№ 321
гр. Шумен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201861 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-007889/26.06.2025 год. на и.д. началник
на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Лендиво“ ООД, с ЕИК203811241, със седалище и
адрес на управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева на основание чл.210а от ЗЗП за нарушение по чл.68в от ЗЗП, във вр. с
чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител. От
тяхно име е депозирана писмена молба, ведно с писмени бележки, в които излагат
становище по съществото на спора.
За и.д. началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със
седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „Лендиво“ ООД, с ЕИК203811241 извършва търговска
дейност, като предоставя онлайн кредити, без да има офис, достъпен за потребители.
Във връзка с постъпила в ЦУ на КЗП жалба с вх.№Ц-03-3166/13.03.2025 год. относно
потребителски кредит, сключен между „Лендиво“ ООД и потребителят Г.М. била извършена
проверка от служители при КЗП на изискани и представени от дружеството документи.
Същите са били изпратени чрез имейл ****@*******.**.
Било установено, че дружеството е сключило с потребителя договор за потребителски
кредит за сумата от 350 лева на 22.02.2025 год., като на 26.02.2025 год. потребителят е
направил отказ от кредита. На 12.03.2025 год. последният е заплатил главницата от 350 лева,
като въпреки издължаването на кредита от негова страна, последният е продължил да
получава SMS- съобщения от „Лендиво“ ООД, в които го уведомявали, че има просрочени
задължения.
В хода на проверката от дружеството-жалбоподател е било изискано да представи
сключения с потребителя Договор №152853/22.02.2025 год., като след получаването му било
установено, че в същия е посочен ГПР 36.71%.
В предоставено от „Лендиво“ ООД на 08.04.2025 год. писмено становище било
посочено, че в действителност е била допусната техническа грешка при изпращане на
съобщенията до потребителя и че към настоящия момент потребителят няма активен кредит,
с оглед на което са предприети действия по отписването му от ЦКР на БНБ.
По силата на Заповед №4869/22.05.2025 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите, издадена на основание разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП на дружеството –
жалбоподател е било забранено да използва нелоялна търговска практика по чл.68г, ал.1 от
ЗЗП, а именно да отправя спрямо потребителите претенции под всякаква форма /в т.ч. чрез
кратки тестови съобщения, телефонни обаждания, писма, посещения на адрес и др./ за
заплащане на недължими от тях парични суми.
За констатираното нарушение на 09.06.2025 год. на дружеството-жалбоподател бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №007889, като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.68в от
ЗЗП, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя и подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН са били депозирани допълнителни писмени възражения, в които дружеството оспорва
изложената в акта фактическа обстановка, като заявява, че изпратените от тяхна страна
съобщения до потребителя се дължат на техническа грешка и че същите не са оказали
влияние върху поведението на потребителя. Оспорват твърденията за извършено деяние,
представляващо недобросъвестност или професионална некомпетентност, както и
осъществяването на нелоялна търговска практика от тяхна страна.В същото време считат, че
2
описаното в акта за установяване на административно нарушение деяние представлява
маловажен случай. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, както и депозираното възражение е издадено
наказателно №В-007889/26.06.2025 год. на и.д. началник на Териториален отдел за
областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на „Лендиво“ ООД, с ЕИК203811241, със седалище и адрес на управление:
************** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на
основание чл.210а от ЗЗП за нарушение по чл.68в от ЗЗП, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н. И. Й. и на свидетеля В. К. Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
Й. и Г., доколкото същите са придобили преки наблюдения по време на проверка.
Показанията им са последователни, непротиворечиви и кореспондират както помежду си,
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл.68в от ЗЗП Забранява прилагането на нелоялните търговски
практики, а съгласно разпоредбата на чл.68г, ал.1 от ЗЗП Търговска практика от страна на
търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена,
или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че между „Лендиво“
ООД и потребителя Г.М. на 22.02.2025 год. бил сключен договор за потребителски кредит за
сумата от 350 лева, като на 26.02.2025 год. потребителят е направил отказ от кредита, а на
12.03.2025 год. е заплатил главницата от 350 лева.
Въпреки заплащането на дължимата от негова страна главница от страна на
дружеството-жалбоподател му били изпратени SMS-съобщения, в които го уведомявали, че
има просрочени задължения в различни размери. Конкретно от представеното по делото
копие на съобщения се установява, че 27.03.2025 год. му е било изпратено съобщение, че
има просрочено задължение в размер на 120.64 лева.
В същото време от изпратеното от дружеството-жалбоподател писмено становище,
прието с Констативен протокол №К-0141678/08.04.2025 год. се установява, че кредита на
потребителя Г.М. е погасен и че поради техническа грешка са му били изпращани
съобщения, в които е бил уведомяван, че дължи различни суми и че кредита му е просрочен.
3
Следователно с оглед на изложеното се налага извода, че като е изпращало различни
съобщения до потребител, с които е бил уведомяван, че дължи различни суми и че кредита
му е просрочен, въпреки, че същият е бил считан за напълно погасен и дружеството е
предприело действия по неговото отписване от ЦКР към БНБ, „Лендиво“ ООД е
осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в разпоредбата на
чл.68в от ЗЗП, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП административно нарушение, доколкото по този
начин е приложил нелоялна търговска практика. Нелоялната търговска практика в
конкретния случай се е изразила в това, че действайки в противоречие с изискването за
добросъвестност и професионална компетентност по този начин поведението на кредитора
променя или е възможно да промени съществено свободата на избор и поведението на
средния потребител по отношение на сключения договор, което би могло да доведе до
вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на
тази практика.
От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че с оглед преустановяване на тази нелоялна търговска практика на основание
разпоредбата на чл.68в от ЗЗП, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП е била издадена Заповед
№4869/22.05.2025 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите по силата на
която е било забранено на дружеството – жалбоподател при упражняване на своята дейност
да използва нелоялна търговска практика по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.68г, ал.1
от ЗЗП, а именно да отправя спрямо потребителите претенции под всякаква форма /в т.ч.
чрез кратки текстови съобщения, телефонни обаждания, писма, посещения на адрес и др./ за
заплащането на недължими от тях парични суми.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, като правилно е приложил и действащата за него санкционна норма, а именно
разпоредбата на чл.210а от ЗЗП, съгласно която За нарушение по изрично посочените
текстове, между които и чл.68г, на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30
000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер
от 2000 до 50 000 лв. Правилно е било индивидуализирано и наказанието, като на
дружеството е определено такова в минималния, предвиден в закона размер, отчитайки
обстоятелствата, посочени в чл.27 от ЗАНН и най-вече факта, че нарушението е извършено
за първи път.
В същото време при цялостна преценка на обжалваното наказателно постановление
съдът намира, че в същото е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Като дата на нарушението,
както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление е посочена датата 21.05.2025 год., когато е била
извършена проверката на дружеството. Имайки предвид, че извършването на нарушението
се е изразило в конкретно действие, а именно изпращане на текстови съобщения чрез SMS
до потребителя, се налага извода, че именно с изпращането на същите дружеството е
осъществило и състава на посоченото административно нарушение. Както става ясно от
4
изложеното по-горе конкретните съобщения до потребителя са били изпратени на 27.03.2025
год., поради което съдът намира, че именно това следва да бъде и датата на извършване на
нарушението. Посочването на съвършено различна дата, без административно-наказващият
орган да посочи защо е приел именно нея за дата на извършване на нарушението, е
съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото на защита на дружеството-
жалбоподател и е довело до невъзможност същото да разбере кога точно се твърди, че е
извършило нарушението и защо се приема че го е извършило именно на тази дата. Това
нарушение е съществено и не може да бъде санирано в настоящото наказателно
производство, доколкото евентуално изменение на наказателното постановление в тази част
би довело до установяване на различна фактическа обстановка от изложената в него.
В тази връзка съдът напълно споделя изложените в писмените бележки на
дружеството-жалбоподател възражения в този смисъл.
С оглед на изложеното съдът намира, че поради констатираното по-горе съществено
процесуално нарушение обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено изцяло, без да се обсъждат останалите доводи, изложени в жалбата
и в представените по делото писмени бележки.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. Съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално
представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева. С
оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 500 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №В-007889/26.06.2025 год. на и.д. началник на
Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Лендиво“ ООД, с ЕИК203811241, със седалище и
5
адрес на управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева на основание чл.210а от ЗЗП за нарушение по чл.68в от ЗЗП, във вр. с
чл.68г, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Лендиво“ ООД, с
ЕИК203811241, със седалище и адрес на управление: ************** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6