Р Е Ш Е Н И Е
№ 200 / 10.3.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Г. Видев
при секретаря Я. В., като разгледа докладваното
от съдия Видев административно дело № 1433 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 и следващите от КСО.
Делото е образувано по жалба на Г.Д.Г.
*** против Решение №
Ц1021-12-173#1/25.11.2020 г., издадено от директора на Териториалното поделение
на НОИ - Пазарджик, с което е спряно производството
по жалба с вх. № Ц1012-12-173 от 26.10.2020 г. на Г. срещу Разпореждане
№ 121-00-5204-4 от 01.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, до приключване на образуваното друго административно производство,
имащо съществено значение за решаването на спора в спряното производство.
Жалбоподателят – Г.Д.Г. –
моли да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение, а преписката
– да бъде изпратена за продължаване на административното производство пред
горестоящия административен орган. Сочи доводи за нарушение на
материалноправните разпоредби при издаване на обжалвания административен акт. Претендира
присъждане на разноски. Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание.
Ответникът – директорът
на Териториалното поделение на НОИ - Пазарджик –
оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно
заседание, както и в представени писмени бележки. Излага съображения за
законосъобразността и правилността на обжалваното решение заповед, като моли да
бъде отхвърлена жалбата. На свой ред претендира разноски, като възразява за
прекомерност на насрещната претенция за разноски.
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения срок от лице – заявител по административно производство,
което е спряно с оспореното ршение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административният
акт е мотивиран фактически с необходимостта от събиране на допълнителни
доказателства относно упражняваната дейност и осигуряване на жалбоподателя при
осигурителите „Енигма“ ООД, гр. София и „Енигма Фойерверк“ ООД, гр. София,
които доказателства са изискани с писмо № Ц1029-12-1522 от 18.11.2020 г. от
компетентното ТП на НОИ – София град, от което е поискано извършване на
проверка при съответните осигурители.
Като
правно основание за издаването на акта е посочен чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК,
който предвижда следното:
Чл. 54. (1) Административният орган спира
производството:
5. при наличието на образувано друго
административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да
стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след
представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от
органа, пред който то е образувано;
Действително видно от писмо № Ц1029-12-1522 от
18.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик е, че ответникът е изискал
от ТП на НОИ – София град извършването на проверки и съответно е инициирал
такива при осигурителите „Енигма“ ООД, гр. София и „Енигма Фойерверк“ ООД, гр.
София за установяване на обстоятелствата
възникнало ли е основание за осигуряване, упражнявал ли е жалбоподателят
дейност, както и относно коректността на подадените данни по реда на чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО. Наличието на двете образувани преюдициални административни
производства по отношение на процесното такова се установява от Констативни
протоколи с № КП-5-21-08850979/08.12.2020 г. и с № КП-5-21-08850984/08.12.2020
г., издадени от служители на ТП на НОИ – София град. Видно от двата протокола
е, че проверките са извършени именно „във връзка с подаден сигнал с Вх. №
Ц1013-40-128#3/24.11.2020 г.“, т.е. очевидно са образувани при получаването в това териториално поделение на
изпратеното от ответника писмо, съдържащо искането за извършване на проверките.
Освен това в протоколите е отразено, че проверките са започнали и приключили за
един ден, а именно, на датата 08.12.2020 г.
Следователно по делото действително е
установено, че са били образувани (на 08.12.2020 г.) две административни
производства, които са преюдициални на процесното такова. Но този факт сам по
себе си не е достатъчен за да обоснове законосъобразност на постановеното
спиране. Цитираното по-горе правно основание за издаване на оспореното решение
императивно предвижда спирането да бъде постановено едва след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано. В случая в мотивите на оспорения акт не се съдържа
констатация за издаването на такова удостоверение, а и такова не е представено
с административната преписка. Липсата на удостоверението представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорения административен
акт.
В случая неснабдяването с изискуемото от закона
удостоверение е довело и до друго нарушение на закона. Към датата на издаване
на решението за спиране – 25.11.2020
г. преюдициалните производства изобщо не са били образувани, тъй като съгласно
двата констативни протокола двете проверки са образувани едва на 08.12.2020 г., (като са приключили същия ден). Следователно
не е била налице и другата предпоставка, предвидена в чл. 54, ал. 1, т. 5 за
спиране на производството, а именно, наличието на образувано друго
административно производство.
Следователно, обжалваното решение, като
постановено в нарушение на относимите материалноправни разпоредби следва да
бъде отменено от съда. Преписката не следва да бъде изпращана на ответника за
продължаване на спряното административно производство, тъй като последното
понастоящем вече е възобновено и дори е приключено с Решение № Ц1021-12-173#3/15.01.2021 г., издадено от
директора на Териториалното поделение на НОИ – Пазарджик.
Независимо от изхода на делото е неоснователна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение. В представения договор за правна защита и съдействие е
посочено, че договореното адвокатско възнаграждение „възлиза на 350 /триста и
петдесет/ лева, платими авансово в брой.“. От тази формулировка не става ясно
по несъмнен начин дали към момента на подписване на договора (или по-късно)
адвокатското възнаграждение действително е заплатено. Формулировката „платими“
не е равнозначна на „платени“. При това не е посочена дата на евентуално
извършеното плащане. Посочената формулировка означава поемане на задължение за
възложителя за предварително плащане на адвоката но не може да се приеме, че с
нея се установява реално извършено на определена дата заплащане на дължимата
сума. Поради това и доколкото уредбата на процесуалния закон предвижда
възстановяване на реално заплатени от съответната страна адвокатски
възнаграждения, то искането е неоснователно.
Затова
Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
Отменя Решение №
Ц1021-12-173#1/25.11.2020 г., издадено от директора на Териториалното поделение
на НОИ - Пазарджик, с което е спряно производството по жалба с вх. №
Ц1012-12-173 от 26.10.2020 г. на Г.Д.Г. ***
срещу Разпореждане № 121-00-5204-4 от 01.10.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, до приключване на образуваното друго
административно производство, имащо съществено значение за решаването на спора
в спряното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/