Р Е Ш Е Н И Е
№ 117/20.2.2020 г. 20.02.2020 г. град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд ХVІ граждански състав
На тридесети януари
две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря И, Г.,
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 2653 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от З.Г.З. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я.,ул***,чрез адв.П.-ЯАК,против „А1 България” ЕАД с ЕИК ********,със седалище и адрес на управление
гр.София,община Столична,р-н Илинден,ул.“Кукуш“ № 1,представлявано от А. В. Д.
и М. М.,заедно,с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 379,99 лв.,ведно със законната лихва върху главницата,от датата на
подаване на исковата молба-23.07.2019 г. до окончателното
изплащане,представляваща стойността на мобилен телефон,апарат Huawei Mate 10 lite
bl+ Huawei MAT 23 c IMEI ***,по развален договор за
покупко-продажба сключен между страните на 17.08.2018 г.,поради
неудовлетвореност от рекламация,както и сумата от 200,00 лв. представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,вследствие
несъответствието на потребителската стока с договора,дължимо за периода от
направената рекламация 05.01.2019 год.
до 23.07.2019 г.
В исковата молба се твърди, че
между страните на 17.08.2018 г. е сключен договор за покупко-продажба,като
ищцата закупила от ответното дружество посочения по-горе мобилен телефон. В
гаранционния срок ищцата регистрирала рекламация,за повреда в телефона с
естество „черен екран“,която в същност била втора по ред с един и същи дефект.
Същата оставила телефона с гаранционната карта при ответника,който от своя
страна следвало да ги предаде в сервиз за ремонт. При изпращането на телефона
от страна на ответното дружество в оторизиран сервиз за ремонт,при направената
диагностика сервизните специалисти установили,че дисплея е спукан в долен ляв
ъгъл,като бил издаден протокол на 25.03.2019 г. Въз основа на констатациите от
протокола ответното дружество приключило направената рекламация,като
неоснователна. Ищцата твърди,че такъв дефект при предаването на рекламацията не
е съществувал,като същия не бил описан в документацията при приемането му,като
не се виждал и на снимките които били направени. С оглед на това ищцата
сезирала КЗП,които извършили проверка,като било наредено на търговеца да
изпълни задължението си и да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба,което не било изпълнено. Поради това с подаването на исковата молба
ищеца разваля договора за продажба,като желае връщането на заплатената от нея
сума при закупуването на стоката в размер на 379,99 лв. Също така претендира и
за сумата от 200,00 лв. представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди. Отношенията на служителите на ответното дружество по повод на
рекламацията я изнервила изключително много,започнала да получава често
главоболие при посещението на офиса на ответника,като се наложило да общува с
него чрез пълномощник. Била в постоянен стрес,като поради поведението на
ответника била лишена дълго време да ползва закупения телефон,като през това
време не и бил предоставен друг телефон. Също така с оглед на това,че същия не
работил довели до негативни преживявания,които следвало да бъдат овъзмездени.Иска се уважаване на исковете и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок
ответникът е депозирал отговор на
исковата молба.Предявените искове се считат за допустими,но за неоснователни.
Не се отрича,че процесния телефон е закупен от него за посочената сума,като не
се отрича,че същия е предаден за рекламация.Също така не се отрича,че
посочената повреда не била описана в протокола,като същия още на 21.03.2019 г.
бил изпратен в оторизиран сервиз,където бил извършен оглед. Констатираните
забележки били описани в сервизна поръчка,като станало ясно,че дисплея бил
спукан в долния ляв ъгъл,като били направени снимки. Устройството било
изпратено на последващ гаранционен сервиз за диагностика,където констатациите
били потвърдени от тричленна комисия от техници. На 04.04.2019
г.устройството било върнато в магазина на търговеца,като бил направен отказ от
рекламация която била вписана в гаранционната карта. Отказа на търговеца да
извърши ремонт за своя сметка бил правомерен. Оспорват се и претърпените
неимуществени вреди по основание и размер. Иска се отхвърляне на исковете като
неоснователни.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично
и се представляват от пълномощник адвокат, като поддържат исковата молба,ангажира
доказателства и молят за уважаване на предявените искове.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от процесуален
представител юрисконсулт,поддържат отговора на исковата молба,ангажират
доказателства,като молят за отхвърляне на предявените искове.
Ямболският районен съд, като взе
предвид постъпилата исковата молба, събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Установено е от представените
касов фиксален бон и приемо-предавателен протокол
закупено крайно устройство, а и не е налице спор, че страните са сключили договор за продажба на стоки на 17.08.2018 г.,като
ищцата закупила от ответника апарат Huawei Mate 10 lite bl+ Huawei MAT 23 c IMEI ***,за сумата от 379,99 лв. Не е налице спор,че на
05.01.2019 г. ищцата е направила рекламация на закупената стока,като от
представената гаранционна карта от „Сръчко Сервиз“
ЕООД е втора поред. По първата рекламация е установено, че на процесния апарат
е извършен ремонт като му е сменен дисплея. По втората рекламация в
оторизирания сервиз установили,че след направената му диагностика имало спукан
дисплей в долен ляв ъгъл,което послужило на ответното дружество да отхвърли
рекламацията. По делото от страна на ответното дружество са представени документ
за сервизно обслужване към рекламация № ***20.03.2019 г. от който е видно,че
според клиента З.Г.З. телефона загрявал многократно,когато били пуснати
най-вече мобилните данни.В левия и десен горен ъгъл дисплеят имал жълти петна.
При приемането състоянието на същия били констатирани леко надраскан заден
панел,като претенцията на потребителя за начина на удовлетворяване на
рекламацията била ремонт. Апарата бил изпратен с поръчка *** от 21.03.2019 г. на сервиз „Булграм“ ЕООД в гр.С.,като е посочено оплакване-проблем с
батерията и подробно описание на оплакването,че телефонът загрявал много,когато
са пуснати мобилните данни най-вече.В левия и десен горен ъгъл дисплеят имал жълти петна. Като
забележки по външния вид са описани замърсен;захабени панели;надраскани
панели;надраскано стъкло;надраскано стъкло на камерата;ожулени панели;обелена
боя на панела;следи от удари по панелите;петна по дисплея.По посочената поръчка
оторизирания сервиз установили и дали становище,че има спукан дисплей в долния
ляв ъгъл,като посочили цена на ремонта в размер на 180.00 лв. с ДДС. Представен
е протокол за отказ от гаранционен ремонт № ***/26.03.2019 г.към сервизна
поръчка № ***/25.03.2019 г. издадена от
„Сръчко Сервиз“ ЕООД от който е видно,че на
26.03.2019 г. се събрала комисия състояща се от председател и двама сервизни
техници,като се извършила диагностика на уред марка Huawei,модел на уреда RHONE-L-21,гаранционна карта № S/N:***, S/N1/IMEI:***, дата на продажба 17.08.2018
г.,като комисията констатирала спукан дисплей в долния ляв ъгъл. Цена за ремонт
180 лв. с ДДС. Комисията решила,че уредът не подлежи на гаранционно поддържане
съгласно условията,упоменати в гаранционната карта,поради неспазване на
условията на експлоатация,съхранение и транспорт,причинени от неправилно
боравене,претоварване от клиента и/или от трето лице,което е получило достъп до
уреда от клиента. Механични повреди, сътресение, удар, въздействие на
температурата, влага или други фактори извън допустимите граници, прах, предмети,
растения, животни, насекоми и др. При използване на стоката не по
предназначение, както и използването на битови уреди за професионални или
търговски цели , в заведения, отдавани под наем и др., като комисията положила
подписите си под протокола за отказ. Също така към протокола са представени
четири броя снимки.
Във връзка с отказаната
рекламация С. С. В., упълномощен от ищцата З.Г.З. е подал жалба до Комисията за защита на потребителите с вх.№ ***/04.04.2019 г., която извършила проверка в офис на „А1“, стопанисван
от „А1 България“ ЕАД, намиращ се в гр.Я., ул***,като
се установило,че телефона предмет на жалбата била регистрирана рекламация на
05.01.2019 г. с естество „черен екран“. Телефона бил изпратен в оторизиран
сервиз за ремонт,където при направена диагностика сервизните специалисти
установило, че дисплея е спукан. На 25.03.2019 г. „Сръчко
сервиз“ ЕООД издал протокол с посочените констатации,на които се позовал
търговеца и приключил рекламацията,като неоснователна. В жалбата се
посочвало,че телефона се връща от сервиз с пукнат дисплей,който дефект не е
съществувал при предявяване на рекламацията. С оглед на това,че търговеца не
представил доказателства за естеството на дефекта при предявяване на
рекламацията, при проверката било наредено да изпълни задълженията си съгласно
ЗЗП и да приведе стоката в съответствие договора за продажба,което нареждане до
приключване на проверката не било изпълнено,за което на търговеца „А1 България“
ЕАД щял да му бъде съставен АУАН.
По делото по искане на страните
са събрани гласни доказателства.
Свидетелката П. П. П.без родство със страните
заяви,че е в приятелски отношения с ищцата. След закупуването на телефона
няколко месеца след това същата й споделила,че има някакъв проблем. Бил
предоставен в „А1“ за отремонтиране, като проблема
бил изгорели пиксели на дисплея. След това й поделила втори път,като пак
търсели съдействие от „А1“,като била доста емоционална и ядосана. Вложели средства
в това техническо средство и след като върнали телефона от ремонт, пак имал
проблем. Споделила й, че проблема е сходен с първия път, като по един и същи
начин дефектирал телефона според нея. Не може да посочи точно марката,но може
би бил Huawei, като много добре съхранявала вещите си. Отношенията им били приятелски,но
имала наблюдение, че телефона си го съхранявала правилно, без никакво изтърване
и си пазила вещите. От мобилния оператор не са й предложили замяна, във времето
когато телефона й бил на ремонт. Предполага, че отношението на мобилния
оператор не било добро към нея, след като не са й дали друг телефон, докато
този бил на ремонт. Била ядосана,емоционално преживявала този период ,щом го
споделила с нея.
На въпрос на пълномощника на
ответника свидетелката отговори,че не е била при предявяването на рекламацията
в магазина. Всички наблюдения,от това което разказала били споделени от нейната
приятелка.
Свидетелката П. С. М. ,работеща в мобилния
оператор „А1 България“ в магазинната мрежа,като търговски консултант в гр.Б.,заяви,че
доколкото се запознала с показаните й документи бил нейния подпис там. Щом
телефона бил с гаранционна карта, значело ,че е закупен при тях, като нямало
значение от кой магазин е закупено, важното било да е от тях. Спомняла си
частично за дадения случай, с оглед на това,че са минали повече от шест месеца.
Обяснява самия механизъм, като отивал клиента с гаранционната карта,обяснявал
какъв е проблемът на устройството, правят се снимки, описвали се дефектите ако
имало. Те не били технически специалисти, описвали конкретния проблем от
клиента който им обяснил. След това клиентът се подписвал на сервизната
поръчка,както и представител на мобилния оператор, като му давали отрязък от
сервизната поръчка с номера на самата такава. В този отрязък имало посочен
сайт, в който можело да се провери и да се проследи какво се случва с
устройството. Същото се опаковало със специално „бъбъл“
фолио, което било с балончета. Устройството се слагало в кутия и чрез
спедиторска фирма се транспортирало до съответния сервиз с който „А1 България“
работили, като там се установявало какъв е проблема на устройството, след
преминаването на тестове. Те били търговски консултанти и нямали компетенции да
установят проблема на устройството. Също така клиентът можел да провери статуса
на поръчката онлайн. Когато устройството пристигнело в магазина,клиентът
получавал sms,че устройството е пристигнало в магазина след връщането
му. Същото при предаването му за рекламация веднага се опаковало и веднага се
викала спедиторската фирма, за да нямало забавяне при транспортирането, с оглед
спазването на 30 дн.срок, в който трябвало да се върне на клиента. Било
възможно при приемане на устройството да не се видят всички повреди по него, защото
се правил само първоначален оглед, като отново се акцентира, че не са
технически лица с оглед установяването на проблема. При този първичен оглед не
винаги се включвало устройството,като просто се правили снимки. Постъпвали
стандартно по един и същи начин с всички устройства, като имали стандартна
процедура. Имало камери в магазина и нямало как да бъдат приети устройства
по-различен начин.
На въпрос на пълномощника на
ищцата свидетелката отговори,че спедиторската компания изпращала устройството в
специализирания сервиз в гр.С.В зависимост от марката на устройството,то се
изпращало там ако има оторизиран сервиз на марката. За „Huawei“ това си било процедура на „Булграм“,
на сервиза с който тяхната компания работила. Преди да го предадат на
спедиторската компания, устройството се опаковали от тях за да нямало
наранявания на самото устройство и да не се получели такива при
транспортирането му, като също се транспортирало само със спедиторска фирма.
На въпрос на съда свидетелката
отговори,че не е чувала досега за случаи при транспортирането да са настъпили повреди по устройството,като
от година и шест месеца била в компанията и това не било се случвало.
Свидетеля С. С. В.,без родство
със страните заяви,че е в приятелски отношения с ищцата,като той и купил
телефона като подарък от офис на „А1 България“ от централния офис в гр.Я.
Документите и гаранционната карта били на името на ищцата,защото я накарал да
промени мобилния си оператор,за да вземе телефона който тя искала. Същия мисли,
че бил закупен на 17.08.2018 г., като не минал и един месец от закупуването му
ищцата му споменала,че телефона започнал да загрява до такава степен,че на
ухото и парело докато разговаряла с него. След поредния разговор през месец
ноември телефона до такава степен загрял,че пожълтял от ляво и от дясно в двата
си горни края. Отишли в офис на „А1“ защото телефона бил на два месеца и след
като там го разгледали,като момичето което го приемало го забърсало с кърпичка
отгоре и отдолу и тогава направило снимки. При първата рекламация телефона бил
приет от сервиза и месец декември го върнали,като работил за момента. През
месец януари 2019 г. започнал по същия начин да загрява,като блокирал и при
разговори загрявал. Месец март 2019 г. отново загрял като първия път,като
отново в двата горни края в ляво и дясно
пожълтял. Отново посетили офис на „А1“,там била управителката, като
лично и показал телефона,като му казала,че няма никакъв проблем и ще го върнат
пак за рекламация. Отново почистили телефона,като проблема бил в дисплея, направили
му снимки и приемо-предавателен протокол в който не било описано,че телефона
бил пукнат,като било описано само, че дисплея му пожълтял. По същия нямало
никаква следа от удар или дисплея да е пукнат. При първата и при втората
рекламация телефона бил увит в гаранционната карта с ластица
и прибран от тях. Не пожелали да им даде оригиналната кутия,като му казали,че
те така ги вземат,като кутия била още в него. Пред него телефона не бил обвиван в „бъбъл“
фолио,като след 10-12 дни му се обадили по неговия телефон,който дал за връзка.
Звъннали от сервиза на Huawei и му казали, че ако не плати 180
лв. ще му го върнат обратно. Попитал техника защо трябва да плати тези пари и
същия му отговорил,че дисплея на телефона бил пукнат и гаранцията не важала за
дисплея,като пукнатината била видима, с просто око се виждала. След това му
пратили снимка за да може да я сравни със снимката която е направена в офиса на
ответното дружество при подаването на рекламацията,като на същата не се виждала
пукнатина,като на тази която му пратили от сервиза се виждала пукнатината.
Управителката на офиса казала,че тези неща били от тяхна страна и повредата ще
бъде отстранена за тяхна сметка. Снимките били изпратени на „А1“,като след това
не искали да му ги дадат,като му били отказани лично от служител на ответното
дружество по телефона,като му казали,че не могат да му представят снимките от
сервиза,понеже течало вътрешно разследване. Цялата ситуация причинила на ищцата
голямо неудобство,понеже много се радвала на телефона. Това я изнервило и
ядосало,като и при двете рекламации не и бил предоставен друг телефон за
ползване. Това била причината да кореспондира с комисията за защита на
потребителите,като подал жалба срещу „А1“. В продължение на месец комисията се
опитвала да им възстанови телефона,като и те гледали снимките и се чудели защо
им е отказано. Последно казали ,че „А1“ е глобен затова,че не им възстановил
телефона. Мобилния оператор не показал никакви доказателства затова,че телефона
е приет в това състояние с пукнат дисплей,като нямало друга институция освен
съда да осъди „А1“.
На въпрос на пълномощника на
ответника свидетеля отговори,че двамата със З. занесли телефона за
рекламация,като го предали в офиса. Същия бил постоянно със заден гръб и с
протектор,даже още преди да купят телефона З. си била купила гърба и протектора,който
наричал задния гръб с капаче,което се затваряло,плюс стъклен протектор отпред
на дисплея.
По искане на пълномощника на ответника на
свидетеля бяха предявени снимките на мобилния телефон намиращи се на лист
26,27,28 и 29 по делото и които са представени от мобилния оператор с отговора
на исковата молба,като свидетеля отговори,че тези снимки не са му били
показани,когато отишли да ги сравняват.Било му категорично отказано каквато и
да е информация за телефона от „А1“.
По делото е назначена и изслушена СТЕ,като вещото лице дало заключение,че от
снимките направени при приемането на телефона за гаранционен ремонт и приложени
към заявката,не било видно и не ставало ясно пукнат ли е дисплея или не. Би
следвало , ако има забележки по състоянието на телефона те да са описани в
приемо-предавателния протокол. Според производителя на телефона Huawei,този модел бил снабден с протектор на дисплея Corning Gorilla
Glass. В случая
липсвала част от протектора в долната лява част на дисплея,за което са
представени снимки приложение 1. Размера на липсващата част била 10 на 3 мм. с
дъгообразна форма видна на снимките.Липсата на парченцето не било лесно
забележимо, тъй като било извън осветената област на дисплея. Въпросните пожълтявания на дисплея били в горната част на телефона.
Практиката сочила,че те можели да се дължат на силно загряване или на натиск в
пожълтелите зони. Преди изпращането на мобилните телефони се поставяли заедно с
документите в жълт плик с еднослойно „бъбъл“
–фолио,като към експертизата е приложена снимка на плика.
На въпрос на пълномощника на
ответника вещото лице отговори,че за протектора за който говорил бил заводско
поставяне на стъклото. Самият телефон към момента когато го изследвал нямало
поставен допълнителен протектор. Подобно счупване на протектор можело да се
породи от чукване,но нямало следи от силен удар.
На въпроси на пълномощника на
ищцата вещото лице отговори,че това парче било част от протектора,липсвало част
от протектора и на снимката ясно се виждало. Самият дисплей не е бил пукнат,като
донесъл ако го интересува някой спукан дисплей. Когато дисплея бил спукан било
свързано с изтичането на течен кристал,вертикални и хоризонтални и разноцветни
линии.Настоящия случай не бил такъв.
Съдът кредитира експертизата с доверие, като
изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от
страните.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
обективно съединени искове е чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД,вр.чл.
114,ал.3,вр. с ал.1,т.1,вр.чл.113,ал.3
и ал.5 ЗЗП.
Претенциите на ищцата
е за връщане на продажната цена по сключения с ответника договор за
покупко-продажба, като последица от разваляне на договора, поради
неизпълнението на задължението на ответника по Закона за защита на
потребителите да отстрани появилите се в гаранционните срокове дефекти на
продадената стока. Исковете са допустими, тъй като е установено качеството на
ищцата като потребител по смисъла на §13, ал.1,т.1 от ДР на ЗЗП. Според
посочената разпоредба "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Не е налице спор, че на 20.03.2019 г. ищцата е направила рекламация за което е изготвен документ за
сервизно обслужване към рекламация № ***20.03.2019 г. ,по сервизна поръчка № ***/20.03.2019
г.издадена от А1 магазин Я.,ул.“***“ ** за модел Huawei Mate 10 lite bl+ Huawei MAT 23 c IMEI ***,окомплектован с батерия,като всъщия е посочено,че датата на продажба е на 17.08.2018
г.,гаранционна карта:***,като според описанието на клиента З.Г.З. телефона
загрявал многократно,когато са пуснати мобилните данни най вече. В левия и
десен горен ъгъл дисплея имал жълти петна. Посочено е,че състоянието на
приемането било леко надраскан заден панел,като рекламацията на несъответствието
на стоката с договореното било посочено претенции на потребителя на
удовлетворяването на рекламацията :ремонт. В допълнителната информация е
посочено,че удовлетворяването или отхвърлянето на рекламацията от страна на А1
България ЕАД ще бъде извършено в срок до 1 месец от подписването на документа.
Отделно от това клиентът декларирал,че направеното описание на външния вид на
рекламираното устройство не изключвало наличието на други дефекти на
стоката,които не били посочени в сервизната поръчка или приемането на
устройството.Следи от влага,счупвания на конектори,вътрешен дисплей,извършена
неоторизирана намеса,липсващи оригинални стикери,наранявания и други вътрешни
елементи на устройството се установявали при преглед в оторизиран сервиз.
Посочения документ е подписан от страните и не е оспорен в настоящото
производство.
При изпращането на устройството
му и приемането му в оторизирания сервиз съгласно поръчка *** от 21.03.2019 г. на сервиз „Булграм“
ЕООД в гр.С., като е посочено оплакване-проблем с батерията и подробно описание
на оплакването,че телефонът загрявал много,когато са пуснати мобилните данни
най-вече. В левия и десен горен ъгъл
дисплеят имал жълти петна. Като забележки по външния вид са описани замърсен; захабени
панели; надраскани панели; надраскано стъкло; надраскано стъкло на камерата; ожулени
панели; обелена боя на панела; следи от удари по панелите;петна по дисплея.
От посочените писмени
доказателства безспорно се установява различия при приемането на устройството в
магазина на ответното дружество „А1 България“ ЕАД и тези които са констатирани
в оторизирания сервиз. При първоначалното приемане е посочено само,че леко
надраскан заден панел,като в оторизирания сервиз установили,че устройството
било замърсено, захабени панели, надраскани панели, надраскано стъкло на
камерата, ожулени панели, обелена боя на панела, следи от удари по панелите.
Дори да се приеме,че някой от посочените по-горе увреждания по апарата да не са
били видими при първоначалното му приемане, такива които са посочени като
надраскани,няма как да не бъдат забелязани от представителите на ответното
дружество при приемането на същото за рекламация ,че има обелена боя на панела
и силното му замърсяване.
По делото няма спор между
страните и за обстоятелствата,че това е втора рекламация на устройството,като
видно от представената гаранционна карта № *** ,същото устройство е било прието
за рекламация на 30.11.2018 г. и върнато на 03.12.2018 г. като му е сменен
панела и който проблем е отстранен от ответника в едномесечния срок по
чл.113,ал.2 ЗЗП ,като дефекта е един и същ и се е появил само три месеца след
неговото закупуване и които факти са изрично признати от страните. Също така не
е спорно между страните,че по втората рекламация на ищеца от ответника е
постановен изричен отказ от гаранционно обслужване на 04.04.2019
г. Отказът е мотивиран с обстоятелството,че
има спукан дисплей в долния ляв ъгъл на апарата,като за повредата е
следвало да заплати сумата от 180,00 лв. с ДДС.
Правния спор между страните по
делото е относно законосъобразността на отказа на ответника за гаранционно
обслужване по втората рекламация и по обусловения от това въпрос-дали за ищеца
е възникнало правото по чл.114,ал.1,т.1 ЗЗП.
Правата на
потребителя при недостатъци (несъответствия) на закупени вещи са уредени в
чл.104 - чл.142 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.105 ЗЗП, продавачът е длъжен
да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба и
отговаря за всяка липса на съответствие на стоката с договора за продажба,
която съществува при доставянето й, или се прояви до две години след
доставянето, дори да не е знаел за несъответствието. В чл.108 ЗЗП е установена презумпцията, че всяко
несъответствие на потребителската стока с договора, което се прояви до 6 месеца
след доставянето й, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се
докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или
характера на несъответствието. Съобразно разпоредбите на чл.112 ЗЗП и чл.113 ЗЗП, при несъответствие на потребителската
стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация,
като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба. Когато стоката не съответства на договора, продавачът е длъжен да я
приведе в съответствие с него в рамките на един месец, считано от предявяването
на рекламация от потребителя. След изтичането на този срок, потребителят има
право на разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума или на
намаляване цената на потребителската стока. По силата на чл.114 ЗЗП, при
несъответствие на стоката с договора за продажба и когато потребителят не е
удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113 ЗЗП, той има право да
развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума или да
поиска намаляване на цената. Потребителят не може да претендира за
възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато
търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова
или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на
рекламацията от потребителя - ал.2 на чл.114 ЗЗП.
Настоящия съдебен
състав приема,че при правилна преценка на събраните по делото доказателства,че
отказа на ответника да уважи и удовлетвори втората рекламация на ищеца е
незаконосъобразен. На първо място ,от приетата и неоспорена от страните СТЕ не
се установява твърдения от пълномощника на ответника факт на т.нар. „спукан
дисплей в долния ляв ъгъл на устройството“. Вещото лице в заключението си
коментира,че от снимките направени на телефона за гаранционен ремонт и
приложени към заявката не било видно и не ставало ясно дали дисплея на
устройството е пукнат или не. Ако имало такива забележки то същите следвало да
бъдат описани в приемо-предавателния протокол. Също така според производителя
на телефона,модела бил снабден с протектор на дисплея,като в случая липсвало
част от протектора в долната лява част на дисплея,като размера на липсващата
/отчупена/ част била в размер на 10 на 3 мм. с дъгообразна форма и не било
лесно забележимо с оглед на това,че било извън осветената област на дисплея.В
проведеното съдебно заседание вещото лице поясни,че липсва част от
протектора,като самия дисплей не бил пукнат. Когато същия бил спукан било
свързано с изтичането на течен кристал,като настоящия случай не бил такъв.
Също така да
постанови отказа си за рекламация ответното дружество се е позовало само на
този факт,като въобще не е коментирана истинската причина за рекламацията а тя
е ,че апарата е загрявал и по дисплея са се появили в горния му край в резултат
на това пожълтели зони когато са му пуснати мобилните данни и,че в резултат на
това същия не бил годен по предназначението му,какъвто дефект е бил установен
още при първата рекламация.
По делото не се
доказа тезата на ответника,че повредата в апарата да е последица от
неправомерното въздействие върху вещта от страна на ищцата,като същия е дължал
на последната гаранционно обслужване и по втората процесна
рекламация и отказът му да стори това е в нарушение на сключения договор и на
нормата на чл.113,ал.4 ЗЗП.
Като последица от
незаконосъобразно неудовлетворената рекламация на ищцата в законоустановения
едномесечен срок,настоящия съдебен състав приема,че за нея е възникнало правото
по чл.114,ал.1,вр.с чл.113,ал.3 и ал.1 ЗЗП-за
развалянето на договора с ответника,както и правото да получи обратно платената
по договора цена.
Съдът приема,че
съдебно се развалят договори за
недвижими вещи,а в случая се касае за движима вещ,като в исковата молба се
съдържа такова изявление,което е достигнало до знанието на ответника,като
договора е развален едностранно,като следва да се възстановят направените
разходи за вещта в полза на ищеца..
В настоящия случай
ищцата твърди,че в резултат на неизпълнение на задълженията на търговеца да
приведе стоката в съответствие с договора е претърпяла вреди,изразяващи се в
претърпени неудобства и негативни преживявания,като се ядосвала,че я оставили
без телефон,загуба на време,нервно напрежение,главоболие и стрес. Съобразно формирания по-горе извод
съдът намира,че ответника не установи да се дължи на поведението на ищцата,изразяващо се в
„спукан дисплей в долния ляв ъгъл на устройството“. Установи се,че ищцата е
търсила съдействието на ответното дружество за отстраняване на повредата,като въпреки
това ответника не е предприел действия да поправи вещта. От събраните гласни
доказателства,чрез разпитите на свидетелите С. С. В. и П. П. П.се установи, че в резултат на
това поведение на ответника са й причинили посочените по-горе неудобства,което
е и логична последица за всеки човек от неосъществените му очаквания. С оглед
на това настоящия съдебен състав приема,че исковата претенция се явява доказана
по отношение на търпените от страна на ищцата негативни изживявания,като при
определяне на нейния размер отчитайки характера на вредите,периода за който те
са търпени, изхождайки от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 г.,съдът намира,че
общо приетия критерий за справедливост би бил удовлетворен с присъждането в
полза на ищцата на сумата от 200,00 лв.
По разноските :
С оглед уважаването
на исковете на основание чл.78,ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да й заплати направените разноски пред настоящата инстанция- за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В случая са
представени доказателства за платена държавна такса в размер на 100,00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. по договор за правна защита и
съдействие.
С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото,извършените от адвоката процесуални
действия и определения в чл.7,ал.2,т.1 и т.4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,съдът намира,че не е налице
несъответствие между възнаграждението и усилията за защита при упражняване на
процесуални права, поради което и адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД ,ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район Илинден, ул.“Кукуш“
№ 1, да заплати на З.Г.З., ЕГН **********,***,кант.№***, сумата от 379,99 лв., представляваща
продажната цена на посочената вещ- мобилен телефон,апарат Huawei Mate 10 lite
bl+ Huawei MAT 23 c IMEI ***,ведно със законната лихва
върху сумата ,считано от подаване на исковата молба в съда-23.07.2019 г.,до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД,ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район Илинден, ул.“Кукуш“
№ 1,да заплати на З.Г.З.,ЕГН **********,***,кант.№***,сумата от 200,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,в следствие на неизпълнение на задълженията
от страна на продавача за привеждане на стоката- мобилен телефон, апарат Huawei Mate 10 lite
bl+ Huawei MAT 23 c IMEI *** в съответствие с договора, ведно
със законната лихва върху сумата ,считано от подаване на исковата молба в
съда-23.07.2019 г.,до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД,ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район
Илинден,ул.“Кукуш“ № 1,да заплати на З.Г.З.,ЕГН **********,***,кант.№***,сумата
от 400,00 лв. съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.127,ал.4 ГПК, указва на ответника „А1 България“ ЕАД,ЕИК ********,със седалище и адрес на управление гр.София,
община Столична,район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1 ,че следва да заплати сумите по осъдителните искове
за парично вземане по банкова сметка ***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: