Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, девети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 8355 по описа на Софийски градски съд за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 226,ал.1 КЗ(отм) и чл.86 ЗЗД.
Ищците твърдят в ИМ, че в
резултат описаното ПТП на 06.07.2014 г. тяхната наследодателка е
получила тежки увреждания и със смъртта й са претърпели болки и страдания.Извеждат
качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при твърдения, че са
деца на починалата в ПТП, виновен за настъпването на което е лице - водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована по задължителна застраховка „ГО“
при ответното дружество. Претендират обезщетение за понесените неимуществени
вреди в размер на исковите претенции за всяка от ищците, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 06.07.2014 до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
В срока за отговор на ИМ,
ответникът З. „Л.И.“ АД, оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по задължителна
застраховка „ГО”. Оспорва настъпването на вредите, техния размер и наличието на
причинно следствена връзка.Сочи съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан от починалата. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безпорно е, по делото, че към
момента на ПТП - 06.07.2014г. е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена между ответното
дружество и водача на л.а „ Москвич 412” с рег.№*******
Видно от приложените
писмени доказателства на 06.07.2014г.
около 18,15 ч. на главния път
между град Берковица към гр. София при управление на МПС водачът на л.а. „Москвич 412” с рег. №*******В.Р.М.
предприел изпреварване в прав участък, като преди него изпреварвали други два
автомобила. Същевременно в противоположната посока от гр.София за Берковица се
движел л.а.Фиат Палио и когато се възприели двамата водачи реагирали
едновременно с намаляване на скоростта.Водачът на л.а. Москвич,не успял да
завърши маневрата за разликата от двата автомобила преди него и в лентата на движение на л.а. Фиат Палио
настъпил челен удар.Водачът на Москвич 412 нарушил правилата за движение по
пътищата и в резултат на ПТП, причинил по непредпазливост смъртта на М.А.,
настъпила на 07.07.2014 г. С присъда №22/27.11.2015 г. по НОХД №584/ 2015 г.
СОС, изменена с решение № 114/28.03.2016 г. по ВНОХ №9/2016 г. VII с-в САС В.Р.М.
е признат за виновен и осъден за
настъпилата смърт на съпругата си в резултат процесното ПТП.
От показанията на свид. И.
– водач на л.а. Фиат Палио се установява,че забелязал Москвича на 60 м. пред
него в неговата лента за движение и по
неговите обяснения се движел със скорост 90 км.ч. Описва настъпването на ПТП и
състоянието на автомобилите след удара. След удара бил в безсъзнание, а жената
седяща до водача в Москвича била във видимо тежко състояние.
От заключението на вещите лица по
назначената КСМАТЕ неоспорено и прието по делото е видно, че л.а. Москвич се е движел със скорост 46 км/ч в
момента на удара, който е бил челен, и обхващащ 2/3 от широчината на
автомобилите в десните им части. След удара и двата автомобила се изместват
наляво. Вследствие на ПТП-то на М.А. М. са причинени: черепно –мозъчна травма, тежка
гръдна травма, двустранното счупване на ребра и на гръдна кост, травма на
опорно-двигателен апарат, които по критерий за медико биологичен признак се
третират като разстройство на здравето временно опасно за живота и общо
разстройство опасно за живота. При хистологично изследване на белите дробове е
доказана и изразена мастна емболия в белите дробове. Според в.л. д-р Г. за основна причина за смъртта на пострадалата
М. следва да се приеме много тежката гръдна травма. В генезиса на смъртта
е взела участие и черепно мозъчната
травма наред с изразената мастна емболия
в белите дробове. Между установените непосредствено след ПТП травми и
настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка.Съгласно
заключението на инж. З. и д-р Г., коланът не е бил в състояние да предпази М.
от увреждания по механизма на притискане от настъпващи след удара пластични
деформации в зоната където е седяла, както и от инерционни увреждания на
вътрешните органи при цитираната сумарно скорост на сблъсъка. Свидетелят М. –
баща на ищците, заявява, че в автомобила са пътували той, съпругата му и един
от зетьовете му. И тримата са били с поставени колани.
От показанията на свид. А., вуйчо на
ищците преценени по реда на чл.172 ГПК се установи, че майката
на ищците се е грижела за тях, били в перфектни отношения и когато са се
оженили им е помагала в отглеждането на внуците и финансово. Тежко понесли
смъртта на майка си. Свидетелят К.- съпруг на ищцата Р.К. и в съдебен спор с ответника по настоящето дело,
очевидец и участник в ПТПТ-то, заявява,
че съпругата му и майка й никога не са се карали, обичали да си прекарват
времето заедно, след смъртта на М., начинът им на живот се променил. На ищците
им било много тежко от загубата на майка им. Не живеят в едно домакинство с
починалата от 7 години. Другата ищца – сестрата на Р. малко преди ПТП-то е
живяла с родителите си.
От удостоверението за
наследници приложено по делото е видно, че ищците са дъщери на починалата М.А. М.
По иска по чл. 226 ал.1 КЗ(отм):
Искът по чл. 226 ал.1 КЗ (отм.) е срещу застрахователя на деликвента за
плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП от 06.07.2014г., причинено от водача на МПС,
застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“. За
възникне субективното право по чл.226,ал.1 КЗ е необходимо наличието на валидно
сключена застраховка „гражданска отговорност“на процесното МПС,
сключена при ответника, валидна към датата на настъпване на ПТП-то,
както и наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
фактическия състав: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, вина на причинителя.
Предизвикалият процесното
ПТП –
В.Р.М. е признат за виновен
и осъден с влязла в сила присъда присъда по НОХД
№584/2015 г.СОС. Съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд
е обвързан от тази присъда на наказателния съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички тези
обстоятелства са доказани в наказателния процес и са
безспорни.
При фактите: че
водачът на лекия автомобил е виновен за настъпилото ПТП, че е налице причинно-следствена
връзка между неговото виновно и противоправно поведение и настъпилия вредоносен
резултат, съдът намира за установени всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане.
Налице е и валидно застрахователно
правоотношение към деня на увреждащото събитие по застраховка “гражданска
отговорност“, което е основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените вреди в резултат на
поведението на прекия причинител –застрахования водач. Това от своя страна
обоснова извод, че искът е основателен.
Относно размера
на обезщетението съдът съобрази показанията на свидетелите, от които се
установи, че смъртта на М. М. е била трагедия за дъщерите. При определяне на
неговия размер, съдът изхожда от критерия за справедливост, регламентиран в чл.
52 ЗЗД и от установената съдебна практика, според която при вредоносен
резултат, свързан с настъпване на смърт, дължимото обезщетение следва
да бъде най-голямо. Внезапната смърт на майката е лишила ищците от родителска
обич, подкрепа и опора в живота. От събраните гласни
доказателства се установи, че приживе между майката и дъщерите е имало
разбирателство и добри отношения. И двете дъщери – ищци по настоящето дело
много разчитали на помощта на майка им и страдали от внезапната
й загуба. Всички свидетели най-общо изказаха впечатления за „перфектни
отношения“ между дъщерите и починалата, но без да се опише в какво се изразяват конкретно тези
отношения. Съдът кредитира дадените показания от свидетелите, а именно, че
дъщерите на починалата страдат за загубата на своята всеодайна майка. По
изложените съображения, съдът намира за справедливо парично обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майката, сумата
от по 90 000 лв. за всяка една
от ищците.
Относно възражението за съпричиняване:
Принос по
чл.51,ал.2 ЗЗД е налице когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането
предизвиквайки по този начин вредите. Възражението на ответника в случая, изразяващо
се в непоставяне на предпазен колан е неоснователно. Вещите лица категорично в
КСМАТЕ са приели, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан към
момента на ПТП-то, което се потвръждава и от разпита на посочените по горе
свидетели.
При това
положение исковете по чл.226,ал.1 КЗ(отм) следва да се уважат до сумата от по 90 000 лева за всяка от ищците,
ведно със законната лихва от 06.07.2014 г. до окончателното й изплащане, а за
разликата над сумата от 90 000 лева до пълния предявен размер от
150 000 лева, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат
право на разноски. Ищците са освободени от плащане на ДТ и разноски съгласно чл.83, ал. 1
т.4 ГПК.
Адвокат Р.М. има право на
адв. възнаграждение на основание чл. 38,ал.2 ЗАдв. за представителството на
ищците в размер на 7 530 лева, от които съразмерно уважената част от иска
ответникът дължи 4 518 лева
(180 000/300 000 х 7 530).Съдът отхвърля искането за
присъждане на ДДС, тъй като счита,че не се начислява ДДС дори и адвоката да е
регистриран по ДДС,след като това възнаграждение не се дължи като обект от
правна сделка – облагаема доставка по см.на чл.38,ал.2 ЗАдв., тъй като не е
обект на свободно договаряне между адвоката и страната и се определя от съда
съгласно стандартите в Н-ба № 1. В тази насока съобрази и с Р № 21/12.03.2018
г.по гр.д. 1459/17г. ГК ІІІ ГО ВКС.
Ответникът е доказал
направата на разноски в размер на 450 лв. от които по арг. на чл. 78,ал.3 ГПК съразмерно
отхвърлената част от исковете ищците
дължат 180 лева (120 000/300 000 х 450).Претендира и
юриск.възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК като съдът счита че следва да му
се присъди в размер на 250 лева. С
оглед изложеното ищците следва да заплатят на ответника общо сумата 430 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 7 200 лева
ДТ и разноски 100 лева или общо 7 300
лева.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** Д да
заплати на Р.В.К. ЕГН ********** *** и на М.В.М. ЕГН ********** *** и двете чрез адв. Р.М. – съд.адрес ***
на основание чл. 226 ал.1 КЗ (отм.) сумата
от по 90 000 лева за всяка една от
ищците – представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на майка им М.А. М., в резултат на ПТП, реализирано на
06.07.2014 г.,ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата над 90 000 лева до сумата 150 000 лева за всяка една от ищците.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД ЕИК *********, да заплати на адв.Р.М. *** на осн.
чл.38 ал.2 ЗАдв. сумата от 4 518
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.В.К. ЕГН **********и
М.В.М. ЕГН ********** чрез адв. Р.М.
- съд. адрес *** да заплатят на З. „Л.И.“ АД с ЕИК ********* сумата от 430 лева на осн. чл. 78 ал.3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати по сметка СГС на осн. чл.
78, ал.6 ГПК - ДТ и разноски общо в размер на 7 300 лева
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: