РЕШЕНИЕ
№ 1328
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330107300 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове на П. И. И., ЕГН **********,
представляван от а. И., против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от у. С.К. К. - за
признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем/кредит
№ ....е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; както и против „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление: гр. София 1324,
ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 за признаване за установено, че
сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство № .. от 17.11.2020 г.
е нищожен - поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен заем с „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за сумата от 400 лева, със срок от пет месеца, при договорен
ГПР от 48,33 %; че като условие за отпускане на заема е предвидено обезпечение в полза на
кредитира; че в изпълнение на тази договорка чрез заемодателя ищецът е сключил
възмезден договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник, като
възнаграждението по този договор, възлизащо на сумата от 244,15 лева, е платимо чрез
месечните погасителни вноски. Изложено е, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство не е отразено в ГПР, поради което договорът за
потребителски кредит е нищожен, като се поддържа и наличие на нелоялна търговска
практика. Твърди се, че договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй
като противоречи на добрите нрави. Иска уважаване на предявените искове и присъждане
на разноски.
Ответниците, в законоустановения едномесечен срок, подават отговори на исковата
молба, с които всеки от тях оспорва предявения против него иск.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
1
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за допустими и основателни, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото доказателства, че ищецът е сключил договор за
паричен заем/кредит с № .... от 17.11.2020 г. с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за сумата
от 400 лева, със срок от пет месеца, при договорен ГПР от 48,33 %. Като условие за
отпускане на заема е предвидено обезпечение в полза на кредитира, установено с клаузата
на чл. 4 от Договора. В изпълнение на тази договорка чрез заемодателя ищецът е сключил
възмезден договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник, а именно договор за
предоставяне на поръчителство № ....... Възнаграждението по този договор, възлизащо на
сумата от 244,15 лева, е платимо чрез месечните погасителни вноски. От приетата съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство не е отразено в ГПР, като действителният
размер на ГПР е 894,78 %, а не 48,33 %, както е посочено в договора за кредит.
Съдът приема, че оспорените договори са недействителни. Гражданското
законодателство е базирано на два основни принципа, а именно: добросъвестност в
отношенията между страните, участващи в гражданския оборот и забрана на
неоснователното обогатяване. В разглежданата хипотеза обосновано може да се
предположи, че ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на
кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с
икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен в деня на отпускане на кредита, с юридическо
лице-търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо
длъжника. Съдът намира, че юридическо лице, което по занятие и срещу възнаграждение
сключва обезпечителни договори има по-скоро правните белези на застраховател без
лиценз, а не на поръчител. В случая договореното в полза на поръчителя възнаграждение
всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този
договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели.
Едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от
неплатежоспособността на длъжника не е за поръчителя. Единствена правна последица е
нарастване в размера на общото задължение, т.е. на разходите по кредита.
Процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването
на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
поръчител, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвиденото
възнаграждение заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не
2
бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно
ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която
не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не
може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от
база от стойността на кредита. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК следва да се тълкува във
връзка чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, в смисъл, че след като в ГПР не фигурира разход, който е
следвало да бъде включен и общият размер на ГПР надвишава 50 %, то договорът е
недействителен.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
При този изход на делото, отговорност за разноски нося ответниците. Правото на
разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на делото в
съответната инстанция, като според разясненията ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на
присъждане подлежат действително направените и доказани разноски. В случая
ответниците са обикновени другари. Разноските възлизат на сумите от по 50 лева –
държавни такси, по 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за всеки ответник
по субективно съединените искове, както и 150 лева за експертиза по иск за прогласяване
на недействителността на договора за кредит.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на П. И. И., ЕГН **********
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър
център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от у. С.К. К., че сключеният между страните
договор за потребителски заем/кредит № ....... г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22
ЗПК
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* да заплати на П. И. И., ЕГН ********** сумата от 200 (двеста) лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 от ЗА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********
да заплати на а. Е.Г. И. от АК –Пловдив, лич. № ********** сумата от 300 (двеста) лева –
адв. възнаграждение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на П. И. И., ЕГН **********
против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на
управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, че
сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство №..... е НИЩОЖЕН
на основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на П. И. И., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – разноски
3
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 от ЗА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на а. Е.Г. И. от АК –Пловдив, лич. № **********, сумата от 300
(двеста) лева – адв. възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4