Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, …………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Татяна Шуманова и прокурор Иван Петров, като разгледа
докладваното от младши съдия Киримов в.н.о.х.д. № 2527/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава двадесет и първа на НПК.
Инициирано е с жалба на подсъдимата С.П.И.,
чрез служебния ѝ защитник адв. М.П. и с жалба на частния обвинител и
граждански ищец Д.К.К., чрез повереника ѝ адв. Т.Р. срещу присъда от
02.12.2019 г. по н.о.х.д. № 4689/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 147-и състав.
С присъдата
подсъдимата С.П.И. е призната за виновна в това, че за времето от 23.20 часа на
27.08.2017 г. до 09.15 часа на 28.08.2017 г. в гр. София, ул. *****отнела чужди
/собственост на Д.К.К./ движими вещи на обща стойност 1878,99 лева, а именно:
златен пръстен с аквамарин, 18 карата, тегло 9.10 грама, на стойност 655.20
лева, при средна пазарна цена установена за 1 грам 18 – каратово злато от 72
лева; златна халка със сапфир, 18 карата, тегло 5.80 грама, на стойност 417.60
лева, при средна пазарна цена установена за 1 грам 18 – каратово злато от 72
лева; пръстен от бяло и жълто злато „Булгари” тип халка, 18 карата, тегло 10.47
грама, на стойност 806.19 лева, при средна пазарна цена установена за 1 грам 18
– каратово злато от 77 лева, от владението на Ю.– К.Д.К., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194,
ал. 1 от НК и чл. 54 от НК ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от девет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
така определеното наказание е отложено с три годишен изпитателен срок.
Подсъдимата е призната за невиновна и оправдана, че за времето от 23.20 часа на
27.08.2017 г. до 09.15 часа на 28.08.2017 г. в гр. София, ул. *****отнела чужди
/собственост на Д.К.К./ движими вещи, а именно: пръстен от жълто и бяло злато
инкрустиран с малки сапфири, 18 карата, тегло 7.00 грама, на стойност 504 лева,
при средна пазарна цена установена за един грам 18 – каратово злато от 72.00
лева; златен пръстен със сапфир, 18 карата, тегло 6.00 грама, на стойност
432.00 лева, при средна пазарна цена установена за един грам 18 – каратово
злато от 72.00 лева; златен пръстен с плочка, с четири броя диамантени люспи на
нея, 18 – карата, тегло 5.00 грама, на стойност 360.00 лева, при средна пазарна
цена установена за 1 грам 18 – каратово злато от 72.00 лева; златен синджир с
висулка златен кръст, 18 карата, тегло 5.00 грама на стойност 360 лева, при
средна пазарна цена установена за 1 грам 18 – каратово злато от 72 лева; чифт
златни обици със сапфир и диамантени люспи, 18 карата, тегло 9.00 грама, на
стойност 648.00 лева, при средна пазарна цена установена за един грам 18 –
каратово злато от 72.00 лева; чифт златни обици с формата на охлюв, 18 карата,
тегло 6.00 грама, на стойност 432.00 лева, при средна пазарна цена установена
за 1 грам 18 – каратово злато от 72 лева; сребърен пръстен с александрид, проба
„925”, общо тегло 4.00 грама, на стойност 12.00 лева, при установена средна
пазарна цена за 1 грам сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърен пръстен с
ахат, проба „925”, общо тегло 3.00 грама, на стойност 9.00 лева, при установена
средна пазарна цена за 1 грам сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърна халка
„Булгари”, проба „925”, тегло 4.00 грама, на стойност 16.00 лева, при
установена средна пазарна цена за 1 грам сребро марка „Булгари” с проба „925”
от 4.00 лева; сребърен пръстен с камък на него, проба „925”, общо тегло 3.00
грама, на стойност 9.00 лева, при установена средна пазарна цена за 1 грам
сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърен синджир с филигран и висулка, проба
„925”, общо тегло 9.00 грама, на стойност 27.00 лева, при установена средна
пазарна цена за един грам сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърен синджир с
кръстче със сапфир, проба „925”, общо тегло 8.00 грама, на стойност 24.00 лева,
при установена средна пазарна цена за един грам сребро с проба „925” от 3.00
лева; сребърен синджир с висулка, проба „925”, общо тегло 7.00 грама, на
стойност 21.00 лева, при установена средна пазарна цена за 1 един грам сребро с
проба „925” от 3.00 лева; сребърен пръстен с плочка със седеф, проба „925”,
общо тегло 4.00 грама, на стойност 12.00 лева, при установена средна пазарна
цена за един грам за един грам сребро с проба „925” от 3.00 лева и чифт
сребърни обици с плочка със седеф и син камък, проба „925” общо тегло 5.00
грама, на стойност 15.00 лева, при установена средна пазарна цена за 1 грам сребро
с проба „925” от 3.00 лева – от владението на Ю.– К.Д.К., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
С присъдата
подсъдимата С.П.И. е осъдена да заплати на частния обвинител и гражданки ищец Д.К.К.
сумата от 1878,99 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 5119.99 лева като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата И. е
осъдена да заплати и сторени по делото разноски – 373.95 лева, в полза на СДВР;
75.15 лева държавна такса върху уважения размер на граждански иск в полза на
бюджета на съдебната власт и 5 лева за издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт.
В жалбата на подсъдимата С.И. и
допълнението към нея се твърди неправилност на атакуваната присъда, в
наказателната и гражданската част. Изразява се становище, че неправилен и
необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заложените от подсъдимата
три броя златни бижута са именно бижутата, за които К. претендира, че са
ѝ били отнети. В подкрепа на изложеното се сочи, че е налице съществено
противоречие в информацията от приложените по делото писмени доказателства –
заложни билети, относно грамажа на заложените вещи, предадени с протокол за
доброволно предаване и протоколът за оглед на веществени доказателства.
Изложени са и доводи за неоснователност на гражданския иск, доколкото същият не
бил доказан по основание и размер. Претендира се и прекомерност на определеното
от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“ по подробно изложени
съображения. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимата да бъде изцяло оправдана, както и да бъде
отхвърлен предявеният граждански иск. С жалбата не се иска събиране на
доказателства във въззивното производство.
В жалбата на частния обвинител и
граждански ищец Д.К.К., чрез повереника ѝ адв. Т.Р. се твърди
неправилност на атакуваната присъда по отношение на наложеното на подсъдимата И.
наказание, както и по отношение на гражданската част, с която частично е
отхвърлен предявеният граждански иск. Направено е искане на подсъдимата П. да
бъде наложено справедливо наказание, както и предявеният граждански иск да бъде
уважен в пълен размер. С жалбата не се иска събиране на доказателства във
въззивното производство.
В открито
съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата С.И. – адв. П. поддържа
изложеното в жалбата и в допълнение сочи, че присъдата е основана на
предположения. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимата да бъде
призната за невиновна, алтернативно да бъде намалено наложеното наказание.
Прави искане гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен.
Частният
обвинител и граждански ищец Д.К., редовно уведомена, не се явява. Представлява
се от повереника – адв. Д.Д.. В пледоарията си повереникът моли на подсъдимата
да бъде наложено справедливо наказание, а гражданският иск да бъде уважен в
пълен размер.
Прокурорът поддържа становище за
законосъобразност на първоинстанционата присъда, с оглед на което пледира за
потвърждаване на съдебния акт и отхвърляне на подадените въззивни жалби.
Подсъдимата С.И. се присъединява към казаното от защитника си. В последната
си дума подсъдимата моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
След внимателен анализ на
доказателствената съвкупност по делото, включително и доказателствата събрани
непосредствено пред настоящата инстанция, този въззивен състав не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, които по същество могат да бъдат сведени до
следното:
Подсъдимата С.П.И.,
ЕГН **********, родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно
образование, неосъждана, работи, с адрес: гр. София, ул. *****
Към момента на
инкриминираното деяние подсъдимата С.И. и Ю.– К.К. били колежки, като двете
работили като чистач/хигиенист към „Б.“ ООД, като изпълнявали трудовите си
задължения в киносалон „С. Г.“ в МОЛ „П. Ц.“ в гр. София.
На 22.08.2017 г.
частният обвинител и граждански ищец Д.К. заминала на почивка в гр. Созопол и
се върнала от същата на 02.09.2017 г., като през посочения периода оставила
дъщеря си Ю.– К.К. сама в обитавания от тях апартамент на адрес: гр. София, ул.
„*******.
На 27.08.2017 г.
подсъдимата С.И. и Ю.– К.К. били на работното си място в МОЛ „П. Ц.“, като
работното им време било от 14.00 до 22.30 часа. След като приключили работа
подсъдимата И. заявила на свидетелката К., че нямало къде да спи, тъй като
моторът, с който я прибирали от работа се повредил и я помолила да пренощува
при нея. Ю.– К.К. се съгласила и поканила И. в своя дом, като двете влезли в
апартамента, находящ се в гр. София, кв. „Иван Вазов“, ул. „********около 23.20
часа. Влизането на подсъдимата И. и свидетелката К. в посочения блок било
забелязано от свидетелката К.П., като същото ѝ направило впечатление, тъй
като знаела, че Ю.има забрана да води хора в дома си.
След като влезли
в апартамента подсъдимата отишла до тоалетна, след което свидетелката Ю.– К.К.
я развела из апартамента, като влезли и в спалнята на Д.К. и там Ю.- К.отворила
чекмеджетата на тоалетката, извадила кутийките за бижута и показала на И.
всички бижута собственост на Д.К., след което ги затворила и ги прибрала в
чекмеджетата, като вратата на стаята била отворена и отключена. В кутийките за
бижута се намирали и златен пръстен с аквамарин, 18 карата, тегло 9.10 грама,
златна халка със сапфир, 18 карата, тегло 5.80 грама и пръстен от бяло и жълто
злато „BVLGARI“, тип халка, 18 карата,
тегло 10.47 грама, собственост на частния обвинител и граждански ищец Д.К.,
които подсъдимата И. впоследствие отнела без съгласието на Ю.– К.с намерение да
ги присвои.
Свидетелката Ю.К.–
К. се събудила на 28.08.2017 г., около 09.15 часа сутринта, след което събудила
и подсъдимата К., като последната ѝ заявила, че бърза да тръгва и не иска
да я притеснява. Свидетелката К. изпратила И. до спирката на трамвай № 6 на
бул. „Витоша“.
По – късно на
същата дата подсъдимата И. посетила заложна къща „П и Л 2“ ЕООД, находяща се на
адрес: гр. София, бул. „****** и заложила отнетите златен пръстен с аквамарин,
18 карата, тегло 9.10 грама и пръстен от бяло и жълто злато „Българи“, тип
халка, 18 карата, тегло 10.47 грама срещу сумата от 540 лева, за което бил
издаден и заложен билет № 6304-17/28.08.2017 г.. Подсъдимата И. посетила отново
същата заложна къща на 02.09.2017 г., като заложила и отнетата златна халка със
сапфир, 18 карата, тегло 5.80 грама срещу сумата от 150 лева, за което бил
издаден заложен билет № 6489-17/02.09.2017 г..
Частният
обвинител и граждански ищец Д.К. се върнала от почивката си на 02.09.2017 г.,
около 20.00 часа, а дъщеря ѝ – свидетелката К. била на работа. Входната
врата била заключена и затворена, заключващият ѝ механизъм в порядък,
прозорците и балконските врати били затворени и заключени. Жилището било оборудвано със СОТ, но същият
не бил включен, тъй като Ю.– К.К. не можела да работи с него. Д.К. отишла до
спалнята да разопакова багажа си когато видяла, че кутийките ѝ за бижута
– 4 броя са празни.
На 03.09.2017 г.
в МОЛ „Парк Център“ се състояла среща между подсъдимата И. и свидетелите К., Ю.–
К.и С., на която след зададен от страна на Д.К. спрямо И. въпрос защо е
откраднала бижутата, подсъдимата заявила, че докато е била в процесния имот, Ю.–
К.и показала бижутата, но тя не ги е пипала.
С протокол за
доброволно предаване, свидетелят Е.Д.предал по образуваното досъдебно
производство един брой пръстен от жълт метал със син камък, с посочено тегло 9,08 грама; един брой пръстен от жълт
метал с надпис „BVLGARI” с посочено тегло 10,40
гр.; един брой пръстен от жълт метал с черен камък и бели малки камъни, с тегло
5,78 грама;
По отношение на
приобщените с протокол за доброволно предаване движими вещи е извършен оглед,
отразен в протокол за оглед на веществени доказателства, съгласно който, при
извършения оглед се установява: жълт пръстен с посочено тегло около 9,08 грама,
със син камък на него, наподобяващ аквамарин, с диаметър 16 мм, поставен на
кръгла подложка от жълт метал с диаметър 22 мм и диаметър на ринга на пръстена
19 мм; пръстен от жълт метал и бял метал с посочено тегло около 5,78 грама –
със средна част от бял метал и крайни повърхнини от жълт метал с гравирани
надписи от двете външни страни „BVLGARI”. Диаметърът на ринга на пръстена е 23 мм; пръстен от жълт метал с
диаметър на ринга 19 мм, с посочено тегло около 5,78 грама – върху една от
страните на пръстена се забелязва задебеляване на материала, като от външна
страна на същият се намира тъмносин камък с елипсовидна форма с размери 8 мм х
6 мм х 1.5 мм. От двете стани на камъка се намират симетрично разположени
вдлъбнати повърхности с размери 5 мм х 10 мм, на които се намират множество
бели камъчета.
По делото е
извършено разпознаване на приобщените веществени доказателства, за което са
съставени протоколи за разпознаване на лица и предмети, като преди провеждането
му са извършени и съответни разпити на свидетелката Д.К., като същата посочва
специфични белези, по които ще разпознае движимите вещи. При извършеното
разпознаване свидетелката К. разпознава именно приобщените по делото веществени
доказателства, които били откраднати от дома ѝ.
Съгласно
изготвената на досъдебното производство СОЕ пазарната стойност на златен
пръстен с аквамарин, 18 карата, тегло 9.10 грама, след приспадане на процент за овехтяване, е в размер на 655,20 лева, на пръстен от бяло и жълто злато „BVLGARI“, тип халка, 18 карата, тегло 10.47 грама, след
приспадане на процент за овехтяване, е в размер на 806,19 лева, на златна халка
със сапфир, 18 карата, тегло 5.80 грама, след приспадане на процент за
овехтяване, е в размер на 417,60 лева.
Съгласно
изготвената на досъдебното производство КСППЕ, свидетелката Ю.– К.Д.К. страда
от непълно развитие на интелекта /лека умствена изостаналост/, като при същата
не е налице същинско психично заболяване – психоза, което да се приравни към
разстройство на съзнанието. При свидетелката Ю.– К.К. интелектуалната
непълноценност е вродено състояние, което не подлежи на корекции, но въпреки
интелектуалния си дефицит е в състояние относително адекватно да отразява
околната реалност и да отговаря на поставените ѝ въпроси, като е налице
базисна свидетелска годност, а достоверността на нейните показания следва да се
преценява след сравняването им с други доказателства събрани по ДП.
Съгласно
изготвената на досъдебното производство графическа експертиза ръкописните
текстове и подписи в графи „Заемател“ и „Декларатор“ на приобщените по делото
два броя заложни билети/ Декларации по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността
на заложните къщи, с № 6304-17/28.08.2017 г. и № 6489-17/02.09.2017 г. на
заложна къща „Заложна къща П и Л 2“ ЕООД са изпълнени от подсъдимата С.П.И..
Изложената
фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните
на досъдебното производство доказателствени средства – разпити на свидетели и
способи на доказване - експертизи, доколкото производството се е развило по
реда на чл. 371, т. 1 от НПК, писмените доказателства и писмени доказателствени
средства събрани непосредствено пред първоинстанционния съд, в това число и по
реда на чл. 332 от НПК пред въззивната инстанция, а именно: показанията на
свидетелите: Д.К.К., Ю.– К.Д.К., Е. П. Д., К. Е. П., В. В. С., протоколи за
разпознаване на лица и предмети, протоколи за доброволно предаване, протокол за
оглед на веществени доказателства, заверен препис от месечен график на
служителите на „Б.“ ООД, почистващи киносалон на „С. Г.“ при „П. Ц.“, гр. София
за м. август 2017 г., трудов договор на С.П.И., заложни билети и декларации,
представени пред въззивната инстанция документи за собственост на бижута /л.
25-29 от въззивното дело/, КСППЕ, СОЕ, ГЕ и справка за съдимост.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия при анализирането на събраните по делото
доказателства и е формирал фактически изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
В изложения към
мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен анализ
първоинстанционният съд е обсъдил в необходимата степен събрания по делото
доказателствен материал и е стигнал до единствен законосъобразен и обоснован извод
за виновността на подсъдимата по отношение на трите бижута, които са част от инкриминираните
с обвинителния акт движими вещи. В този смисъл и мотивите към
първоинстанционната присъда съответстват на изискванията за съдържание,
установени в чл. 305, ал. 3 от НПК и позволяват реализирането на правата на
страните да разберат съображенията на районния съд относно възприемането на
част от доказателствата и отхвърлянето на други и да оспорят тези съображения
пред въззивния съд.
И настоящият
въззивен съдебен състав счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелките Ю.– К.К. и Д.К., от които се установява доказателственият факт, че
през инкриминирания период подсъдимата И. е пребивавала на процесния адрес, че
същата е имала достъп до инкриминираните вещи, доколкото вратата на спалнята на
Д.К. била отключена и отворена. Сами по себе си тези доказателства са косвени
по отношение на главния факт от предмета на доказване по делото, а именно, че
подсъдимата И. е отнела трите бижута, част от инкриминираните вещи, но в
съвкупност с останалия доказателствен материал по делото /също косвен по своята
същност/ водят до единствен и обоснован извод за доказаност на авторството на
престъплението по отношение на тези вещи с изискуемата от разпоредбата на чл.
303, ал. 2 от НПК категоричност.
Показанията на
свидетелката Ю.– К.по отношение на горепосочените обстоятелства са
последователни и логични, не страдат от противоречия, като съдът ги подложи на
внимателна преценка и съпоставка с останалия доказателствен материал, с оглед
заключението на КСППЕ, че при свидетелката е налице базисна свидетелска
годност, като показанията ѝ следва да се кредитират след сравняването им
с други доказателства. От показанията на посочената свидетелка се установява,
че на инкриминираната дата е поканила именно подсъдимата /нейна колежка/ у дома
си, тъй като последната нямало къде да преспи, като в тази им част същите се
подкрепят от приобщения по делото месечен график на служителите на Б., видно от
който на дата 27.08.2017 г. същите са били на смяна на работното си място, с
работно време от 14:00 до 22:30 часа, както и от показанията на свидетелите К.П.,
В. С. и Д.К.. В подкрепа на изложеното е извършеното на ДП разпознаване, като Ю.–
К.К. посочва именно подсъдимата И. като лицето, което е поканила в дома си на
инкриминирана дата, а свидетелката Д.К. посочва подсъдимата като лицето, с
което се е провела среща на 03.09.2017 г. и което е посочено от дъщеря ѝ
като извършител на инкриминираното деяние. От тези показания категорично се
установява, че подсъдимата е имала достъп до процесните движими вещи, тъй като
спалнята на Д.К. е била отключена и отворена, като същите се подкрепят и от
частният обвинител и граждански ищец, които макар и производни в тази им част
са логични, последователни и непротиворечиви.
Безспорно по
делото се установи и че подсъдимата е била наясно, че в тоалетката в спалнята
на Д.К. се съхраняват процесните бижута, доколкото същите ѝ били показани
от свидетелката Ю.– К.когато същата я развеждала из апартамента. Именно за този
факт свидетелства Д.К., която е имала възможността непосредствено да възприеме
така изложеното от самата подсъдима, на срещата проведена на 03.09.2017 г.
между нея, подсъдимата, Ю.– К.и В.С.. Действително в показанията на свидетелите
Д.К. и Ю.– К.е налице противоречие по отношение на този факт, доколкото
последната в показанията си сочи, че не е показвала на С.И. никакви бижута,
банкови сметки и ценности, като настоящата инстанция намира, че следва да бъдат
кредитирани показанията на Д.К., доколкото същите са последователни, логични и
пресъздават непосредствено възприетото от нея изявление на подсъдимата И., която е казала, че Ю.– К.е отворила
чекмеджетата на тоалетката, извадила е кутийките за бижута и ѝ е показала
всички бижута, като същевременно К. свидетелства, че И. е заявила единствено,
че е видяла бижутата, но не ги е пипала. Отделно от това както беше посочено по
– горе съгласно КСППЕ показанията на свидетелката Ю.– К.следва да се преценяват
в съпоставка с останалия доказателствен материал, а по отношение на този факт
съдът не ги кредитира, доколкото противоречат на показанията на свидетелката К..
Приетата от
настоящата фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на свидетеля Е.Д.,
който свидетелства относно явяването на подсъдимата на 28.08.2017 г и
02.09.2017 г. с част от инкриминираните вещи, които е заложила в заложна къща
„П и Л 2” ЕООД, което се подкрепя и от приобщените с протокол за доброволно
предаване инкриминирани вещи, както и заложни билети. Видно от назначената на
ДП съдебно графическа експертиза ръкописните текстове и подписи в графи
„Заемател” и „Декларатор” на представените два бр. заложни билети/Декларации по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи с №
6304-17/28.08.2017 г. и № 6489-17/02.09.2017 г. на заложна къща „П и Л” ЕООД са
изпълнени от С.П.И.. Настоящата инстанция кредитира депозираното експертно
заключение, доколкото същото е изготвено от компетентни вещи лица и е
обосновано.
В тази връзка
следва да бъде обсъдено възражението наведено с въззивната жалба на защитата,
че присъдата е постановена въз основа на предположение, доколкото изводът на
първоинстанционния съд, че заложените от подсъдимата три броя златни бижута са
именно тези отнети от дома на частния обвинител и граждански ищец, се явява
необоснован. В тази връзка защитата на подсъдимата твърди, че е налице
съществено противоречие в посочения в заложните билети грамаж на бижутата,
предадени с протокол за доброволно предаване от свидетеля Е.Д.и посочения в
протокол за оглед на веществени доказателства грамаж. Настоящата инстанция
намира наведеното възражение за неоснователно. Видно от протокола за оглед на
веществени доказателства теглото на всеки един от пръстените е посочено в
приблизителна стойност, съобразно посоченото в протокола за доброволно
предаване, като в последствие при изготвянето на СОЕ е измерено коректно теглото
на всяко от бижутата, доколкото същите са били на разположение на вещото лице,
което съответства на посоченото в заложните билети. Най – съществено за
оставяне на направеното възражение без уважение се явява, обаче проведеното на досъдебното
производство разпознаване на предадените с протокола за доброволно предаване
движими вещи. На свидетелката Д.К. са предявени последователно и трите пръстена
с други подобни на тях, като последната е разпознала именно приобщените по
делото бижута като отнетите от дома ѝ скъпоценности /видно от изготвените
три броя фотоалбуми/. Настоящата инстанция кредитира осъществения способ на
доказване разпознаване, доколкото същият е проведен съобразно изискванията на
процесуалния закон, визирани в разпоредбите на НПК – чл. 169 – 171 от същия,
както и изготвените протоколи от извършения способ на доказване. Видно от
материалите по делото преди предявяването на движимите вещи за разпознаване
свидетелката К. е била непосредствено разпитана /л. 59, л. 61 и л. 63 от ДП/,
като е посочила индивидуализиращи, специфични белези, по които ще разпознае
именно отнетите от дома ѝ вещи, като е разпознала и трите пръстена,
приобщени с протокол за доброволно предаване, част от инкриминираните по делото
вещи. От проведените разпити преди извършването на разпознаванията на движими
вещи се установява, че даденото от свидетелката К. описание на процесните
бижута съответства на посоченото в протокола за доброволно предаване описание
на заложените от подсъдимата И. пръстени.
На следващо
място за да приеме така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
дари с доверие и заключенията на вещите лица по назначените по ДП СОЕ и КСППЕ,
доколкото същите са изготвени от компетентни вещи лица по поставените им задачи.
Видно от заключението по назначената СОЕ, при определяне на пазарната стойност
на инкриминираните вещи вещото лице е проучило действащите пазарни цени към
момента на извършване на деянието, като е приспаднал и процент на овехтяване. При
внимателен прочит на СОЕ на следващо място се установява, че вещото лице е
имало възможност да огледа лично приобщените по делото, чрез протокола за
доброволно предаване, бижута, находящи се на съхранение в сградата на 4 РУ на
СДВР, като същите са били и претеглени.
При така
изложеното и при цялостния анализ на събраните по делото доказателствени
материали настоящата инстанция намира, че е налице една непрекъсната верига от
косвени доказателства, които водят до единствен и обоснован извод за
авторството на престъпното деяние с изискуемата от разпоредбата на чл. 303, ал.
2 от НПК категоричност, а именно за виновността на подсъдимата С.И. за
това, че през инкриминирания в обвинителния акт времеви интервал – от 23.20
часа на 27.08.2017 г. до 09.15 часа на 28.08.2017 г., в гр. София, ул. „*****,
подсъдимата С.П.И. е отнела чужди /собственост на Д.К.К./ движими вещи – златен
пръстен с аквамарин, 18 карата, тегло 9,10 грама, на стойност 655,20 лева; златна
халка със сапфир, 18 карата, тегло 5.80 грама на стойност 417,60 лева; пръстен
от бяло и жълто злато „BVLGARI”
тип халка, 18 карата, тегло 10,47 грама, на стойност 806,19 лева, всички на
стойност 1878,99 лева, от владението на Ю.– К.Д.К., без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Единствено в допълнение настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи, че не споделя изводите на първата
инстанция, че са необходими и други доказателства, извън показанията на
свидетелката Д.К. относно индивидуализацията и идентичността на всички посочени
в обвинителния акт движими вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. В случая при разпита на К. на ДП, същата
изключително подробно е посочила движимите вещи, които твърди да са били отнети
от дома ѝ, включително и
със специфични индивидуализиращи белези. При така извършеното описание и при
положение, че показанията на свидетелката се кредитират в цялост, с оглед
извършената преценка за тяхната достоверност и висока доказателствена стойност,
настоящата инстанция не намира за необходимо да се изискват допълнителни
доказателства – писмени или гласни, за да се приеме, че и останалите посочени
/извън тези, за които подсъдимата е осъдена с първоинстанционната присъда/ в
обвинителния акт вещи са били действително във владението на Ю.– К.К. на
инкриминираната дата и място. Независимо от посоченото, въпросът дали и
конкретно тези вещи са били отнети от подсъдимата не следва да се разглежда от
настоящата инстанция, тъй като по отношение на тази оправдателна част от
присъдата действа забраната reformation in pejus и същата не е преодоляна, доколкото по делото не е депозиран съответен
въззивен протест или съответна въззивна жалба от частния обвинител /с жалбата на частния обвинител и граждански ищец
първоинстанционната присъда се атакува единствено по отношение на наложеното
наказание, както и в отхвърлителната част на предявения граждански иск/ срещу
оправдателната част на първоинстанционната присъда, които да отговарят на
изискванията на разпоредбата на чл. 336, ал. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК.
При така установените и от въззивния
съдебен състав факти, правилни се явяват формираните от правна страна изводи от
първата инстанция за това, че през инкриминирания в обвинителния акт времеви
интервал – от 23.20 часа на 27.08.2017 г. до 09.15 часа на 28.08.2017 г., в гр.
София, ул. „*******, подсъдимата С.П.И. е отнела чужди /собственост на Д.К.К./
движими вещи – златен пръстен с аквамарин, 18 карата, тегло 9,10 грама, на
стойност 655,20 лева; златна халка със сапфир, 18 карата, тегло 5.80 грама на
стойност 417,60 лева; пръстен от бяло и жълто злато „BVLGARI” тип халка, 18 карата,
тегло 10,47 грама, на стойност 806,19 лева, всички на стойност 1878,99 лева, от
владението на Ю.– К.Д.К., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение с
обвинителния акт.
От обективна страна безспорно по делото
се доказа, че на инкриминираните място, дата и час подсъдимата И. е отнела
посочените по-горе три броя златни пръстена на обща стойност 1878,99 лева от
владението на Ю.– К.Д.К., без нейно съгласие, с намерени противозаконно да ги
присвои. Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в
отнемане, т.е. прекъсване на фактическата власт на лицето, което упражнява
същата върху инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт.
Изпълнителното деяние се характеризира с два акта – на прекъсване на
фактическата власт и установяване на своя такава от страна на дееца. С
извършване на първата група действия – за отнемане на вещта от владението на
друго лице – собственик, владелец или държател, се поставя началото на
изпълнителното деяние на престъплението кражба, като престъплението е типично
резултатно е се счита довършено с осъществяване на втората група от действия –
по установяване на свое владение. В конкретния случай подсъдимата И. е отнела
златен пръстен с аквамарин, 18 карата, тегло 9,10 грама, на стойност 655,20
лева; златна халка със сапфир, 18 карата, тегло 5.80 грама на стойност 417,60
лева; пръстен от бяло и жълто злато „BVLGARI” тип халка, 18 карата, тегло 10,47 грама, на
стойност 806,19 лева, всички на стойност 1878,99 лева, от владението на Ю.– К.Д.К.,
а в последствие същата се е и разпоредила с тях, като ги е заложила в заложна
къща, стопанисвана от „П и Л 2” ЕООД.
От субективна
страна подсъдимата И. е извършила престъплението умишлено, при пряк умисъл.
Съзнавала е, че инкриминираните вещи не са нейна собственост, че чрез отнемането
им от владението на друго лице ще установи своя фактическа власт върху тях, както и че действа без съгласието
на Ю.– К.К., като е желаела настъпването на вредоносните последици. По делото
безспорно се установява и намерение от страна на подсъдимата за присвояване на
инкриминираните вещи предмет на инкриминираното престъпление, доколкото същата
се е разпоредила с тях залагайки ги срещу парична сума.
По наказанието:
С подадените жалби се атакува определеното от
първоинстанционния съд наказание, като защитата на подсъдимата твърди, че
първата инстанция неправилно е интерпретирала определи обстоятелства като отегчаващи
отговорността на И. такива и намира, че по делото са налице единствено
смекчаващи вината обстоятелства. От друга страна подадената от страна на
повереника на частния обвинител и граждански ищец К. жалба е абсолютно
бланкетна без изложени конкретни доводи.
За престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК
законът предвижда определянето на наказание до осем години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав намира
определеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“, в
размер на девет месеца за справедливо от гледна точка на установеното по делото
съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Определено в максимална степен към
установения в закона минимум, наказанието съответства на личността на дееца,
която не разкрива сериозна обществена опасност. Освен това, от справката за
съдимост на подсъдимата се установява, че същата е с чисто съдебно минало. Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е преценил и е взел
предвид баланса между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства при
определяне на наказанието. Неоснователно е възражението на защитата по
отношение на приетото от първата инстанция отегчаващо вината обстоятелство,
като същото се основава на неправилно интерпретиране на фактите по делото.
Безспорно по делото се доказа, че свидетелката Ю.– К.К. е поканила подсъдимата
у дома си, където последната да преспи, тъй като последната е нямала превоз, с
който да се прибере в своя дом, че свидетелката е развела подсъдимата из дома
си, като и е показала инкриминираните бижута. Именно възползвайки се от така
създалата се ситуация, умствения дефицит и доверчивостта на свидетелката К.,
подсъдимата е решила да отнеме инкриминираните вещи, до които е имала достъп,
доколкото врата на спалнята на Д.К. стояла отключена и отворена. Ето защо,
настоящият съдебен състав прие, че наложеното от районния съд наказание
лишаване от свобода е съответно на опасността, която разкриват деянието и дееца
и би способствало за постигане на поправително-възпитателния и превантивен
ефект на наказанието. Същевременно, определено за този срок, наказанието не би
се превърнало в прекомерна намеса в правата на С.И..
Въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че конкретиката по делото не разкрива необходимост от
ефективно изпълнение на така наложеното наказание, което се отбелязва за
пълнота, доколкото в жалбата на частния обвинител и граждански ищец не е
направено съответно искане за прилагане на разпоредбата на чл. 337, ал. 2, т. 2
от НПК, с оглед на което въззивният съд не би могъл да влоши положението на
подсъдимата.
По граждански иск:
Срещу първоинстанционната присъда са
постъпили жалби от подсъдимата И. и от повереника на частния обвинител и
граждански ищец К., съответно в частта, с която предявеният граждански иск е
уважен и в частта, с която е отхвърлен.
По жалбата на подсъдимата:
С първоинстанционната присъда
подсъдимата И. е осъдена на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Д.К. сумата
от 1878,99 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, като посочената сума
представлява стойността на трите бижута, за които е налице осъдителна присъда
по отношение на И., че именно тя ги е отнела и извършила престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция намира
подадената жалба за основателна, макар и не по изложените в нея съображения, а
постановената първоинстанционна присъда за неправилна в тази ѝ част.
До този извод настоящата инстанция
стигна при съобразяване на установените по делото факти. За да бъде уважен
искът по чл. 45 от ЗЗД следва да се установи осъществено деяние, неговата
противооправност, настъпили вреди и причинна връзка между тях, както и виновно
поведение на дееца. В случая безспорно се установи по делото, че е осъществено
от страна на подсъдимата противоправно деяние, доколкото същото представлява
престъпление по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК и е извършено виновно. От друга
страна се установи, че движимите вещи – бижута, по отношение, на които е
постановена осъдителната присъда са предадени на досъдебното производство с
протокол за доброволно предаване от 27.09.2017 г. от Е.Д., служител в заложната
къща, където подсъдимата И. е заложила инкриминираните вещи. При така
изложеното настоящата инстанция намира, че за гражданския ищец и частен
обвинител не са настъпили имуществени вреди от престъплението, доколкото
инкриминираните вещи са установени и се намират по делото и същият може да
поискат тяхното връщане по реда на чл. 306 от НПК.
По жалбата на частния обвинител и
граждански ищец.
С
първоинстанционната присъда подсъдимата И. е призната за невиновна и оправдана, че за времето от 23.20 часа на
27.08.2017 г. до 09.15 часа на 28.08.2017 г. в гр. София, ул. *****отнела чужди
/собственост на Д.К.К./ движими вещи, а именно: пръстен от жълто и бяло злато
инкрустиран с малки сапфири, 18 карата, тегло 7.00 грама, на стойност 504 лева,
при средна пазарна цена установена за един грам 18 – каратово злато от 72.00
лева; златен пръстен със сапфир, 18 карата, тегло 6.00 грама, на стойност 432.00
лева, при средна пазарна цена установена за един грам 18 – каратово злато от
72.00 лева; златен пръстен с плочка, с четири броя диамантени люспи на нея, 18
– карата, тегло 5.00 грама, на стойност 360.00 лева, при средна пазарна цена
установена за 1 грам 18 – каратово злато от 72.00 лева; златен синджир с
висулка златен кръст, 18 карата, тегло 5.00 грама на стойност 360 лева, при
средна пазарна цена установена за 1 грам 18 – каратово злато от 72 лева; чифт
златни обици със сапфир и диамантени люспи, 18 карата, тегло 9.00 грама, на
стойност 648.00 лева, при средна пазарна цена установена за един грам 18 –
каратово злато от 72.00 лева; чифт златни обици с формата на охлюв, 18 карата,
тегло 6.00 грама, на стойност 432.00 лева, при средна пазарна цена установена
за 1 грам 18 – каратово злато от 72 лева; сребърен пръстен с александрид, проба
„925”, общо тегло 4.00 грама, на стойност 12.00 лева, при установена средна
пазарна цена за 1 грам сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърен пръстен с
ахат, проба „925”, общо тегло 3.00 грама, на стойност 9.00 лева, при установена
средна пазарна цена за 1 грам сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърна халка
„Булгари”, проба „925”, тегло 4.00 грама, на стойност 16.00 лева, при
установена средна пазарна цена за 1 грам сребро марка „Булгари” с проба „925”
от 4.00 лева; сребърен пръстен с камък на него, проба „925”, общо тегло 3.00
грама, на стойност 9.00 лева, при установена средна пазарна цена за 1 грам
сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърен синджир с филигран и висулка, проба
„925”, общо тегло 9.00 грама, на стойност 27.00 лева, при установена средна
пазарна цена за един грам сребро с проба „925” от 3.00 лева; сребърен синджир с
кръстче със сапфир, проба „925”, общо тегло 8.00 грама, на стойност 24.00 лева,
при установена средна пазарна цена за един грам сребро с проба „925” от 3.00
лева; сребърен синджир с висулка, проба „925”, общо тегло 7.00 грама, на
стойност 21.00 лева, при установена средна пазарна цена за 1 един грам сребро с
проба „925” от 3.00 лева; сребърен пръстен с плочка със седеф, проба „925”,
общо тегло 4.00 грама, на стойност 12.00 лева, при установена средна пазарна
цена за един грам за един грам сребро с проба „925” от 3.00 лева и чифт
сребърни обици с плочка със седеф и син камък, проба „925” общо тегло 5.00
грама, на стойност 15.00 лева, при установена средна пазарна цена за 1 грам
сребро с проба „925” от 3.00 лева – от владението на Ю.– К.Д.К., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и отхвърлил гражданския
иск за стойността на тези вещи, а именно за сумата над 1878,99 лева до пълния
предявен размер от 5119,99 лева.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в
тази част, поради следните съображения:
Движимата вещ
/която следва да има определена стойност/, предмет на престъплението кражба е
съществен съставомерен елемент на престъпното деяние, определящо го като
такова. За да бъде ангажирана гражданската отговорност на подсъдимата И. за
възстановяване на претендираните вреди причинени от престъплението, изразяващи
се в паричната равностойност на вещи, за които подсъдимата И.
е оправдана да е отнела, следва по отношение на същата да бъде реализирана на
първо място наказателна такава – че именно тя ги е отнела по престъпен начин,
доколкото както беше посочено по – горе те са съставомерен елемент на
престъплението кражба. В случая по отношение на тези вещи е налице оправдателна
първоинстанционна присъда, като за ангажиране на отговорността на подсъдимата е
следвало да бъде подаден съответен протест или съответна жалба от частния
обвинител с искане същата да бъде призната за виновна, че е извършила
престъпление кражба и по отношение на тези вещи, за които е призната от първата
инстанция за невиновна. В същото време въззивното производство е образувано по
жалба на подсъдимата, както и по жалба на частния обвинител и граждански ищец,
но единствено в частта по отношение на наложеното наказание, както и в частта,
с която първоинстанционният съд е отхвърлил частично предявения граждански иск.
С жалбата на частния обвинител не е ангажирана наказателната отговорност по
отношение на оправдателния диспозитив на първоинстанционния съд, с който
подсъдимата е призната за невиновна да е отнела противозаконно посочените
по-горе движими вещи. При така изложеното настоящата инстанция намира, че не
може да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимата за обезвреда на
настъпили за гражданската ищца К. имуществени вреди, доколкото не е направено
съответно искане И. да бъде призната за виновна, че е извършила престъпление
кражба по отношение и на тези движими вещи, доколкото същите се явяват
съществен съставомерен елемент на престъплението кражба, визирано в раздел I, глава V
„Престъпления против собствеността”, а в същото време гражданската част на
наказателното дело се предопределя от наказателната поради акцесорния характер
на гражданския иск – престъплението /деликтът по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ е
предпоставка за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата.
По изложените съображения, въззивният
съдебен състав намери за необходимо да измени обжалвания съдебен акт,
единствено в частта, с която подсъдимата С.П.И. е осъдена да заплати на частния
обвинител и граждански ищец Д.К.К. сумата от 1878,99 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, като предявеният граждански иск след да бъде отхвърлен и
в тази част. В останалата част присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 337, ал. 3 и чл.
338, вр. с чл.
334, т. 3 и т.
6 НПК, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда от
02.12.2019 г. по н.о.х.д. № 4689/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 147-и състав, в частта, в която подсъдимата С.П.И. е осъдена да
заплати на частния обвинител и граждански ищец Д.К.К. сумата от 1878,99 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск
и в тази част като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.