№ 18
гр. Севлиево , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав И. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Станислав И. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200006 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д. О. Ш. от гр.Севлиево е обжалвал наказателно постановление №
3158 от 30.11.2020 г. на Директор на Регионална здравна инспекция / РЗИ / гр.Габрово, с
което за извършено нарушение по т.4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, представляваща противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от ЗЗ и на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето / ЗЗ / му е наложено наказание глоба в размер
от 300.00лв.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, а описаната в него фактическа
обстановка на отговаря на действителната такава.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Регионална здравна инспекция гр.Габрово, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото.Същият оспорва жалбата и
отправя молба към съда същата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Д. О. Ш. живеел в гр.Севлиево.Въз основа на Експертно решение № 1792 от
098/28.05.2018 г. му била определена оценка на работоспособността 80 % трайно намалена
работоспособност.Като водеща диагноза била поставена „Хроничен нефритен синдром“, а
като общо заболяване „нефротичен синдром, чести рецидиви“.Родителите на жалб.Ш.
изкарвали прехраната си като продавали стоки, изложени на сергия, която често разполагали
на Общински пазар – Севлиево, а понякога и на площ, изветна сред обществеността в града
като „Битака“.Жалб.Ш. често помагал на родителите си при осъществяване на търговската
дейност, като разтоварвал стоката от буса, с който я транспортирали, подреждал стоките,
товарел същите обратно в превозното средство.Търговската дейност обаче се осъществявала
от неговите родители.Със Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал.4 и 11 и чл.63в от ЗЗ, чл.73 от АПК във
връзка с Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 г. за удължаване срока на
1
обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г. извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12.06.2020 г., Решение №
418 на Министерския съвет от 25.06.2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от
15.07.2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30.07.2020 г. и Решение № 609 на
Министерския съвет от 28.08.2020 г. и предложение от Главния държавен здравен
инспектор били въведени противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г.Като т.4 от същите било наредено: „При
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е
задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем.По изключение
се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са
осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно
почистване или дезинфекция“.На 23.10.2020 г. родителите на жалб.Ш. отново разположили
върху маса тип „сергия“ стоки, които предлагали за продажба на клиентите си.Същата била
разположена на открито, на така нареченият „битак“ в гр.Севлиево.На същата дата свид.П.
И. П. – инспектор в Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ – Габрово и свид.Х. Г. Г. –
старши инспектор в същата дирекция извършвали проверка за спазване на въведените с
посочената по-горе заповед противоепидемични мерки.Проверката извършвали съвместно
със служител на РУ МВР – Севлиево – свид.Р. Ц. Х. и служители на звено „Общински
инспекторат“ при Община Севлиево – свид.Е. А. Б. и свид.Х. И. Б..Посочените свидетели
извършвали проверка на „битака“.При извършеният от тях обход забелязали, че жалб.Ш. се
намира в близост до сергия, на която са изложени стоки за продан и решили да изчакат, за да
видят дали той ще обслужи клиент без да използва защитна маска за лице или предпазен
шлем.Последният бил с маска, която била свалена до брадичката му.Междувременно до
сергията се намирали и бащата и майката на жалб.Ш..Последният бил от едната страна на
сергията, който представлявала дървена маса, а клиентите оглеждали стоката от другата
страна на масата.Разстоянието от клиентите до продавачите на сергията било повече от
метър поради дълбочината на масата.В последствие до сергията се приближил клиент, който
поискал да закупи стока и тя му била продадена през масата от жалб.Ш., като последният се
пресегнал, за да я подаде на клиента.В този момент служителите на РЗИ – Габрово се
легитимирали и пристъпили към взимане на административно отношение спрямо
жалб.Ш..Същевременно бащата на жалб.Ш. обяснил на проверяващите, че синът му страда
от заболяване, което не му позволява да използва защитна маска, като представил на същите
и медицинска документация за това.
На същата дата - 23.10.2020 г. свид.Х. Г. Г., в присъствието на свидетеля П. И. П.,
съставил АУАН № 3158 против жалбоподателя Д. О. Ш., търговец в обект Общински пазар
Севлиево, за това, че при извършена проверка на 23.10.2020 г. на Общински пазар Севлиево
се установи: лицето Д. О. Ш. при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо по-
малко от 1,5 м. работа без да използва задължителната защитна маска за лице или предпазен
шлем.В АУАН е посочено, че са нарушени т.4 от Заповед РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, която е противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от Закона
за здравето.Препис от АУАН е връчен лично на жалб.Ш. на същата дата - 23.10.2020 г.След
запознаване със съдържанието му същият е вписал като възражения, че е кихнал и маската
му паднала, след това закусил.Поради 80 % трайна намалена работоспособност бил без
маска, за което прилага копие от ТЕЛК.Възражения са направени от негова страна в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите жалб.Ш. твърди, че на посочената дата разтоварвал стока
на битака в гр.Севлиево, задавил се и маската му паднала, станало му зле, спрял въздуха му
и трябвало да закуси преди да изпие лекарствата си тъй като е болен.В следствие на
терапията наддава килограми, започва да се подува и получава затруднено дишане.В
момента на проверката също пиел лекарства, тъй като имал затруднено дишане.В този
момент минали проверяващите и му написали акт.В случая помагал на баща си и счита, че
няма вина за нарушението за което е санкциониран.Към възраженията са приложени телково
решение и етапна епикриза.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на РЗИ гр.Габрово с № 3158 от 30.11.2020 г.Същото е издадено
срещу жалб.Д. О. Ш. от гр.Севлиево, ул.“***“ № 2, ЕГН ***, месторабота Общински пазари
гр.Севлиево, вид на обекта: щанд за търговия с храни, длъжност: търговец, за това, че при
извършена проверка на 23.10.2020 г. на Общински пазар – Севлиево е установено: Лицето
Д. О. Ш. при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо по малко от 1,5 м. работи
без да използва задължителната защитна маска за лице или предпазен шлем, с което е
2
нарушил т.4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, която
е противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от ЗЗ.Административно-наказващият орган / АНО
/ на осн. чл.209а, ал.4 от Закона за здравето е наложил на жалбоподателя Ш. глоба в размер
на 300.00 лева по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Х. Г. Г., П. И. П., С. А. Ф., Р. Ц. Х., Е. А. Б., П. Т. П. и Х. И. Б., съпоставени
с писмените доказателства – АУАН № 3158/23.10.2020 г.; Жалба от жалб.Ш. с характер на
възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН; Експертно решение № 1792 от 098/28.05.18 г.; Етапна
епикриза за периода 23.20.2019 г. – 23.10.2020 г. и НП № 3158/30.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
17.12.2020 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява,
че същата е подадена на 29.12.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентните за
това длъжностни лица.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП е за извършено нарушение
на т.4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
представляваща противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от ЗЗ.Както вече бе посочено по-
горе т.4 от заповедта на Министъра на здравеопазването гласи следното: „При
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е
задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем.По изключение
се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са
осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно
почистване или дезинфекция“.Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ гласи следното: „При
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област“.
Административно-наказващият орган на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложил на
жалбоподателя Ш. наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба:
„Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а,
ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
НП.В жалбата и в с.з. твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат
няколко съображения.
На първо място се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като за нарушения на
посочената противоепидемична мярка административно-наказателно отговорни били
собствениците или управителите на обектите с обществено предназначение, търговските
или други обекти, които предоставят услуги.В случая работникът, който извършвал
конкретната дейност не носел административно-наказателна отговорност за нарушението,
което му е вменено във вина.
Съдът не споделя така изложеният довод.По делото безспорно се установи и не се
спори, че жалб.Ш. не е нито собственик, нито управител на търговският обект, а такива са
неговите родители.Не може обаче да бъде споделено твърдението, че противоепидемичната
мярка, въведена в т.4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването въвежда задължение за нейното спазване само по отношение на
собствениците и управителите на търговски обекти.Въведената с т.5 от Заповедта
противоепидемична мярка задължава собствениците и управителите на обекти с обществено
предназначение, търговски или други обекти, предоставящи услуги на гражданите, освен
мерките по т.1 – 4 да прилагат допълнителни противоепидемични мерки, които са свързани
основно с организацията и контрола на работа в обектите им, осигуряване на дезинфектанти
3
и информиране на гражданите за задълженията им, свързани с въведените
противоепидемични мерки.Противоепидемичната мярка по т.4 от Заповедта на министъра
не касае само тази категория лица обаче, а обхваща и персонала на тези обекти, който носи
отговорност за неизпълнението на тази противоепидемична мярка.Противното би
означавало, в определени случаи, въпреки създадената от собственика или управителя
организация на работа в обекта за стриктно спазване на въведените противоепидемични
мерки, същият да понася отговорност за нарушаването им от страна на неговите работници
или служители.Безспорно е, че е задължен да упражнява контрол по спазването на мерките в
неговия обект и носи отговорност за това, но това не означава, че подчинените му не носят
лична административно-наказателна отговорност за тяхното неспазване.
Съдът държа обаче да отбележи, че в случая АУАН е съставен, а НП е издадено при
една неизяснена фактическа обстановка.В хода на административно-наказателното
производство не е бил изследван въпроса какво е качеството на жалб.Ш., а както в акта, така
и в издаденото въз основа на него НП, без наличието на каквито и да било доказателства е
посочено, че жалб.Ш. е търговец в обект Общински пазар Севлиево.По делото по безспорен
и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят няма такова качество, а търговският обект
е на неговите родители.Не са събрани каквито и да било доказателства относно това, че
жалб.Ш. работи под някаква форма във въпросният търговски обект.На следващо място
въведената с т.4 от Заповедта противоепидемична мярка предвижда задължение за
използването на защитна маска за лице или предпазен шлем при непосредствено обслужване
на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра.В случая контролните органи не са
установили по един безспорен и несъмнен начин какво е разстоянието между жалб.Ш. и
клиента, който той е обслужил.Имайка предвид спецификата на така наречените сергии,
върху които по така наречените битаци се излагат за продан стоки, то напълно възможно е в
случая широчината и дълбочината на масата да е с размери, надхвърлящи 1,50 м.Такива
твърдения се съдържат и в свидетелските показания, депозирани пред съда от свид.Е.Б. и в
частност тези на свид.Х.Б..От друга страна по делото по безспорен и несъмнен начин се
установи, че жалб.Ш. при обслужването на клиента се е намирал от едната страна на масата
със стока, а клиента от другата й страна, като първият се е присегнал с протегната ръка, за да
подаде на втория покупката.В хода на проверката както от страна на проверяващите, така в
последствие от страна на административно-наказващият орган не е било извършено
изследване на възраженията на жалб.Ш., а такива са направени както при съставяне на
АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Тези възражения изобщо не са били обсъдени
от административно-наказващият орган, въпреки, че към тях са приложени медицински
документи, потвърждаващи донякъде твърденията на жалб.Ш..Съществени противоречия
относно фактическата обстановка съдът констатира и по отношение на свидетелските
показания на разпитаните свидетели.Такива са налице и в показанията на самите контролни
органи, извършили проверката.От една страна се твърди, че е обслужен клиент от женски
пол, от друга, че той бил от мъжки пол, налице са разминавания относно вида на стоката,
закупена от въпросния клиент, стоката, която се предлага на сергията, както и относно
обстоятелството дали жалб.Ш. е бил изобщо без защитна маска или такава е била поставена
от него, но тя не е покривала лицето му.Последното е от съществено значение и относно
преценката за наличието на маловажен случай, каквато в случая не е била направена от
страна на административно-наказващият орган.По делото по безспорен и несъмнен начин се
установи, че жалб.Ш. е имал поставена защитна маска, но тя не е покривала носа и устата
му, а е била под нивото на устата.Следвало е също така да бъде изследвани обстоятелствата
около здравословното състояние на жалб.Ш. и доколко неговите възражения за причината
защитната маска да не покрива лицето му са достоверни, тъй като това също е свързано с
преценката за наличието на маловажен случай.По делото няма никакви доказателства, от
които да се направи извода, че жалбоподателят съзнателно не е поставил маска, покриваща
носа и устата му.Съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства.В случая АНО е издал обжалваното НП без да
изследва направените възражения от страна на жалб.Ш. и да извърши разследване на
спорните обстоятелства.
На следващо място, съдът държи да отбележи, че дори и да се приеме, че в случая
жалб.Ш. е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение, то по преценка на
настоящият съдебен състав, в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН
4
поради значително по-ниска степен на обществена опасност на поведението на жалб.Ш. в
сравнение с типичните случаи на неизпълнение на съответната императивна норма.Същият
е помагал на родителите си, инцидентно е обслужил клиент, който е бил с маска, поради
което не е съществувал риск от евентуалното му заразяване.Същевременно макар и да не е
покривала лицето му е имал защитна маска.Свалянето й от лицето инцидентно по някакъв
извинителен личен повод - прием на хапче, храна, напитка непосредствено преди
актосъставителя да извърши своята проверка не може да се приравни на пълна липса на
поставена маска и в този смисъл неизпълнение на протовоепидемичната мярка.Установено
е, че жалбоподателят е бил с поставена маска, макар и в момента неприкриваща изцяло
лицето му, тъй като самият той е с различни заболявания и не би поставил в риск здравето
си.Действително към момента на проверката е бил със смъкната под устата маска, като за
това вероятно е била налице уважителна причина.От представената медицинска
документация по делото безспорно се установи, че жалбоподателят от дете страда от
заболявания, някои от които биха затруднили дишането с поставена предпазна
маска.Липсват данни за каквито и да било други предходни нарушения на въведените
противоепидемични мерки от страна на жалб.Ш., при което следва да се приеме, че
твърдяното поведение на същия не представлява абсолютно неспазване и игнориране на
процесната заповед, а е само инцидентна проява.Въпреки обстановката и нуждата от
спазване на мерките, не може да не се отчитат характерните особености на конкретния
случай, които налагат извод за маловажност, поради това, че се отличава със значително по-
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи.От друга страна наложеното
наказание се явява несъразмерно и несъответно на извършеното и с него се нарушава
баланса между охранявания обществен интерес и личния.
В своята съвкупност посочените обстоятелства сочат на извода, че както
обществената опасност на дееца, така също и обществената опасност на конкретно
извършеното деяние, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от съответния вид по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
респективно съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и с
приложението на този институт биха били постигнати целите на генералната и
индивидуалната превенция.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са
наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.Правната норма на чл. 28
от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона.
Поради гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна помощ, от който се установява, че е заплатено
договорно възнаграждение в размер на 300.00 лева.С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените разноски следва да
бъдат присъдени в полза на жалбоподателя Д. О. Ш..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3158 от 30.11.2020 г. на Директор на
Регионална здравна инспекция гр.Габрово, с което на Д. О. Ш. от гр.Севлиево, ул.„***“ № 2,
ЕГН ***, за извършено нарушение по по т.4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, представляваща противоепидемична мярка по чл.63, ал.4
от ЗЗ и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено наказание глоба в
размер на 300.00 /триста/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр.Габрово, представлявана от д-р Н.Б.П.,
да заплати на Д. О. Ш. от гр.Севлиево, ул.„***“ № 2, ЕГН ***, сумата от 300.00 / триста /
лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6