Решение по дело №3718/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година  2019                           Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                     двадесет и девети състав

На   трети октомври                        Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                                       Съдия :  Мария Бончева

 

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №3718 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Е.П.Ж.,   против  Наказателно Постановление №447775-F492044/12.07.2019г. на Директор на дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с което на Е.П.Ж. е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВАНА САНКЦИЯ” в размер на 11228,25 лева на основание чл.180 ал.2 от Закона за данъка върху  добавената стойност.

           В жалбата си въззивникът моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта, твърди че не е извършвал сделки, облагаеми по ЗДДС. В съдебното заседание, редовно призована не се явява.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.      

       След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

               На 15.03.2019г. в ТД на НАП, гр.Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 128 при извършена на Е.П.Ж. проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция №032691900084361/15.01.2019г. и приключила с Акт за регистрация по ЗДДС с №030421900661898/15.03.2019г. (връчен на 26.03.2019г.) е установено следното: Е.П.Ж. е с адрес по чл. 8, ал. 1 от ДОПК - с. Шкорпиловци 9112, ул. "Хан Аспарух" №6 и е вписан в Търговски регистър на Агенция по вписвания като ЕТ "ЧЕРНОМОРЕЦ - Е.Ж." с ЕИК ********* на 10.03.2009г. Осъществяваната от лицето дейност е свързана с търговия на дребно със стоки, хотелска и ресторантьорска дейност в обекти: Парк-хотел "Черноморец" и магазин за дрехи, с.Шкорпиловци. Приходите от дейността постъпват в брой и са отчетени чрез регистрирани в НАП 3 бр. фискални устройства (ЕКАФП). Предвид представените от задълженото лице документи и извършения анализ на събраните доказателства, при проверката е установено, че през проверявания период (01.08.2016г. - 28.02.2019г.) лицето има реализиран облагаем оборот (отчетен в ЕКАФП) за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС, достигнат към 31.08.2017г. в размер на 72353,32 лв., във връзка с което е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл.9б, ал.1 от ЗДДС в срок до 14.09.2017г. Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС /в сила до 01.01.2018г./, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е достигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца. Проверяваното лице е регистрирано по ЗДДС на 2б.03.2019г. - датата на връчване на Акта за регистрация по ЗДДС № 030421900661898/15.03.2019г. Съгласно разпоредбите на чл.102, ал.З, т.1 от ЗДДС за периода от изтичане срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, до датата на фактическата регистрация, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки т.е. от 29.09.2017Г. до 25.03.2019г,, за който период съгласно Протокол №899/12.06.2019 г. е установен реализиран облагаем оборот от извършване на дейност, свързана с търговия на дребно със стоки, хотелска и ресторантьорска дейност, в общ размер на 80918,96 лв. Реализираният от лицето оборот от дейност по настаняване в хотел за периода от 29.09.2017г. до 25.03.2019г. е отчетен чрез ФУ с инд.№ DT549220 и е в размер на 26852,51 лв. (в т.ч.: м.10/2017г. -195,00 лв., м.3/2018г. - 260,00 лв., м.4/2018г. - 30,00 лв., м.6/2018г. - 5407,00 лв., м.7/2018г. - 12567,51 лв., м.8/2018г. - 7749,00 лв. и м.9/2018г. - 644,00 лв.). Съгласно чл.бб, ал.2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто. Неначисленият ДДС по осъществените облагаеми доставки е в размер на 2217,18 лв. Реализираният от лицето оборот от търговия на дребно със стоки и ресторантьорска дейност, за който лицето е следвало да начисли ДДС с данъчна ставка 20 на сто, е отчетен чрез ФУ с инд.№ DT548443 и ФУ с инд.№ DT384288, и е общо в размер на 54066,45 лв., съответно от ФУ с инд.№ DT548443 - 915,30 лв.(в т.ч.: м.5/2018г. - 27,90 лв., м.6/2018г. -16,10 лв., м.7/2018г. - 272,80 лв., м.8/2018г. - 404,90 лв., м.9/2018г. - 189,70 лв. и м.10/2018г. - 3,90 лв.), от ФУ с инд.№ DT384288 - 53151,15 лв. (в т.ч.: м.10/2017г. - 719,55 лв., м.11 2017-11,20 лв.м.4/2018г. - 88,20 лв., м.6/2018г. - 3494,10 лв., м.7/2018г. - 21907,60 лв., м.8/2018г. - 24646,00 лв., м.9/2018г. - 2168,75 лв. и м.10/2018г. -115,75 лв.). Неначисленият ДДС по осъществените облагаеми доставки е в размер на 9011,08 лв. Общо неначислен ДДС чл.102, ал.З, т.1 от ЗДДС за периода от 29.09.2017г. до 25.03.2019г. за осъществените облагаеми доставки в размер на 11228,25 лв.

         Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел изцяло описаната фактическа обстановка.

         В хода на съдебното производство бе разпитана свид.С., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР -17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно.

    Съдът намира , че извършеното нарушение е безспорно установено, тъй като съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Доколкото е установено, че този оборот е бил достигнат към 31.08.2017, въззивникът е следвало до 14.09.2017г. да подаде такова заявление. С бездействието си, той е извършил нарушение на разпоредбите на ЗДДС.

 Въпреки гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено тъй като е било допудснато съществено процесуално нарушение.

         Съгласно разпоредата на чл.180 ал.1 и ал.2 от ЗДДС  -Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.  Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

В конкретния случай АУАН е съставен на физическото лице Е.П.Ж. с посочено ЕГН, като подробно е написано, че именно физическото лице не е изпълнило задължението си. От диспозитива на обжалваното наказателно постановление, става ясно, че е санкциониран е физическото лице- Е. П. Ж., като му е било наложено адм. наказание -Имуществена санкция.  В административно наказателното производство обаче административно наказателната отговорност е различна за физическите лица и ЮЛ.  Така наказващият орган вместо да наложи глоба в предвидените в санкционната разпоредба предели е санкционирал жалбоподателя с имуществена санкция. Същата се определя в предвидените за това случаи единствено на юридически лица и еднолични търговци / чл.83, ал.1 от ЗАНН/. Съответно и правният режим на имуществената санкция е различен от този на глобата, като налагането на такава санкция има и по-различни последици за съответното санкционирано лице. В тази насока е правилно и позоваването на ТР 3/2014 г. на ВАС, което прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция конкретно във връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение на административното наказание глоба, които се считат за неприложими по отношение на имуществената санкция, именно поради това, че тя е самостоятелен правен институт.

        В настоящия случай неправилно административно - наказващият орган е наложил на физическо лице  имуществена санкция, вместо предвиденото в закона административно наказание глоба.  Неслучайно нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които наказващият орган счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание. В конкретния случай видът на санкцията е изписан с думи като "имуществена санкция". Некоректното посочване на  вида  на санкцията за извършено административно нарушение също така не може да бъде поправяно в процеса на съдебното обжалване на наказателното постановление, доколкото за съда не съществува правомощието да измени наказателното постановление по отношение на това обстоятелство. Ето защо и така допуснатото противоречие в наказателното постановление, касаещо несъответствие на определената административна санкция със субекта на административната отговорност, се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

              Предвид изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

               Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                       

Р Е Ш И:

            

               ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №447775-F492044/12.07.2019г. на Директор на дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с което на Е.П.Ж. е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВАНА САНКЦИЯ” в размер на 11228,25 лева на основание чл.180 ал.2 от Закона за данъка върху  добавената стойност.

             Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.    

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: