Решение по дело №16143/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7892
Дата: 14 декември 2018 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20171100116143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 14.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16143  по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Х.Ц.Д. от гр. София твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2016г. са му причинени телесни увреждания. Сочи, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. Киа Сиид, рег.номер ******, Й.Р.Б.. Ищецът е претърпял ПТП като пешеходец- слизайки от трамвайна мотриса, движеща се по линия  №22, пресичал и се насочил към десния тротоар,считано от посоката на огледа. В този момент е бил ударен от водача на л.а Киа Сеед, който се е движил по бул."Янко Сакъзов" в посока паметника "Левски". Местопроизшествието се намирало в района на трамвайна спирка №2169 на ул."Сан Стефано". Ищецът сочи, че е търпял болки и страдания, преживял е душевни страдания, търпял е ограничения в личния си живот. Пострадалият посочва, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника З.А.Д."ОЗК-З." с период на покритие от 16.04.2016г. до 15.04.2017г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП  неимуществени вреди. Ищецът е предявил извънсъдебно претенция към застрахователя, но до завеждане на исковата молба в съда ответникът не е превел каквато и да е сума по претенцията. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 26 000 лв., ведно с лихвата за забава от 27.05.2016г. Претендира за разноски.

            Ответникът ЗАД „ОЗК-З.” оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинно-следствената връзка между вредите и ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Намира размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като не е спазил правилата за движение по пътищата , не се е огледал преди пресичането и сам е допринесъл за настъпване на удара с процесното МПС.  Претендира за разноски.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            С констативен протокол № к-437/2016г. на СДВР, Отдел"Пътна Полиция" е установено настъпването на ПТП на 27.05.2016г. около 20:05ч. в гр. София, на бул. „Янко Сакъзов“ в района на спирка МГТ №2169 "Сан Стефано" между л.а. Киа Сеед, управляван от Й.Р. Б. и пешеходец Х.Ц.Д.. Гражданската отговорност на л.а. Киа Сеед е застрахована при ЗАД „ОЗК-З.“ АД. По повод на ПТП е било образувано наказателно производство, което е било прекратено, тъй като е установено, че наказателното преследване за това деяние се възбужда по тъжба на пострадалия / причинена му е лека телесна повреда/.

            Назначената и изслушана по делото съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с механизма на ПТП: ПТП е настъпило в гр. София, на бул. „*******в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост. По булеварда не са констатирани неравности и посипаности. Предназначен е за движение  в двете посоки. Л.а. Киа Сеед се е движил с не по-малко от 50км/ч зад двойна трамвайна мотриса, която достигайки спирка на МГТ "ул.Сан Стефано", спира и отваря вратите за пропускане на пътниците. Пострадалият Х.Д. е слязал от втората врата на втората мотриса и се е насочил към десния тротоар, считано от посоката на огледа. Наближавайки трамвая, водачът на л.а Киа Сеед не спял за да пропусне слизащите пътници и с предна лява част е нанесъл удар върху левия крак на момчето.В резултат на удара, тялото на момчето се е завъртяло в посока обратна на часовниковата стрелка, огънало се по предния капак и с глава в областта на лява челна област е счупило предното стъкло на мястото описано в протокола за оглед. В момента на удара водачът е предприел спиране и насочване на автомобила вдясно. Тялото на момчето е паднало от дясната страна на автомобила. Трамвайната спирка е била означена с пътен знак номер Д 22 от ЗДвП, намиращ се около 30м преди спирката. Водачът на лекия автомобил не е предприел спиране, независимо, че се е движил зад трамвайна мотриса. Спирането е предприето в момента на удара.

            Назначената по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице специалист неврохирург установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия с охлузване и подкожен хематом в лявата челна област на главата, охлузвания в лява шийна област и лява скулна област на лицето, охлузване на ляво коляно. Проведено е комплексно лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия. Непосредствено след инцидента е проведено 3-дневно медикаментозно и инфузионно болнично лечение в УМБАЛСМ "Пирогов" ЕАД, София, Клиника по хирургия за периода 28.05. - 30.05.2016г. През цялото време на болничен престой остава в ясно съзнание, без неврологична симптоматика. След приключване на болничното лечение не се е наложил прием на медикаменти. В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания през първите 7-10дни,  умерени до 20дни. Към настоящия момент ищецът е възстановен напълно.

Св.Б.С.(леля на ищеца) твърди, че след излизането от болницата се е видяла с пострадалия и той е бил с наранена глава, охлузвания по рамото и е изпитвал болки по цялото тяло, за които е приемал болкоуспокояващи. Около две седмици е бил на домашно лечение като не е посещавал учебни занятия , поради което е  пропуснал учебен материал. Свидетелката твърди, че пострадалият до ден днешен се притеснява като пресича и има последствия за неговата психика и емоционалност. Сочи, че ищецът е емоционален и изнервен, но не може да каже на какво се дължи и дали не е свързано с подрастващата възраст на момчето.

Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата на ПТП.

Ищците са предявили извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП. Датата на предявяване на претенцията е 19.08.2016г. Представен е отговор от ответника с писмо с изх.№99-6417/ 26.08.2016г., в който е посочено, че ищецът трябва да представи допълнителни документи. На 31.08.2016г. ищцовата страна е предоставила изисканата банкова сметка ***ение. С писмо с изх.№99-6687/16.09.2016г. ЗАД "ОЗК-З." е отказало да заплати обезщетение с аргументи, че не са представени достатъчно доказателства, както и изисканите документи, установяващи безспорната вина на водача на л.а. Киа Сийд и от представените към момента документи не се установява точния механизъм на настъпване на ПТП. На 22.05.2017г. с молба с вх. №99-10215 ищецът е направил искане за преразглеждане на щетата, като предоставил препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство. Ответникът с писмо с изх. №99-10249/29.05.2017г. е поискал да му бъдат предоставени всички документи по образуваното ДП.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване  в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието  водач.

Въз основа на констативния протокол за ПТП, автотехническата и медицинската експертизи, съдът приема, че на 27.05.2016г. е настъпило ПТП между л.а. Киа Сийд, управляван от водача Й.Р.Б. и ищеца, който е участвал в качеството си на пешеходец. Ударът  е станал в гр. София на бул. „Янко Сакъзов“ в района на спирка на МГТ-№2169 "Сан Стефано". Съдът приема, че водачът на л.а Киа Сийд е имал противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 66 ал.1 от ЗДВП „При приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре на един метър зад трамвая.“, както и  разпоредбата на чл. 65 от с.з.  При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре.“.

Ответникът не установи, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, поради което възражението за съпричиняване следва да се отхвърли. Ищецът не е имал неправомерно поведение. Същият е слизал от трамвая и поради това се е намирал на пътя. Нямал е задължение да се огледа преди да слезе от трамвая. Неговата безопасност да слезе и да премине на тротоара е гарантирано от задължението на водачите на МПС да спрат преди трамвая и да изчакат същият да потегли. Отделно от това ищецът се ползва със специалната закрила като дете по чл.116 от ЗДвП, която задължава водачите да бъдат внимателни и предпазливи към тази категория пешеходци.

От съдебно медицинската експертиза се установи, че получените от ищеца телесни увреди са в резултат от ПТП.

Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на увреждания автомобил. Ищецът не е получил застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

            Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.  Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищеца болки и страдания от получените травми, последвалото лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмите и прогнозата за състоянието на ищеца, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на  10000лв. Претенцията до предявения размер от 26 000лв. следва да се отхвърли като завишена.  Съдът приема, че ищецът, младеж на 16 години, за сравнително кратък период от около 7-10 дни е изпитвал интензивни болки и страдания, които в последствие са отшумели. Не е било необходимо провеждане на рехабилитация. Възстановителният период е бил кратък - около две седмици. Липсват трайни последици за здравето и телесната цялост на ищеца. Младата му възраст е спомогнала за по-бързото му възстановяване, като след този период той не е търпял допълнителни болки и страдания, свързани с процесните травматични увреждания, възникнали при настъпване на процесното застрахователно събитие.Към настоящия момент ищецът няма остатъчни увреждания. Съдът приема, че ищецът е търпял ограниченията, които лечението и възстановителния период от травмите са му наложили, докато се възстанови. Освен това ищецът е бил ученик и е пропуснал част от учебния материал поради невъзможност да посещава учебни занятия и полага съответните изпити, което безспорно води до негативни емоционални изживявания, до допълнително натоварване след връщане в училище, които съдът също отчита.  Съдът отчита и получената от ищеца психическа травма от ПТП. По делото не се установи ищецът да е променил поведението си именно в резултат от ПТП, но събраните гласни доказателства установяват, че той продължава да изпитва притеснение при пресичане на улиците и продължава да преживява случилото се, още повече че ПТП е настъпило пред училището, в което ищецът все още учи.   

             В полза на ищеца трябва да се присъди и законната лихва върху главницата. Чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Тъй като по делото не би могло да се установи кога ищецът е представил на застрахователя всички необходими доказателства за определяне на обезщетение, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, т.е. на 19.11.2016г. Искът за заплащане на лихва за забава върху претендираната сума за неимуществени вреди от датата на настъпване на събитието до изтичане на срока за произнасяне на застрахователя следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            По разноските.

Ищецът претендира разноски, но същият е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски,  поради което такива не му се следват. Неговият процесуален представител претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който процесуалният представител на ищеца го представлява по делото при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Той не се оспорва от ответника. Адв.Ч. претендира възнаграждение в размер на 1572лв. с ДДС. Ответната страна оспорва размера като прекомерен. Съдът намира възражението за основателно. С оглед уважения размер на иска и съобразно размерите, установени в Наредба 1/2004г. – чл.7 ал.2 т.3, на адв.Ч. като процесуален представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение в размер  996лв. с ДДС.

Ответникът  претендира за разноски. Представя списък с разноски, от които 300лв. за експертизи и 500лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва размера на последното като завишено. Възражението е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид обстоятелството, че по делото е проведено едно с.з., съдът намира че на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Намалени съобразно отхвърлената част от иска /61,54%/, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника се следват разноски в размер на 369,24лв.   

            При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 400лв. и разноски за експертизите /300лв./ в размер на 115,38лв.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК-З.” АД, ЕИК ********със седалище в гр.София и адрес на управление ул.”********, да заплати на Х.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10000 (десет хиляди) лв. – неимуществени вреди,  ведно с лихвата за забава от 19.11.2016г. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 27.05.2016г. вреди, причинени виновно от застрахован при ЗАД „ОЗК-З.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/116000769769, период на покритие от 16.04.2016г. до 15.04.2017г., водач Й.Р.Б., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 26 000 лв. , ведно с лихвата за забава, както и иска за лихвата за забава върху присъдената сума за периода от 27.05.2016г. до 18.11.2016г. 

            ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК ********да заплати на адвокат С.Ч., САК, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар в размер на 996лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Х.Ц.Д., ЕГН ********** да заплати на З.А.Д.„ОЗК-З.” АД разноски по делото в размер на 369,24лв.  

ОСЪЖДА З.Д.„ОЗК-З.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 515,38лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

Съдия: