Р Е Ш Е Н И Е
№ 248/13.4.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1487 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на Н.Д.С. с ЕГН ********** *** против Заповед № 2442/26.11.2019 г.
на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен
строеж „Дървен навес“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.456 по КККР
на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ XIV-8670 в кв. 44 по плана на гр. Пазарджик с
административен адрес ул. „***“ № *.
В жалбата и направеното уточнение с молба вх. №
392/17.01.2020 г. се твърди, че се обжалва Заповед № 2442/26.11.2019 г. за
премахване на незаконен строеж. Твърди се, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. Претендират се направените по
делото разноски.
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован,
явява се лично и с адв. Е.П.. Поддържа се жалбата.
Моли се да бъде уважена жалбата и да бъде отменена процесната
заповед, като са изложени съображения в тази насока.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община гр. Пазарджик,
редовно призован, представлява се от адв. В..
Изразява се становище за неоснователност на жалбата, като се моли същата да
бъде отхвърлена. Твърди, че заповедта е законосъобразна, има всички изискуеми
от закона реквизити. Счита се, че не може да бъде приложена разпоредбата на §
127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като безспорно е установено, че процесният
строеж е построен преди 2001 г. Счита се, че е в противоречие с изискванията и
нормите, действащи към момента на изграждането му и не съответства на
действащите правила и разпоредби, като е в нарушение на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
Моли се да бъдат присъдени разноските по делото, съгласно представен списък на
разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпила жалба с вх. № 44-К-160/25.10.2019
г. от К. Л. С. е извършена проверка от служители на Община Пазарджик,
приключила с констативен акт № 54 от 03.10.2019 г. Констатирано е, че е
изграден незаконен строеж: „Дървен навес“, шеста
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, находящ
се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.456 по КККР на гр. Пазарджик,
съставляващ УПИ XIV-8670 в кв. 44 по плана на гр. Пазарджик с административен
адрес ул. „***“ № **.
Строителството представлява дървен навес с размери 6.60 м./3.30 м. на площ
от 21.78 кв. м., изпълнен в северозападната част на УПИ XIV-8670. Навесът е от
дървена конструкция върху дървени колони, поставен върху обособена площадка от
тротоарни плочи. Покривът е едноскатен с наклон към
собствения имот с височина кота стреха h=2.40 м. и кота било h=2.80 м. Навесът е захранен с електричество.
Строежът е незаконен, изпълнен без разрешение за строеж, в нарушение на чл.
148 от ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ – без учредено право на строеж.
Установи се по делото, че за процесния навес от
главния архитект на Община Пазарджик е постановен отказ № 255/30.08.2018 г. за
издаване на удостоверение за търпимост. По жалба срещу отказа е образувано адм. дело № 886/2018 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик, която е отхвърлена с Решение № 703/23.11.2018 г., потвърдено с
Решение № 8786/11.06.2019 г. по адм. дело № 689/2019
г. на ВАС.
Последвало е издаването на обжалваната заповед № 2442/26.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик за премахване на
незаконен строеж. Заповедта е
съобщена лично на жалбоподателят на 28.11.2019 г. по пощата с обратна разписка,
като в законоустановения 14-дневен срок същият е
упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор
на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че навесът представлява
дървена покривна конструкция, покрита с битумни керемиди, поставена върху
дървени колони, четири от които хванати с метални планки към пода на навеса и
пет – хванати, също с метални планки, към съществуваща плътна ограда, до която
е построен, с височина на колоните над оградата 0.65 м.
Според вещото лице навесът е с размери 3.30 м./7.30 м. и
площ 24 кв. м., с минимална височина до стреха – 2.12 м. и максимална – 2.40
м., като височината е измерена от пода на навеса. От терена минималната
височина е 2.52 м., а максималната – 2.80 м. до вътрешната граница на имота.
Наклонът на навеса е към имота на жалбоподателя.
В заключението се казва, че на вътрешната граница между
имота на жалбоподателя с идентификатор 55155.506.456 и съседния от северозапад
имот с идентификатор 55155.506.464 съществува сграда на допълващото
застрояване, построена в имот с идентификатор 55155.506.464, до чиято калканна стена е построен процесният
навес. А за съседния от изток имот с идентификатор 55155.506.473 собственикът е
подписал нотариално заверена декларация, че ще построи сграда на допълващото
застрояване на калканната стена на навеса или в
случая се касае за новопредвидена сграда на калкан с процесната.
Експертизата е заключила, че предвид разположението на процесния „Дървен навес“ – на калкан със сградата в имота
от северозапад и дадената декларация от собственика на съседния от изток имот,
че ще построи сграда на калкана на процесната
постройка, т. нар. „Дървен навес“ отговаря на действащите строителни правила и
норми по ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони – на
разпоредбите за допустимост на чл. 46, ал. 2 ЗУТ и на разпоредбата на чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ за допустимо разположение на вътрешните граници на имота на калкан
със съществуваща и новопредвидена сграда в съседните
имоти.
По делото са разпитани като
свидетели лицата Б.Г.В. и П.А.Д., чиито показания съдът възприема и кредитира
като непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелите
заявиха пред съда, че познават жалбоподателя и имота, в който живее. Запознати са с постройките в имота – къща на 4 етажа, лятна кухня и
навес. Навесът представлява покрив на четири дървени греди. Задната страна е на
оградата на съседите. Свидетелите са категорични и единодушни, че навесът е
построен е от Н.С. през пролетта на 2000 г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 225а,
ал. 1 във вр. с чл.
223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед административният орган
не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е
мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и
правните основания за издаване - чл. 225а,
ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира
случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В
конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и
документи. Установи се, че “обектът", предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория и
представлява дървен навес с размери 6.60 м./3.30 м. на площ от 21.78 кв. м.
Безспорно по делото се установи, че за извършеното
строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и,
че строежът е изграден през 2000 година. Този извод съдът прави въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Съдът намира, че не може да се приеме, че незаконният
строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ.
Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. От текста следва, че даден строеж,
който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен
строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки -
да е изграден до 31
март 2001 г. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е
предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е
неприложима. В административното и съдебно производство по премахване на
незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на
общо основание с всички допустими доказателствени
средства независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост.
Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се
отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за
тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ,
който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР
ЗИД ЗУТ. Предвид посоченото, по отношение на незаконния строеж е приложим
посоченият параграф, доколкото последният е построен през 2000 г., т.е след
30.06.1998 г. и не е бил узаконен до обнародването на ЗУТ, т.е до 02.01.2001 г.
С оглед казаното по-горе се стига до
извода, че за да е налице търпимост на строежа по относимата
разпоредба, е необходимо кумулативно строежът да е допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за
периода от 30.06.1998 г. до 02.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, но и строежът да е
бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на
ЗУТ. Последната предпоставка за търпимост не е осъществена и само на това
основание е достатъчно да се приеме, че процесният
незаконен строеж не е търпим и поради това подлежи на премахване. В тази насока
е и практиката на ВАС /Решение № 2346/13.02.2020 г. по адм.
дело № 5787/2019 г. на ВАС, Второ отделение/.
Безспорно по делото се установи и че
незаконният строеж е изграден без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148
от ЗУТ. Липсва разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община
Пазарджик, изискуемо съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 147,
ал. 2 от ЗУТ е необходимо и становище на инженер-конструктор с указания за
изпълнението на строежа, като в случая такова не е налице. Липсва и договор в
нотариална форма с останалите собственици, който е изискуем съгласно чл. 183,
ал. 1 от ЗУТ. При тези обстоятелства незаконният строеж не може да се определи
като търпим, поради което подлежи на премахване.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева,
съгласно представения списък за разноски по сключения договор №
007130/17.02.2020 г., представен по делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.С. с ЕГН ********** *** против Заповед №
2442/26.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж „Дървен навес“, находящ се
в поземлен имот с идентификатор 55155.506.456 по КККР на гр. Пазарджик,
съставляващ УПИ XIV-8670 в кв. 44 по плана на гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Община
Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 4542 от 08.04.2021г. на ВАС - София, Второ отделение по АД 0 6346/2020 -
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 248/13.04.2020 г., постановено по административно дело № 1487/2019
г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.