Номер 375813.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503272 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.396 чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 26646/17.09.2020г. на Б. Т. П. и Н. С. П. и двамата,
чрез адв.Илия Златев –ВАК, против Определение № 9864/06.08.2020г. по гр. дело №
8507/2020г. по описа на ВРС 51 св., с което е уважена молбата на ищците Н. С. Д. и Н. Д. Д.
, за допускане на обезпечение на предявените от тях против жалбоподателите искове с
правно основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 189, ал. 1, изр. второ
ЗЗД и чл. 189, ал. 1, изр. трето ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна
мярка: възбрана върху недвижим имот- апартамент № 11, находящ се в гр. Варна, ул.
„Пирин“ № 30, вх. Б, ет. 2, състоящ се от: дневна, спалня, входно антре, кухненска ниша,
баня-тоалет, дрешник и два балкона, със застроена площ от 56 кв.м, при съседи: Мардирос
Атамов – ап. 12 и ап. 10 на Стоянка и Сидер Сидерови, ведно с 1,4084 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в кв. 468 по плана
на 1-ви подрайон на гр. Варна, на основание чл. 389 във вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.
В жалбата се излага становище за неоснователност на наложеното обезпечение, поради
липсата на предпоставките на чл.391 от ГПК. Твърди се , че предявените искове са вероятно
, т.к. ищецът, както и неговия праводател по обуславящото гр.дело № 3275/2020г. по описа
на ВРС, 34 -ти състав не са собственици на процесния имот и предявения иск е недопустим
поради липса на правен интерес.
Претендира се отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед, както и
присъждане на разноски за настоящото производство съгласно представен списък по чл.80
от ГПК.
В срок, ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който се оспорват наведените
твърдения. Твърди се, че като просрочена жалбата е недопустима, поради което същата
следва да бъде оставена без разглеждане. Ако съда приеме, че частната жалба е депозирана в
срок, то се излагат аргументи , че същата е неоснователна , доколкото предявения от ищците
иск е допустим и съда правилно е приел,че за ищците е налице обезпечителна нужда.
Претендира се потвърждаване на обжалваното определение, като допустимо,правилно и
законосъобразно и присъждане на сторените в производството разноски.Направено е
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
1
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обезпечителната заповед е връчена на
страните на 08.09.2020г. /обратни разписки –л. 18 и 19 от дело/, частната жалба е
депозирана по пощата на 15.09.2020г. /клеймо пощенски плик –л.5 от дело/.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 8507/2020г. по описа на ВРС,51 св. е образувано по
предявени от Н. С. Д. , ЕГН ********** и Н. Д. Д. , ЕГН ********** срещу Б. Т. П. , ЕГН
********** и Н. С. П. , ЕГН ********** обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД и чл. 189, ал. 1, изр. трето ЗЗД във вр.
чл. 82 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците следните суми:
сумата от 16500 лв. (шестнадесет хиляди и петстотин лева), представляваща платена
продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в
нотариален акт № 26 от 30.10.2014 г., том IV, рег. № 6436, дело № 529 от 2014 г. на нотариус
Петър Петров с рег. № 224 в регистъра на НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 824,48 лв. (осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки) за разноските по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 9 597,12 лв. (девет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и
дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на
законната лихва върху заплатената продажна цена за периода от 30.10.2014 г. до 22.07.2020
г., както и сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща обезщетение
за вреди от разваления договор, равняваща се на разликата в цената на имота към момента
на евикцията и тази към продажбата, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана на
описания по-горе недвижим имот е заявено с исковата молба.
Възраженията на въззивниците са неоснователни.
Обезпечаването на иска, като правен институт цели да даде защита на заплашеното
материално право, като прави възможно практическото осъществяване на търсената с иска
защита и подготвя последващото удовлетворяване на ищеца във връзка с евентуалното
положително за него решение. Правилно съдът е приел, че за ищците по осъдителните
искове е налице обезпечителна нужда, доколкото без допускане на обезпечението при
влизане в сила на решението по същите, би се затруднило удовлетворяването на вземането
им.Изложените от въззивниците аргументи по допустимостта и основателността на иска по
обуславящото гр.дело № 3275/2020г. по описа на ВРС, не опровергават, а доказват
обезпечителната нужда за въззиваемите , доколкото са свидетелство за оспорване на правата
им. Исканата и наложена обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда,
преценена към дата на подаване на молбата за обезпечение, когато е и преценката на съда.
Уважавайки искането за допускане на обезпечение, първоинстанционния съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а същите се
2
разпределят с окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед крайния му
изход- арг. т.5 от ТР№6/2012г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9864/06.08.2020г. по гр. дело № 8507/2020г. по описа на
ВРС 51 св.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3