РЕШЕНИЕ
N.
гр. София 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 13.05.2021
г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 13260/ 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби от всички С. Р.Б., А.Й.Б. и В. Й.Б. срещу Решение 175688/ 24.07.2019г. по
гр.д. 59826/2017г.
на СРС, в частта с която, са осъдени
жалбоподателите при условия на разделност да заплатят на „Т.С.” ЕАД, както
следва: С. Р.Б. - 5/8 части, А.Й.Б. - 1/8 част и В. Й.Б. - 1/8 част от следните
суми, а именно сумата от 7714,46 лева - цена за топлинна енергия за периода
01.05.2013г. - 30.04.2016г. за следния имот: ап. № 9, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(30.08.2017г.) до окончателното плащане; сумата от 373,89 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2014г. - 21.07.2017г.,
сумата от 102,50 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода
м.06.2013г. - м.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (30.08.2017г.) до окончателното плащане.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че са съсобственици
при посочените в решението квоти на имота.
Считат, че не е доказано правото на собственост върху имота в полза на
техния наследодател и че не е доказано, че са приели наследството му, както и
че не доказано доставянето на количеството ТЕ и изискуемостта на задълженията.
При условия на евентуалност възразяват за изтекла погасителна давност за част от исковите претенции- преди
30.08.2014г.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че
решението е валидно, и допустимо По отношение на правилността на решението
въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и от императивните
материални норми.
В тази връзка следва да се посочи, че евентуалното
възражение за изтекла погасителна давност е направено за пръв път с въззивната
жалба и като преклудирано не може да бъде разглеждано от въззивния съд.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства и СТЕ намира и
трите жалби за неоснователни.
Неоснователни са оплакванията за недоказване на
приемането на наследство- по делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
подадена от ответника С. чрез надлежно упълномощено лице.
В тази декларация всички ответници са посочени като
съсобственици по наследство на процесния имот от Й. Б.- съпруг на С. и баща на
другите ответници -видно от удостоверението за наследници на л.11.
Тази декларация не е оспорена от ответниците.
Освен това по делото са представени и протоколи за
отчет за сезони 2015-2016 и 2016-2017г, носещи подпис за клиент С.Б., които
също не са оспорвани. Отделно всички ответници в своя отговор са посочили
адреса на имота като такъв за призоваване.
След като не са оспорили вписването си като
собственици в декларацията, и не са правили възражения за отказ от наследство и
продължават да живеят/ползват имота, то следва да се приеме и че са приели
наследството на Й. Б..
Неоснователно е оплакването за неприлагане на ОУ на
ищеца по отношение на изискуемостта на задълженията. СРС изрично е посочил, че
за задълженията след м.03.2014г. лихва не присъждат, защото не е настъпила
изискуемостта им.
Неоснователно е оплакването и за квотите в
съсобствеността, доколкото имота видно от декларацията по чл. 14 ЗМДТ е
придобит през 1981г., когато наследодателя и С. са били в брак и следователно е
станал СИО, а при откриване на наследството е бил жив и К. Б. (син на Й. Б.,
починал преди делото), при което С. е придобила ½ от имота на собствено
основание поради прекратяване на СИО , а като наследник на Й. получава част
равна на частта на всяко дете или от останалата ½ част получава
¼, което е 1/8 от целия имот, като общо има 5/8 от имота, а останалите
двама ответници по 1/8 ид. част.
Размерът на доставената за процесния период ТЕ е
установен със СТЕ, която е приета и неоспорена от страните.
Счетоводната документация в случая е без значение.
Вещото лице по СТЕ е извършило изчисления въз основа на документите представени
и от дружеството извършващо дяловото разпределение, които документи не са
оспорени, и отделно е остойностило енергията.
Поради липсата на други оплаквания неоснователността
на направените решението следва да се потвърди.
Цената на всеки от кумулативно съединените искове е
под 5000,00 лева поради което настоящото въззивно решение е окончателно.
По разноските:
При този изход на въззивното дело право на разноски
има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско
възнаграждение, което СГС определя в размер на 50,00 лева, от които С. дължи
31,25 лева, а А. и В. по 9,38 лева.
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 175688/ 24.07.2019г.
по гр.д. 59826/2017г. на СРС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С. Р.Б., ЕГН **********, А.Й.Б., ЕГН **********
и В. Й.Б., ЕГН **********, и тримата с адрес : гр. София, ж.к. „********, ап. №
* да платят на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Б на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за въззивното дело за юрисконсултско
възнаграждение както следва : С. Р.Б. - 31,25 лева, А.Й.Б. - 9,38 лева и В. Й.Б.
- 9,38 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2