Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261872 05.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VIII състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА
КРАТУНКОВА,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13717 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, и – при условията
на евентуалност – обективно съединение искове с правно основание чл.79, ал.1 във
връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „***, моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи сумата 5 493, 17 лева – главница; сумата 79, 35 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода от 19.10.2011
г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019
г. до окончателното плащане на вземането, дължими по сключен между ответника и
праводателя на ищеца (***) Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006
г., които суми е било разпоредено ответникът да заплати на праводателя на ищеца
(***) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 12190/20.10.2011 г., издадена по ч. гр. дело № 18177/2011 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, а при
условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск – да осъди ответника да
му заплати сумата 5 493, 17 лева, представляваща дължим неплатен остатък
от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 21.07.2006 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на заплатено от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Ответникът Х.Р.С. от гр. ***, оспорва
исковете и моли съдът да ги отхвърли като недопустими, неоснователни и
недоказани, по изложените в подадени отговори на исковата молба съображения.
Претендира разноски. Прави възражения за недопустимост на исковете, за липса на
активна процесуална легитимация на ищеца, за нищожност на Договора, на който
ищецът основава претенциите си и за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 12190/20.10.2011
г., издадена по ч. гр. дело № 18177/2011 г.
по описа на ПРС – ХV гр. състав, е било разпоредено ответникът да
заплати на праводателя на ищеца - *** сумата 8 301, 68 лева – главница;
сумата 1 464, 32 лева, представляваща лихва върху главницата, дължима за
периода от 21.12.2010 г. до 19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2011 г. до изплащане на вземането, дължими по
сключен между ответника и праводателя на ищеца (***) Договор за кредит за
текущо потребление от 21.07.2006 г., както и сумата 634, 5 лева – разноски по
делото, в това число 195, 32 лева – държавна такса, и 438, 83 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК от ответника е
било подадено Възражение против Заповедта, до „***“ ** са били изпратени
указания по чл.415 от ГПК – като, доколкото междувременно вземанията на ** ***,
са били прехвърлени на „***“ ** с Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 16.08.2012 г., в срока по чл.415 от ГПК купувачът на вземането е
подал против ответника исковата молба, въз основа на която е било образувано
настоящето дело.
Както вече бе посочено, Договорът за
кредит за текущо потребление е бил сключен на
21.07.2006 г., а Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
било подадено от праводателя на ищеца на
19.10.2011 г. – т.е., след изтичане на петгодишния давностен срок по
чл.110 от ЗЗД.
Поради това, доколкото и към момента
на подаване на Заявлението, и още повече към момента на подаване на исковата
молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, вземанията на
праводателя на ищеца като Кредитор в заповедното производство и на самия ищец
по настоящето дело за главница (а с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД – и
вземанията за лихви и разноски) са били погасени по давност, и предвид направеното
възражение от ответника, съдът намира, че както искът с правно основание чл.422
във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед на изхода от спора ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото
в размер общо на 1 840 лева – платени адвокатско възнаграждение и депозити
за ССЕ, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на
предявените искове, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение се явява .
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „***” **, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от *** И. Г. Д. – М. и ** Е. Д. К., със съдебен адрес:***, .*** З. Б.,
против Х.Р.С., ЕГН **********, от гр. ***, ***, със съдебен адрес:***, ***. С.А., иск с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, и – при условията на
евентуалност – обективно съединение искове с правно основание чл.79, ал.1 във
връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено по
отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 5 493, 17 лева –
главница; сумата 79, 35 лева, представляваща законна лихва върху главницата,
дължима за периода от 19.10.2011 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до окончателното плащане на
вземането, дължими по сключен между ответника и праводателя на ищеца (****)
Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2006 г., които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на праводателя на ищеца (***) със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
12190/20.10.2011 г., издадена по ч. гр. дело № 18177/2011 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, а, при
условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск – да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 5 493, 17 лева, представляваща дължим неплатен
остатък от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 21.07.2006
г., заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „***“ ***, с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА Х.Р.С., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 840 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
П.ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
Н.К.