№ 231
гр. Шумен, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20253600500396 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 237/26.03.2025 г. постановено по гражданско дело
20243630102730 по описа за 2024 година на Районен съд – Шумен, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Б. Д., ЕГН : ********** и К. Б. Д.,
ЕГН 7 **********, и двамата с адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. “....” №
197, ет. 2, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. “.... № 19, искове с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК, да се признае за установено, че всеки от ищците не дължи на
ответника, по ½ част от сумата 27918,54 лева, представляваща 16654,76
лева главница, 8687,60 лева лихви, 2576,18 лева лихви за забава по договор за
кредит от 17.04.2008г. и споразумение от 24.06.2016г., поради погасяване на
вземанията с изтичане на предвидената в закона давност, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Б. Д., ЕГН : ********** и К. Б. Д., ЕГН 7 **********, и
двамата с адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. “....” № 1197, ет. 2, всеки от
тях, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. “.... № 19, сумата от 100 лева разноски в
производството.
Недоволни от това решение са останали ищците Н. Б. Д. и К. Б. Д.,
които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат В. К. от АК – Шумен.
1
Намират, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон. Нарушението се състои в неправилното приложение на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, тъй като извършените от дъщерята на длъжницата частични
плащания не представляват признание на дълга. Позовават се на съдебна
практика - Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т.
о., ТК. Частичните плащания не представлявали признание на дълга от
пълномощника на длъжника и давност е текла за всяка една вноска от дълга,
вкл. главница и разноски. Ето защо, молят решението да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат
уважени. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна "Банка
ДСК" АД, чрез пълномощника си юрисконсулт М.П.Д., депозира отговор на
жалбата. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат В. И. К. от АК
– Шумен, която поддържа жалбата и излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в
обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата
основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира, че
същото е неправилно, поради следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника „Банка ДСК" АД, че всеки един от ищците Н. Б. Д. и К. Б. Д., в
качество на наследници на В.К.Д. ЕГН .... починала на 20.09.2023г., не дължи
на ответника, по ½ част от сумата 27 918,54 лева, представляваща 16 654,76
лева главница, 8 687,60 лева лихви, 2 576,18 лева лихви за забава,
2
представляващи неплатени суми по сключено споразумение от 24.06.2016г.
сключено между наследодателя на ищците В.К.Д. от една страна, и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД /в последствие преобразувано чрез вливане в
„Банка ДСК“ АД/, от друга страна, във връзка с договор за кредит от
17.04.2008г., сключен между В.К.Д. и „Банка ДСК“ АД, поради погасяване на
вземанията с изтичане на погасителна давност, на осн. чл. 110 ЗЗД.
За да отхвърли исковете като неоснователни, първоинстанционният
съд приел, че с частичното плащане, всеки от месеците през периода
03.07.2017г. – 11.04.2023г., давността е прекъсвана, на основание чл. 116, б. „а“
ЗЗД и от последната посочена дата, до предявяване на исковете на
23.10.2023г., новата погасителна давност не е изтекла. Приел, че поредицата
от частични плащания представляват поведение на длъжника, което по своето
съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за
съществуване на дълга. Позовал се на Тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК и Тълкувателно решение № 4
от 14.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГТК.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи
на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно фактическите изводи, като по
този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Настоящата инстанция обаче не е съгласна с правните изводи на
първоинстанционния съд, че частичните плащания на паричните задължения
представлява признание на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл.
116, ал.1, б. а ЗЗД.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които
определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда
намира следното:
3
Ищците на единствени наследници на своята майка В.К.Д. ЕГН ....
починала на 20.09.2023г. /л.99 РС/.
По договор за кредит от 17.04.2008г. с ответника „Банка ДСК“ АД, тя
получила сумата от 25000 лева.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземанията от
11.02.2013г., на осн. чл. 99 ЗЗД, сключен между „Банка ДСК“ АД и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, последното дружество е придобило от „Банка
ДСК“ АД вземанията му срещу наследодателката, произтичащи от договора
за кредит от 17.04.200г.
Със споразумение от 24.06.2016г., на осн. чл. 365 ЗЗД, сключено
между наследодателката на ищците и „ОТП Факторинг България“ ЕАД /в
последствие преобразувано чрез вливане в ответника „Банка ДСК“ АД/,
страните по споразумението се договорили, че към датата на сключване на
споразумението В.К.Д. дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД общата
сума от 25 263,92 лева, представляващи 17 835,90 лева главница, 1 929,67 лева
лихва, 4 851,84 лева законна лихва и 646,51 лева разноски, които приела да
погаси на 11 равни месечни вноски в размер на 100 лева и една от 25 904,66
лева, с краен срок на погасяване 10.06.2017г. /л. 8-10 РС/.
Дългът по споразумението бил погасяван периодично, със суми
различни от уговорените, до месец април 2023г. /л.11-98 РС/. Вноските били
извършвани от ищцата, като пълномощник на кредитополучателката – нейна
майка, по пълномощно от 25.10.2017г. /л.127 РС/. Във всяка от представените
вноски бележки като основание на операцията е посочено „вноска по ИСС
32226780“, което е номера на кредита, посочен в погасителния план на
процесното споразумение.
Видно от Удостоверение за кредитни задължения издадено от
ответника, е че ответника счита, че към датата на издаване на удостоверението
- 25.11.2024г. задълженията на наследодателката на ищците са в размер на
процесните суми, а именно: общата сума в размер на 27 918,54 лева,
представляваща 16 654,76 лева главница, 8 687,60 лева лихви, 2 576,18 лева
лихви за забава /л. 111 РС/.
Основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред настоящата
инстанция, е дали частично плащане на парично задължение представлява
признание на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл. 116, ал.1, б. а
ЗЗД.
Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна
практика.
Според ПЪРВОТО становище, релевантното признаване на дълга
може да бъде изразено не само чрез изрично волеизявление, обективирано в
съответна форма, но и в конклудентни действия, различни по своя характер,
стига те да са отправени до кредитора до изтичане на давностния срок и да
манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди факта на
съществуване на самото задължение, а не единствено на неговия произход и в
4
хипотезата на извършено частично плащане не е изрично заявено, че
дългът е само в размер на "броената" сума, а не в претендираната. Това
становище намерило израз в Определение № 442 от 15.06.2012 г. на ВКС по т.
д. № 208/2011 г., II т. о., ТК и недопуснатото с него до касационно обжалване
решение на Пловдивския апелативен съд № 722 от 27.10.2010 г., по т. д. №
821/2010 г., както и донякъде Определение № 528 от 27.06.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2437/2021 г., IV г. о., ГК и недопуснатото с него до касационно
обжалване Решение № 1594 от 14.12.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2481/2020 г.
Според ВТОРОТО становище, признание с последиците на чл. 116,
б. "а" ЗЗД НЕ съставляват частичните плащания на дълга спрямо
непогасената му част, нито тези относно признание за възникване на
задължението или за произхода му. Това становище намерило израз както в
цитираното от жалбоподателя Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1171/2014 г., I т. о., ТК, така и в Решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 851/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 440 от 19.10.2018 г. на ВКС по т.
д. № 697/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 866 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2504/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр. д.
№ 18874/2002 г., V г. о. и в цитираните в тях актове на ВКС.
Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с
Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав приема за правилно второто от двете
горепосочени становища.
Ето защо, предвид това, че съгласно чл. 1, ал.3 от Споразумението
между наследодателката на ищците и ответника, крайния срок за погасяване
на задължението е 10.06.2017г., то към датата на подаването на исковата молба
– 23.10.2024г., задължението е било погасено по давност, на осн. чл. 110 ЗЗД.
По изложените съображения обжалваното решение, с което исковете
са отхвърлени, следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него
бъде постановено решение с което исковете да бъдат уважени.
По разноските:
Пред първата инстанция.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците разноски пред първата инстанция. Ищците са претендирали
заплащане на сумата 4 741.85 лв., от които 1 116.54 лв. за заплатена държавна
такса и 3 625.31 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК /л. 148 РС/. Съдът намира,
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за основателно, като съобрази правната и
фактическа сложност на делото, както и процесуалните действия на
пълномощника на ищците. Съдът намира, че справедливо възнаграждение се
явява в размер на 3 000 лв. Ето защо, в полза на ищците следва да се присъди
сумата от 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 1 116.54 лв. за заплатена
5
държавна такса, т.е. общо 4 116.54 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на разноски.
Пред въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците и разноски пред въззивната инстанция. Ищците са претендирали
заплащане на сумата 2 279.19 лв., от които 279.19 лв. за заплатена държавна
такса и 2 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
така претендираната сума следва да бъде присъдена, на осн. чл. 78, ал.1 във
вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на разноски.
Предвид изложените съображения, съдът на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 237/26.03.2025 г. постановено по гражданско
дело 20243630102730 по описа за 2024 година на Районен съд – Шумен,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, по
отношение на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. .... № 19, представители:
С.Л.С. Б.Ф.С. Д.Н.И. Т.Х.К. Д.И.Д. М.Р.К. Ц.Н.Д. начин на представляване:
всеки двама измежду: главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи, че всеки един от ищците Н. Б. Д., ЕГН ********** и
К. Б. Д., ЕГН 7 **********, и двамата с адрес гр. Шумен, ул. .... № 32А, в
качество на наследници на В.К.Д. ЕГН .... починала на 20.09.2023г. НЕ
ДЪЛЖАТ на ответника „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, по ½ част от сумата
27 918,54 лева, представляваща 16 654,76 лева главница, 8 687,60 лева лихви,
2 576,18 лева лихви за забава, представляващи неплатени суми по
Споразумение от 24.06.2016г., сключено между наследодателя на ищците
В.К.Д. ЕГН .... починала на 20.09.2023г., от една страна, и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД /в последствие преобразувано чрез вливане в „Банка ДСК“
АД/, от друга страна, във връзка с договор за кредит от 17.04.2008г., сключен
между В.К.Д. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ АД, поради погасяване на
вземанията с изтичане на погасителна давност, на осн. чл. 110 ЗЗД.
ОСЪЖДА на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. .... № 19, представители:
С.Л.С. Б.Ф.С. Д.Н.И. Т.Х.К. Д.И.Д. М.Р.К. Ц.Н.Д. начин на представляване:
всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи, ДА ЗАПЛАТИ общо на Н. Б. Д., ЕГН ********** и
К. Б. Д., ЕГН 7 **********, и двамата с адрес гр. Шумен, ул. .... № 32А, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следните суми:
4 116.54 лв. /четири хиляди сто и шестнадесет лева и петдесет и
6
четири стотинки/ представляващи деловодни разноски пред първата
инстанция,
2 279.19 лв. /две хиляди двеста седемдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки/ представляващи деловодни разноски пред въззивната
инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7