ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№413/30.05.2022г., гр.Хасково

 

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на тридесети май, две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д. № 303  по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

             

Производството е по реда на чл. 197 – чл. 202, във връзка с чл. 56 , ал.2 от АПК.

Делото е образувано във връзка с изпратена по компетентност на основание чл.88, ал.2 вр. ал.1, т.1 от АПК жалба от В.И.Я. *** , против Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 09.03.2022г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Димитровград.

Жалбоподателката счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че е изпълнила указанията, дадени с писмо изх.№2601-94в-522/01.03.2022г. на Директора на ДСП-Димитровград за потвърждаване на подписи в  заявление –декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 25.02.2022г. Излага съображения, че разпоредбата на чл.30, ал.1 от АПК, на която се е позовал административният орган, за да постанови отказ, предвижда алтернативни възможности за потвърждаване на подпис, всяка от които е законосъобразна и изключва субективизма на административния орган да налага определено поведение. Твърди, че на 07.03.2022г. се явила лично в ДСП-Димитровград и собственоръчно потвърдила подписа си в подаденото заявление-декларация в присъствието на длъжностно лице от дирекцията. На същата дата, със заявление №1873847, изпратено в 11.14ч. чрез ССЕВ към ДА „Електронно управление“  и чрез електронен подпис, каквато възможност била предвидена в чл.30, ал.1 от АПК, съпругът й също потвърдил подписа си по заявлението-декларация. В тази връзка счита, че е изпълнила изискванията на закона, а обективираният в заповедта отказ е неоснователен. Моли да се отмени оспорената заповед .

Ответникът - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Димитровград, В писмено становище №30-26458#1 ОТ 28.03.2022г.  излага съображения за правилност и законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление –декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 25.02.2022г. В.И.Я. поискала отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, подписано от нея и от съпруга и Л.С.Я..

С писмо изх.№2601-94в-522/01.03.2022г. на За Директор на ДСП-Димитровград, В.Я. е уведомена, че на основание чл.30 от АПК  следва тя и съпругът й да се явят  в ДСП-Димитровград в 3-дневен срок от получаването му и да потвърдят истинността на положените подписи собственоръчно. В писмото е указано, че  при непотвърждаване в посочения срок, административното производство по подаденото заявление-декларация ще бъде прекратено. Писмото е получено на 04.03.2022г., видно от приложеното известие за доставяне.

Видно от т.IV.6 на Социален доклад по заявление –декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 25.02.2022г. , В.Я. *** и собственоръчно е потвърдила подписа си в заявлението.

С писмо от 07.03.2022г., подадено в 11:14ч. чрез ССЕВ, Л.С.Я. е потвърдил чрез електронен подпис подаденото заявление-декларация. В отговор , изпратен чрез ССЕВ на 07.03.2022г. в 13:27ч. , Л.С. е уведомен, че според изпратеното писмо изх.№2601-94в-522/01.03.2022г., следва да се яви в ДСП-Димитровград и да потвърди истинността на подписа си собственоръчно, а не електронно.

 По подаденото заявление декларация, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП е издадена оспорената Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 09.03.2022г., с която е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. Според мотивите на заповедта, отказът се основава на чл.30, ал.1 от АПК – непотвърждаване в срок отстраняването на нередовности  в заявлението-декларация.  

Заповедта е съобщена на В.Я. на 16.03.2022г.

Срещу заповедта на 22.03.2022г. е подадена жалба от  В.Я. ***, където е заведена с рег.№ 26-94В-00-0386/23.03.2022г.

С решение №26-РД06-0010/06.04.2022г. Директорът на РДСП-Хасково, на основание чл.88, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП , е оставил без разглеждане жалбата, считайки, че не му подведомствена и е прекратил образуваното пред него производство  като с писмо изх.№26-92-00-0466/06.04.2022г. е изпратил същата по компетентност на Административен съд –Хасково.

При така установеното, се налагат следните правни изводи:

С оспорената заповед е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. С оглед изложените в заповедта мотиви, макар и при непрецизен диспозитив, на практика е прекратено административното производство, образувано по заявление –декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 25.02.2022г. т.е. административният орган не се е произнесъл по същество на заявлението. В тази връзка съдът приема, че същата има характер на акт по прекратяване на административно производство по чл. 56, ал.2 от АПК, подлежащ на оспорване по реда на глава десета, раздел IV от АПК.

Жалбата е подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол от лице с правен интерес като е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП административен орган – Директора на ДСП-Димитровград. Обективирана е в писмена  форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването и.  Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповед е издадена в противоречие с материалния закон.

Според чл.30, ал.1 от АПК, когато писменото искане за издаване на индивидуален административен акт не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. Прекратяване на производството в случаите на чл.30, ал.1 от АПК е предвидено в разпоредбата на чл.56, ал.2 от кодекса.

Съдът намира, че в случая предпоставките по чл.56, ал.2 вр. чл.30, ал.1 от АПК не са налице. 

        Не е спорно по делото, че  в указания с писмо изх.№2601-94в-522/01.03.2022г., В.Я. *** и собственоръчно е потвърдила подписа си, положен в заявление –декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 25.02.2022г.

От съдържащите се  в преписката доказателства се установява също, че заявлението – декларация е потвърдено и от съпруга на жалбоподателката. Потвърждаването е станало чрез електронно изявление от последния, направено чрез  ССЕВ като е извършено в определения 3-денев срок, указан в писмо изх.№2601-94в-522/01.03.2022г.

Според съда неправилно от административния орган е прието, че подобно потвърждаване не изпълнява изискванията на чл.30, ал.1 от АПК, респ. че недостатъкът по подаденото заявление не е отстранен. Действително, в писмо изх.№2601-94в-522/01.03.2022г. е указано личното явяване на съпруга на жалбоподателката и собственоръчно потвърждаване на подписа му. С така даденото указание, в  противоречие с разпоредбата на чл.30, ал.1 от АПК, административният орган е ограничил  правото на лицето на избор между една от двете алтернативно предвидени в нормата възможности. Потвърждавайки заявлението чрез електронен подпис, видно от приложената разпечатка от ССЕВ, съпругът на жалбоподателката е процедирал изцяло в съответствие с предоставените му от закона възможности. В тази връзка неявяването му за собственоръчно потвърждаване на заявлението , не обосновава извод за неотстраняване на нередовност по същото, респ. изводът на административния орган за противното противоречи на материалния закон.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по съществото на подаденото заявление за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.

            Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 09.03.2022г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Димитровград.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Димитровград за произнасяне по същество по заявление –декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/418 от 25.02.2022г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                              

 

 

                                                                                   Съдия: