№ 184
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Жулиета Г. Шопова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Ж. Ем. Е. П. Д. М.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223100600318 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано въз
основа на въззивни жалби, депозирани от адв. Ю. Н. Й. от ВАК, в качеството
му на защитник на подсъдимите Г. Д. А. и М. Д. А., срещу присъда №38 от
16.02.2022г. по НОХД №2431 по описа за 2021г. на РС Варна, 4-ти състав.
С атакуваната присъда подс. Г. Д. А. е признат за виновен в това, че
- на 10.02.2019г., в град Варна, в съучастие с М. Д. А. и неустановени
лица, като съизвършител, причинил на Й. Д. И., по хулигански подбуди, лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по окосмената част на
главата, лицето, горните крайници, обусловило чувството на болка и
страдание – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1, вр. чл. 130, ал.2, вр.
ал.1. вр. чл. 20, ал.2 от НК, като за извършеното престъпление му е наложено
наказание ТРИ месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години.
- На 10.02.2019г., в град Варна, в съучастие с М. Д. А. и неустановени
лица, като съизвършител, причинил на М. В. М., по хулигански подбуди, лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив под конюнктивата на дясното
1
око, кръвонасядания по окосмената част на главата, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1,
т. 12, пр.1, вр. чл. 130, ал.1. вр. чл. 20, ал.2 от НК, като за извършеното
престъпление му е наложено наказание ЧЕТИРИ месеца лишаване от
свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.
- На 10.02.2019г., в град Варна, в съучастие с М. Д. А. и неустановени
лица, като съизвършител, причинил на К. М. Т., по хулигански подбуди, лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани и кръвонасядания
по лицето, травматичен оток на окосмената част на главата, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.
131, ал.1, т. 12, пр.1, вр. чл. 130 ал.1. вр. чл. 20, ал.2 от НК, като за
извършеното престъпление му е наложено наказание ЧЕТИРИ месеца
лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият М. Д. А. е призват за виновен в това, че
- на 10.02.2019г., в град Варна, в съучастие с подс. Г. Д. А. и
неустановени лица, като съизвършител, причинил на Й. Д. И., по хулигански
подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по
окосмената част на главата, лицето, горните крайници, обусловило чувството
на болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1, вр. чл. 130,
ал.2, вр. ал.1. вр. чл. 20, ал.2 от НК, като за извършеното престъпление му е
наложено наказание ТРИ месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
- На 10.02.2019г., в град Варна, в съучастие с подс. Г. Д. А. и
неустановени лица, като съизвършител, причинил на М. В. М., по хулигански
подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив под конюнктивата
на дясното око, кръвонасядания по окосмената част на главата, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.
131, ал.1, т. 12, пр.1, вр. чл. 130 ал.1. вр. чл. 20, ал.2 от НК, като за
извършеното престъпление му е наложено наказание ЧЕТИРИ месеца
лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години
- На 10.02.2019г., в град Варна, в съучастие с подс. Г. Д. А. и
неустановени лица, като съизвършител, причинил на К. М. Т., по хулигански
2
подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани и
кръвонасядания по лицето, травматичен оток на окосмената част на главата,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1, вр. чл. 130 ал.1. вр. чл. 20, ал.2 от
НК, като за извършеното престъпление му е наложено наказание ЧЕТИРИ
месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил подсъдимите да
изтърпят най-тежкото от така наложените им наказания, а именно лишаване
от свобода за срок от по четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК,
изпълнението на наказанията са отложени с изпитателен срок от по три
години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимите да заплатят
поотделно по сметка на ОД на МВР - Варна сумата от 560,43 лева, явяваща се
направените в хода на досъдебното производство разноски, сумата от 245
лева в полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съд – Варна, както и
сумата от 144 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на
гражданските искове в полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съд -
Варна.
Съдът е уважил частично предявените гражданските искове и е осъдил
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски за адвокатски
хонорар.
В законоустановения срок, са депозирани идентични въззивни жалби от
подсъдимите, чрез адв. Ю. Й. от ВАК, с които се атакува присъдата, като
неправилна, незаконосъобразна и некореспондираща с доказателствения
материал по делото. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъдата и
оправдаване на подсъдимите. С допълнителна писмена аргументация, се
излагат доводи за допуснати процесуални нарушения на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие при събиране и проверка на
доказателствата, неправилна оценка на свидетелските показания, неправилно
приложение на материалния закон и непълнота на мотивите.
Според защитата установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка се основава на необективно и неизчерпателно проведено
разследване, поради което са останали неизяснени възникналите
противоречия по отношение на основни факти, касаещи предмета на
3
доказване. Изразява се несъгласие с установения механизъм на нанесените
удари на пострадалите и броя на лицата, които са ги нападнали, както и
тяхното действително разположение в пространството. За подсъдимите е
останал недоказан субективния елемент от състава на престъплението.
Считат, че са налице допуснати процесуални нарушения на проведените
първоначални разпити на пострадалите, при наличие на изцяло копирани
идентични фрази, както и такива в показанията на свид. Г. Т., чиито разпит на
досъдебното производство не отразявал нейните лични възприятия. Оспорва
се годността на протоколите от разпознаванията на подсъдимите, поради
обстоятелството, че в съдебното заседание от 12.01.2022г. св. И. и св.М.
изрично са отговорили, че при неговото извършване, не са присъствали
поемни лица.
На последно място, се сочи, че първоинстанционният съд е следвало да
изложи мотиви по отношение квалификацията на деянието, като становището
на защитата в хода по съществото на делото е била за деяние извършено в
условията на чл. 131, ал.4 от НК, тъй като това има значение при определяне
наказанието на подсъдимите.
В съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани, явяват се лично.
Представляват се от адв. С. И. от ВАК, който поддържа жалбата, на
предходния защитник на подсъдимите по делото и по възведените основания.
Акцентира, върху неправилно възприетото от първоинстанционният съд
становище, че пострадалите са незаинтересовани от изхода на делото, като
самите те имат процесуалното качество на граждански ищци и частни
обвинители. Преповтаря част от доводите изложени в жалбата, като изрично
посочва, че тезата на защитата трябва да бъде проверена и да бъде приложен
правилно материалния закон, а именно този по чл. 131, т. 4 от НК и да бъде
определено справедливо по размер наказание.
Въззивният прокурор счита, жалбата за неоснователна. Не споделя
доводите на защитата, за наличие на процесуално нарушение на първата
съдебна инстанция и допуснати такива в досъдебното производство. Намира
мотивите на съда за достатъчно аргументирани, а присъдата за
законосъобразна и правилна, като наложеното наказание е съобразено с
целите на чл. 36 от НК.
Процесуалният представител на частните обвинители и граждански
ищци, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
4
Изразява становище за невъзможност да бъде разглеждана в частта, с която
са направени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения
на досъдебното производство, тъй като тази възможност е преклудирана още
в разпоредителното заседание и по реда на чл. 248, ал.1, т.3 от НПК. По
съществото си, също я приема за неоснователна, като правилно е била
установена обективната истина по делото и е приложен материалния закон.
Моли, да бъде потвърдена присъдата в гражданската й част и да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимите направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение за всеки един от частните обвинители и
граждански ищци.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбите и в съдебното
заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явяват
процесуално допустими, а разгледани по същество, се явяват и частично
основателни.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие и е проверил
събраните в досъдебното производство доказателства. В резултат на
проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти,
които се систематизират от съда по следния начин:
Свидетелите Й. И., брат му - К. Т., и М. М., работили като охранители в
частна охранителна фирма „Алфа Груп 01" ЕООД, като свид.Т. бил и неин
собственик. Един от охраняваните от фирмата обекти било заведението
„Файв Старс" в „Сити център“ в кв. Аспарухово, където служебните си
задължения изпълнявали свид.М. и свид.И..
На 09.02.2019г., около 22:00 часа, свид.И. отишъл на работа в „Сити
център - Аспарухово". Около 23:00 часа в заведението пристигнали и
подсъдимите - Г. А. и брат му - М. А., заедно с други лица, броят и
самоличността на които остава неустановен по делото. Всички те се намирали
на бара в заведението и консумирали алкохол. Около полунощ, докато
танцувал подс.М. А. хванал една от окачените и висящи над бара лампи,
дръпнал и я съборил. С оглед недопускане на ескалация на обстановката
свид. И. помолил подс.Г. А. да успокои брат си, като последният обещал да
опита, но заявил, че брат му бил пиян и превъзбуден. Тъй като познавал
5
донякъде подсъдимите и с оглед избягване ескалиране на напрежението,
свид.И. звъннал на брат си - свид. К. Т. и го помолил да дойде. Натиснат бил
„паник бутона" в заведението и подаден сигнал в полицията. Около 00,15
часа на 10.02.2019г., в заведението пристигнал свид. К. Т., както и отзовалите
се на сигнала полицейски служители - свид. Хр. Н. и Ж. Л., и служителят на
COT „Сила" - свид. Красен Д.. До заведението се качил и свид. М. М., който
изпълнявал служебните си задължения по охрана на първия етаж на центъра.
Отзовалите се на сигнала служители на реда огледали обстановката,
разговаряли със св. Т. и част от персонала по повод подадения сигнал, след
което си тръгнали. Около половин час след това подс. М. А. станал от
мястото си и се насочил към тримата пострадали. След като се приближил до
тях ги питал: „Кой се прави на интересен?", като в същия момент посегнал с
ръка към свид.И. в областта на главата, но не успял да го удари, тъй като
свид. И. успял да хвана ръцете на подс.М. А.. Свид. И. му обяснил, че нямал
намерение да се заяжда с него, нито търсил конфронтация. В същото време до
тях дошъл и подс. Г. А., който дръпнал брат си обратно към бара. Няколко
минути след това подс. М. А. отново дошъл до тримата пострадали, следван
от брат си – подс. Г.А. и други лица от тяхната компания. Подс. М. А. се
обърнал към свид. И. с думите „Ти ли се правиш на мъж?" и му нанесъл два
удара с юмрук в областта на очите и носа. От ударите свид.И. паднал
настрани от стола, на който стоял. Направил усилие да се надигне, но не
успял т.к. подс. Г.Ат., М.А. и още две неустановени лица започнали да му
нанасят множество удари с крака в областта на главата, тялото и крайниците.
Виждайки случващото се свид. К. Т. се опитал да помогне на брат си, като
изблъскал с ръце в гърдите подс. М.А. за да го отдалечи. Веднага след това
подс. Г. А. се засилил към него и му нанесъл няколко удара с юмруци в
областта на лицето, следствие на които св.Т. паднал на земята. Тогава двамата
подсъдими, заедно с другите двете лица, започнали да нанасят удари по
главата, тялото и крайниците му. Свид. М. М. възприел случващото се и се
опитал да помогне на свид. К. Т., като прегърнал подс.Г. А. откъм гърба му, с
цел да го спре. Подс.Г.А. рязко си разтворил ръцете и се освободил от
хватката, след което нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето му,
основно в областта на дясното му око. Два пъти го ударил по лицето, а с
третия си удар го съборил по лице на земята. Преди да падне на земята, свид.
М. забелязал, че и подс. М. А. се включил, като подс. Г. А. го удрял по
главата, а брат му - отзад в областта на тила. След като паднал на земята
6
подсъдимите и неустановените им съизвършители продължили да нанасят
още множество удари, докато в момент на затишие и разсейване свид. М.
успял да избяга и да се скрие в тоалетните, като заключил вратата.
Междувременно свид. И. успял да се изправи и тръгнал към брат си - свид. К.
Т., за да му помогне и да опита да спре боя, но видял че последният
/следствие намесата на св. М./ успял да избяга по стълбите. След като св. М.
успял да се скрие в тоалетните двамата подсъдими и техните помощници се
насочили отново към свид.И.. Всички започнали да му нанасят удари с
юмруци в областта на главата, като първо започнал подс. Г. А., а
впоследствие се включил подс. М. А. и другите две лица. От ударите свид. И.
паднал на земята, като съизвършителите продължили да го ритат в това
положение, като му нанесли множество удари по цялото тяло, след което
преустановили действията си и напуснали заведението. Свидетели на
поведението на подсъдимите станали Г. Т. и барманът - свид. А. Р.. Бягайки
по стълбите надолу, свид.К. Т. се обадил на тел. 112 да съобщи за случая. На
място дошъл медицински екип с линейка. Пристигнал и полицейски екип в
състав св.Н. и Л.. Те възприели състоянието на тримата пострадали и
видимите наранявания и кръв по тях. Тримата пострадали били отведени с
линейка в спешното отделение, където им била оказана медицинска помощ.
В хода на разследването са били назначени и изготвени съдебно‐
медицински експертизи на пострадалите. По отношение на свид. К. Т., се
установява, че на 10.02.2019г. е получил разкъсно-контузни рани и
кръвонасядания по лицето, травматичен оток по окосмената част на главата.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, реализирани в областта на лицето и окосмената част на
главата. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По отношение на свид. Й. И. се установява, че
същият е получил кръвонасядания по окосмената част на главата, лицето,
горните крайници. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в гореописаните анатомични
области. В своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.
Според заключението на изготвената СМЕ, свид. М. М. получил кръвоизлив
под конюнктивата на дясното око, кръвонасядания и травматични отоци по
лицето и окосмената част на главата, ожулвания по окосмената част на
главата. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани в гореописаните анатомични
7
области. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Действително съдът констатира пропуска в мотивите на ВРС да
обсъди заключението на четвъртата съдебно-медицинска експертиза – тази на
подс. М. А., според която той е получил разкъсно-контузна рана и
кръвонасядания по лицето, счупване на корона на един горен десен зъб в
областта на режещия ръб. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху тъпи предмети, реализирани в областта на лицето,
обусловили с своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
От заключението на изготвената в хода на ДП и приета от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява
съдържанието на подадените сигнали от пострадалите до Националната
система 112. По делото са изготвени и видео-техническа и лицево-
идентификационна и тройна видео-техническа, и лицево-идентификационна
експертизи от заключенията на които се установява, че наличните
видеозаписи записи, и извлечени изображения от монтираните камери не са
годни за провеждане на лицево-идентификационно изследване.
Горната фактическа обстановка ВРС и настоящия състав на съда приема
за установена въз основа на преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Същите са
изрично посочени от първоинстанционния съд - разпити на свидетели и очни
ставки, справка за съдимост, протокол от проведени действия по
разследването - разпознаване на лица, заключения от изготвените СМЕ и
СТЕ, Справка от РЦ:112 и др., като е приел, че всички те са непротиворечиви
и се допълват взаимно.
По отношение на жалбата
Както бе посочено, на практика се развиват възражения в две насоки:
От една страна се правят пространни възражения касаещи начина на
водене на досъдебното производство и се оспорва правилността на
установената фактическа обстановка. От друга страна се атакува присъдата
поради допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон.
Възраженията са основателни само по отношение квалификацията на
деянието.
8
Законосъобразно ревизирания съд е оценил, показанията на св. Й. И.,
К. Т., М. М., Хр. Н., Ж. Л., Кр. Д., Г. Тр. и А. Р. и ги е кредитирал изцяло, като
непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи си с
останалите доказателства по делото.
С жалбата се правят възражения в тази насока, по отношение
показанията на св. Г. Тр. – сервитьор в заведението и А. Р. - барман, като за
защитата те не кореспондират с показанията на св. И., Т. и М. в частта
относно „счупената“ лампа и „изразеното възмущение“. Настоящият състав
на съда, намира, че правилно са били приобщени показания на двамата
свидетели по реда на чл.281 от НПК от които, се потвърждава достоверността
на дадените от тях показания в хода на досъдебното производство, като
изрично следва да се посочи, че същите са дадени по време близко до
инкриминираното деяние, поради което и първоинстанционния съд правилно
е приел, че тези показания косвено потвърждават установената по делото
фактическа обстановка. При проверка на протоколите за разпит на тези
свидетели, проведени в досъдебното производство /л.84-85/, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения. Прецизна оценка е дадена и
на показанията на пострадалите И., Т. и М., които въпреки, че са
заинтересувани от изхода на делото, то не са налице основания за съмнение в
тяхната достоверност или такива които да ги опровергават. Свидетелските
показания на пострадалите са доказателствено средство и няма пречка, съдът
да основе фактическите положения на тях и да отхвърли други
доказателствени средства, които противоречат на тези свидетелски показания.
Само евентуалната заинтересованост на пострадалия, като лице претърпяло
вреди от престъплението, нито е основание за изключване на показанията,
нито освобождава съда от задължението му внимателно да извърши преценка,
след като са били надлежно съпоставени с останалите източници на
доказателства.
Подробно и аргументирано е посочено защо не се приемат, като
обективни обясненията на подсъдимите и свидетелите Д. Г.ев, Г. И., Л. Я., Р.
Д., Д. Д.а, Ф. Г.ев, К. Д.а и К. Х. и на кои доказателства по делото те
противоречат. Посочена е и тяхната житейска недостоверност. Дадените от
първата група гласни доказателства изцяло пункт по пункт опровергават
версията на подсъдимите за липса на проявена вербална агресия и провокация
от страна на подс. М. А. към охранителите на заведението, както и за липса на
физическа агресия от негова страна. Напълно кореспондиращи на изложените
9
възприятия на свидетелите от първата група, се явяват заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, които попълват доказателствения
материал по делото относно настъпилите травматични увреждания по начин,
време и обстановка. В тази насока са коментирани и писмените доказателства
представени от „Национална система -112“ – Варна. От правна страна, съдът
е обосновал и причинната връзка между настъпилия резултат и действията на
подсъдимите. Правилно е определена и субективна страна на деянието.
По отношение на получените травматични увреждания на подс. М. А.
- От заключението на СМЕ, става ясно, че е получил временно разстройство
на здравето неопасно за живота, т.е лека телесна повреда, която поначало се
преследва по тъжба на пострадалия до съда. В материалите по делото не са
събрани доказателства, подс. А., да е информирал за това обстоятелство
органите на реда, непосредствено след инцидента, а напротив - едва в разпит
от 22.02.2019г. или дванадесет дни след процесното събитие заявява, че за
момента не желае да представи издаденото му съдебното медицинско /л. 86
от ДП/. Такова медицинско удостоверение е приложено по делото едва с
заключението на СМЕ /л.164 от ДП/. Във връзка с изложеното е нужно да се
отбележи, че контрола върху качеството на досъдебното производство, не е
прерогатив на съда извън оценката на събраните доказателства, а още по-
малко същия е ангажиран с предварителното решение на прокуратурата кои
лица за какви престъпления да бъдат предадени на съд. Вярно е, че съдебното
производство заема централно място в наказателния процес, но съда не е
разследващ орган.
Пред органите на досъдебното производство не е била налична и
възможността да се установи самоличността на всички свидетели
присъствали в заведението, тъй като установъчните данни за тях са прекалено
оскъдни за успешното издирване и разпит и не може да се вмени във вина на
прокуратурата или съда, липса на процесуална активност за установяване на
обективната истина по делото.
От друга страна въззивния съдебен състав намира, че по делото е била
събрана достатъчна доказателствена маса за правилното му решаване.
Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал.3 от
НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни не са налице,
защото съдът е събрал доказателства и от двете категории, но в неговата
компетентност е да кредитира едната от тях, стига да изложи убедителни и
10
верни съображения за това, което е и сторено от първостепенния съд.
С оглед на изложеното възраженията на защитата за необоснованост
на първоинстанционния съдебния акт са неоснователни. ВРС е изложил
убедителни и обосновани съображения, за анализа на доказателствата,
полагайки необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства
кредитира, като при формирането на волята му, не са налице пороци и
превратно тълкуване на доказателствата по делото.
Не е убегнало от вниманието на съда, изрично да обоснове
квалифициращия признак - „хулигански подбуди" за извършване на
престъплението. Законосъобразно ВРС е мотивирал правната квалификация с
обективните действия на подсъдимите, които се свеждат до предприета
физическа саморазправа на публично място - в нощно заведение /бар/, която
е в разрез с общоприетите правила за нормално човешко общуване. Правилно
осъщественото насилие е оценено като демонстриране на явно неуважение от
страна на подсъдимите А.и към обществото и конкретно - към установените
социални норми за поведение, които подсъдимите са игнорирали без видима
и реално съществуваща причина. С това си поведение открито са изразили
явна демонстрация на пълно незачитане на установения правов ред и на
личната неприкосновеност, желание за саморазправа с граждани, при това
осъществяващи функции по съблюдаване на реда, на публично оживено
място, без да са били провокирани по какъвто и да било начин. Не на
последно място следва да бъде посочена и липсата на личен мотив в
действията им, с което се подкрепя приложимия материален закон в тази му
част.
След като съдът в първата инстанция е приел фактът, че деянието е
извършено по хулигански подбуди и този факт е намерил отражение в
правната квалификация на деянието /доколкото подсъдимите са признати за
виновни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК /, то е
следвало да бъде направена преценка и за осъществен състав на престъпление
по т. 4, пр. 3 на същия член – за причиняване на телесна повреда на повече от
едно лице. Когато деецът причинява телесни увреждания на две или повече
лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния,
извършени въз основа на едно решение, на дееца, както и когато решението за
причиняване на втората телесна повреда е взето по време на причиняване на
първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред едно
11
престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал.1, т. 4 от НК.
В конкретния случай, при посочените по-горе факти, извършеното от
подсъдимите М. и Г. А.и, съставлява едно престъпление, при две
квалифициращи обстоятелства – по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 от НК, което
налага преквалификация на обвинението и по този начин отстраняване на
допуснатото нарушение на материалния закон.
Следва да се отбележи, че не е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинителния акт. На второ място, осъждането за
съвкупност от престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, поначало
представлява закон за по-тежко наказуемо престъпление, с оглед и
възможността наложеното наказание да бъде увеличено с една втора, съгл. чл.
24 от НК. На следващо място подсъдимите са се защитавали по приетите
факти – причиняване на леки телесни повреди на три лица, тоест на повече от
едно лице, по хулигански подбуди, поради което настоящият състав на съда
намира, че не е нарушено правото им на защита – да разберат в какво са
обвинени.
По тези съображения, въззивният съд на основание чл. 337, ал.1, т. 4
от НПК, следва да измени присъдата, като приложи правилно материалния
закон, които е следвало да бъде приложен, като преквалифицира образуваната
съвкупност от три отделни престъпления по чл. 131, ал.1, т.12 от НК по
отношение на всеки от подсъдимите, в престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и
т.12 от НК за всеки един от тях и в този смисъл предвид липсата на
множество престъпления и предвид неналичието на нормата в конкретния
случай на чл.78а ал.7 от НК, която забранява налагането на административно
наказание при множество престъпления подсъдимите следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК, като им бъдат
наложени административни наказания - „глоба“, тъй като в случая са налице
всички предпоставки за приложение на този институт от закона, а именно
деянието е извършено умишлено и за него е предвидено наказание „лишаване
от свобода" по-малко от три години. Подсъдимите не са осъждани за
престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК. Не са причинени
съставомерни имуществени вреди.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът прие
единствено чистото съдебно минало на двамата подсъдими.
12
По отношение на наличните отегчаващи обстоятелства, ВОС намира
опора в доказателствата по делото и приетото в мотивите на съда, че подс. М.
и Г. А.и при извършване на деянието се характеризират с престъпна
упоритост, представляваща съвкупност от нееднократно осъществени
агресивни действия срещу телесната неприкосновеност на повече от едно
лице - пострадали Й. И., М. М. и К. Т., обстоятелствата при който са
действали подсъдимите - по хулигански подбуди, както и интензитета и
тежестта на деянието.
При известен превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи административна санкция „глоба" в размер на
по 2000/две хиляди/ лева за всеки един от подсъдимите.
По отношение на гражданския иск, действително са налице причинени
на пострадалите преки и непосредствени неимуществени вреди – болки и
страдания от нанесените телесни увреждания. От изложеното до тук, съдът
намери исковата претенция на всеки от тях за доказана по основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя
по справедливост. Последното зависи от преценката на обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
др.
Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния
казус, описани по горе, ВОС намери, че по отношение на предявените във
воденото производство граждански искове, настоящата въззивна инстанция
по съображения сходни с тези на първата инстанция, намира за уважени в
справедлив размер, поради което и не се налага изменение на присъдата в
тази й част.
С оглед на посочените правни съображения, и на основание чл. 337, ал.
1, т. 2 и т.4 от НПК, Варненски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 38/16.02.2022 г. по НОХД №2431/21 г. на Районен
съд гр. Варна, 4-ти състав, с която подс. Г. Д. А. ЕГН:********** е бил
признат за виновен в извършване на три престъпления наказуеми по чл. 131,
ал.1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130 ал.1 и ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, като
13
Прилага закон за по леко наказуемо престъпление, като
преквалифицира деянието извършено от подс. Г. Д. А. , като
престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, пр. 1, вр. чл. 130 ал.1 и ал.2, вр.
чл.20 ал.1 и ал.2 от НК, а именно, че на 10.02.2019г., в град Варна, в
съучастие с М. Д. А. и неустановени лица, като съизвършител, причинил
на повече от едно лице , а именно на Й. Д. И., на М. В. М. и на К. М. Т.
по хулигански подбуди, леки телесни повреди
и
на осн. чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева
ИЗМЕНЯ присъда № 38/16.02.2022 г. по НОХД №2431/21 г. на Районен
съд гр. Варна, 4-ти състав, с която подс. М. Д. А. ЕГН:********** е бил
признат за виновен в извършване на три престъпления наказуеми по чл. 131,
ал.1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130 ал.1 и ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, като
Прилага закон за по леко наказуемо престъпление, като
преквалифицира деянието извършено от подс. М. Д. А., като
престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, пр. 1, вр. чл. 130 ал.1 и ал.2, вр.
чл.20, ал.2 от НК, а именно, че на 10.02.2019г., в град Варна, в съучастие
с Г. Д. А. и неустановени лица, като съизвършител, причинил на повече
от едно лице , а именно на Й. Д. И., на М. В. М. и на К. М. Т. по
хулигански подбуди, леки телесни повреди
и
на осн. чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15