Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. С., 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски районен съд, наказателна колегия,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
МАРИНОВ
при секретаря Х. П.,
след като разгледа докладваното от председателя АНД №1789 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод
жалба против НП №0043320/27.05.2019г., издадено от Директора на регионална
дирекция за областите Б., С. и Я. със седалище гр. Б. към Главна дирекция „Контрол
на пазара” при Комисия защита на потребителите, с което на жалбоподателя на
основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон и на
основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.34, ал.1 от
същия закон. Иска се отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
и своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който
счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание не се явява
представител на органа, издал обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.03.2019г. служители от
Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. от Комисия за защита на потребителите,
свидетелите М.И. и К.К. извършили проверка на офис на фирма „Ейч Джи- Кредит
Груп” ООД, в гр. С., бул. „Цар Симеон”
№41- „Б”. При извършената проверка се констатирало, че дружеството е вписано
като финансова институция в регистъра на БНБ с №BGR 00140. Иззети били два броя договори за
потребителски кредит с №01000000147 от 18.03.2019г. с кредитополучател Е.М.П.
за 150 лева и №01000000148 от 18.03.2019г. с кредитополучател И.Д.И. в размер
на 200 лева. В договорите в част VІ „забава, предсрочност, изискуемост, в чл.22,
ал.4 е записано: „При забава на плащанията повече от 5 дни кредиторът изпраща
покана за доброволно плащане на посочения адрес за кореспонденция. В този
случай потребителят заплаща такса в размер на 15 лева”. Към договорите били
издадени и подписани записи на заповед №01000000147/1/ и
№01000000148/1/18.03.2019г.
Св. М.И. приела, че жалбоподателят, търговско
дружество „Ейч Джи- Кредит Груп” ООД е нарушил нормативните изисквания на
чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, тъй като не е трябвало да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия свързани с усвояване и
управление на кредита, съгласно Закона за потребителския кредит. Освен това
приела, че е нарушено и нормативното изискване на чл.34, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, тъй като не можело да се задължава потребителя да
гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница. На 14.05.2019г. св. М.И. съставила акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя, търговско дружество „Ейч Джи- Кредит Груп” ООД.
Свидетелите Т.К. и К.К. се подписали като свидетели по съставянето и връчването
на акта. Въз основа на този акт на 27.05.2019г. било издадено обжалваното наказателно
постановление като наказващият орган възприел същите констатации и наложил на
жалбоподателя на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит
наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.10а,
ал.2 от същия закон и на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит
наложил „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.34, ал.1
от същия закон.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен
срок от лице имащо правен интерес. Разглеждайки същата по същество съдът
констатира, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. Законодателят е
допуснал съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския
кредит възможност кредитора да събира от потребителите такси и комисиони за
допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит. В ал. 2 на
същата разпоредба обаче е въведено ограничение по отношение на таксите и
комисионите като такива не могат да бъдат изисквани за действия свързани с
усвояването и управлението на кредита. В настоящия случай от потребителя се
изисква заплащане на 15 лева такса при спиране на плащанията и изпращане покана
за доброволно плащане. Така определената и изискуема такса по своя характер е
такса за действия свързани с усвояването и управлението на кредита. За съда е
без значение дали е била изискана от кредитора тази такса или към момента не е
била изискана. Така или иначе тя е вписана и в двата договора. От показанията
на св. И. е видно, че той е изплащал редовно вноските си и не се е стигнало до
предсрочна изискуемост на кредита и съответно начисляване на въпросната такса.
За св. П. е видно, че той е платил само две вноски по кредита и е спрял
плащанията, но след това не е била
изискана въпросната такса от жалбоподателя. Така или иначе тази такса е
описана надлежно в чл.22, ал.4 на всеки от договорите за потребителски кредит. Ето
защо съдът счита наказателното постановление в тази част за законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Относно второто нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Закона за потребителския кредит съдът счита, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. Видно е от събраните доказателства, че и двата
договора за потребителски кредит са
обезпечени със записи на заповеди, подписани от потребителите И.Д.И. и Е.М.П..
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от Закона за потребителския кредит установява
забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира потребителския
кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. От страна на
жалбоподателя не се оспорва, че са били издадени записи на заповеди, но се
твърди, че това не е било задължително условие за отпускане на заемите, а че
това е било уговорено индивидуално с потребителя. Съдът счита, че е нарушение,
тъй като както е видно от показанията на св. П. записа на заповед е бил
поставен от кредитора като незаобиколимо изискване за сключването на договора.
По този начин той е бил задължен да издаде такъв документ ако иска да му бъде
отпуснат заема. Видно е, че записът на заповед е бил издаден още в деня на
издаване на договора. При сключването на договорите в част V- обезпечение е
записано, че потребителят се задължава в срок от 3 дни считано от датата на
сключване на договора да предостави един поръчител, който да отговаря на
определени условия, изброени подробно след това. Видно е, че тази възможност
реално не е дадена на нито един от тях, а вместо това те са подписали записи на
заповеди още в деня на сключване на самия договор. Ето защо съдът следва да
приеме, че на потребителите реално не им е била дадена възможност да осигурят
поръчители, а още при сключването на договорите за кредит са били подписани
записи на заповед от всеки един от тях. Това налага единствено възможния извод,
че в действителност търговското дружество жалбоподател е изисквало
гарантирането на кредита именно посредством запис на заповед, подписването на
който е било условие за отпускането на заема, а с непосочването му в договора
очевидно се цели избягването на административнонаказателната отговорност. Ето
защо съдът приема, че търговското дружество жалбоподател е допуснало
неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.34, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, поради което правилно и законосъобразно е било
санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Поради тази причина
съдът счита наказателното постановление и в тази част за законосъобразно и
следва да го потвърди.
При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до отмяна на
наказателното постановление.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№0043320/27.05.2019г., издадено от Директора на регионална дирекция за
областите Б., С. и Я. със седалище гр. Бургас към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия защита на потребителите, с което на ТД „Ейч Джи-
Кредит Груп” ООД с ЕИК …. на основание
чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон и за нарушение на чл.34, ал.1
от Закона за потребителския кредит му е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 3000 лева (три хиляди) лева на основание чл.45, ал.1 от
същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С.
в 14- дневен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: