Р Е Ш Е Н И Е
№: 66 15.01.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело №2784 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на С.Л.Л., ЕГН-**********; със съдебен адрес ***,
против решение №73/01.10.2019г., постановено по НАХД №114/2019г. на Районен съд
– Помориеу с което e потвърдено наказателно постановление №02-59/15.04.2019г. на началник отдел
„Рибарство и контрол - Черно море“-Бургас, Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което за
нарушение на чл.24, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на
основание чл.66, ал.3 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 400 лева. В
жалбата се твърди, че риболова е извършван от други негови познати, но по
различни причини и по желание на самия Л., именно той е вписан като нарушител в
съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Твърди се,
че първата съдебна инстанция неправилно кредитира показанията на служителите на
ИАРА, което е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на
обжалваното решение. Според жалбоподателя, представения в преписката АУАН
№В0008442 е абсолютно нечетлив и той е в невъзможност да разбере какво
нарушение му се вменява, което води до невъзможност да организира защитата си.
Иска от съда да отмени оспореното решение като неправилно поради нарушение на
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
При условия на алтернативност иска от съда да върне делото за разглеждане от
друг състав на Районен съд – Поморие. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител адвокат С.И. ***. Направено е изявление, че с ДВ
бр.98/2019г., в сила от 13.12.2019г. има изменение на нормата на чл.24, като
ал.5 вече е ал.6 от ЗРА и нощният риболов е разрешен. Твърди се, че е това е
по-благоприятен закон за нарушителя Л., което налага отмяна както на
обжалваното решение, така и на процесното наказателно постановление (НП). Иска
присъждане на разноски. Представена е разписка за платения хонорар пред втора
инстанция и списък на разноските.
Ответникът по касация – ИАРА,
редовно уведомен, не изпраща представител. Представен е отговор на касационната
жалба, в който се сочи, че касационната жалба е неоснователна тъй като не са
налице касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че
фактическата обстановка е напълно изяснена и правилно съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя. Правят се възражения във връзка с показанията
на разпитания свидетел, които били непоследователни и противоречиви. Иска от
съда да потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването и пледира
решението на районния съд, респ. наказателното постановление да бъдат отменени
като неправилни и незаконосъобразни.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Поморие
е потвърдил НП №02-59/15.04.2019г., с което на
касатора Л. за нарушение на чл.24, ал.5 от ЗРА на основание чл.66, ал.3 от ЗРА
е наложена глоба от 400 лева. Той е санкциониран затова, че на 18.10.2018г. в
23,44 часа на брега на язовир „Порой“, в близост до язовирната стена, местност
„Лозята“, е извършвал любителски риболов с 3 бр. въдици и 3 бр. машинки,
поставени в работно положение във водата, през тъмната част на денонощието.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, твърдяното нарушение
е доказано по безспорен начин. Обсъдени са всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, като фактическата обстановка е напълно изяснена.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка на
решението в потвърдителната му част относно приложението на закона, въз основа
на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По същество, на база описаната фактическа
обстановка административно-наказващият орган е достигнал до правилни изводи за
наличието на нарушение, относно производството по настоящото дело.
Съдът счита, че решението на Районен съд -
Поморие е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Доводите, изложени в касационната жалба,
са неоснователни. На първо място според твърденията в жалбата, Л. сам е поискал
актът да бъде съставен на негово име и подписал същият без възражения. Не е
направил възражения в законоустановения тридневен срок относно съставения АУАН.
Сегашната му теза да отрича извършването на нарушението може да бъде единствено
приета за защитна, защото първоначалното му признание се подкрепя и от
останалия събран по делото доказателствен материал.
Не е налице и твърдяното
съдопроизводствено нарушение, изразяващо се в кредитиране на показанията на
актосъставителя, но не и на разпитания свидетел Р.. Както правилно посочва в
отговора си ответника, налице са редица противоречия в показанията на този
свидетел, които не могат да бъдат преодоляни, поради което правилно първата
инстанция не е кредитирала същите.
Представеното по делото копие на
съставения АУАН №В0008442 (л.10 от първоинстанционното дело) е напълно четливо
и в него ясно е посочена нарушената правна норма и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, а Л. лично е вписал, че няма възражения. В този смисъл
възражението е неоснователно.
Не може да се приеме за основателно
изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, че с изменението на
ЗРА, обн. Дв бр.98/2019г. е налице по-благоприятен закон за нарушителя по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран Л. е
квалифицирано като такова по смисъла на чл.24, ал.5 от ЗРА, който в приложимата
редакция е предвиждал, че любителският риболов се разрешава само през светлата
част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по
чл.32, ал.1 от същия закон. Към настоящия момент, ал.6 на чл. 24 от ЗРА
предвижда, че любителският риболов през тъмната част на денонощието се
разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1
ноември, извън периода на забраната по чл.32, ал.1
и само в рибностопански обекти по чл.3, ал.1, т.1
и 2,
определени по реда на ал.9. Съгласно посочената ал.9 редът, условията и
обектите по ал.6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част
на денонощието, се определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието,
храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА. След като
подобна заповед към настоящия момент не е издадена, то не е налице възможност
за прилагането на тази норма и следователно не е налице по-благоприятен
закон, който да доведе до отмяна на
наказателното постановление на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН.
По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, в
полза на жалбоподателя не се следват разноски, предвид отхвърлянето на
касационната жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№73/01.10.2019г., постановено по НАХД №114/2019г. на Районен съд - Поморие.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.