РЕШЕНИЕ
№ 544
Град Пловдив 22.03.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Р. А. и участието на прокурор Борис
Михов, като разгледа докладвано от съдия Вълчев к.а.н.д. № 297/2023 година по опис на съда, взе предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез
юрисконсулт К. против Решение № 2157 от 18.11.2022г.,
постановено по АНД № 20225330205752/2022год. по описа на Районен съд -Пловдив, 5
н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 563473-F588817 от 01.03.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „Уелнес Ми 2019“ ЕООД с ЕИК *********,
на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен,
необоснован и неправилен, в която връзка излага подробни съображения. Иска се
отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване на НП. Претендира съдебни
разноски.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява, не
изразява становище по основателността.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура -Пловдив застъпва
становището, че жалбата е основателна.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от
страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е започнало
по жалба на УелнесМи 2019 ЕООД против процесното наказателно постановление от 01.03.2021година,
издадено въз основа на АУАН № F588817
от 08.02.2021г., съставен от свидетеля М.М.М.-Т., заемаща
длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, с който е вменено във
връзка с извършена служебна проверка на 15.01.2021г. на данъчнозадълженото лице
административно нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС. Обстоятелствата по
нарушението са се изразили в това, че дружеството като регистрирано по ЗДДС
лице не е подало в ТД на НАП – гр. Пловдив в установения срок отчетни регистри
по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.12.2020г. - 31.12.2020г. до 14.01.2021г.
включително. Актът е съставен в присъствие на упълномощено лице на нарушителя и
на свидетел, като е констатирано, че към момента на съставянето вече са били
подадени съответните за данъчния период отчетни регистри с
вх.№16004560282/05.02.2021година. Връчването на акта е станало на упълномощеното
лице, което е подало писмено възражение против него, позовавайки се на обстоятелството,
че е прекратен договора за счетоводно обслужване и това е довело до първото
забавяне от тяхна страна да подадат своевременно необходимите отчетни регистри.
Последвало е издаването на процесното Наказателно постановление от Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,
с което на УелнесМи 2019 ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5,
вр. ал. 1 от ЗДДС. С приложение към НП с №563473- F588817 от 10.02.2022г. е извършено
допълнение на правораздавателния акт относно срока за обжалване и компетентния
да разгледа жалбата районен съд. НП и допълнението към него са връчени на
30.09.2022година на управителя на дружеството.
За да отмени атакуваното пред него НП районният съд
е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с прилагане на разпоредбата на чл.18 ЗАНН и с определяне и
налагане на санкцията. По отношение на вмененото нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС съдебния състав е приел, че се касае за съставно нарушение, съдържащо две
форми на едно изпълнително деяние- задължение да подаде справка- декларация и
отчетни регистри, при което няма кумулативни деяния, наказуеми поотделно, а е
налице състав на едно и също изпълнително деяние, изразено чрез две форми на
едно и също противоправно бездействие. По тези съображение е приел, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, който не предвижда възможност за едно
и също нарушение да се налагат две отделни административни наказания. В
съдебното решение е посочено, че при извършена проверка е установил, че е
образувано друго административно наказателно производство, касаещо единствено
неподаването на справка – декларация за този данъчен период, по което срещу УелнесМи
2019 ЕООД е бил съставен АУАН №№ F588815 от 08.02.2022г. по описа на ТД НАП – Пловдив, по което също има
издадено НП №563471- F588815 от
01.03.2021година и с което същият субект е наказан за
неподаването им за същия данъчен период м.12.2020г.. В тази връзка е направен
извод, че административно – наказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни
санкции, в две отделни производства. Прието е съществено нарушение на
материалния закон и по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН,
съгласно която за едно нарушение се налага едно наказание. Допълнително са
изложени съображения за самостоятелно основание за отмяна, касаещо наложената и
определена санкция в размер на 500 лева, като подробно в мотивите е посочено,
че тя не съответства на тежестта, вида и конкретните обстоятелства по
извършване на административното нарушение и с нея не биха се постигнали целите
на наказанието. Подробно е посочена съдебна практика, вкл. решения на СЕС.
Решението на първоинстанционният съд е правилно, но
не по мотивите, изложени в него.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, посочена като
основание за издаване на процесното НП, лице, което е длъжно, но не подаде СД по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 (дневник за покупките, дневник за
продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10000 лв. Според
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, заедно със справка-
декларация по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните
регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Според разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и
отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А според разпоредбата на
чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3
се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК, освен в
случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.
Според
настоящия касационен
състав на съда, формулирана по посочения начин,
разпоредбата на чл.179, ал. 1 от ЗДДС очертава множество състави на отделни административни нарушения, като за всяко съставомерно
деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от посочените задължения на
задължено лице, както и изпълнението на което и да е от тези задължения след
изтичане на установения от закона срок (какъвто е настоящият случай, като справка -
декларация за месец 12.2020г. е била подадена след
14.01.2021г , а именно на 05.02.2021г., което е преди момента на съставяне на
АУАН), е предвидена
санкция. Следователно, всяко едно бездействие съставлява самостоятелно административно нарушение, което е наказуемо със самостоятелно административно наказание и не е налице нарушение на чл.18 ЗАНН.
На следващо място, относно съставомерните обстоятелства, че ответното търговско дружество е
регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на
разглежданото нарушение и в това си качество е длъжно да подаде отчетните
регистри и СД за периода месец 12.2020 г. най-късно до 14.01.2021г., което обаче не е
направено, спор между страните не същества. Съответно, налице е от обективна страна изпълнително
деяние на административното нарушение, изразено чрез
конкретно бездействие, за чието
извършване е наказано ответното дружество. В тази връзка се констатира, че административнонаказателното производство,
приключило с издаването на процесното НП, е проведено от компетентни за целта
органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същевременно
обаче, са налице основания, които квалифицират деянието като маловажен случай.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в §1, т.4
от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), "маловажен случай" е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В конкретният
случай процесните обстоятелства, че СД и отчетните регистри за периода месец 128.2020г. не са подадени в необходимият срок, а в следващия данъчен период и по- специално
преди момента на съставянето на процесния
АУАН- на 05.02.2021г., сами по себе си не касаят съществено нарушение на данъчното
законодателства, което да засяга съществено охраняваните обществени
правоотношения. Напротив, налице са редица смекчаващи отговорността
обстоятелства, които с оглед незначителността на вредните последици, не обуславят деянието като такова
с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Установеното и в хода на първоинстанционното съдебно
производство, че нарушението е извършено за първи път и от същото
не са настъпили реални вреди, позволяват формирането на извод за наличието на
"маловажен случай" на административно нарушение. Още повече, не
са проведени активни действия от съответните органи, за да се установят
причините, поради които не е подадена съответната СД, след като в постъпилото
възражение е посочено, че причина за това се явяват прекратени отношения с
обслужващият счетоводител. Съставянето на АУАН не е просто една формална
предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, а той следва да е
резултат, приключване на една активна проверовъчна процесуална дейност по
установяване на факта на извършване на нарушението, неговия автор и вината му,
респ. обективно отговорното му поведение, което следва да намери отражение в
съставения акт. Последното като
необходимост не е съобразено от административнонаказващия орган, който е приел
АУАН като формална предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, поради което издаването на процесното НП е направено
при неправилно прилагане на закона. От своя страна, като отменя неправилното
НП, макар и по различни съображения, районният съд постановява правилно
решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
очерталия се изход на делото и своевременно направените искания за присъждане на разноски, такива се дължат на
касационния ответник, който не е направил искане за тяхното присъждане, поради
което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационният състав:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2157
от 18.11.2022г., постановено по АНД № 20225330205752/2022год. по описа на Районен
съд -Пловдив, 5 н.с..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.