№ 131
гр. П. , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.30 вр. с чл.29, т.6 и 28вр. с чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗЗДет.
Образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. П., с
искане за прекратяване на настаняването на детето УМ. АС., ЕГН:********** в приемно
семейство на Ф. АР. ГЮДЖ., ЕГН: ********** с адрес с.Б., община Ветрино, област Варна,
ул.“Цар Асен“ № 17 и настаняването му отново в същото семейство за срок от една година,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Излага се, че със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Варна, по отношение на детето УМ. АС., ЕГН:********** е била предприета мярка за
закрила –настаняване в приемно семейство, а именно семейство на Ф. АР. ГЮДЖ., ЕГН:
********** с адрес с.Б., община Ветрино, област Варна, ул.“Цар Асен“ № 17. Релевира се, че
тази мярка е взета с оглед по-добра закрила правата и интересите на детето с оглед на факта,
че същото е било оставено без родителска грижа и е поставено в състояние на безнадзорност
от своята майка.
Твърди се, че на 20.06.2018 г. в ОЗД към ДСП Варна от лицето С. О. Б. е получен
сигнал затова, че дете на име У. е оставено от две седмици без необходимия родителски
надзор при лица, с които няма родствена връзка. Навежда се, че по документи детето е само
с един родител – майка В. К. АС..От извършеното проучване от социален работник в ОЗД
към ДСП Варна се е установило, че детето се е отглеждало от лицето В. С., която се
представяла за сестра на мъжа, с когото майката на детето живеела на съпружески начела до
преди един месец.Последната гледала детето около две седмици, след което го предоставила
на грижите на своята майка., която пък от своя страна го предоставяла на грижите на снаха
си.През този период от време детето не било търсено от майка си.Тези обстоятелства са
1
поставили в риск здравето и живота на детето, предвид факта че въпросните лица не са били
в състояние да го представляват и реално да защитят неговите права и интереси при
възникнала необходимост от здравна, правна или друга помощ.Детето е било оставено без
родителска грижа и е било оставено в състояние на безнадзорност от В. К. АС., която е
единствен родител за него. Поради това детето е било настанено със съдебно решение по
гр.д.904/2018г. на ПРС в семейство на Ф. АР. ГЮДЖ. за срок от 3 години от датата на
влизане в сила на решението.
Работено е в посока за реинтеграция на детето в семейството на майка му и то е било
реинтегрирано на 14.05.2020г. със заповед на директора на ДСП П.. На 29.03.2021г. в ДСП
П. е постъпил сигнал, че майката отново е изоставила детето на грижите на своя съседка,
която известно време се е грижила за детето, но не може да се свърже с майката и не може
повече да полага грижи за детето.
Поради това то е настанено в приемното семейство на Ф.Г..
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – гр. П., чрез упълномощения
представител Ивайло Иванов, поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.
Особеният представител на детето УМ. АС., пледира за уважаване на разглежданата
молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по
делото доказателства, формулира следните фактически и правни изводи:
От приетите по делото доказателства Заповед № ЗД/Д-В-121/11.05.2021 г. на ДСП
Варна; Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете на ДСП
Варна от 10.05.2021 г.; Удостоверение за раждане на УМ. АС., издадено въз основа на акт за
раждане № 1205/04.07.2016 г., изд. от община гр. Варна; Заповед №
СО[1]ЗДПГ01/0037/17.12.2012 г.; Решение № 267/08.10.2018 г. по гр.д. № 904/2018 г. по
описа на РС П.; Заповед на Директора на ДСП П. № ЗД/Д-В-П-031/14.05.2020 г. се
установява, че детето УМ. АС. е родена на 22.04.2016г. от родители – В. К. АС. – майка и
неизвестен баща.
Със Заповед от 11.05.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Варна, е била предприета мярка за закрила – настаняване в приемно семейство, а именно
семейство на Ф. АР. ГЮДЖ., ЕГН: ********** с адрес с.Б., община Ветрино, област Варна,
ул.“Цар Асен“ № 17.
От съдебно решение по гр.д.904/2018г. се установява, че детето е настанено в
семейството на Ф.Г. за срок 3 години от влизане в сила на решението – 19.10.2018г..
В съдебно заседание Ф. АР. ГЮДЖ. е изразила съгласие, детето УМ. АС. да бъде
настанено в нейното семейство и декларира, че поема отговорността по отглеждането и
2
възпитаването му. Детето е привързано към Г., чувства се добре в дома й, записано е в
детска градина.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП-П. се установява, че на 20.06.2018 г.
в ОЗД към ДСП Варна от лицето С. О. Б. е получен сигнал затова, че дете на име У. е
оставено от две седмици без необходимия родителски надзор при лица, с които няма
родствена връзка. Навежда се, че по документи детето е само с един родител – майка В. К.
АС..От извършеното проучване от социален работник в ОЗД към ДСП Варна се е
установило, че детето се е отглеждало от лицето В. С., която се представяла за сестра на
мъжа, с когото майката на детето живеела на съпружески начела до преди един
месец.Последната гледала детето около две седмици, след което го предоставила на грижите
на своята майка., която пък от своя страна го предоставяла на грижите на снаха си. През
този период от време детето не било търсено от майка си.Тези обстоятелства са поставили в
риск здравето и живота на детето, предвид факта че въпросните лица не са били в състояние
да го представляват и реално да защитят неговите права и интереси при възникнала
необходимост от здравна, правна или друга помощ. Детето е било оставено без родителска
грижа и е било оставено в състояние на безнадзорност от В. К. АС., която е единствен
родител за него. Поради това детето е било настанено със съдебно решение по
гр.д.904/2018г. на ПРС в семейство на Ф. АР. ГЮДЖ. за срок от 3 години от датата на
влизане в сила на решението.
Работено е в посока за реинтеграция на детето в семейството на майка му и то е било
реинтегрирано на 14.05.2020г. със заповед на директора на ДСП П.. На 29.03.2021г. в ДСП
П. е постъпил сигнал, че майката отново е изоставила детето на грижите на своя съседка,
която известно време се е грижила за детето, но не може да се свърже с майката и не може
повече да полага грижи за детето.
Ф. АР. ГЮДЖ. е осигурила благоприятстваща обстановка за правилното развитие на
детето и има възможност да му осигури безопасна и сигурна среда. Детето е записано на
детска градина и между него и Г. е изградена емоционална връзка.
От правна страна:
Съдът намира подадената молба за основателна.
Прекратяване на настаняване на дете може да се осъществи само на основанията
изрично посочени в чл.29, ал.1 ЗЗДет.. Според чл.29, ал.1, т.6 ЗЗДет. прекратяване на
настаняването може да се извърши с отпадане на основанията довели до вземане на мярката.
От събраните по делото доказателства се установи, че детето е реинтегрирано в семейство
на майка си на 14.05.2020г., което води до необходимостта от прекратяване на
настаняването му в семейството на Г..
Същевременно след повторното изоставяне на детето от майка му през м.март на
2021г. се налага детето да бъде настанено отново в семейството на Г..
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДт настаняването на детето извън неговото
семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в
чл. 25, ал. 1 ЗЗДт.
От събраните по делото доказателства се установява, че единственият родител на
детето – неговата майка се е дезинтересирала от него и не полага непосредствени грижи по
отглеждането му, поради което не може да задоволи дори основните потребности на детето.
3
Детето е било оставено без родителска грижа и е било оставено в състояние на
безнадзорност от В. К. АС., която е единствен родител за него. Настаняването на УМ. АС. в
семейство на Ф. АР. ГЮДЖ. е изцяло в интерес на детето, предвид невъзможността детето
да се отглежда в биологичното си семейство, както и липсата на роднини, които да поемат
грижите за него.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето УМ. АС.
са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт за настаняване извън семейството, като с
оглед това бъде предприета и съответната мярка за закрила. След като съобрази данните по
делото, съдът счита, че в интерес на детето е спрямо същото да бъде предприета
предвидената в чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗДт мярка за закрила – настаняване в приемно семейство за
предложения в молбата срок.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето УМ. АС., ЕГН:********** в приемно
семейство на Ф. АР. ГЮДЖ., ЕГН: ********** с адрес с.Б., община Ветрино, област Варна,
ул.“Цар Асен“ № 17, на основание чл.30 вр. с чл.29, т.6 от ЗЗДет..
НАСТАНЯВА детето УМ. АС., ЕГН:********** в приемно семейство на Ф. АР.
ГЮДЖ., ЕГН: ********** с адрес с.Б., община Ветрино, област Варна, ул.“Цар Асен“ № 17
за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, на
основание чл. 28 вр. чл. 25 ал. 1 т. 1 и т.2 ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.28 ал.4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4