№ 2791
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100501004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 18645 от 16.10.2024 г. постановено по гр. д. № 12112/2024 г. на
СРС, 46-ти състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че В. Д. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: п.к. 1320, Банкя кв. „Градоман”, ул. ****, дължи на
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********,с адрес на управление: гр. София, п.к. 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3 (Бизнес Център Интерпред), сумата 4 117,34 лева,
представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на
горепосочения адрес за период на консумация от 21.02.2021 г. до 21.02.2022 г.,
начислена по Фактура №**********/25.03.2022 на основание чл. 37, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004г. за неправомерно присъединяване към водопреносната мрежа за имот
с адрес: п.к. 1320, Банкя кв. „Градоман”, ул. ****, ведно със законна лихва за период от
07.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №61185.2023 г. на СРС, 46 състав.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника В. Д. Д. с
излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС;
постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила.
Поддържа, че с постановеното решение, неправилно съдът е приел, че
1
отговорността за водопроводното отклонение е негова без да съобрази, че сградата е
построена въз основа на разрешение за строеж от 1984 г. още от предишните
собственици; в производството не е установено къде точно се намира това
водопроводно отклонение и какво представлява, както и дали чрез същото се
потребява вода в имота. Сочи, че съдът не е установил наличие на незаконно
водопроводно отклонение в имота, както и че следва да бъде ангажирана неговата
отговорност за поставянето му /изграждането му/. Чрез събраните в производството
гласни доказателства е установено, че в имота не се живее постоянно, а същия се
посещава епизодично, като оскъдното потребление на вода се осъществява, чрез
съседа, който е присъединен към водопреносната мрежа. Като е приел безкритично
твърденията на ищеца за доказани чрез събраните по делото доказателства, съдът е
постановил неправилно решение, което не е обосновано и не съответства на
материалния закон.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода” АД не е подала писмен отговор на
подадената въззивна жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
За да уважи в една част предявените по реда на чл.422 ГПК установителни
искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез
представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот,
поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на
2
ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца
същият има качеството на потребител на ВиК услуги.
Приел е за установено, чрез съставените от служители на ищеца Контролен лист
№ НПРД 021544 и Констативен протокол от 23.02.2022 г. и констатациите на приетата
пред първата инстанция СТЕ, че в случая е налице незаконно присъединяване на
сградата на ответника към водопроводните и канализационните системи по см. на чл.
37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и, че размера на изискуемото вземане по см. на
чл. 49-50 от ОУ е правилно определен на основание чл. 35, ал. 6 от Наредба №
4/14.09.2004 г. на сумата 4117,34 лв. с ДДС по утвърдените от КЕВР цени за периода
от 21.02.2021 г. -до 21.02.2022 г., която следва да бъде заплатена от ответника.
Решението е правилно. Така посочените от първата инстанция фактически
констатации и правни изводи се възприемат от настоящия състав.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК-
услуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи
и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ищецът има качеството потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т.
3
2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период 21.02.2021 г. -до 21.02.2022 г., тъй
като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този
период, което се установява от представения пред първата инстанция Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.08.2017 г. на Нотариус И.И., видно от
който същият е закупил недвижим имот с идентификатор 02659.2190.762 с адрес: гр.
София, район „Банкя“, кв. Градоман, ул. ****, заедно с построената в описания имот
вилна сграда с идентификатор 02659.2190.762.1 и гараж с идентификатор
02659.2190.762.2.
Доводите на ответника, че в производството не е доказано, че е
материалноправно отговорен за потреблението на ВиК услуги в имота, съдът намира
за неоснователни. Както бе посочено според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./
Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на
гр. София в т.ч. град Банкя е ищецът „СОФИЙСКА ВОДА” АД. В границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл.
198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало и неговия размер.
Съдът намира, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства и
констатациите на СТЕ, които настоящия състав възприема по реда на чл.202 ГПК се
установява основание за начисляване на сумата 4117,34 лв. с ДДС по утвърдените от
КЕВР цени за периода от 21.02.2021 г. -до 21.02.2022 г. Поддържаните от ищеца
твърдения, че в имота на ответника е изградено незаконно водопроводно отклонение,
чрез което се осъществява нерегламентиран достъп до водопреносната мрежа и се
потребяват ВиК услуги без заплащане от потребителя, съдът намира за доказани и
основателни.
Доводите на въззивника, че чрез събраните в производството гласни
4
доказателства се опровергават констатациите по съставения от оператора протокол,
съдът намира за неоснователни. Чрез показанията на свидетеля И.Е.П. разпитан пред
първата инстанция се установява наличието на водопроводно отклонение, което
свързва имота на ответника с водопреносната мрежа- обстоятелство, което е
удостоверено и в съставения от оператора протокол. Чрез съставените от служители на
ищеца Контролен лист № НПРД 021544 и Констативен протокол от 23.02.2022 г. се
установява, че в имота е изградено водопроводно отклонение, което свързва имота с
водопреносната мрежа, чрез което се потребяват ВиК услуги, които не се заплащат.
Съставените от служители на оператора и цитирани по горе документи са
частни по см. на чл.180 ГПК и съставляват годно доказателствено средство за
установяване незаконното присъединяване на ответника към водопроводните и
канализационни системи по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ОУ. Същите, като частни
документи по смисъла на чл. 180 ГПК съставляват пълно доказателствено средство за
авторството на материализираните в тях изявления. Отчитайки отразените констатации
в тях, съобразявайки ги с данните на заключението на съдебно-техническата
експертиза, въззивната инстанция намира, че отразените в протокола от 23.02.2022 г.
факти са действително осъществени, съответни са на обективната истина и за
"Софийска вода" АД е съществувало основание за служебно начисляване на
изразходваното количество питейна вода за имота на ответника, предвид незаконното
присъединяване.
След анализ на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 35, ал. 6 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, респективно клаузите на чл. 50,
ал. 1 и чл. 49 ОУ съдебният състав прави извод, че посочените норми регламентират
частна хипотеза на неоснователно обогатяване и целят в случай на установено
нарушение /присъединяване към Ви К мрежата не по законовия ред/, в резултат на
което са потребени Ви К услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени,
нарушението да бъде преустановено, а ВиК операторът да бъде обезщетен за
ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена методика
поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани
отведени и пречистени води.
Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ, съдът
приема, че начисленото с протокола от 23.02.2022 г. количество вода /изразходвана,
отведена и пречистена/ е извършено в съответствие с чл. 35, ал. 6 от Наредба №
4/14.09.2004 г., респ. чл. 49 от ОУ и наведените от ответника доводи за противното са
неоснователни.
При осъществено от ответника незаконно присъединяване към водопроводните
и канализационни системи и реално ползване на услугите на "Софийска вода" АД, без
5
възможност за остойностяването им чрез предвидения за това измервателен уред
/законно поставен и регистриран/, правилно размерът на обезщетението е определен по
методиката, залегнала в чл. 49 от ОУ и за едногодишен период от време съобразно
момента на констатиране на нарушението и момента на прекъсване на старото СВО,
лимитиращ периода на ползване на неизмерената вода. При тези данни липсва
основание корекцията да бъде извършена за по-кратък период от време от
предвидения в чл. 50, ал. 1 ОУ едногодишен период и доводите за неправилно
остойностяване на изразходваните количества вода, както и доводите във връзка с
базата за нейното изчисляване са неоснователни.
Според чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се допуска
за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб.
м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м
застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в
които няма постоянен обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на
сграда - за сгради в строеж; до поставянето на индивидуални водомери в сгради -
етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за
всеки обитател.
В приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза е посочено,
че съгласно цитирания по-горе контролен лист вътрешният диаметъра на СВО е 25 mm
(1% цола), като вещото лице е извършило нужните изчисления по формулата,
заложена в чл.49 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от „Софийска вода“. Заключил е, че изчислената консумация на вода по
пропускателната способност на водопроводната инсталация за периода от 21.02.2021г.
-до 21.02.2022г. е 2233,80 куб.м. Общата стойност за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 21.02.2021г. до 21.02.2022г.
е в размер на 4117,34 лв., от които предоставени ВиК услуги в размер на 3431,12лв лв.
и 686,22лв. ДДС.Формираната цена и приложената фактура за периода от 21.02.2021г.
до 21.02.2022г. е в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по
наредбите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Следователно, ответникът дължи на ищеца посочената сума и правилно първата
инстанция е уважила иска до посочения размер.
Поради тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно в обжалваната част.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18645 от 16.10.2024 г. постановено по гр. д. №
12112/2024 г. на СРС, 46-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7