О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260354 14.12.2020г. Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети декември през две
хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия МИШОВА
въззивно
гражданско дело номер 3379 по описа за 2020 година.
Обжалвано е разпореждане
№ 261263 от 05.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3783/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „У.Б.“ АД
против К.М.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта, в
която се претендират вземания за лихва върху просрочена главница в размер на
73,13 лв. и за разходи за уведомяване в размер на 72 лв.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Излага
съображения относно необходимостта предсрочната изискуемост на дълга да бъде
обявена на длъжника. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да
се произнесе по същество.
Съдът, като
обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „У.Б.“ АД срещу К.М.С.
*** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер на 394,62 лв. - главница;
73,13 лв. за лихви и неустойки по договор за кредит за периода от 22.09.2018 г.
до 29.09.2020 г. и 72 лв. – разходи за
уведомяване. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредитна карта на
физическо лице, като кредитът бил изцяло изискуем.
С обжалваното
разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на лихва за просрочена
главница по договора в размер на 73,13 лв. и за разходи за уведомяване в размер
на 72 лв. като неоснователно. Съдът е приел, че представеното извлечение от
счетоводните книги не е посочен размерът (процента), в който е начислена
лихвата върху просрочената главница и се е позовал на разпоредбата на чл.33,
ал.2 ЗПК.
Разпореждането е
правилно.
Съгласно
чл. 411 ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р
България – чл.411, ал.2 ГПК. В хипотезата на
чл.417 ГПК съдът
постановява издаване на заповед за изпълнение въз основа документите,
предвидени в нормата. Законът им придава формална доказателствена сила и въз
основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо и ликвидно.
Ето защо когато документът по чл. 417, ал. 2 ГПК
е нередовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане, съдът следва да отхвърли заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Когато документът е извлечение от
счетоводните книги на заявителя, съдържанието му трябва да доказва по несъмнен
начин подлежащото на изпълнение вземане - чл.
418, ал. 2 ГПК.
В случая представеното със заявлението извлечение от счетоводната книга по
смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК не доказват
подлежащо на изпълнение вземане за лихва за забава. Посочено е, че размерът на
обезщетението за забава на просрочените плащания е сума от дължимата
наказателна лихва по т.4.2 и 4.3 от договора за кредит. В случая обаче не се касае до договор за кредит, а за такъв
за кредитна карта, който очевидно е различен от договора за кредит, тъй като т.
4 е именувана „обезпечения“ и е посочено, че такива няма. Лихвите по договора
са уредени в т.7, от която не се установява да е предвидена лихва като
обезщетение за забава. Същевременно в представеното извлечение липсват данни за
размера на лихвата на обезщетението, предвидено в договора за кредитна карта на
физическо лице. Както бе посочено по-горе, когато документът е нередовен от
външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, респ. част
от вземането, съдът следва да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Въззивният
съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК,
тъй като искането за присъждане на суми за разходи за уведомяване противоречи
на закона. Съгласно разпоредбата на
чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, обявяването на
предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия
по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под
каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за
обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за
уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на вземането тежи
върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за
изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това
възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е неоснователна. Разпореждането следва да бъде потвърдено.
Воден от горните
мотиви въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 261263 от 05.10.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3783/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: