№ 9170
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110100482 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Е М ЕООД, чрез юрк. М. М., в която се съдържа
искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение от 11.04.2025 год., като
се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, решението трябвало да
съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените на ищеца суми.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът по молбата, чрез процесуалния му
представител, е изложил доводи за нЕнователност на искането на „Е М ЕООД.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, констатира следното:
С решението по настоящото дело от 11.04.2025 год. (за което е посочено, че подлежи на
обжалване) съдът е признал за установено по предявения от К. О. П. срещу „Е М ЕООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. О. П. не дължи
на „Е М ЕООД чрез принудително изпълнение сума в размер на 5037 лв., представляваща
вземане по договор за кредит от 19.08.2008 г., цедирано от „Г“ АД на „Е М ЕООД с договор
за цесия от 24.06.2011 г., поради изтекла погасителна давност.
Със същото решение съдът е осъдил „Е М ЕООД да заплати на К. О. П., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 171,26 лв. – разноски за производството пред СРС, а на адв. М.
И. П., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Аализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искането по чл. 250 ГПК е направено от легитимирана страна в рамките на
1
законоустановения едномесечен срок от връчването на решението, поради което се явява
процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕНОВАТЕЛНО.
Следва да бъде изяснено на ответника, чрез процесуалния му представител юрк. М. М.,
че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение
липсва формирана от съда воля относно: част от спорното право, един от съединените
искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, който се определя в
първоинстанционното производство според твърденията и исканията на ищеца в исковата
молба, респ. уточнителната молба, и насрещните възражения на ответника.
В разглеждания случай не може да бъде обоснован извод за непълнота на съдебния акт в
посочения от ответника, чрез юрк. М. М., смисъл. Отделно от това следва да се посочи, че
съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК задължение за посочване на банкова сметка има ищецът по
предявен осъдителен иск, а не по установителен, какъвто е бил предмет на настоящото
производство.
Ето защо искането за допълване на решението следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 ГПК на ответника „Е М ЕООД, чрез
юрк. М. М., за допълване на решението от 11.04.2025 год., постановено по гр.дело №
482/2025 год. по описа на СРС, I ГО, 167 с-в.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2