба, която живеела с брата А.и
неговото семейство към онзи момент. Тези факти също не се оспорват от частния
тъжител и са коректно установени, както е отчел ПРС, независимо че изхождат от
противопоставени страни и ангажираните от тях свидетели. Възражението на
защитата е несъстоятелно, че съпътстващите деянията обстоятелства като
обтегнати между страните отношения и подбудите и мотивите за извършването на
деянието са неотносими към решаването на казуса.
Прочее
основният спор в настоящото производство е именно за правната страна на
стореното от подсъдимия, чието авторство не се оспорва, и каква е коректната правна
квалификация, субсумирана от контролирания съд по
чл.9 ал.2 от НК в първата хипотеза - малозначителност
поради явна незначителност на обществената опасност на деянието.
Правната
теория и съдебна практика са последователни и единодушни, че разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК намира приложение спрямо
всички престъпни състави от НК. Това се извежда и от логическото и систематично
тълкуване на тази материалноправна норма. Тя може да
намери приложение, когато са налице основанията за това - деянието да е малозначително, поради липсата на обществена опасност
въобще, или поради нейната явна незначителност. Такъв извод следва да бъде
направен от решаващия съд, на базата на съвкупната оценка на всички релевантни
обстоятелства, отделно за всеки конкретен случай. / Решение № 119 от 31.05.2011 г. на ВКС
по н. д. № 32/2011 г., III н. о., НК Решение № 88 от 16.03.2009 г. на ВКС по н.
д. № 689/2008 г., II н. о., НК, Решение № 79 от 19.02.2010 г. на ВКС по н. д. №
719/2009 г., II н. о., НК, Решение № 20 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. №
655/2009 г., III н. о., НК/. А обществената опасност се преценява от гледна
точка на самото деяние и на самия извършител. /Решение № 237 от 4.V.1971 г. по н. д. № 192/71 г.,
I н. о./.
Обосновано първата съдебна инстанция
е намерила, че в случая не
е достатъчно стореното от подсъдимия само формално да осъществява субективните
и обективни признаци на вмененото му престъпление. Необходимо е деянието да е в
достатъчна степен общественоопасно, да накърнява
сериозно обществените отношения, които са предмет на наказателноправна
защита. Законосъобразно първият съд е приел, че е налице втората хипотеза на
чл.9 ал.2 от НК - деянието е малозначително поради
явна незначителност на обществената опасност на осъщественото от подс.З. с употребата на обидните изрази: "Ти си *** и
Господ ще те наказва", "Бог да убие теб и твоето домочадие" и
"Нека да сте щастливи, ***”. Проверяваният съд е изложил убедителни мотиви
в тази насока. Обществените отношения свързани със защитата на дадена личност,
нейната чест и достойнство, в конкретния случай, са били засегнати в една
относително незначителна степен, като те са повлияни от установеното
емоционално ранимо поведение и семейните конфликтни
отношения между страните по делото. Аргументирано ПРС е отчел, че за да бъде
определено като престъпно дадено иначе укоримо
поведение, то следва да покаже нужната за този тип прояви степен на засягане на
обекта на деянието, за да се използват санкционните средства на наказателното
право и това да е обществено приемливо. В случая постъпката на подсъдимия е
била продиктувана от факта, че не е узнал своевременно от своите роднини за
смъртта на своя родител – майката, която го е родила, и е бил лишен от
възможността да присъства на нейното погребение. Тази причина за действията му
е било мултиплицирана и от предходните влошени отношения между страните и
основно факта, че никой от семейството на тъжителя не му е съобщил тази тежка
новина. Поради това процесните три телефонни
съобщения не причиняват в нужната степен онези вредните последици, релевиращи ангажиране на
наказателна отговорност. Стореното от подсъдимия се характеризира с явна
незначителност на предизвиканата обществена опасност спрямо останалите случаи
на поведение по засягане на честта и достойнството на човека от същия вид.
Задълбочено, отделно от основния мотив за
извършване на деянието, районният съд е отчел и данните, свързани с личността
на предаденото на съд лице, които съобразно съдебната практика също имат
значение за института на малозначителността. Подс.А.З. е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни и в немалкия си житейски път не е имал други противообществени прояви.
Както се посочи, при преценката дали се касае за явна незначителност на
обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 НК,
следва да се държи сметка и за обстоятелствата и данните, свързани и със
степента на обществена опасност на личността на дееца, в каквато насока
доводите в жалбата са несъстоятелни. Последният от стартирането на
наказателното производство е съдействал за разкриване на обективната истина и е
признал вменените му три отделни деяния, като е изразил искрено съжаление за
стореното, също отчетено от ПРС. Наред с изложените обстоятелства касаещи
липсата на обществена опасност на извършителя, тази, касаеща
деянието като обективни признаци, поради установените обстоятелства, при които
са били отправени обидните изрази, анализирани по-горе, е изключително занижена
спрямо останалите случаи по чл.146 от НК. При това положение правна
квалификация на деянието по тъжбата се явява прекомерно тежка, независимо от
трите отделни съобщения, за които се установи, че са били изпратени по един и
същи повод. Поради това, направеното в жалбата оплакване, че наличието на чл.26
от НК води до невъзможност за приложението на чл.9 ал.2 от НК е неоснователно.
Както и посочи по-горе разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК е обща и тя се прилага спрямо всички престъпления по НК, така е
приел ВС още и в Тълкувателно решение № 113 от 16.XII.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК.
Осъщественото
от подсъдимия деяние не се явява престъпно. Същото разкрива изключително
занижена степен на обществена опасност, която е явно незначителна. Като
резултат правилно е оправдан от първостепенния съд. Следва да се отбележи, че
въпреки непосочването на конкретната хипотеза от предвидените две в чл.9 ал.2
от НК в присъдата /малозначителност поради явната незначителност
на обществената опасност на деянието/, то
по отношение на тази хипотеза са изложени пространни мотиви към
атакувания съдебен акт и визираната непълнота не води до опорочаване на
присъдата. В този ред на мисли наведените в допълнението към жалбата доводи за
немотивираност на съдебния акт също са несъстоятелни. Контролираният съд е
приел явна незначителност на обществената опасност на малозначителността
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, която е извел от направена съвкупната преценка на елементите на
деянието и тяхното специфично проявление, свързани с предмета на посегателство
и с личността на обвиняемия и неговото релевантно поведение за изхода на делото
/ Решение № 195 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 93/2010 г., II н. о., НК/. Прочее изпратените съобщения са
оценени и от самия подсъдим като укорими и обществено
неприемливи, но същият е бил поставен в ситуация на ответно поведение,
заради предизвиканата у него силна
емоция по загубата на майка му и случайното узнаване за смъртта й, респективно
невъзможността да посети погребението й. Ефектът на конкретното деяние
районният съд е определил от начина на извършване на същото, подбудите за
осъществяването му и степента на засягане на обществените отношения, като резонно
е приел, че е налице обществена опасност на стореното, но тя е с изключителна заниженост.
По
отношение на присъденото гражданскоправно обезщетение
жалбата също се явява неоснователна. Не се налага коригиране на присъдата и в
тази част от въззивния съд. Законът правилно е
приложен и дължимият за заплащане гражданският иск е оценен по справедливост.
Първостепенният съд е отчел, че се касае за три изречени обидни израза, като
единият от тях засяга и семейството на тъжителя. Последният се е разстроил
и почувствал обиден, но ПРС правилно е отчел и
поведението на последния и неговото семейство по несъобщаване на процесната тежка новина, което е предизвикало реакцията на
подсъдимия.
Направено е оплакване в жалбата, че районният съд е пропуснал да възложи
разноските в проверявания съдебен акт и се иска възлагането им в полза на
тъжителя. Първоинстанционната съдебна инстанция
следва да стори това в отделно производство по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК с
оглед основанията по чл.189 ал.1 и ал.3
и чл.190 ал.1 от НПК.
Воден от
горното и на основание чл. 334 т.6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 299 от 20.11.2019г.,
постановена по НЧХД № 4630 / 2019г. на Пловдивски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: