№ 1319
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110215608 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на застрахователно дружество (ЗД) „Б.” АД
срещу наказателно постановление (НП) № Р-10-792 от 20.10.2021г., издадено
от заместник-председател на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на
основание чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов
надзор /ЗКФН/, вр. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (КЗ), вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ, вр. чл.648, ал.1 от КЗ на
дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл.496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ.
В жалбата се изтъкват съображения за липсата на повторност на
процесното административно нарушение. Жалбоподателят твърди, че
повторността за нарушение на чл.496 от КЗ се отнася само и единствено за
нарушение на същия член, извършено в срок от една година от влизане в сила
на НП, с което дружеството е санкционирано за същото такова нарушение, а
не за извършено нарушение по чл.271 от КЗ (отм.). Налагането на санкция по
1
реда на чл.644, ал.2 КЗ за нарушение по чл.496 КЗ, поради наличие на
предходно нарушение на чл.271 КЗ (отм.), се настоява да представлява
правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона (респ.,
налагане на санкция по аналогия), недопуустимо по силата на ЗАНН. Сочи с
ощее, че отговорността на дружеството е ангажирана по квалифициран състав
на административно нарушение, такъв по чл.644, ал.2 от КЗ, но
обстоятелствата относно квалифициращото обстоятелство (наличието на
хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР на КЗ) не са описани в съставения
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който следва
да бъдат описани всички обстоятелства по нарушението, обуславящи
съставомерността му, вкл. и квалифициращи такива, а липсата на елементи от
обективната страна на нарушението е съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН. Излага се, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати и други
съществени нарушения на производствените правила. Твърди се, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението, както и че е
нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че
наложената санкция не съответства на тежестта на и характера на
нарушението и на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. Навежда
доводи за определяне на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28
ЗАНН. По изложените съображения се отправя искане към съда, да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно; алтернативно да
преквалифицира нарушението и да наложи минималната законова санкция,
визирана в разпоредбата на чл.644, ал.1, т.1 КЗ (по основния състав на
нарушението).
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател ЗД „Б.” АД, редовно
призовано, не изпраща свой процесуален представител.
Въззиваемата страна – заместник-председател на КФН – управление
„ЗН” - редовно призована, се представлява от юрк. С., който счита за
неоснователна жалбата, като представя и писмени бележки в подкрепа на
тезата си. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на КФН.
Съдът, като изслуша становището на страните и прецени
изложените в жалбата доводи, провери изцяло атакуваното наказателно
2
постановление, обсъди поотделно и в съвкупност доказателствените
материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 02.08.2021г. в КФН, управление „ЗН”, е постъпила жалба с вх. № 91-
02-882/02.08.2021г. от лицето Г. С. Д., съгласно която пред ЗД „Б.” АД е била
заведена претенция № **********. В жалбата е изразено оплакване касателно
изготвена от застрахователя оценка на вредите и размера на определеното
обезщетение по въпросната претенция. По повод жалбата, с писмо на КФН от
ЗД „Б.” АД, са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и
заверени преписи от всички документи по претенцията. Отговорът на
дружеството е постъпил с писмо с вх. № 91-02-882 от 27.08.2021г.
На 04.09.2020г. пред ЗД „Б.” е предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, вследствие на подадено от С. С. уведомление
за щета. Преписката е образувана по повод на настъпило застрахователно
събитие ПТП, в резултат на което са причинени увреждания на лек автомобил
„О.”, рег. № (.......), собственост на Г. С. Д.. Завеждането на претенцията е
удостоверено с № **********, на основание на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния
водач. На датата на завеждане на претенцията (04.09.2020г.) пред
застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията. На 16.09.2020г. на
увредения автомобил е извършен оглед, а на 08.12.2020г. с писмо
застрахователят изискал допълнителна информация от ОД на МВР- гр. Варна.
На 22.04.2021г. на ЗД „Б.” АД е представено удостоверение за банкова
сметка, по която да бъде изплатено определеното застрахователно
обезщетение.
На 17.05.2021г. ЗД „Б.” АД уведомило ползвателя на застрахователни
услуги, че тъй като обезщетението било определено като тотална щета (по
смисъла на чл.390 от КЗ), с цел изплащането му, следва да бъдат представени
доказателства за прекратена регистрация на горепосоченото МПС. На
20.05.2021г. пред застрахователя е представено удостоверение от сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР-гр. Бургас.
На 23.06.2021г. дружеството-жалбоподател се е произнесло по
3
претенцията чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
906,60лв. по банкова сметка на Г. С. Д..
При проверка на преписката по повод жалбата, постъпила в КФН, СВ.
В. АЛ., на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция
„Застрахователен надзор”, в присъствие на двама свидетели установила
извършено нарушение на чл.496, ал.2 във вр. ал. 1 от КЗ. Прието е, че ЗД „Б.”
АД е следвало да се произнесе по претенцията в тримесечен срок от
предявяването й, не по-късно от 04.12.2020г., а застрахователното дружество
се е произнесло по същата на 23.06.2021г.
По този повод С.А. съставила акт за установяване на административно
нарушение № Р-06-795/ 15.09.2021г., връчен на упълномощено от
нарушителя лице и подписан от него на същата дата, без изложени
възражения.
Дружеството ЗД „Б.” АД не подало в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 20.10.2021г. заместник-председател
на КФН и ръководител на управление „ЗН” издал процесното наказателно
постановление, с описани всички обстоятелства по нарушението, вкл. и
установените в хода на документалната проверка, с оглед състав на
нарушение по чл.496, ал.2 във вр. ал.1 от КЗ, при условията на § 1, т.51 от
ДР на КЗ – повторност, тъй като с влязло в сила на 13.06.2020г. друго НП с
№ Р-10-6/02.01.2020г. за същото по вид нарушение на дружеството-
нарушител е била наложена имуществена санкция. С процесното НП на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева. На 25.10.2021г. НП е
връчено на дружеството – жалбоподател, с писмо с обратна разписка.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи
въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания пред съда
свидетел СВ. В. АЛ. (актосъставител), както и в писмените доказателства
по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: АУАН №
Р-06-795/15.09.2021г., пълномощно в полза на Николай Неделчев Бъчваров,
кореспонденцията между ЗД „Б.” АД и КФН, преписката по претенцията,
копие от решение на СРС, НО 135 с-в по НАХД № 1351/2020г., заповед № 3-
4
2/08.01.2021г. на зам.-председателя на КФН и ръководител на управление
„ЗН” (заверено копие), пълномощно в полза на М. ИЛ. Г., писмени бележки
от КФН, както и от останалите материали по делото.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля С.А., които са
логични и без противоречия, безпристрастни и кореспондиращи с
материалите по делото, в които същата излага своите непосредствени
впечатления във връзка с извършената от КФН документална проверка по
случая и установените при нея фактически обстоятелства по преписката, респ.
за процедурата по съставянето и връчването на АУАН. Наред с това,
допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и
приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите
фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в
синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното
изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали
поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у
съдебния състав.
С оглед на установените фактически обстоятелства, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от наказаното
юридическо лице, в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено
на 25.10.2021г., а жалбата е от 28.10.2021г.), и е насочена срещу обжалваем
административнонаказателен акт.
По същество разгледана, жалбата е неоснователна.
За АУАН се констатира да е съставен от оправомощено лице, предвид
разпоредбите на чл.16, ал.1, т.18 от ЗКФН във вр. чл.647, ал.1 от КЗ. Като взе
предвид приложената по делото заповед на зам.-председателя на КФН,
настоящият състав счита, че актосъставителят С.А. е разполагала с
компетентността да състави АУАН. Наказателното постановление също е
издадено от компетентен орган, оправомощен съобразно чл.16, ал.1, т.19 от
ЗКФН и чл.647, ал.2 от КЗ, а именно от заместник-председателя на КФН.
Съдът не констатира нарушения и на разпоредбите на чл.36 – чл.46 и на
чл.47 – чл.58 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съотв. издаденото НП
съдържат съответните законови реквизити, вкл. описанието на
5
административното нарушение и неговата правна квалификация, както и
обстоятелствата по извършването и установяването му. Не са налице
нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване,
уредени в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на
дружеството – жалбоподател, на когото екземпляр от Акта е бил връчен.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на Акта, респ. за
издаването на НП. Този съдебен състав намира за нужно да посочи, че според
цитираната разпоредба от ЗАНН, АУАН се съставя в срок не по-дълъг от
три месеца от датата на откриване на нарушителя. В случая, АУАН е
съставен на 15.09.2021г., след като материалите по заведената претенция са
били представени на 02.08.2021г. в надзорната институция – КФН, и именно
на датата на представянето на всички тези материали, контролният орган се
счита за уведомен и въз основа на проверката на тези документи е било
установено и нарушението, и неговият извършител (автор), и е лесно
видимо при сравнението на двете дати, че тримесечният срок по чл.34, ал.1,
изр.2, предл.1 от ЗАНН се явява спазен. Спазен се явява и двугодишният срок
по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН, защото нарушението е извършено на
05.12.2020г. (от деня на изтичане на срока за произнасяне по претенцията), а
АУАН е съставен на 15.09.2021г.
Настоящият съдебен състав приема, че от обективна страна е
осъществено нарушение по чл.496, ал.2, във вр. ал.1 от КЗ. Според
посочената разпоредба застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховка „Гражданска отговорност” в срок до три месеца
от нейното предявяване пред застрахователя. В случая претенцията е
предявена на застрахователя на 04.09.2020г., като впоследствие са
представени и всички изискуеми документи, поради което може обосновано
да се направи изводът, че застрахователното дружество е следвало да се
произнесе по претенцията най-късно до 04.12.2020г. (вкл.). Произнасянето от
страна на застрахователя се е случило на 23.06.2021г., като същото се явява
извън тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ с повече от шест месеца.
В процесното НП е посочено, че дружеството-жалбоподател е
извършило въпросното нарушение в условията на повторност. Този извод е
направен въз основа на НП № Р-10-6/02.10.2020г. (влязло в сила на
6
13.06.2020г.), с което на ЗД „Б.” АД е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000лв. за същото по вид нарушение. Направено е възражение от
жалбоподателя за това, че повторността е установена едва при налагане на
наказанието, а не е посочена в АУАН, в нарушение на разпоредбата на чл.42,
т.4 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се съобрази с
константната съдебна практика и в този смисъл счита, че „повторността” не
е квалифициращ белег на деянието, а единствено има отношение към
определянето на санкцията за извършено административно нарушение.
Поради това съдът намира гореизложените възражения за несъстоятелни. С
нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН към елементите по чл.42, т.3-т.5 от ЗАНН
се допълват и видът и размерът на наказанието. Доколкото „повторността” по
смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ касае дейността по индивидуализация на
наказанието, то тя следва да бъде посочена от органа, налагащ съответното
наказание, и не е задължително да бъде констатирана в АУАН (разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН не поставя такова изискване).
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно е
приложена санкционната разпоредба. Разпоредбата на чл.644, ал.1 от КЗ касае
налагането на административно наказание за извършено нарушение на
разпоредбите от КЗ (извън случаите по чл.635-643 от КЗ). От друга страна
разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ урежда института на „повторност” (§ 1,
т.51 от ДР на КЗ). Законодателят е посочил допълнителен признак на състава,
като е предвидил квалифициран състав за нарушенията, извършени в
условията на повторност. В такива случаи административнонаказателната
репресия спрямо нарушителите е засилена, като размерът на налаганата
имуществена санкция в случай на нарушение на чл. 644, ал.1, т.2 от КЗ е от
2 000лв. до 40 000лв. Поради това съдът счита, че с оглед приложените по
делото доказателства, установяващи повторността на извършеното
нарушение, то може обосновано да се направи изводът, че АНО правилно е
приложил санкционната разпоредба.
В интерес на обективността, за пълнота на изложението, а и доколкото
дължи становище по всички конкретни доводи, обосноваващи защитната теза
на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
обсъди аргументите на жалбоподателя във връзка с индивидуализацията на
наказанието. Вярно е, че елементите от състава на нарушението не могат да
бъдат считани като отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото
7
същите вече са били отчетени при налагане на наказанието чрез приложение
на квалифицирания състав. В настоящия случай АНО веднъж вече е отчел
факта, че нарушението е извършено в условията на повторност, като е
приложил разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ (която се явява квалифициран
състав). Доколкото в тази разпоредба въпросната „повторност” се явява
елемент от състава, вярно е, че не може да бъде отчетена още веднъж при
индивидуализация на наказанието. При индивидуализацията обаче, АНО е
посочил като отегчаващо отговорността обстоятелство периода на
закъснение, през който застрахователят не се е произнесъл по претенцията.
Законодателят неслучайно е ограничил срока за произнасяне по претенцията
до три месеца от завеждането на същата, тъй като застраховката „Гражданска
отговорност” е от съществено значение и не следва да се допуска забавяне в
разглеждането на този вид претенции. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че нарушителят е закъснял с повече от шест месеца при
произнасянето, което се явява период повече от два пъти по-дълъг от
законоустановения срок, необходим за произнасяне. Поради това настоящият
съдебен състав счита, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба
и не е допуснал нарушение при индивидуализацията на наказанието, като е
обосновал необходимостта за налагането на наказание над законоустановения
минимум.
В разглеждания от настоящия съдебен състав случай субект на
административното нарушение е юридическо лице – застраховател, чиято
административно-наказателна отговорност е обективна (или още
„безвиновна” отговорност), поради което и разглеждането на субективната
страна на нарушението е ирелевантен въпрос и не подлежи на обсъждане.
Напълно несъстоятелна се явява тезата на жалбоподателя ЗД „Б.” АД
за наличието на „маловажен случай” на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Преценката на наказващия орган да санкционира
дружеството се основава на обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства по преписката. В конкретния случай няма нито едно
основание, което да налага извод, че извършеното деяние, макар да
съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с
явно незначителна такава – първо, във връзка с обстоятелството, че
нарушението се явява повторно; второ, във връзка със срока на закъснение
на произнасянето, т. е. срокът на забавеното произнасяне не може да бъде
8
определен като незначителен, и трето – защото деянието на застрахователя
не може да се характеризира като такова (тоест като маловажно), тъй като
наказаното дружество е лицензиран застраховател, към който законът
вменява завишени изисквания и грижа значително по-голяма от грижата на
обикновения търговец. Липсата на мотивирано произнасяне в установения
срок лишава потребителя на застрахователни услуги от възможността
своевременно да реализира правата си, както и да защити законните си
интереси, в случай на мотивиран отказ или да обжалва размера на
определеното обезщетение. В допълнение, съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че въпросното нарушение се явява формално (на
просто извършване), поради което не е необходимо изследването на
евентуално настъпил вредоносен резултат. Поради гореизложените
съображения, настоящият състав на съда счита, че е неприложим чл.28 от
ЗАНН.
При законосъобразно протекло административно-наказателно
производство, без допуснати процесуални нарушения и при правилно
приложен материален закон, с категорично установено нарушение с неговия
автор, санкционирано със справедливо наказание, съдът счита, че атакуваното
НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Относно искането за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение: настоящият съдебен състав счита, че
същото следва да бъде уважено, предвид изхода на делото. Съдът намира, че
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/
по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 150.00 лв. Касае
се за съдебно производство, протекло в едно съдебно заседание, в което е
разпитан един свидетел, настоящото производство не се отличава с по-висока
фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид,
9
затова съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 80.00
лв.
Затова и на осн.ование чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно срещу
наказателно постановление № Р-10-792 от 20.10.2021г., издадено от
заместник-председател на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на
жалбоподателя на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.16, ал.1, т.19 от
Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, вр. чл.647, ал.2 и чл.644,
ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. § 1, т.51 от ДР на
КЗ, вр. чл.648, ал.1 от КЗ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл.496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10