Р Е Ш
Е Н И Е № 10
Сливен, 18.02.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………Кина Иванова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като
разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 43 по описа за 2019 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищецът П.А.Й. твърди в исковата си молба, че на
08.06.2017 г. около 10 часа, в гр. Сливен, на бул. „Банско шосе“, при
управление на лек автомобил „*************“ с рег. № ***, В.П.С. *** - разклона
за жп прелез и автосервиз, и поради наличие на спрял пред него автомобил
предприел маневра - завой наляво, и навлязъл в коридора на движение на мотопеда
марка „************“ с рег. ***, управляван от него. Същият се ударил в
предната гума на лекия автомобил и загубил равновесие, като паднал на платното
за движение. Бил откаран в ЦСМП – Сливен, където му била оказана такава. С
поведението си водачът на лекия автомобил - В.С., нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост му причинил телесни увреждания, а именно две
средни телесни повреди изразяващи се във фрактура на горната челюст
самостоятелно и в съвкупност с фрактура на долната челюст, която му е причинила
затрудняване на дъвченето и говоренето, и фрактура на долната челюст
самостоятелно и в съвкупност с другата фрактура, също е причинила затрудняване
на дъвченето и говоренето и пет леки телесни повреди. Твърди, че лекият
автомобил, с който виновният водач е причинил ПТП, е бил застрахован при
ответника. В резултат на удара бил приет с диагноза „комоцио церебри“, като не
е имал ясен спомен за случилото се и се оплаквал от болки в шията. Били му
извършени две операции на 08.06. и 14.064.2017 г. – ексцизия на лезия на
максиларен синус и възстановяване на лицеви кости, и открито наместване на
друго място – долна челюст. Бил изписан на 14.07.2017г. с диагноза „Хроничен
максиларен синуит“, придружаващи заболявания „фрактура на долна и горна
челюст“, „есенциална хипертония“, “фрактура на щитовидния хрущял“, „луксация на
лява пандела“ и назначено медикаментозно лечение. По случая било образувано ДП
№ 583/2017 г. по описа на РУ МВР Сливен, вх. № 1676/2017 г. пор. № 586/2017 г
на РП Сливен, което приключило с Постановление на районна прокуратура за
освобождаване от наказателна отговорност на обв. В.С., с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. С решение № 553/30.11.2017 г. на
СлРС С. бил признат за виновен за това, че след като нарушил правилата за
движение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, чл. 50 ал. 1 от ЗДвП, причинил птп с участието
на мотопед марка „**********” и по непредпазливост причинил на ищеца две средни
телесни повреди и пет леки телесни повреди, като бил освободен от наказателна
отговорност и му било административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.
Твърди, че в резултат на противоправното поведение на В.С. претърпял тежки
физически и психически болки и страдания, изразяващи се в описаните телесни
увреждания, подробно изброени в исковата молба и след изписването от болницата,
останал на домашно лечение, като му бил издаден болничен лист за лечение общо
27 дни. През това време грижи за него полагала съпругата му, като не можел да
говори, не се хранел, заеквал, говорът му бил понякога неразбираем и към
момента не може да говори нормално. Продължително време не искал да излиза,
изпитвал страх от пътуване с автомобил, като затрудненията с храненето и
говоренето продължили повече от 3 месеца. Не можел да спи нормално, да се грижи
за личната си хигиена, затворил се в себе си, избягвал срещи с приятели и това
дало отражение на психичното му състояние. Бил лишен от правото си да получава
100 % от трудовото си възнаграждение и телесните увреждания променили
значително начина му на живот. Счита, че следва да бъде ангажираната
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по Застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и моли съдът да постанови решение,
с което осъди ответника да му заплати сума в размер на 47 500 лв.,
представляваща обезщетение за всички изброени неимуществени вреди от
непозволеното увреждане ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на увреждането. Счита, че общият размер на обезщетението следва да бъде в
размер на 57 500 лв., но признава, че е получил от ответника сумата
10 000 лв. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в
който оспорва изцяло предявения иск, като оспорва обстоятелството, че водачът
на мпс „**************“ е имал вина за настъпването на ПТП. Твърди, че вина за
настъпването на ПТП има ищеца, който в нарушение на правилата за движение по
пътищата се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и
водачът на л.а. „Опел“ не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на ПТП, ще
навлезе внезапно друго превозно средство с висока скорост, без включен фар.
Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е
прекомерно и несъответстващо на вредите претърпени от ищеца и с изплатеното
обезщетение същите са репарирани. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, причинен от превишаване на максимално допустимата
скорост, с която е управляван мотопеда, поради това, че ищецът е управлявал
мотопеда без да притежава валидно свидетелство за управление на такова МПС, че
не съобразил скоростта си на движение с всички фактори, които следва да
съобрази, че не включил светлините за движение, че е управлявал технически
неизправно МПС, че не ползвал защитна каска или ако е ползвал такава, тя не е
отговаряла на европейските стандарти за индивидуална защита на мотоциклетисти и
мотопедисти. Не спори, че гражданската отговорност на водача на л.а. „******“ е
била застрахована за периода включващ датата на ПТП при него, както и че е
изплатил обезщетение в размер на 10 000 лв. на ищеца.
В
допълнителната искова молба и допълнителния отговор, страните поддържат
твърденията и исканията си, и излагат съображения.
В
съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира
разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва иска изцяло. Претендира разноски по
представен списък.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.06.2017г. около 10 часа в град Сливен, на
бул. „Банско шосе“, управлявайки лек автомобил „******“ с рег. №***********, В.П.С.
спрял на кръстовището образувано от бул.
„Банско шосе“ и път № 05486. Ищецът П.А.Й. е управлявал мотопед „*****“ с рег.
№ ************ За управлението на същия е притежавал валидно свидетелство за
правоуправление.
Произшествието е настъпило в зоната на прав участък
от пътя, с две ленти за движение в указаната посока и лента за престрояване и
завиване наляво. Лентите са разделени с единична прекъсната линия спрямо
посоката на движение на мотопеда до нивото на кръстовището. Вдясно е налице
лента за престрояване и завиване надясно, която е отделена с единична
прекъсната линия. Преди кръстовището лентата е отделена с двойна непрекъсната
линия. В ляво е налице лента за престрояване и завиване надясно, която е
отделена с двойна непрекъсната линия, а в началото лентата е отделена с прекъсната
разделителна линия. В зоната на кръстовището няма налична хоризонтална
маркировка.
Спрямо посоката на движение на автомобила Опел е
налице стоп линия и знак „Стоп“ преди навлизане на платното на пътя с
предимство.
Преди зоната на кръстовището, спрямо посоката на
движение на мотопеда, няма наличие на знак за указване на пътя с предимство.
Такъв знак не е обозначен и в протокола за оглед към досъдебното производство.
От данните по делото лек автомобил лек
автомобил „*******“ е навлязъл косо на
платното за движение по пътя с предимство, като е реализиран удар между челната
част на мотопеда и страничната лява предна част на автомобила. В момента на
удара автомобилът Опел е бил разположен косо спрямо платното на пътя с
предимство и предна част на североизток. Мотопедът се е движил в дясната лента,
като преди удара мотопедът е паднал върху терена, описвайки прави, успоредни на
осевата линия протривни следи от твърд предмет. Автомобил „************“ е
продължил движението си напред при завой наляво, като е достигнал крайното
положение на покой, установено в протокола за оглед. Мотопедът след удара се е
завъртял, като е останал почти на мястото на удара. Ударът за мотопеда е бил с
челната част, в областта на предното колело и съответно предното ляво колело на
автомобила. След падането на мотопеда е паднал и ищеца Й. и е останал на
мястото на падане до мотопеда.
Скоростта на движение на автомобила, видно
от заключеното на в.л. инж. У., в момента на удара е била около 24 км/ч, като
водачът е потеглил от място и при нулеви начални условия. Скоростта на движение
на мотопеда преди ПТП е около 41 км/ч, а към момента на удара около 25 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост на движение е била 11
м., а тази на мотопеда около 28м. Водачът на мотопеда е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП, тъй като опасната му зона за спиране от 28 м. е
по-малка от разстоянието, на което се намирал мотопеда в момента на потегляне
на автомобила и косо навлизане на пътя с предимство. Налице е навлизане на
автомобила в опасната зона за спиране на мотопеда.
Водачът на мотопед „*************“ не е имал техническата възможност да
предотврати ПТП. Скоростта на мотопеда преди ПТП е била по-ниска от максимално
разрешената. Ищецът е имал техническата възможност да възприеме автомобила,
когато той се е намирал на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране
т.е. автомобилът е бил забележим на разстояние по-голямо от около 28м. спрямо
мястото на удара. Водачът на мотопеда е възприел опасността и е реагирал чрез
ефективно спиране. В момента на възприемане на опасността той се е намирал на
разстояние от около 14 м. Той е предприел технически правилни действия, като е
реагирал чрез спиране. Технически неправилно водачът е употребил и двете
спирачни уредби, което е довело до загуба на устойчивост на мотопеда. Ищецът е
възприел опасността своевременно и времето му за реакция, според експертизата е
било около 0,8 сек. Опасността за водача
на мотопеда е възникнала от момента на навлизане на лекия автомобил в кръстовището
т.е. след навлизане в опасната му зона.
С Решение № 553/30.11.2017г. по АНД №
1475/17 по описа на СлРС В.П.С. е освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК за това, че на 08.06.2017г. около 10 часа в град Сливен,
на бул. „Банско шосе“, управлявайки лек автомобил „***********“ с рег. № *************,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6 т.1 от ЗДП, чл. 50 ал.1 от ЗДП
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.А.Й., изразяваща се
във фрактура на горната и долна челюст, довели до затрудняването на дъвченето и
говоренето – престъпление по чл. 343 ал.1 б. б пр.второ вр. чл. 342 ал.1 от НК,
като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв. и
го лишил от право да управлява МПС за срок от една година.
От заключението на в.л. д-р С. се
установява, че в резултат на настъпилото на 08.06.2017 г. пътно-транспортно
произшествие ищецът П.А.Й. е получил мотоциклетна травма, изразяваща се в
следните телесни увреждания:
Контузия на главата с данни по делото за
лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние;
Контузия на лицето с клинични и
рентгенологични данни за счупване на горната челюст в областта на левия
горночелюстен синус;
Счупване на тялото на долната челюст в
нейната дясна половина с изразена дислокация на костните фрагменти, наложило
извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща
техника;
Контузия на носа с клинични и
рентгенологични данни за счупване на дясната носна кост, без значителна
дислокация на костните фрагменти;
Счупване на дясната половина на щитовидния
хрущял;
Контузия на левия крак в областта на
колянната става с клинични и рентгенологични данни за луксация (изместване от нормалната му позиция) на
капачето;
Обширни охлузвания на кожата по
предно-страничната повърхност на лявата подбедрица и лява колянна става;
Описаните телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие - удар, притискане,
сътресение, протриване на твърди тъпи и тъпоръбести предмети както и на
предмети с широка грапава повърхност и добре отговарят да са получени по време
на процесното пътно-транспортно произшествие.
Счупването на тялото на долната челюст в нейната
дясна половина наложило извършването на оперативно лечение с използването на метална
остеосинтезираща техника. То е
осъществило медико-биологичния признак на средна телесна повреда. Останалите
увреждания са по медико-биологични признаци леки телесни повреди, с изключение
на охлузванията. За възстановяването на фрактурата на долната челюст са
необходими, според вещото лице, не по-малко от 2,5-3 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси, като металния остеосинтезиращ материал обикновено се
изважда след около 5-6 месеца.
Останалите увреждания са с такива характеристики, които предполагат тяхното
възстановяване за срок не по-голям от 30 дни. Няма данни по делото ищецът да е
провеждал рехабилитационни процедури. Нужда от придружител, ищецът е имал по
време на болничния престой. Към момента на изготвяне на експертизата
състоянието на ищеца е възстановено, с изключение на лека постоянна болезненост на мястото на
счупване на долната челюст и изтръпване на кожата в тази област.
Ответникът е направил възражение, че
предпазната каска на ищеца не е била от необходимия вид за да предпази ищеца от
счупването на челюстта. Разпитан в с.з. в.л. д-р С. заявява, че получените
травми не зависят от вида на каската и биха се получили независимо от нейния
вид.
От събраните гласни доказателства се
установява, че след ПТП, ищецът бил откаран спешно отделение на в болницата в
град Сливен. След преглед бил преместен в отделението по лицево-челюстна
хирургия за операция на счупената челюст. Там престоял около две седмици.
Изпитвал силни болки и приемал обезболяващи. Не можел да преглъща заради
травмата на трехеята. Лицето му имало силен оток. Не можел да говори и да се
храни. След направената операция бил изписан и в дома си продължил лечението,
като около месец изпитвал болки от травмите. Ставал трудно и имал нужда от
чужда помощ за да се изправи. Не можел да се храни нормално около три месеца.
Продължил да приема болкоуспокояващи. Имал нарушения в говора, които не са
преодолени и до момента и заради които избягвал общуването с други хора. Бил в
болнични около три месеца и се наложило след това да тръгне на работа, макар де
не бил възстановен от травмите, тъй като се страхувал да не загуби работата си.
Към датата на ПТП,
автомобилът, участвал в ПТП бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, което обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните.
Ищецът
е предявил застрахователна претенция пред ответника на 18.06.2018г.
Не се
спори между страните, също така, че ответникът е заплатил на ищеца сумата
10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното
ПТП на 30.10.2018г.
Горните фактически констатации съдът прие за
доказани въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и назначените
експертизи. Същите в своята съвкупност установяват, както механизма на ПТП,
така и виновното поведение на водача В.С. и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищеца и търпените от тях болки и
страдания. На основание чл. 300 от ГПК, влязлото в сила решение по чл. 78а от НК е задължително в отношенията между
страните при разглеждане на гражданските последици от деянието. Гласните доказателства
съдът кредитира, доколкото същите се подкрепят от събраните писмени
доказателства и назначените експертизи.
На базата на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Същият е основателен и доказан, но
е предявен в завишен размер.
С противоправното си деяние,
което е извършено виновно, застрахованият
е причинил на ищеца Й. неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него
физически болки и страдания от причинените телесни повреди - Контузия на
главата с данни по делото за лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в
безсъзнателно състояние;
Контузия на лицето с клинични и
рентгенологични данни за счупване на горната челюст в областта на левия
горночелюстен синус;
Счупване на тялото на долната
челюст в нейната дясна половина с изразена
дислокация на костните фрагменти, наложило извършването на оперативно лечение с
използване на метална остеосинтезираща техника;
Контузия на носа с клинични и
рентгенологични данни за счупване на дясната носна кост, без значителна
дислокация на костните фрагменти;
Счупване на дясната половина на щитовидния
хрущял;
Контузия на левия крак в областта на
колянната става с клинични и рентгенологични данни за луксация (изместване от нормалната му позиция) на
капачето;
Налице
са търпени продължителни физически болки и страдания от травмите, от
последвалата операция, по време на възстановителния период. Ищецът не е можел
да се храни и да говори дълго време, което му е причинило изключително големи неудобства.
Той не е можел да говори и в момента все още има променен говор, видно от
свидетелските показания. Това е довело до ограничаване на контактите му.
Най-същественото нараняване, получено от удара е това на челюстта, което е
отнело и най-дълго време за да бъде възстановено здравословното състояние на
ищеца. Останалите травми, макар че са отшумели, според вещото лице, за около
месец също са причинили болки и страдания на ищеца Й..
Налице е причинна връзка
между противоправното деяние и вредата.
Настъпилите увреждания и търпените болки и страдания са пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане на ищеца.
Налице е валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и за лекия
автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание
за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. Приложима
в случая е разпоредбата на КЗ (отм.), тъй като договорът за застраховка е
сключен при действието на материално-правните разпоредби на този нормативен
акт.
С
оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай
за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в
размер на 50 000 лв. В случая съдът
отчита и следните конкретни обстоятелства: налице е една средна и 5 леки телесни повреди.
Счупването на челюстта е довело до много и значителни неудобства за ищеца. То е
обусловило операция за възстановяване на челюстта и в последствие още една
операция за отстраняване на остеосинтезните плаки. Преодоляването на
последиците от него е продължило дълго време повече от три месеца и в момента
ищецът изпитва болезненост в тази област. В същото време дъвченето и говореното
са възстановени. Преодолени са и последиците от леките телесни повреди.
Недоказани останаха всички
твърдения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. От събраните
доказателства се установи, че ищецът е имал адекватно поведение при ПТП, не е
нарушил разпоредби на ЗДП, движил се е със скорост под максимално разрешената,
предприел е спиране при регистриране на опасността. Бил е с обезопасителна каска, като нейния вид не е от значение за
получените травми. Имал свидетелство за правоуправление на съответния мотопед.
Твърдението че мотопедът е бил неизправен остана недоказано. Въпреки, че не е
поровел рехабилитация на нараняванията си, не се представиха доказателства, че
в конкретния случай това е довело до влошаване на неговото състояние.
Тъй като на ищеца вече е
изплатена сумата 10 000лв. от ответника, следва да му се присъди сумата
40 000лв.
Претенцията за присъждане на
обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането е
неоснователна. Сумата следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.09.2018г. на
основание чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ, тъй като претенцията за заплащане на
обезщетение е отправена на 18.06.2018г. Неоснователно е възражението на
ответника, че не дължи лихва за забава, тъй като такава се дължи според
цитираната разпоредба, ако застрахователят не е определил и изплатил такава, а
той е изплатил обезщетение. Изплащането на обезщетение в размер, който не е
съответен на вредите не освобождава ответника от отговорността за лихви за
непратената част от задължението.
Застрахователят не отговаря за
забава в обема, в който отговаря деликвента, тъй като изискуемостта на
вземането за обезщетение за него възниква по силата на цитираната норма от друг
момент.
При този изход на производството
на ищеца се дължат направените разноски съразмерно на уважената част от иска –за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 189 лв.
На ответника не се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 174 лв.
Тъй като ищецът е бил освободен
от внасянето на държавна такса, ответникът следва да заплати същата по сметка
на СлОС за уважената част от иска в размер на 1 600лв.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ***************, със
седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „**************, чрез юрисконсулт Б.М., да заплати на П.А.Й. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
офис 2, чрез адв. Д.О., сумата 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, представляваща част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, цялото в
размер на 50 000лв., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на
08.06.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата 2 189 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ************, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „***********да
заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 1 600лв. държавна такса.
ОСЪЖДА П.А.Й.
ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ***********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „**************направените
разноски в размер на 174лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :