РЕШЕНИЕ
№ 04.10.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 25.09 2019
година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 752 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от Г.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** против О. К.,
представлявана от Кмета - Г.С., а адрес: ***. Ищцата твърди, че била собственик
на недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***) по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш.,
общ. К., местност „Х.“, с площ от 52,00 (петдесет и два) квадратни метра,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.501.***, имот с
идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.*** и имот с
идентификатор ***.46.*** и на поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***) по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш.,
общ. К., местност „Х.“, с площ от 338,00 (триста тридесет и осем) квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.46.***, имот с
идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.536 и имот с
идентификатор ***.46.***. Твърди, че собствеността върху гореописаните имоти
придобила чрез давностно владение и по наследство от Д. Х.Ч., ЕГН **********,
който бил неин чичо. Наследодателят ѝ починал на *** г. Същият владял
преди нея имотите, описани по-горе, повече от 20 години, през периода от 1995г.
до смъртта си, като засаждал в тях различни зеленчуци: царевица, картофи,
домати, чушки и отглеждал плодни дръвчета: ябълки, смокини, череши, дрян,
сливи. Двата имота граничели с трети имот (ПИ с идентификатор № ***.5011.*** по
КККР на с. Ш., общ. С.З.), също собственост на чичо ѝ, който попадал в
регулацията на селото. Твърди, че тя и наследодателят ѝ владеели имотите
непрекъснато и необезпокоявано повече от двадесет години. Същите били с видими,
ясно очертани граници - телена ограда и синори. Имотите никога не били отнемани
физически или юридически от когото и да било. Имотите не били внасяни в ТКЗС и
не подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Сочи, че след смъртта на чичо си
потърсила документи за собственост и установила, че липсвали такива. Успяла да
се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота,
попадащ в регулацията на селото - ПИ с идентификатор № ***.501.***, но за двата
процесни имота не можала да използва тази процедура, тъй като се оказало, че
според общинската администрация имотите били записани като част от Общински
поземлен фонд, т.е. имоти - общинска собственост. Горното обуславяло правния
интерес на ищцата от воденето на настоящото дело с оглед установяване със сила
на присъдено нещо по отношение на ответната О., която незаконосъобразно
включила имотите като своя собственост в общински поземлен фонд, че именно
ищцата била техен собственик. Предвид изложеното, от съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на О. К., че ищцата е
собственик въз основа на давностно владение, а именно, чрез присъединяване
владението на праводателя си Д. Х.Ч. към нейното собствено владение за периода
от 1995 г. до настоящия момент, т.е за период на владение от около 24 години на
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***) но
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-94/29.12.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш., общ. К.,
местност „Х.“, с площ от 52,00 (петдесет и два) квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
при съседи на имота: имот с идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.501.***,
имот с идентификатор ***.46.*** и имот с идентификатор ***.46.*** и на поземлен
имот с идентификатор ***.46.*** (***/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД 18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: с. Ш., общ. К., местност „Х.“, с площ от 338,00
(триста тридесет и осем) квадратни метра, трайно предназначение на територията
- земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи на имота: имот с
идентификатор ***.46.***, имот с идентификатор ***.501.***, имот с
идентификатор ***.46.536 и имот с идентификатор ***.46.***. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск
за за неоснователен и недоказан, поради което оспорва същия. Съгласно § 26. (1)
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) ЗСПЗЗ прилагал се и за
заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на
собствениците, които О.та стопанисвала и управлявала. Спорът бил за имоти,
които представлявали земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ,
находящи се извън регулационния план, в землището на с. Ш., записани като
остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила на плана
за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата ставал
общинска собственост. Върху имотите не течала придобивна давност, поради което
ищецът не можел да ги придобие по давност. С исковата молба не били представени
доказателства за установяване на владение от наследодателя на ищцата. Ищцата не
сочела доказателства нейният наследодател да притежавал правото на собственост
върху процесните имоти. За да се признаело правото на собственост на основание
придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисквала да била
упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по
отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че
упражнява собственически правомощия за себе си. Принцип в правото било, че
срещу този който не можел да защити правото си, давност не тече. Земите по чл.
19, ал. 1 били земеделските имоти, които останали след възстановяване на
собствеността и за тях не се явили собственици, които да заявят правото си на
собственост върху тях. Тези имоти се стопанисвали от О.та по силата на закона и
от влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на
закона О.та ставала техен собственик. Тези земи освен това служели и за целите
по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в
срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. Твърди, че О. К.
придобила по силата на закона право на собственост върху процесните имоти. Също
така ги стопанисвала или управлявала като земеделска земя, останала след
възстановяване на правата на собствениците и станала собственик на тези имоти в
определен момент - влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти и изпълнение на
изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия назначена от
директора на областната дирекция „Земеделие“. Безспорно било, че процесните
имоти не били заявени за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл.10 ал. 1/
срокове, нямало твърдения и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ. Представеният саморъчен договор за покупко-продажба между С.Т.Ч. и Д. Х.Ч.
също не следвал да се приема като доказателство, тъй като нямал вписана дата на
сключването му. С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен
и недоказан.
Редовно
призовани за датата на съдебното заседание страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение
№ *** г., е че строителният техник на гр. К. Николай Леков го издава на
наследниците на Т.С.Ч., за да послужи пред РС-К. в уверение на това, че е
собственик на имот № ***, в землището на с. Ш. и базисната оценка на дворното
място от 350 кв. метра е 10 850 лева.
Видно от
представената от ищцата скица № 286/02.11.1965 г., е че имот № ***, находящ се
в с. Ш., кв. № 37192, от 350 кв. м, по разписен списък се води на наследниците
на Т.С.Ч..
По делото е
представен писмен договор за покупко-продажба, без дата, и без да е
спазена формата съгласно чл. 18 от ЗЗД ,
сключен между С.Т.Ч., за който се твърди, че е наследник на Т.С.Ч. и
наследодателя на ищцата Д. Х.Ч. за дворно място, източно от селото, в граници
между Р.К.М. от север, от юг – К.Г., от изток - път и запад – Д. Ч., което се
давало за вечна собственост на Д. Х. Ч.. Липсва договорена цена, описано е че
договорът е сключен в присъствието на двама свидетели – А.П. и Х.Х.. Договорът
е подписан от продавача и купувача.
Видно от
Удостоверение за наследници с изх. № ***г. на О. К., е че Д. Х.Ч., бивш жител ***
е починал на *** г. и е оставил единствен наследник - племенницата си Г.Х.Ч..
С Нотариален акт
за констатиране право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка № *** на нот. Н.Б., Г.Х.Ч. е призната за собственик на
основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор ***.501.***, с площ от 687 кв. метра, при граници на същия
имоти с номера: № ***.501.1194, № ***.501.***, № ***.46.***, № ***.46.*** и № ***.501.***,
№ ***.501.***, ведно с находящите се в имота еднофамилна жилищна сграда на един
етаж, от 56 кв. метра, постройка на допълващо застрояване на два етажа, със
застроена площ от 46 кв. метра, друг вид сграда за обитаване на един етаж, със
застроена площ от 23 кв. метра.
От представените
два броя удостоверения за данъчна оценка и скици на имота, издадени от О. К. и
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С.З. се установява, че двата
процесни имота са както следва: нива с идентификатор ***.46.***, категория IV, площ 338 кв. метра и нива с идентификатор ***.46.***,
категория IV, площ 52 кв. метра.
Видно от
представената извадка на регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ,
землище на с. Ш., ЕКАТТЕ ***, на началника на ОСЗ на ОСЗ, в регистъра на
остатъчния фонд по начин на възстановяване на имотите: възстановими в стари
реални граници са и процесните имоти № ***, местност „Х.“, нива, IV категория, площ 0,338 дка и имот № ***, местност „Х.“,
нива, IV категория, площ 0,052 дка, в графа „собственост“ е
вписано, че се стопанисват от О.та, а в графа „имена собственик“ е отбелязано
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
С протоколно
Решение от 10.11.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със
Заповед № 137/11.11.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
С.З., са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително
придобитите преди влизането в сила на закона за допълнение и изменение на
ЗСПЗЗ, като собственост на О. К..
По делото бяха събрани
гласни доказателства.
Свидетелят К.И.Г., без родствени връзки с ищцата, заяви, че познава
същата като съселянка. Тя притежавала имот, който бил в съседство с имот,
притежаван от свидетеля. По
отношение на предявеното от съда копие-извадка от кадастралния и регулационен
план на с. Ш., одобрен през 1965 г., на стр. 52 от делото, свидетелят заяви, че
неговият имот бил отбелязан на скицата – южно от щрихования в зелено, под № ***.
Неговият имот бил извън регулация, не бил включван в ТКЗС. Имотите на ищеца са
отбелязани на скицата с № *** и № ***. Имотът й бил оставен по наследство от
чичо ѝ Д. Х.Ч.. Той нямал деца, Г. била негова единствена наследница. Понеже
местата им били съседни, свидетелят знаел че Д. ги обработва много отдавна.
Постоянно се виждали с Д. докато работели. Една част от имота Д. ползвал за
засаждане на зеленчуци, другата част била като ливада. Вътре в частта на
ливадата мястото било засадено с овощни дръвчета – сливи, ябълки, праскови,
кайсии, на границата имало и лешник, който бил още на мястото. Спомените на
свидетеля били, че още преди 40-50 години той ползвал имота, а някъде към края
на 90-те години Д. казал, че го бил закупил. Имотът бил на негови братовчеди и
казал, че го закупил, но и преди да го закупи пак го обработвал. О.та не била
владяла тези имоти. Имотите били ползвани като частни ниви и винаги били
ползвани като частни ниви. От юг на процесния имот се намирал имотът на
свидетеля, от север имало съседен имот с № ***, обработвал го този, който
закупил къщата в имот № ***. От запад имало двор с построена къща, който бил № ***,
собственост отново на Д. Ч.. От изток имало полски път. Свидетелят виждал, че ищцата
Г. посещавала имота, наглеждала го, тъй като живеела в с. Ш., но в друга къща.
Свидетелят К.А.Щ., без
роднински връзки със страните, заяви, че ищцата му била съседка. Свидетелят притежавал 3-4 къщи в с. Ш., едната
била до къщата на Д.. Г. притежавала друга къща в западния край на селото. По
отношение на предявеното от съда копие-извадка от кадастралния и регулационен
план на с. Ш., одобрен през 1965 г. на стр. 52 от делото, свидетелят заяви, че
неговият имот бил с № VII-***. До него имотът бил на свидетеля К. Г..
Над имота на свидетеля се намирал имота на Д. – оцветен в зелено. Д. нямал вода
за поливане и свидетелят му давал, в продължение на двадесет години, вода от
собствения си кладенец. Първоначално Д. работел само малкия двор под № ***. От
поне 40 години работел малкия двор. От 20 и повече години взел да ползва
другата част. Преди това мястото било ливадка, в която сеел дръвчета, присаждал.
Свидетелят веднъж го попитал: „Защо сееш на това място, като е на ваши
родини?“. Д. му казал, че го бил купил. Д. починал, нямал деца, наследила го Г.,
която била дъщеря на брат му. Г. постоянно идвала в имота, Д. ѝ давал зеленчуци.
Свидетелят не бил чувал О. да имала претенции към мястото. Имотът се намирал в
селото, до самите къщи, бил ограден и не бил внасян в ТКСЗ.
По делото е изготвена
съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.М.Д.. След запознаване с
материалите по делото, направена справка с картния материал и документацията,
съхранявана в О. К., Общинска служба „Земеделие“ – К. и оглед на място, вещото
лице установило, че ПИ ***.46.*** с площ от 52 кв. м. бил част от застроения ПИ
***.501.***. По северната и южната граници на процесния имот ***.46.*** имало
засадени овощни дръвчета, свободната част в момента на огледа не била
обработвана. При проверката в Общинска служба „Земеделие“ вещото лице
установило, че процесните имоти № *** и частта от № *** били извън регулация и
по картата на землището попадали в територията на стари реални и възстановими
граници. Не били заявявани за възстановяване в общинска служба „Земеделие“.
Същите били записани като стопанисвани от О.та. Вещото лице не открило данни
процесните имоти № № *** и *** да са включвани в ТКЗС или одържавявани. В
Общинска служба „Земеделие“ - К. нямало данни да били заявявани от други лица. Не
били заявявани по чл. 11 от ЗСПЗЗ от никой. По КВС били записани с начин на
трайно ползване – нива, IV категория, в местността „Х.“, землище на
с. Ш. и били заведени в регистъра на имотите „стопанисвани от О.та“. Съгласно
кадастралния и регулационен план на с. Ш., одобрен със Заповед № 478/1965 г.
ПИ-*** бил част от дворното място на УПИ-**-***, кв. **, записан на Д. Х.Ч., ПИ-***
по този план бил незастроено дворно място, записан в разписната книга на наследниците
на Т.С.Ч.. В момента на огледа имотите не се обработвали, имало засадени овощни
дръвчета. Площта на имотите по кадастрален и регулационен план от 1965 г., по
КВС и по кадастралната карта били отразени с една и съща конфигурация и площи. Разписният
списък бил от 1965 г., когато бил изработен и одобрен кадастралния и
регулационен план. На този план процесният имот бил с пл. сн. № *** и бил
записан в разписната книга на наследниците на Т.С.Ч.. Изслушано в съдебно заседание вещото
лице поддържа изготвеното заключение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице
при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото
дело ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик, заявявайки
собственически права по отношение на процесните имоти. С оглед на изложеното съдът преценя
предявения установителен иск за допустим, поради което същият следва да бъде
разгледан по същество.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ищцата владее спорните имоти, които се намират извън регулация на
населеното място. Съгласно кадастралния и регулационен план
на с. Ш., одобрен със Заповед № 478/1965 г. ПИ-*** бил част от дворното място
на УПИ-**-***, кв. **, записан на Д. Х.Ч., ПИ-*** по този план бил незастроено
дворно място, записан в разписната книга на наследниците на Т.С.Ч.. Разписният
списък е от 1965 г., когато бил изработен и одобрен кадастралният и
регулационен план. На този план имот с планоснимачен № *** бил записан в
разписната книга на наследниците на Т.С.Ч.. По делото се установи, че двата имота не
са отчуждавани и внасяни в ТКЗС. Макар и да са извън регулация, то те имат селищен
характер. До имотите има път и това, че са извън регулация не ги прави
земеделска земя.
От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че праводателят на ищцата от 1995г., а
след неговата смърт на *** г. Г.Ч. продължила да упражнява фактическа власт
върху оставените й в наследство процесни имоти. Субективният признак на
владението е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта “като своя”.
Намерението е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва. Ето защо
в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията: ”предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията не е
оборена. От данните по делото е видно, че владението е постоянно, т. е.
наследодателят на ищцата и самата тя, през цялото време са изразявали трайна
воля да държат имотите за себе си.
Владението е явно и несъмнено, т.е. наследодателят на ищцата, а
впоследствие и самата тя са манифестирала поведение, което не е оставяло
никакво съмнение, че упражняват фактическата власт за себе си. Имотите са били
обработвани, а към настоящия момент са засадени с овощни
дръвчета.
Владението е непрекъснато. То се прекъсва с изгубването му в продължение на 6
месеца (чл.81 ЗС). Значението на непрекъснатото владение е с оглед придобиване
право на собственост върху недвижим имот по давност. В настоящия случай ищцата е
придобила собствеността върху оставените й в наследство от Д. Ч. имоти, тъй
като заедно с присъединеното владение на
наследодателя й ги владее повече от 10 години. Това владение се установи и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Ответникът не представи доказателства за придобиване на
имотите по друг способ, различен от протоколно
Решение от 10.11.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със
Заповед № 137/11.11.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
С.З., с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища,
включително придобитите преди влизането в сила на закона за допълнение и
изменение на ЗСПЗЗ, като собственост на О. К.. По делото се установи, че
имотите се намират извън регулацията на населеното място и се владеят и ползват
от ищцата. Не са отнемани от собствениците, не са внасяни в ТКЗС, поради което
собствеността е запазена в реалните граници и същите не са подлежали на
възстановяване по ЗСПЗЗ.
Не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски
характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с
жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават
извън регулационния план. Въпреки това те могат да запазят селищния си
характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към
държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС,
те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в
размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са
били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, които владеят
такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна
давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната
на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност. / в този смисъл Решение №
249/04.07.2011г., постановено по гр.
д. № 621/2010г. , I – во г.о. на ВКС/. Спрямо земите, които са
изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ,
не се прилага и разпоредбата на чл. 5,
ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла придобита давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва
да тече от влизането на разпоредбата в сила
- 22.11.1997г. С оглед на гореизложеното искът като основателен следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените
по делото разноски в общ размер на 530
лв., както следва: 60, 00 лв. за платена държавна такса и такса за 2 бр.
съдебни удостоврения, 10, 00 лв. държавна такса за вписване на исковата молба; 100, 00 лв. депозит за вещо лица; 360 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** и О. К., представлявана от Кмета - Г.С., а адрес: ***, че Г.Х.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** е собственик
по давност на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***)
по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш.,
общ. К., местност „Х.“, с площ от 52,00 (петдесет и два) квадратни метра,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.501.***, имот с
идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.*** и имот с
идентификатор ***.46.*** и на поземлен имот с идентификатор ***.46.*** (***/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ш.,
общ. К., местност „Х.“, с площ от 338,00 (триста тридесет и осем) квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, при съседи на имота: имот с идентификатор ***.46.***, имот с
идентификатор ***.501.***, имот с идентификатор ***.46.536 и имот с
идентификатор ***.46.***.
ОСЪЖДА О.
К., представлявана от Кмета - Г.С., а адрес: ***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на Г.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** направените по делото
разноски в размер на 530 лв..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС – С.З. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: