Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.07.2019г.
гр.Плевен 12.07. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в публичното заседание на деветнадесети юни
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
:мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при
секретаря Дафинка Борисова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 329 по описа за 2019г. и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство
по чл.259 и сл.във вр.с чл.247 ал.4 от ГПК.
С решение на Плевенски РС,ІV-ти гр.с.№420 от 06.03.2019г., постановено по гр.д.№2548/2018г. по описа на същия съд на основание чл.247 ал.1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение №1804 от 22.11.2017г.по гр.д.№2548/2018г.по описа на ПРС в частта,в която е прогласена относителна недействителност спрямо ищцата Н.И.И. на акта на разпореждане с наследствено имущество ,извършено от ответницата М.И.И. в полза на ответника И.Л.В.,с нот.акт за дарение на недвижим имот №191,т.ІІ,рег.№2496,дело №209 от 2017г.на нотариус с рег. №360 на НК, като се чете,че правното основание е в разпоредбата на чл.76 ЗН,вместо изписаното чл.76 ЗЗД.
Срещу така постановеното решение на ПРС за поправка на фактическа грешка на основното решение на ПРС №1804 от 22.11.2017г.по гр.д. №2548/2018г. е постъпила въззивна жалба от ответниците пред ПРС М.И.И. и И.Л.В. чрез пълномощника им адвокат С.М. от САК,които го обжалват пред ПОС като незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи,че решението е постановено по реда на чл.247 ал.1 ГПК, без да е налице фактическа грешка,че производството е за делба от което не следва автоматично ,че съдът е уважил иск по чл.76 ЗН, че след като е уважил иск по чл.76 ЗЗД съдът се е произнесъл по непредявен иск и е постановил недопустимо решение.Посочено е ,че е допусната поправка на решение №1804 от 22.11.2017г.,че такова решение не съществува,тъй като делото е образувано през 2018г.и е очевидно,че решението няма как да бъде с дата преди образуване на делото. В заключение въззивниците молят Окръжния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.В съдебното заседание на 19.06.2019г.пред ПОС въззивниците и техния пълномощник не се явиха.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.И.И. чрез нейния служебен защитник адвокат А.К.-З. от ПАК,в който е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна.Изложени са доводи,че в текстовата част на диспозитива на решение №1804 от 21.11.2018г.по гр.д.№2548/2018г.е записано, че е прогласена „относителната недействителност спрямо ищцата Н.И.И. на акта на разпореждане с наследствено имущество от ответницата М.И. в полза на ответника И.Л. с нот.акт за дарение №191,том ІІ,рег.№2496,дело №209 от 2017г. на нотариус №360 на НК“,което недвусмислено води до извод,че съдът се е произнесъл по предявения инцидентен установителен иск по реда на чл.76 ЗН,а изписването на правното основание в диспозитива като чл.76 ЗЗД е очевидна фактическа грешка.В заключение моли съда да постанови съдебен акт,с който да отхвърли подадената въззивна жалба като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на ПРС №420/06.03. 2019г.по гр.д.№2548/2018г.,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решение №1804 от 22.11.2018г.по същото дело.В съдебното заседание на 19.06. 2019г. пред ПОС въззиваемата чрез адвокат З. поддържа изложените в отговора съображения.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което е допустима.Съгласно чл.247 ал.4 ГПК решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда ,по който подлежи на обжалване решението.Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Гр.д.№2548/2018г.по описа на ПРС е образувано на основание постъпила искова молба с правно основание чл.34 ЗС от Н.И.И. срещу М.И.И. и И.Л.В. за делба на 3 наследствени недвижими имота.Поради оттегляне на иска за делба по отношение на имота по т.2 от ИМ ,производството по делото е прекратено с определение на ПРС,което като необжалвано от страните е влязло в сила.Ищцата пред ПРС Н.И. е предявила и инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 ЗН, с искане да бъде прогласена спрямо нея като относително недействителна разпоредителната сделка с наследствени имоти,съгласно договор за дарение,обективиран в нот.акт №191/2017г.,с който М.И. е дарила на сина си И.В. ид.части от наследствените имоти по т.1 и т.3 от ИМ.Така предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 ЗН е приет за разглеждане от ПРС в съдебното заседание на 25.10.2018г.По този именно иск ПРС се е произнесъл в основното решение №1804/22.11.2018г./ погрешно годината е посочена като 2017г./,който иск е уважен.В този смисъл са както мотивите на съдебното решение на ПРС,където са изложени съображения за наличие на предпоставките за уважаване на иск по чл.76 ЗН,цитирана е съдебна практика на ВКС по приложението на чл.76 ЗН ,вкл.и задължителни за съдилищата ТР №72/1985г.на ВС и №1/2004г.на ОСГК на ВКС, така и диспозитива на същото.В текстовата част на диспозитива на съдебното решение е прогласена относителната недействителност спрямо ищцата Н.И. на акта на разпореждане с наследствено имущество, извършено от М.И. в полза на И.В. с нот.акт за дарение №191/2017г.на нотариус с рег.№360 на НК,с което възпроизведен текста на чл.76 ЗН.В диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка,като вместо чл.76 ЗН е посочена разпоредбата на чл.76 ЗЗД. Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че е налице хипотезата на чл.247 ал.1 ГПК –допусната очевидна фактическа грешка в постановеното решение №1804/22.11.2018г./погрешно годината е посочена като 2017г./относно вписаното основание на уважения инцидентен установителен иск.Тази грешка е поправена с обжалваното решение,като е прието,че правното основание е чл.76 ЗН,а не както е изписано чл.76 ЗЗД. Изцяло неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи,че ПРС е постановил недопустимо решение,тъй като се е произнесъл по непредявен иск.
След като е стигнал до същите правни изводи ,които съвпадат с тези на въззивната инстанция,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн.чл.271 ал.1 ГПК,Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,ІV-ти гр.с.№420 от 06.03.2019г.,постановено по гр.д.№2548/2018г.по описа на същия съд по реда на чл.247 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните,при условията на чл.280 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :