Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр.Хасково, 21.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 57 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на З.Т.Л. ***, против
Решение №260105/27.11.2020г., постановено по анд №937/2020г. по описа на РС
Хасково.
Твърди се, че така постановеното решение е
необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Съдът правилно установил всички
правно значими факти, но неправилно приложил материалния закон. Специалните
правни норми се прилагали с приоритет пред общите. В КТ чл.61 бил обща и
основна правна норма относно престирането на работна сила и в тази разпоредба
се посочвало как и кога се сключва трудов договор. От събраните доказателства
се установявало, че били налице всички предпоставки проверяваното отношение да
се квалифицира по реда на чл.114а от КТ – като полагане на труд само за един
ден, при сезонна работа. Договорът бил сключен с работника като неформален за
времето от 08.00ч. до 13.00ч. и дневно възнаграждение от 15 лева. Не било
изяснено от контролния орган дали лицето работило само този ден или полагало
труд повече от един ден. При два и повече дни имало повторяемост и това
разграничавало престирането на труд по граждански договор. Незаконосъобразно
било прието, че трудовият договор по чл.114а от КТ се регистрирал и по него се
дължали осигурителни вноски. Не било допустимо да се внасят осигурителни
вноски, тъй като времето не се признавало за трудов стаж съгласно разпоредбите
на КСО. Законодателят целенасочено бил изключил престирането на труд по чл.114а
от КТ от приложното поле на санкциониращата правна норма - чл.414, ал.3 от КТ,
като не е посочил, че договорът по чл.114а от КТ трябва да бъде в писмена
форма. Иска да бъде отменено решението на ХРС, като бъде постановено решение, с
което да се отмени изцяло Наказателно постановление №26-000991/25.09.2020г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, като се претендират и
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответната страна по касационната жалба - Дирекция „Инспекция
по труда“ – Хасково, считат, че съдът правилно е приел констатираното нарушение
за безспорно доказано и искат да бъде потвърдено първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага решението на РС
Хасково да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд Хасково в настоящия състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил
Наказателно постановление №26-000991/25.09.2020г. на Директор Дирекция „Инспекция
по труда“-Хасково, с което на земеделския стопани З. Т. Л. – работодател, физическо
лице по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на
1500.00 лева за административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, като
е спазена изцяло административнонаказателната процедура по съставяне на акта и
издаване на обжалваното наказателното постановление и не са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. От фактическа
страна съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ – лицето
Н. Ш. К.на процесната дата и място, когато била извършена проверката, брала
краставици без да има сключен трудов договор с жалбоподателя. Посочено е, че
самият жалбоподател не отрича фактите, както и в обясненията си сочи, че
работниците нямат сключен трудов договор, а и всички събрани гласни и писмени
доказателства били еднопосочни и непротиворечиви в посока да установят нарушението.
Подробно и аргументирано съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя, че в
случая правоотношението следвало да се квалифицира и било такова по чл.114а от КТ, като съдът е посочил, че и в този случай законът предвижда специална форма
и реквизити за договора, време на самия договор и начин на регистрирането му и
отчитането на трудовите договори, както и начин и ред на заплащане на
осигуровките. Въззивната инстанция счита, че доколкото няма изрично правило в
специалната разпоредба кога следва да се сключи трудовият договор, то приложима
била разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. В случая жалбоподателят не изпълнил
задължението си да сключи с Н.К.трудов договор - каквото било изискването на
чл.61, ал.1 от КТ, в момент преди постъпването ѝ на работа, а и по делото
нямало никакви доказателства за сключен договор по чл.114а от КТ. Прави се
извод, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя - в
качеството му на работодател, чрез налагане на административно наказание, като
процесното нарушение е правилно квалифицирано. Посочено е, че не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, като съдът е
приел, че наложеното наказание е правилно определено, а обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно е потвърдено.
Така постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му.
Според настоящия състав на съда, а както и
районният съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е
безспорно доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП
лице – Н. Ш. К., в момента на проверката е работела, изпълнявайки възложената
ѝ работа на берач в земеделския масив в с.К., засят с краставици -
извършвала бране на краставиците, т.е на конкретно определено работно място, за
определено работно време - от 08.00 часа до 13.00 часа, срещу уговорено дневно
трудово възнаграждение – 15.00 лева. Няма спор и че между изпълняващия и
жалбоподателя – земеделски стопанин, не е имало сключен в писмена форма трудов
договор. Районният съд правилно е определил основния спорен елемент, а именно:
дали трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа на
основание чл.114а, ал.1 от КТ следва да се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа и да бъде в писмена форма.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд
относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор по чл.114а от КТ
и необходимите и задължителни елементи в него, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.114а, ал.4 трудовият договор по ал.1 съдържа данни за страните, място на
работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на
изпълнение на работата, продължителност, начало и край на работния ден.
Подробно и аргументирано районният съд изяснява и спецификата на трудовия
договор по чл.114а, ал.1 от КТ, като сочи, че при сключване и при прекратяване
на този трудов договор има изрично посочване в закона относно общите разпоредби,
които не се прилагат, а именно: съгласно чл.114а, ал.6 от КТ неприложими към
трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа са разпоредбите
на чл.62,
ал.3
и 4, чл.127,
ал.1, т.4 и чл.128а,
ал.3
от КТ. Въззивната инстанция правилно сочи, че общата разпоредба относно момента
на сключването на договора и неговата форма е приложима към разглеждания случай
с оглед липсата на изрично изключване на приложимостта. Така работодателят не е
длъжен да изпрати уведомление за сключения договор до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите, както и не е длъжен да връчи
длъжностна характеристика на работника, а също при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят не е длъжен да издаде заповед за уволнение или
друг документ, с който се удостоверява прекратяването му, но е длъжен да сключи
договора преди постъпването на работа.
Поради изложеното напълно защитен е
направеният извод, че към датата на нарушението - 23.07.2020г. няма сключен
валиден договор между жалбоподателя и Нафизе Кадир – било договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа на основание чл.114а, ал.1 от КТ
или договор по реда на глава Пета, Раздел Първи от КТ. Извършваната дейност –
бране на краставици, е била с определено работно време, срещу уговорено
възнаграждение, като таква представлява престиране на работна сила по смисъла
на чл.114а, ал.1 от КТ, за
което не се и спори. Неоснователни са наведените с касационната жалба
оплаквания, че тъй като извършваната работа била за един ден и това време не се
признавало за трудов стаж и било недопустимо да се внасят осигурителни вноски,
то договорът по чл.114а от КТ бил изключен от приложното поле на чл.414, ал.3
от КТ. В случая следва да се има предвид и че действително съгласно чл.114а,
ал.1 от КТ това време не се признава за трудов стаж, но пък работниците, които
полагат труд по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа
се осигуряват при условия и по ред, установени в Кодекса за социално
осигуряване и в Закона за здравното
осигуряване – чл.114а, ал.8 от КТ, като последното е
без отношение към установеното нарушение.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния
съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в
кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ.
Обосновани са изводите на районния съд, че наложената в случая имуществена
санкция е правилно определена в минимален размер.
Поради изложеното, касационният състав
счита, че касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са
правилни, обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като
районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и
въз основа на тях е направил обоснован и правилен извод. С оглед извода за
неоснователност на жалба, то следва да бъде уважено искането на ответната
страна да бъдат заплатени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 80.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260105/27.11.2020г.,
постановено по анд №937/2020г. по описа на РС Хасково.
ОСЪЖДА З.Т.Л., ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Хасково, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.