Определение по дело №511/2020 на Апелативен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260109/20

 

                                                                                                                           гр.Варна, 29 .10.2020 г.

 

                                                                                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на                         октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №511 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба от Н.А.Д. *** против определение N 2067/17.07.2020 г., постановено по в.ч.т.д.№1648/2020 год. по описа на ОС - Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по възражение на жалбоподателя по чл.423 ГПК, депозирано пред ВРС на 01.06.2020 год., срещу заповед №6992/11.09.2012 год. за парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №12966/2012 год. на ВРС, 12-ти състав.                                          В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и е направено искане за неговата отмяна и връщане на делото с оглед приемане на възражението. Твърди, че срокът за подаване на възражението по чл.423 от ГПК е започнал да тече едва от деня, следващ датата на която е постановено определението по ч.т.д.N 326/2020 г., с което е отменено определение № 480/09.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12681/2019 г., на ВРС, XL с-в. за обезсилване на Заповед по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС, в частта досежно Н.А.Д..                                                                                                                Насрещната страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.                                                                                                За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:                           Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения.                                                   По смисъла на чл.423 от ГПК, в случай, че заповед за изпълнение не бъде надлежно връчена, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение, длъжникът който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд.                                                                От доказателствата по приложеното по ч.гр.д. № 12681/2019 г., на ВРС, XL с-в. се установява, че по унищоженото след архивиране, ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС, XII с., в полза на заявителя „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *, е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 6992/11.09.2012 г., по силата на която  длъжниците „ВЕНДОР” ООД, със седалище гр.Варна, „ИНТЕР АКТИВ БИЗНЕС ПАРТНЪРС” АД, със седалище гр.Варна, „ДОКТОР КОЛОР АУТО” ООД, със седалище гр.Варна, В* А* Б*, Н. А* Б* и Н.А.Д.,***, са осъдени да заплатят солидарно сума общо в размер на 319131.29 лв., по Договор за кредит - овърдрафт №103/05206/020045/06.03.2008 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 10.09.2012 г. до окончателното й изплащане.

От изисканите и приложените писмени доказателства от изп.д. № 20178080400047, на ЧСИ № 808 се установява, че въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д. № 20127160401681, на ЧСИ № 716. На 08.11.2012 г. до длъжника Д. е отправена покана за доброволно изпълнение, на адрес Варна, ЖК „Трошево“, № 83, ет. 8, ап. 35. След като адресатът не е бил открит на адреса е залепено уведомление на 20.11.2012 г. с приканването му да се яви и в 14-дневен срок да получи ПДИ и предупреждение, че в противен случай приложените книжа ще се приложат към делото и считат за редовно връчени.

На 08.02.2017 г. до длъжника е изпратено съобщение за образуването на ново изпълнително дело под № 20178080400047, на ЧСИ № 808, след изпращането на предходното изп.д. № 20127160401681. На 23.02.2017 г. на същия адрес, след неоткриването на дължника е залепено уведомление.

На 26.11.2018 г. по изп.д. № 20178080400047 е постъпила молба вх. № 23226, с която длъжникът Д. след запознаване с изпълнителното дело отправил искане да му бъдат издадени копия на описаните в молба документи, които получил лично на 27.11.2018 г.

На 28.11.2018 г. с молба вх. № 23306, жалбоподателят Д. е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело, в която е посочил, че е осъден в качеството на солидарен длъжник с изпълнителен лист и заповед по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС.

На 07.02.2019 г. до длъжника е отправено съобщение за връчване на Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по изп.д. № 20178080400047 и конституиране на нов взискател. Уведомлението е получено лично от Д. на 05.03.2019 г., на която дата съчият е депозирал и молба за получаване на копия от документи.

На 30.07.2019 г. лично на длъжника е връчено ново съобщение за образуваното изпълнително дело № 20178080400047, като на 08.08.2019 г. от страна на длъжника е депозирано възражение по чл. 414 ГПК.

След като съдия от заповедния съд неправилно е преценил, че възражението по чл.414 от ГПК е депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в резултат на което се е стигнало до обезсилване на заповедта за изпълнение спрямо Д., с определение от 10.04.2020 г. по ч.т.д.N 326/2020 г. е отменено определение № 480/09.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12681/2019 г., на ВРС, XL с-в., с което е обезсилена Заповед по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС, в частта досежно Н.А.Д..                  

Анализът на горепосочениите доказателства обосновава извода на съда, че жалбоподателят Н.А.Д. е узнал за заповедта още на 26.11.2018 г., когато е депозирал молба за издаване на копия от изпълнителното дело, поради което подаденото на 01.06.2020 г., възражение по чл.423 от ГПК е много след изтичане на преклузивния едномесечен срок, поради което се явява недопустимо.                                    

Обстоятелството, че преди подаване на възражението по чл.423 от ГПК се е развило производство по преценка допустимостта на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, не може да заличи последиците на узнаването за заповедта за изпълнение, който момент е релевантен за началото на срока за подаване на възражението по чл.423 от ГПК.                                                                                                ГПКС оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.      

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.А.Д. *** против определение N 2067/17.07.2020 г., постановено по в.ч.т.д.№1648/2020 год. по описа на ОС - Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по възражение на жалбоподателя по чл.423 ГПК, депозирано пред ВРС на 01.06.2020 год., срещу заповед №6992/11.09.2012 год. за парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №12966/2012 год. на ВРС, 12-ти състав.           

           

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: