РЕШЕНИЕ
№260290/23.10.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и осми септември Година две хиляди
и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от
съдията
НАХД № 1975 по
описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на „Алтерон „ АДСИЦ, представлявано от Изпълнителния Директор И.Х.Л., против Наказателно постановление № Р-10-181/
22.04.2020г. на Председателя на КФН,
което на основание чл. 31 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, „ Алтерон “ АДСИЦ е
наложена “Имуществена санкция ” в размер на 10 000 лв .
В жалбата
се навеждат доводи за това, че нарушението, описано в акта и постановлението,
не е допуснато, тъй като сключената сделка е за придобиване на право на строеж
върху УПИ в гр.София чрез специализирано дружество по смисъла на чл.22 „а“ ал.1
от ЗДСИЦ, поради което и тази сделка е
част от предмета на дейност на дружеството със специална цел. Посочено е, че в
конкретния случай става въпрос за цесия, която е пряко свързана с
осъществяването на сделката по придобиване на право на строеж и която сделка се
явява обслужваща и разрешена по смисъла на чл.4 ал.2 и чл.22 „а“ ал.1 от ЗДСИЦ.
На следващо място се излагат аргументи за това, че наказващият орган е следвало
да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото от нарушението не са произлезли
вредни последици, защото вземането е
било закупено на цена, над два пъти под реалната му стойност, както и защото наложената макар и в минимален
размер санкция, се явява непосилна за дружеството. Не на последно място се сочи
, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като липсвал субективния елемент от състава на
нарушението-вината. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а в
условията на алтернативност - намаляване на размера на наложената санкция под
минималния, предвиден в закона.
В
съдебно заседание въззивната страна , редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.Г. отново пледира за отмяна на постановлението поради
това, че нарушение не е допуснато, тъй като сделката е била осъществена между
дъщерни специализирани дружества. Не се прави искане за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к. Налбантов
излага становище, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени обжалваното постановление ,с оглед обстоятелствата посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
С
Решение № 213-ДСИЦ от 25.02.2009 г. на КФН на „Алтерон"
АДСИЦ бил издаден лиценз да извършва дейност като дружество със специална
инвестиционна цел , а именно инвестиране
на парични средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти). Поради това и за
дружеството било налице задължение да спазва и изпълнява разпоредбите на Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел .
Със Заповед № З-323 / 24.09.2019г. Заместник-председателя на КФН
наредил да се извърши проверка на „Алтерон“ АД с
оглед спазване изискванията на ЗДСИЦ, ЗППЦК и нормативните актове по
прилагането им за периода от 01.01.2018г. до датата
на приключването й .Били определени и служители на КФН, които да извършат
проверката, един от които бил св.Х.Р..От представените с приемо-предавателен
протокол от 26.09.2019г. и проверени документи се установило, че на
31.12.2018г. било проведено заседание на Съвета на директорите, за което бил
изготвен съответния протокол. На това събрание било прието решение за сключване на договор за
покупко-продажба на вземане (цесия) със „Спърс"
ЕООД. Съгласно договора „Алтерон" АДСИЦ прехвърляло на „Спърс"
ЕООД, вземане срещу „Нипет" ЕАД, на
цена от
5 400 000 лв. Продажната цена следвало да се заплати от „Спърс" ЕООД до
31.12.2027 г. , като дружеството дължало годишна лихва в размер на 2, 2 % върху дължимата сума, която се капитализира на годишна
база.
В изпълнение на решението, на
31.12.2018 г. в гр. Варна бил сключен договор за покупко-продажба на вземане
(цесия). С него „Алтерон"
АДСИЦ прехвърлило на „Спърс" ЕООД вземане срещу
„Нипет" ЕАД. Вземането срещу „Нипет" АД произтичало от Договор за банков
инвестиционен кредит № 223-059/11.07.2008 г., сключен с „Уникредит
Булбанк" АД, и анекси към него, по силата на който „Нипет"
ЕАД било кредитополучател, а „СП Кънстракшън"
ЕООД , което било в несъстоятелност и с предишно наименование „СП Консулт"
ЕООД, и С.П.С. , били солидарни длъжници. Към
31.08.2016 г. размерът на вземането по този договор за кредит възлизал на 5 356 533 евро. Вземането срещу „Нипет" ЕАД произтичало и от вземане по Договор за
банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
финансови сделки № 223-184/09.06.2010 г. и Анекс към него, сключен с „Уникредит Булбанк" АД. Към 31.08.2016 г. вземането по
този договор било в размер на 253 113 евро. Към датата на сключване на договора
за цесия, размерът на цедираното вземане бил 13 343
658. 39 лв. Вземането било обезпечено с договорна ипотека върху право на строеж
върху урегулиран поземлен имот (УПИ), собственост на длъжника „Нипет" ЕАД и договор за особен залог върху вземане. Цедентът прехвърлил цедираното
вземане за 5 400 000 лв.
Сделката за прехвърляне на вземането
на „Спърс" ЕООД била отразена в одитирания годишен финансов отчет на „Алтерон"
АДСИЦ за 2018 г. В него било посочено, че
вземането от „Нипет" ЕАД към „Алтерон" АДСИЦ в размер на 5 400 лв. е нетекущо вземане от дъщерното му дружество „Спърс" ЕООД (настоящо наименование „Алтерон Пропърти" ЕООД) по
статия „Брутни вземания, преди обезценка" (отчет
за финансовото състояние към 31.12.2018 г.). В пояснителна бележка 20 (стр. 25)
към ГФО за 2018 г. било посочено „Нетекущи
вземания от: - дъщерни предприятия, в т.ч. брутни вземания, преди обезценка в размер на 5 400 000 лв. "
При запознаване с тези документи, с писмо от 18.10.2019г. заместник –председателя на КФН, изискал
писмени обяснения от членовете на съвета на директорите на „Алтерон"
АДСИЦ , обосноваващи сключването на
договорите за покупка и продажба на вземания.В указания в писмото срок
постъпили писмени обяснения, подписани от членовете на съвета на директорите на
дружеството.В тях било посочено, че „Алтерон Пропърти“ ЕООД е дъщерно дружество на „Алтерон „ АДСИЦ ,
както и че управлението на активите на тази група, се извършва с грижата на
добър стопанин. Било посочено още, че ръководството на дружеството в края на
2018г. е преценило като перспективно инвестиционно решение възможността да
придобие право на строеж върху подробно описан УПИ .Поради това и с придобило
правото на строеж като част от секюритизираните
активи на „Алтерон“ АДСИЦ чрез сключване на договор
за цесия от 31.12.2018г. с мажоритарния собственик. В обясненията било
посочено, че е било преценено, че
възлагането на правото на строеж и последващото
му реализиране е по-ефективно да се извърши в „Алтерон
Пропърти“ ЕООД, както и че след вписване на договора
за цесия в Службата по вписванията към Имотния регистър, са били предприети
всички действия по конституиране на дружеството като страна по
правоотношението.
След запознаване с всички писмени
доказателства било прието, че
осъществената покупко- продажба на вземане е
извън предмета на дейност по секюритизация на
недвижими имоти на „Алтерон“ АДСИЦ.
Поради това, на 16.12.2019г. св.Х.Р.
съставил против дружеството акт за установяване на нарушение, в който описал
констатациите си и посочил, че със сключването на 31.12.2018г. на договор за
покупко-продажба на вземане, съгласно който
„Алтерон“ АДСИЦ продава на „Спърс“ ЕООД вземане от „Нипет „
ЕАД, „Алтерон“ АДСИЦ е осъществило сделка , която е
извън издадени от КФН лиценз за извършване на дейност като дружество със
специална инвестиционна цел за секюритизация на
недвижими имоти. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.4 ал.2 от
ЗДСИЦ, като изрично било посочено, че е извършено на 31.12.2018г. в гр.Варна и
установено на 26.09.2019г.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице,
като тогава и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, не били направени и депозирани
възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление № Р-10-181 / 22.04.2020г., с което било прието, че от страна на „Алтерон“
АДСИЦ е допуснато нарушение на чл.4 ал.2 от ЗДСИЦ.За него,
на основание чл.31 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от ЗДСИЦ на дружеството била наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 10 000лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Х.Р.-актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи,
че нарушението е било установено при
извършена проверка, както и че продажбата на вземане представлява търговска
сделка, която е извън обхвата на сделките, които дружеството може да извършва и
не е пряко свързана с разрешените му за осъществяване сделки.
Съдът
изиска и приобщи към доказателствата по делото представените от адв.Г. договор
за покупко-продажба, протокол и актуална справка за „Алтерон
Пропърти“ ЕООД от Търговския регистър, които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщени в хода на
съдебното производство, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление № Р-10-181/22.04.2020г. е издадено от компетентен орган- от Председателя на КФН на
основание чл.31 ал.6 от ЗДСИЦ. Актът също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед рег. № З-83/22.03.2019г.,
приложена по преписката .
Наказателното постановление съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена са нарушените материално - правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. И акта, и
постановлението съдържат пълно описание на нарушението, датата и мястото
на извършването и установяването му, както и всички изискуеми по смисъла на
чл.40 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити.
При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.Наказващият орган при издаване на постановлението
е изложил съображения за това защо
случаят не следва да бъде приет за маловажен.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
правото на защита на нарушителя е било реализирано в цялост с подаването на
жалба до въззивната инстанция.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като
е съотнесъл
установените фактически констатации към правната норма.По делото няма спор, че
„Алтерон“ АДСИЦ , с оглед спецификата на своята
дейност, следва да изпълнява
разпоредбите на ЗДСИЦ.От приложените по преписката доказателства се установява,
а и не се оспорва, че на дружеството е бил издаден лиценз да извършва дейност,
свързана с инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни
книжа, в недвижими имоти / секюритизация на недвижими
имоти/. Съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗДСИЦ „ секюритизация“
е дейност, при която вещни права / право на собственост и право на строеж/
върху недвижими имоти или права върху парични вземания, включително и бъдещи вземания,
се материализират в ценни книжа, предлагани публично. Същевременно ,
разпоредбата на чл.4 ал.6 от ЗДСИЦ предвижда, че едно дружество със специална
инвестиционна цел може да секюритизира само недвижими
имоти или само вземания. В настоящият казус, от съдържанието на издадения на
дружеството лиценз, копие от който е приложен по преписката, може да се направи
извод, че в обхвата на дейност на „Алтерон“ АДСИЦ
попада единствено секюритизацията на недвижими имоти,
респективно свързаните с тях сделки. В случая
се доказва, а и не се оспорва, че на 31.12.2018г. е било взето решение и е бил сключен договор
за цесия. Според този договор „Алтерон“ АДСИЦ е прехвърлил на „Спърс“
ЕООД свое вземане срещу „Нипет „ ЕАД, произтичащо от
Договор за банков инвестиционен кредит № 2239059/ 11.07.2008г. и анекси към
него, и вземане , произтичащо от Договор за банков кредит под условия за
поемане на кредитни ангажименти под формата на финансови сделки № 223-184/
09.06.2010г. и анекси към него, със съответните размери, посочени подробно в
договора.В договора е посочено, че тези вземания, наричани за краткост „ цедирано вземане“, е обезпечено с договорна ипотека върху
право на строеж върху подробно описано УПИ и договор за особен залог върху
вземане. В договора са описани и начините и времето на придобиване на вземането
от различни юридически лица, преди “ Алтерон“ АДСИЦ.
Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗДСИЦ сочи, че дружеството със специална
инвестиционна цел може да извършва набиране на средства чрез издаване на ценни
книжа, покупка на недвижими имоти и вещни права върху тях, извършване на
строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем,
лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания. Нормата на
ал.2 пък предвижда, че дружеството не може да извършва други търговски сделки
извън посочените в ал.1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако
са позволени от този закон. При анализ на приложимите правни норми и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, може да се направи категоричен извод,
че описаното в акта и постановлението нарушение е било допуснато. След като
дружеството, по силата на издадения му лиценз е имало право да осъществява
единствено секюритизация на недвижими имоти, то не е
следвало да извършва цесия на вземане, тъй като това е извън разрешения му обем
от сделки.Както правилно е било отбелязано в наказателното постановление,
сделката за покупко-продажба на вземане, което дори и да е било обезпечено с
договорна ипотека върху недвижими имот, не може да се приеме за сделка, пряко
свързана с разрешената с лиценза дейност на дружеството.Това е така , тъй като
това е покупко-продажба на вземане, свързано със замяна на стар кредитор с
нов, а не сделка с реален недвижим имот
или вещно право върху него. Поради това съдът намира, че от страна на “ Алтерон“ АДСИЦ е допуснато нарушение на чл.4 ал.2 от
ЗДСИЦ.Съдът не споделя становището на адв.Г., че няма нарушение, тъй като това
дружество и „Алтерон пропърти“
ЕООД са свързани лица. От приложените по преписката и приобщените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства се установява, че с Протокол от
31.12.2018г. на проведено заседание на „Спърс“ ЕООД,
е било взето решение да се даде съгласие за сключване на Договор за
покупко-продажба на “ Алтерон“ АДСИЦ, както и решение
за промяна на наименованието на „Спърс“ ЕООД в „Алтерон Пропърти“ ЕООД.Този
документ е с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 31.12.2018г., но
е вписан в ТР на 15.01.2019г., видно от направените отбелязвания.Едновременно с
това, договорът за цесия е сключен между
“ Алтерон“ АДСИЦ и „Спърс“
ЕООД, а не с „Алтерон Пропърти“
ЕООД,поради което и не би могло да се приеме, че към датата на извършване на
нарушението двете дружества са били „свързани лица“.В този смисъл съдът споделя
становището на ю.к.Налбантов, изложено в писмените бележки по делото, че „Алтерон Пропърти“ ЕООД към
31.12.2018г. не е притежавало характеристиките на специализирано предприятие ,
респективно, че в случая не е налице обслужваща сделка за придобиване на недвижим
имот.
Правилно
е била ангажирана отговорността на “ Алтерон“ АДСИЦ ООД, която по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на юридическото лице за
неизпълнение на задължения към държавата и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н. В този смисъл възраженията
, свързани със субективната страна на нарушението, са неоснователни.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган
е преценил, че не следва да прилага разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.Обществената
опасност на настоящото нарушение не е по-ниска от останалите от този вид.
Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на каквито и да било последици, за да се приеме, че тяхната липса
води до извод за ниска степен на обществена опасност. Поради това и съдът намира, че не следва да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е
маловажен.
Правилно на дружеството е била наложена санкция на основание чл.31
ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от ЗДСИЦ , тъй
като именно в тази норма е предвидено наказание за юридическо лице, което е извършило нарушение на чл.4 от ЗДСИЦ .
Правилно наказващият орган е наложил на “ Алтерон“ АДСИЦ „
имуществена санкция” в минималния предвиден в закона размер от 10 000лв, като е
съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН и е изложил съображенията
си в наказателното постановление. Съдът не би могъл да намали размера на тази
санкция, доколкото е налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради
изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на КФН да
се присъди юрисконсултско възнаграждение.При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да присъди на КФН
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № Р-10-181/ 22.04.2020г. на Председателя на КФН,
което на основание чл. 31 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, „ Алтерон “ АДСИЦ е
наложена “Имуществена санкция ” в размер на 10 000 лв .
ОСЪЖДА „ Алтерон “ АДСИЦ, ЕИК
*********, да
заплати на КФН , юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :