№ 339
гр. К., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100359 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „************“
ЕООД, гр. С.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ул. „***********, чрез пълномощника адв. Т. Д. от АК-С.З. против А. Г. Д.,
ЕГН ********** с адрес: гр. К. ул. „*************** с правно основание чл.
422 ГПК и цена на иска 672,71 лева.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че
ответникът е титуляр на партида с № ************ в ЕООД “************”
за имот в гр.К., ж.к.”***************.
А. Г. Д. имала неизплатени в срок задължения към дружеството, което
представлявам в размер на 574,75 лева /петстотин седемдесет и четири лева и
седемдесет и пет ст./, произтичащи от предоставени и незаплатени ********,
услуги в периода ******** г. до 02.08.2023 г., за което били издадени 33 бр.
фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 97.96 лв. /деветдесет
и седем лева и деветдесет и шест стотинки / за период от 08.07.2020 г. до
19.10.2023 г.
Срещу А. Г. Д. от гр. К. от страна на ищцовото дружество ЕООД
„************” - гр. С.З. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК,
като във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ********** по ч.гр.д. № ****/ 2023г. по описа на Районен съд
– К., като на длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „************” -
гр. С.З., следните суми: 574.75 лева за главница; 97.96 лева - лихва върху тази
сума за периода от 08.07.2020 г. до 19.10.2023г.; законната лихва от
********г. до окончателното заплащане на сумата; 25 лева за заплатена
държавна такса, както и 400 лева за адвокатско възнаграждение и 2,50 лева за
банков превод.
Срещу издадената заповед длъжникът депозирал Възражение по чл.414
1
от ГПК.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника А. Г. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „***************, че дължи да заплати
на ЕООД “************” - гр. С.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление - гр. С.З., кв.„********, представлявано от управителя инж.
Р.И.М. сумата на 574.75 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет
и пет стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена
канална вода за период от ******** г. до 02.08.2023г., за което са издадени 33
бр. фактури, ведно със законната лихва от ******** г. до окончателното
заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 97, 96
/деветдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ за период от
08.07.2020 г. до 19.10.2023г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките, както
и да осъдите ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. ****/2023
г. по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 25 лева за държавна
такса, 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 2,50 лева за банков
превод.
Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка:
банка „********
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирано възражение от ответника
А. Г. Д. – моли съда да прекрати производството по делото поради изтекъл 3-
годишен давностен срок на задължението.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба са предявени два обективно съединени иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ЧГД № ****/2023г. по описа на
Районен съд К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по депозирано
от „************“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК ********, срещу А. Г. Д., ЕГН
********** заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдът е издал
Заповед за изпълнение № ********/******** г., съгласно която е разпоредил
длъжникът А. Г. Д. да заплати на кредитора сумата 574,75 лева за главница,
представляваща задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по
партида № ************, за периода от ******** г. до 02.08.2023 г., за имот,
находящ се в град К., ж.к.“*************** 97,96 лева – лихва от 08.07.2020
г. до 19.10.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано от ******** г.
до изплащане на вземането, както и сумата 427,50 лева - разноски по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
длъжникът А. Г. Д. в законоустановения срок е подала възражение по чл. 414
ГПК.
По делото са представени описаните в исковата молба фактури и от тях
е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не
следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде
2
обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях.
Представена е от ищцовото дружество Справка неплатени задължения
за ЕГН ********** аб. А. Г. Д..
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ********
услуги на потребителите от ******** оператор „********“ ЕООД – гр. С.З.,
като в чл.5, т.6 е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните ******** услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Според чл.44 от Общите условия при
неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ********
оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
В проведеното открито съдебно заседание на ******** г. на ответницата
Д. бяха зададени въпроси по чл. 176, ал. 2 ГПК. В отговор на същите,
ответницата заяви, че има сключен договор за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода с ищцовото дружество; за процесния период е
била ползвател на услуги, предоставяни от ищцовото дружество; заявява, че
не е давала данни за отчитането на водомерите, не знае по какъв начин
******** е начислило изразходваната от нея вода за процесния период.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебна
експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно
изготвено.
От същото се установява, че:
Към ищцовото дружество „************" ЕООД има незаплатени 33
/тридесет и три/ броя фактури по партида № ************. Същите се
отнасят за недвижим имот находящ се в община К., гр. К., ж.к. "********. За
периода от ******** г. до 03.02.2021 година като абонат №******** по
посочената партида е записан Г.Д.Г.. За отчетния период от ******** г. като
абонат №******** по посочената партида № ************ е записана А. Г.
Д..
Неплатените фактури, издадени от ищецът по делото „************"
ЕООД са за отчетен период на потребление - ******** година до 02.08.2023
година.
Начислените суми по фактурите отговарят по количество и стойност на
отчетените и начислени количества ползвани ******** услуги, месечно по
партидата на потребителя.
Размерът на неплатеното задължението е формиран от неплатени суми
по 33 /тридесет и три/ броя фактури и е на стойност 574,75 /петстотин
седемдесет и четири лева и 75 стотинки / лева.
Размерът на лихвата за забава дължима по реда на чл.40 ал.1 от Наредба
№4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, респ. представляваща законна лихва от 08.07.2020 г. до ********
година - датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда е 96,79 /деветдесет и шест лева и 79
стотинки/ лева.
Калкулирана е съгласно изискванията на Постановление №426 на МС от
3
18.12.2014 година за определяне размера на законната лихва по просрочени
задължения. Лихвата за забава по отделните фактури е, както следва:
Обща стойност на изчислената лихва за забава: 96,79 /деветдесет и шест
лева и 79 стотинки/ лева.
На въпроса, зададен от съда: „Каква е сумата – главница и лихва по
приложените към исковата молба фактури, която ответницата дължи към
ищцовото дружество от ******** г. до 03.11.2020 г.?“ вещото лице е дало
отговор: Главницата, която ответницата дължи към „************" ЕООД
по процесиите фактури за периода от ******** г. до 03.11.2020 година е в
размер на 75,54 /седемдесет и пет лева и 54 стотинки/ лева.
Лихвата, която ответницата дължи към „************" ЕООД по
процесиите фактури за периода от ******** г. до 03.11.2020 година е в
размер на 25,23 /двадесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство
срещу длъжник.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило
се заповедно производство ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на РС-К., по което
е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е подал възражение.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните
съображения: От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за
водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ******** системи и Общите условия за
предоставяне на ******** услуги на потребителите от ******** оператор
«********» ЕООД – гр. С.З.. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник или в случая от 11.08.2006г. В чл.71, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ******** оператора
заявление, в което да предложат различни условия, но в настоящия случай
няма такива данни. В тази връзка следва да се има предвид и че според чл.293,
ал.1 от Търговския закон за действителността на търговска сделка, каквато е
налице между страните по настоящия спор, е необходима писмена или друга
форма само в случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе
нормативни актове не се съдържа такова изискване. Съществуването на това
правоотношение между страните по делото съдът приема за установено в
случая чрез издадените фактури. По силата на така възникналото договорно
правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите
водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за
питейно-битови нужди, а ответникът като потребител е следвало именно да
заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на
фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на
4
цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. На
въпроса дали ответникът е потребил посочените количества вода за
процесния период, чиято стойност съответства на представените от ищеца
фактури, според настоящия съдебен състав следва да се даде положителен
отговор. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ********, и/или в имотите на
потребителите – чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на
отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Претендираните вземания
на ищеца се установяват и от заключението на вещото лице, което
кореспондира на посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето
защо, съдът приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи
дължимата сума за ползваните от ответника ******** услуги, респ.
задължението на последният да я плати.
Предвид направеното възражение от ответника за изтекла погасителна
давност на задълженията:
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона
погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Задълженията на потребителите на ******** услуги, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността
по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10
от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането
на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ.
В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат от дата на
подаване на заявлението- ******** г. До прекъсването, тригодишната
погасителна давност е изтекла относно вземанията за периода от ******** г.
до ******** г. Предвид горното претенцията се явява неоснователна за
сумата от 75,74 лева главница за периода от ********г. до ********г., както
и за начисленото за тези вземания обезщетение за забава от общо 25,23 лева,
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен
характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от
неговата съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително
в чл. 40, ал. 1 изр. 2 от Наредбата, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на
изразходваното количество вода в определените срокове, в случая 30 дни
след датата на фактуриране, се дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до изплащането й.
В проведеното последно съдено заседание по делото процесуалният
представител е направил искане по чл. 214 ГПК, като съдът е изменил
5
размера на иска на осн. чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за сумата
от 499,21 лева – главница за консумирана и незаплатена питейна вода по
партида № ************ за периода от 03.11.2020 до 02.08.2023 г. за имот в
гр. К., ж.к. „Изток“, № 3, вх. В, ет. 7, ап. 69 и лихва за забавено плащане в
размер 72,73 лева за периода от 03.11.2020 г. до 19.10.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от ******** г.
Относно разноските в производството.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми.
Сторените от ищеца разходи в процеса са: 427,50 лева – по заповедното
производство и 820,37 лева – в исковия процес. От тях в тежест на ответника
се присъжда сумата от 1060,65 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция, от които 363,17 лева по ч. гр. д. № ****/2023 г. на РС-К. и 697,48
лева – по настоящото дело.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на А. Г. Д., ЕГН ********** с
адрес: град К., ж.к.********, съществуването на вземания на „************“
ЕООД, гр. С.З., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ул. „***********, спрямо нея за следните суми: 499,21 лева (четиристотин
деветдесет и девет лева и 21 стотинки), представляваща главница, ведно със
законна лихва за период от ******** г. до изплащане на вземането, сумата
72,73 лева (седемдесет и два лева и 73 стотинки), представляваща лихва за
период от 03.11.2020 г. до 19.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед №
********/******** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ЧГД № ****/2023 г. по описа на Районен съд К., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата над присъдения до пълния заявен размер от
574,75 лева, и за мораторна лихва за горницата над присъдената до пълния
заявен размер от 97,96 лева като неоснователен и като погасен по давност.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № ********/******** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД №
********/2023 г. по описа на Районен съд К. за: главница за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 574,75 лева и за мораторна лихва над
6
присъдената до заявения размер от 97,96 лева.
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: град К., ж.к.********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „************“ ЕООД, гр. С.З.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.
„***********, сумата от 1060,65 лева /хиляда и шестдесет лева и 65
стотинки/, представляващи разноски по настоящото дело и разноски по ЧГД
№ ****/2023 г. по описа на Районен съд К..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд- С.З..
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ЧГД № ****/2023г. по описа па Районен съд К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7