№ 477
гр. Ботевград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241810200683 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ю.И.“ ООД с ЕИК №, представлявано от
управителите Г.Л.А. и И.Д.С., срещу електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издадено от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на
жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за административно
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на електрония фиш. Твърди се, че ЕФ е издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е становище от адв. И.
от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на издадения електронен
фиш.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), редовно
призована, изпраща представител, който моли за потвърждаване на издадения
електронен фиш като законосъобразен.
Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след
1
като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна се установява следното:
На 12.02.2022 г., в 16,09 часа, пътно превозно средство (ППС) – автобус
"ТЕМСА САФАРИ“, с рег. № №, с техническа допустима максимална маса
18000 кг, с 2 оси, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, се движел в
община Правец, по път А-2 км 61+656, с посока Нарастващ километър.
Пътният участък бил включен в обхавата на платената пътна мрежа. За
посоченото ППС не била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна
карта или валидна тол- декларация за преминаването през сегмента.
Нарушението било заснето с устройство с № 10051, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Превозното средство било собственост на дружество „Ю.И.“ ООД с ЕИК
№, и било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни,
относими към определяне дължимостта и размера на тол- таксите, заплащани
за движение по платената републиканска пътна мрежа. За целта въззивникът
бил сключил договор с "Диджитол смарт инфраструктура" АД за
предоставяне на услуга електронно събиране напътни такси. Към датата и
часа на заснетото нарушение бордовото му устройство обаче не е предавало
данни. В тази връзка срещу „Ю.И.“ ООД с ЕИК №, бил издаден електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата с № **********. С него на въззивника за нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, била
наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към фиша бил
приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на
нарушителя на 30.08.2024 г., а жалбата била подадена на 12.09.2024 г., поради
което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в
законоустановения преклузивен срок.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: известие за доставяне; електронен фиш №
**********; справка за извършени нарушения; снимков материал – 2 бр.
снимки; писмо отговор от АПИ, ведно със Становище от отдел „Управление
на информационна система и инфраструктура“, НТУ, Договор за
2
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние с последващо плащане от 12.03.2020 г. между „Конкорд смарт
инфраструктура“ и „Ю.И.“, ведно с Анекс.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота
фактите по делото. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те
позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на
доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви
като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените
по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси с
приложените към него статични изображения, във вид на снимков материал.
Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера
на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението, дата и час на
нарушението. Същевременно датата, часа и типа на записващото устройство
данни са изводими и от снимковия материал, приложен по делото. Той е
заснет към доклада за установяване на нарушение и допълнително очертава
подлежащите на доказване факти. Като съобрази разпоредбата на чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и статични изображения във вид на
снимков материал, съдът основава фактическите си констатации и върху тях.
Съдът кредитира и приобщеното по делото Становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ, видно от
което, на 12.02.2022 г., в 16,09 часа, за ППС с рег. № №, няма получени тол
декларации, няма получени маршрутни карти, няма получена и платена тол
декларация за сегмент № **********, отчетено от рамка № 20341.
От правна страна, се налагат следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол,
установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от
административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава
върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14,
ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно
извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото,
3
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните
дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от
закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях
са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено
средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков
материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от
законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и
отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена
процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение),
като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ
нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е
приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа
следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае
електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими,
доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на
акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити,
поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на
издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по
дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му,
поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му
правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени
са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически
характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „Ю.И.“ ООД с
ЕИК №, в качеството му на собственик на ППС.
На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не
намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде
съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват
4
съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от
ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на
нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.
По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото
на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша
данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението
и проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством
допустими способи за доказване.
На следващо място съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните фишове
(ЕФ), издавани от АПИ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. В
случая, използването на различни термини от законодателя АТС за фишовете
на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и същностните разлики
между ЕФ на МВР и ЕФ на АПИ, индикира, че се касае за различни средства
(системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на
определението на АТСС в т. 65 от ДПР от ЗДвП. Прилагане на правни норми
по аналогия в случая е недопустимо. ЕФ на АПИ не попадат обхвата на
Наредба № 8121з532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, доколкото електронната система за събиране на тол такси не
представлява автоматизирано техническо средство.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на
административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата
процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания за отмяна
на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „Ю.И.“ ООД
с ЕИК №, е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за
което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди
и петстотин/ лева.
Съдът намира, че предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция във
фиксиран размер, противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, тъй като нарушава принципа за пропорционалност. В
практиката на Съда на ЕС /дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health
/1982/ е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато
повдигнатия въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил
предмет на преюдициално решение. В практиката на СЕС /съединени дела С-
497/15 и С-498/15/ е даден отговор, че 1/чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
5
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера на тежестта им и 2/ чл. 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. В случая предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция е
абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за
преценка на конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е
еднакъв, без да се прави разлика дали е налице липса на плащане, или има
такова, но то е за друг различен маршрут и това е станало поради грешка, или
е налице частично плащане. Предвиденото в чл. 179, ал. 3Б ЗДвП наказание
във фиксиран размер противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушаване на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в
срок на Директива или при неправилното й транспониране, се поражда
директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните
текстове на директивата. Поради това, в настоящия случай, при определяне на
наказанието, следва да се приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като се
определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност, а това в
националната съдебна практика е изяснено, че се осъществява чрез преценка
за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай, деянието не е с висока степен на
обществена опасност и налагането на предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП
санкция във фиксиран размер – 2500,00 лева, би нарушило принципа за
пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62, поради което
следва да се приложи чл. 28 ЗАНН и атакувания електронен фиш да се
отмени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се полагат на жалбоподателя, като
същият е ангажирал доказателства за платени такива в размер на
660,00/шестстотин и шестдесет лева/ с ДДС, поради което и в този размер
следва да му се присъдят. Възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, направено от административнонаказващия орган,
е неоснователно, тъй като е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр.
чл. 7, ал.2, т. 2 и пар.2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издадено от Агенция
6
"Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя „Ю.И.“ ООД с
ЕИК №, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.
„Цар Иван Шишман“ № 17, представлявано от управителите Г.Л.А. и И.Д.С.,
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500,00 /две
хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, като незаконосъобразен и неправилен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, София, със седалище гр.
София, АДРЕС, да заплати на „Ю.И.“ ООД с ЕИК №, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, сумата от 660,00/шестстотин и шестдесет/ лева, разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7