Решение по дело №734/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 23
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Анета Георгиева
Дело: 20214500500734
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Русе, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500734 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ДМ. Л. П. от град Русе чрез адвокат К. от АК гр.Русе е обжалвал решението на
Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 101/2019 год.,с което е признато за
установено че дължи на „ФОРЕЛ“ЕООД /в ликвидация/ със седалище град София сумата
86869,02 лева,включваща:84663,04 лв.липса по сметка 501 „каса“ 2205,98 лева разход за
гориво за периода 20.ІV.2010 год.-23.VІІ.2012 год.- по акт за начет № 11-04-2 от 16.І.2017
год.,както и 33 674,19 лева,лихва за забава считано от 8.ІV.2014 год.до 30.І.2018 год.,за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
1317/2018 год.на РРС ,като е осъден да заплати на „Форел“ЕООД/в ликвидация/разноските в
исковото и заповедното производства.В жалбата се поддържат оплаквания за
недопустимост на решението и искане за обезсилването му и прекратяване на
производството.Навежда също и доводи за неговата неправилност и иска отмяната му по
подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание съображения.
Ответникът „Форел“ЕООД/в ликвидация/счита жалбата за неоснователна.
Окръжният съд ,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но разгледана по същество,е неоснователна.
Едноличен собственик на капитала на „Форел“ЕООД/в ликвидация/ е
Държавата,чиито права се упражняват от министъра на земеделието и храните.Съгласно чл.6
1
от УА органи на ЕООД са едноличният собственик на капитала и
ликвидаторът.Жалбоподателят П. е бил ликвидатор на „Форел“ЕООД,считано от 20.ІV.2010
год.С подписано между него и министъра на земеделието и храните допълнително
споразумение срокът на договора за възлагане на ликвидацията е продължен до 31.ХІІ.2011
год.,а със заповед № РД 57-35 от 23.VІІ.2012 год. П. е освободен като ликвидатор. На
23.VІІ.2012 год.е назначен нов ликвидатор на дружеството М. Д. Т.,която на 24.ІV.2014
год.уведомила МЗХ,че жалбоподателят в нарушение на задължението му по чл.8,ал.6 от
договора за възлагане отказвал да й предаде документацията на дружеството в пълен обем.В
одитен доклад,изготвен след разпореден от принципала на дружеството на 14.V.2014
год.одит, е констатирано:липса на изготвени,приети и публикувани ГФО за дейността на
„Форел“ЕООД за периода 2012-2014 год. поради липсата на систематизирана и подредена
счетоводна информация за периода след 20.ІV.2010 год. ; несъответствие между банковите
извлечения от сметката на ЮЛ и ГФО за 2010 год.,изразяващо се в постъпили по банковата
сметка на дружеството в ЦКБ-клон Етрополе на 10.V.2010 год.приходи от 86 830лв.и
тяхното неотразяване в ГФО за 2010 и множество други нарушения по чл.22 и чл.23 ЗСч.
Със заповед от 14.ІV.2016 год.министърът на земеделието и храните назначил
комисия за извършване на инвентаризация на всички дълготрайни материални и
нематериални активи,материални запаси,задължения и вземания на „Форел“ЕООД /в
ликвидация/.
Със заповед от 18.V.2016 год.на директора на АДФИ е извършена финансова
инспекция на ответното дружество/в ликвидация//заповедта е изменяна и допълвана с
множество последващи заповеди на л.328-л.334 и л.1487-л.1579 от делото/.В хода й е
установено,че през 2007 год.ликвидаторът Н.,изпълнявал тези функции до 20.ІV.2010
год.,продал на „Агро Офис“ЕООД недвижимо имущество ,собственост на „Форел“ЕООД/в
ликвидация/,представляващи рибарници в землището на с.Пасарел,м.“Язовир Искър-
Татарски брод“,район Панчарево,град София а именно:ПИ № 000896 с площ от 345702 кв.м
за сумата 209 801 лв., ПИ № 000897 с площ от 65093 кв.м за сумата 39651 лв.,получени от
дружеството продавач чрез банков превод преди подписване на договора и ПИ № 000537 с
площ от 34762 кв.м за сумата от 23000 лева,получена в брой на касата на дружеството преди
подписване на нотариалния акт.Сделките са сключени с разрешение на принципала,с
условието приходите от продажбите да се използват за удовлетворяване на кредиторите и
покриване на разходите за процедурата по ликвидация.Установено е,че на 12.ІV.2007
год.дружеството-купувач на описаните по-горе имоти ,внесло по банковата сметка на
продавача 41920 лв.депозит за участие в търга за ПИ 000896 и 2900 лева за участие в търга
за ПИ 000897,а на 18.ІV.2007 год.и остатъка от уговорената продажна цена за двата имота-
съответно 167881 лв. и 31 751 лв.
С два нотариални акта от 18.ХІІ.2007 год.били сключени договори за продажба със
същия купувач „Агро Офис“ЕООД на ПИ № 000693 с площ от 26339 кв.м и ПИ 011374 с
площ 32364 кв.м,намиращи се в землището на „Язовир Искър“,район
Панчарево,м.“Самоковското“ град София,за сумите съответно 12710 лв. и 21120 лв.,които
2
продавачът е заявил че е получил напълно в брой на касата на дружеството.
През 2008 год.ликвидаторът Н. продал на „Еколес“ЕООД ПИ 000095 с площ от
151,998 дка и ПИ 000199 с площ от 121,002 дка,намиращи се в землището на
с.Скравена,община Ботевград ,за сумата 341000 лева,платена по банков път.След
извършеното прихващане на задължението на продавача от 243000 лева,което е визирано в
даденото от министъра на земеделието и храните разрешение за сделката,купувачът
следвало да заплати 98000 лева,която страните по сделката договорили да се плати на
вноски:30 хил.лева при сключване на предварителния договор,30 хил.лева в десетдневен
срок от снабдяването с окончателни скици и 38 хил.лева в деня на окончателната сделка.
Финансовата проверка установила,че в периода 1.V.2010 год.-13.VІІІ.2012
год.ответното дружество оперирало с три банкови сметки ,открити в ЦКБ АД –клон
Етрополе,клон „Химимпорт“София и клон Русе.На 10.V.2010 год.бившият към този момент
ликвидатор Н. внесъл общо сумата 86830 лева,представляващи получени по договори за
продажба на описаните по-горе недвижими имоти както следва:12710 лв.от продажба на
имот 000693;23000 лева от продажба на имот 000537;21120 лв.от имот 011374,всички с
купувач „Агроофис“ЕООДг;30000 лв. доплащане по договор с купувач „Еколес“ЕООД .По
нареждане на жалбоподателя цялата наличност по сметката на дружеството била преведена
по разкрита сметка в ЦКБ-клон Химимпорт София,на 22.VІ.2010 год.,а на 13.VІІІ.част от
сумата в размер на 156000 лева е преведена по сметка в клон Русе на ЦКБ.Остатъкът от
83230,04 лв.жалбоподателят изтеглил на части в периода 15.VІІ.-3.ІХ.2010 год. и сметката в
клон Химимпорт София била закрита.
В хода на проверката финансовият инспектор установил липса на счетоводни
записвания за извършените операции по посочените сметки-постъпления на суми и тегления
в брой.В изготвения Доклад ДИ1СФ-3/16.І.2017 год. по сметка 501 „Каса в лева“е отразена
констатираната липса от 84663,04 лева/след приспадане на банкови такси и комисионни и
по сметка 302 „Материали“-липса в размер на 2205,98 лв.,или общо 86869,02 лв.За
установената вреда е съставен Акт за начет № 11-04-2 от 16.І.2017 год.
По заявление на „Форел“ЕООД / в ликвидация/е образувано ч.гр.д.№ 1317/2018
год.на РРС ,по което е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу жалбоподателя за
посочената сума на основание чл.417 ГПК.След възражение от страна на длъжника в срока
по чл.414 ГПК ,дружеството е предявило иск за установяване на вземането в преклузивния
срок по 415,ал.5 ГПК.
В обжалваното решение районният съд е приел предявения иск за допустим и е
постановил решение по съществото на спора,с което е приел за установено съществуването
на задължението на жалбоподателя към ответното дружество.За да стигне до този правен
резултат съдът е счел,че събраните в хода на производството доказателства и установените
след анализа им фактически данни съответстват на констатациите на финансовия
инспектор,отразени в изготвения доклад и акта за начет,и те обосновават извод за наличие
на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на П..
Решението на районния съд е валидно.
3
Развитите в жалбата съображения за неговата недопустимост като постановено по
недопустим иск,теза,поддържана от жалбоподателя в хода на цялото производство,са
неоснователни.Те се основават на разпоредбата на чл.7,ал.12 от УА,съгласно която
едноличният собственик на капитала взема решения за завеждане на искове срещу
управителя и назначава представител за водене на процеса срещу него.Липсата на решение
на едноличния собственик на капитала /МЗХ/в изпълнение на изискването на цитираната
норма от учредителния акт води според жалбоподателя до липса на представителна власт на
ликвидатора да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК и да предяви иск срещу него за установяване на вземането .Доводът е
неоснователен.Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.1317/2018 год. и предявяване на настоящия иск
жалбоподателят не е имал качеството на ликвидатор/управител/на дружеството и поради
това не е необходимо едноличният собственик на капитала да вземе решение за
предявяване на иск и да назначи представител за водене на процеса срещу него.Заповедното
и исковото производства са образувани по иск на настоящия ликвидатор на
дружеството,който в това си качество има правата да предяви иск и да представлява
дружеството в съдебното производство.По тези съображения съдът счита предявеният иск за
допустим ,а поддържаните в жалбата доводи за недопустимост на решението за
неоснователни.
Решението на съда се явява правилно и подлежи на потвърждаване поради следното:
Установените по делото фактически обстоятелства сочат,че предшественика на
жалбоподателя като ликвидатор на дружеството Н. Н. след освобождаването си внесъл на
10.V.2010 год. общо сумата 86830 лева,представляващи получени по договори за продажба
на недвижими имоти ,подробно обсъдени по-горе,от които:12710 лв.от продажба на имот
000693;23000 лева от продажба на имот 000537;21120 лв.от имот 011374,всички с купувач
„Агроофис“ЕООДг;30000 лв. доплащане по договор с купувач
„Еколес“ЕООД.Жалбоподателят в нарушение на задълженията си не разпоредил
осчетоводяване на прихода,не е извършил проверка на движението на средствата по
банковата сметка и каса на дружеството с цел да установи има ли отразени постъпления от
продажба на ДМА,нито е поискал извършването на одит в дружеството.Вместо това е
изтеглил сумата от 86830 лева,не е разпоредил осчетоводяването й по съответната
счетоводна сметка .
В този смисъл е и заключението на назначената в производството пред районния съд
съдебно счетоводна експертиза съгласно което внесените от бившия ликвидатор Н. и
изтеглени от жалбоподателя суми не са намерили никакво счетоводно отражение.Дори и
сумите да са внесени от бившия ликвидатор погрешно,каквато е тезата на жалбоподателя и
посоченото от него основание за изтеглянето им,то те е следвало да бъдат счетоводно
отразени като „други вземания“.
Относно разхода за гориво за 2205,98 лв. експертът установява,че фактури за
закупуването му са предоставени на ангажирания от жалбоподателя счетоводител,който ги е
4
осчетоводил само като разход,т.е.че е закупено определено количество гориво на
определена цена,без да е записано като такова и следователно,към момента на проверката
трябвало да бъде налично.
Съгласно т.12 ППВС №5/1955 год.фактическите констатации в ревизионния акт
относно непозволеното деяние,причинната връзка с настъпилата щета и паричната й
стойност се считат за истински до доказване на противното .Ревизионният акт се ползва с
пълна доказателствена сила относно тези факти до оборването им чрез всички допустими
доказателствени средства.Настоящият състав счита,че доказателствената сила на акта за
начет не е оборена,поради което исковете се явяват основателни.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за погасяване на вземанията,
поради изтекла давност. Имуществената отговорност, включително за лихвите, се погасяват
с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не
може да се установи - от деня на откриването й (чл. 27, ал. 1 ЗДФИ). Касае се за особено
правило относно началния момент, от който започва да тече установения давностен срок,
различно от общите такива по чл. 114 ЗЗД. Със закона е предвидено и едно допълнително
основание за прекъсване на давността - съставяне на акта за начет, което е приложимо наред
с общите по чл. 116 ЗЗД (чл. 27, ал. 2 ЗДФИ). Вредата в случая е открита на 16.І.2017 г. (при
изготвяне на доклада за извършената проверка), актът за начет е съставен на 16.І.2017 г.,
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК (въз основа на
акта за начет) е подадено на 28.ІІ.2018 г., а искът за установяване на вземанията по
заповедта е предявен на 21.VІІІ.2018 г. Ето защо, при съставяне на акта за начет не е изтекъл
петгодишния давностен срок, броен от датата на откриване на вредата. При подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, към който момент искът за установяване на вземанията по
заповедта се счита предявен (чл. 422, ал. 1 ГПК), не е изтекъл и новият давностен срок,
започнал да тече от прекъсване на първоначалния, предизвикано със съставяне на акта за
начет (чл. 117, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 27, ал. 2 ЗДФИ). Не би могло да се приеме, че е изтекла и
десет годишната абсолютната давност по чл. 27, ал. 3 ЗДФИ.
По изложените дотук съображения и тези в мотивите на първоинстанционното
решение,към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК,жалбата се явява
неоснователна.Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.271 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260533 от 15.VІІ.2021 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 101/2019 год.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.

5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6