Решение по дело №13260/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265926
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20191100513260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр. София 28.09.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 13.05.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Мариана Георгиева

Членове: Димитър Ковачев

Мл. с-я Мирослав Стоянов                                                                                 

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 13260/ 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби от всички С. Р.Б., А.Й.Б. и В. Й.Б. срещу Решение 175688/ 24.07.2019г. по гр.д.  59826/2017г. на  СРС, в частта с която, са осъдени жалбоподателите при условия на разделност да заплатят на „Т.С.” ЕАД, както следва: С. Р.Б. - 5/8 части, А.Й.Б. - 1/8 част и В. Й.Б. - 1/8 част от следните суми, а именно сумата от 7714,46 лева - цена за топлинна енергия за периода 01.05.2013г. - 30.04.2016г. за следния имот: ап. № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (30.08.2017г.) до окончателното плащане; сумата от 373,89 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2014г. - 21.07.2017г., сумата от 102,50 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2013г. - м.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (30.08.2017г.) до окончателното плащане.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че са съсобственици при посочените в решението квоти на имота.

Считат, че не е доказано правото на собственост върху имота в полза на техния наследодател и че не е доказано, че са приели наследството му, както и че не доказано доставянето на количеството ТЕ и изискуемостта на задълженията.

При условия на евентуалност възразяват за изтекла погасителна давност за част от исковите претенции- преди 30.08.2014г.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо По отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и от императивните материални норми.

В тази връзка следва да се посочи, че евентуалното възражение за изтекла погасителна давност е направено за пръв път с въззивната жалба и като преклудирано не може да бъде разглеждано от въззивния съд.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства и СТЕ намира и трите жалби за неоснователни.

Неоснователни са оплакванията за недоказване на приемането на наследство- по делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответника С. чрез надлежно упълномощено лице.

В тази декларация всички ответници са посочени като съсобственици по наследство на процесния имот от Й. Б.- съпруг на С. и баща на другите ответници -видно от удостоверението за наследници на л.11.

Тази декларация не е оспорена от ответниците.

Освен това по делото са представени и протоколи за отчет за сезони 2015-2016 и 2016-2017г, носещи подпис за клиент С.Б., които също не са оспорвани. Отделно всички ответници в своя отговор са посочили адреса на имота като такъв за призоваване.

След като не са оспорили вписването си като собственици в декларацията, и не са правили възражения за отказ от наследство и продължават да живеят/ползват имота, то следва да се приеме и че са приели наследството на Й. Б..

Неоснователно е оплакването за неприлагане на ОУ на ищеца по отношение на изискуемостта на задълженията. СРС изрично е посочил, че за задълженията след м.03.2014г. лихва не присъждат, защото не е настъпила изискуемостта им.

Неоснователно е оплакването и за квотите в съсобствеността, доколкото имота видно от декларацията по чл. 14 ЗМДТ е придобит през 1981г., когато наследодателя и С. са били в брак и следователно е станал СИО, а при откриване на наследството е бил жив и К. Б. (син на Й. Б., починал преди делото), при което С. е придобила ½ от имота на собствено основание поради прекратяване на СИО , а като наследник на Й. получава част равна на частта на всяко дете или от останалата ½ част получава ¼, което е 1/8 от целия имот, като общо има 5/8 от имота, а останалите двама ответници по 1/8 ид. част.

Размерът на доставената за процесния период ТЕ е установен със СТЕ, която е приета и неоспорена от страните.

Счетоводната документация в случая е без значение. Вещото лице по СТЕ е извършило изчисления въз основа на документите представени и от дружеството извършващо дяловото разпределение, които документи не са оспорени, и отделно е остойностило енергията.

Поради липсата на други оплаквания неоснователността на направените решението следва да се потвърди.

Цената на всеки от кумулативно съединените искове е под 5000,00 лева поради което настоящото въззивно решение е окончателно.

По разноските:

При този изход на въззивното дело право на разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя в размер на 50,00 лева, от които С. дължи 31,25 лева, а А. и В. по 9,38 лева.

Водим от горното СГС, II

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 175688/ 24.07.2019г. по гр.д.  59826/2017г. на  СРС в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С. Р.Б., ЕГН **********, А.Й.Б., ЕГН ********** и В. Й.Б., ЕГН **********, и тримата с адрес : гр. София, ж.к. „********, ап. № * да платят на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за въззивното дело за юрисконсултско възнаграждение както следва : С. Р.Б. - 31,25 лева, А.Й.Б. - 9,38 лева и В. Й.Б. - 9,38 лева.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             Членове: 1.                           2