МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260027/10.02.2021 г., постановена
по НОХД № 817/20 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против С.П.Д. *** за престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е по обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и счита, че следва да бъде признат за виновен.
Пледира за налагане на наказание от една година лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият, не бе открит на посочените от него адреси От
направената справка в РС“ИН“ Ямбол се установи, че същия не е задържан в
арестните помещения и не търпи наказание лишаване от свобода на територията на
Р България. От направената справка в ОДМВР Ямбол не се установи същия да е
напускал пределите на страната. Производството срещу него се разгледа при
условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.1 от НПК. Назначеният му защитник пледира за
недоказаност на обвинението, поради
обективна и субективна несъставомерност на деянието по смисъла на чл.144, ал.3 от НК, като счита, че употребените от подсъдимия изрази, не са довели до основателен
страх от осъществяването им у пострадалата Г.. По тези съображения намира
обвинението за недоказано, а деянието за несъставомерно и пледира за постановяване
на оправдателна присъда.,
алтернативно , за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.П.Д. и свид. М.К.Г. живели
17 години на семейни начала в дома на Г. ***. От съвместното си съжителство
имали 6 деца, които не били припознати от подсъдимия. Подс. Д. често бил под
въздействието на алкохол. В последните месеци на съжителстване , Д. с
поведението си създавал притеснения у свид. Г. и децата, като имало случаи, при
които удрял свид. Г.. От месец юли 2018 г. подс. Д. се изнесъл от дома им.
Вечерта на 19.08.2018 г. подс. Д. отишъл в дома на семейството си, в с. К., като там били свид. Г. и децата им,
сред които свид. М.М.К., свид. Х.М.К. и свид. Л.М.К.. Подсъдимият започнал да
тропа по вратата, свид. Г. му отворила и той влязъл в къщата. Подс. Д. бил
употребил алкохол и започнал да нарича с обидни епитети свид. Г.. Свид. Г.
предложила на подсъдимия да му сложи за вечеря и да си легне, но подс. Д. не
спирал да крещи, като ударил по бузата детето си Л.К.. Всички деца се изплашили
от поведението на баща си, който продължил да крещи. Свид. Г. казвала на
подсъдимия да напусне дома им. Подс. Д. започнал да крещи към свид. Г. думите:
„Ще дойда някоя вечер, ще те убия и ще те заколя, както спиш. Не ме е страх, че
ще вляза в затвора.“ Всички се изплашили, но успяват да го изкарат на двора и
се прибират в къщата. Притеснена за живота си и опасявайки се подсъдимия да не
изпълни заканата си, свид. Г. на следващия ден с автобус отишла при майка си в
гр. Ш., като дори оставила децата си за пет дни сами в с. К.. Свид. Г. се
прибрала в дома си в с. К., когато й се обадили, че едно от децата й се било
разболяло. Заедно със свид. Г. *** отишла да живее и майка й, защото свид. Г.
се страхувала подсъдимият да не отиде там и да изпълни заканите си да я заколи.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на обясненията на
подсъдимия Д., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на
чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите М.К.Г./ дадени в
хода на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, М. М.К., Х.М.К.
и на Л.М.К./ дадени в хода на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 от НПК/, както и от писмените доказателства
приложени по делото – справка за съдимост, съдебно-медицинско удостоверение № ***
год., медицинска справка за подсъдимия от 22.08.2018 год., 2 бр. протоколи за
предупреждение от 22.08.2018 год., които, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви,
поради което се кредитират изцяло.
Свидетелката
М.Г. е пострадала и поради това си
качество е заинтересована от изхода на делото. В настоящия случай обаче,
внимателният анализ на показанията й, показанията на останалите свидетели, които
също са чули отправената закана и след съвкупната им преценката с останалия
доказателствен материал – съдебно-медицинско удоставерение № ***, протоколи за
предупреждение от 22.08.2018 год., налагат извод за добросъвестност при даване
на показанията от свидетелката Г..
Всички свидетели описват по сходен
начин развоя на събитията процесната вечер по отношение на съставомерните
обстоятелства , а имено, че подсъдимия се е заканил с убийство на Г. и това
заканване е довело до основателен страх от осъществяването на заканите .
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият С.П.Д. е осъществил състава на престъплението по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като Вечерта на 19.08.2018 г. в с. К., обл.
Ямбол, в дом на ул. „А.С.“ № ***, се е заканил с убийство на М.К.Г. *** с
думите: „Ще дойда някоя вечер, ще те убия и ще те заколя, както спиш. Не ме е
страх, че ще вляза в затвора.“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му
За осъществяване на престъплението по чл.144,
ал.3 от НК от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й. Т.е., видно от съдържанието на текста, а и от последователната
съдебна практика по въпроса, за обективната съставомерност на деянието не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, да е изпитало страх за живота си или да е променило начина си на живот, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се
преценяват към момента на извършване на деянието, а не след минаването на
определен период от време (в този смисъл е т. р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д.
№ 47/1989 г.). Доколкото страхът е субективно усещане, може да се изпита по незначителен
повод, а и без повод, както е възможно и да не се изпита страх в опасна
ситуация, законодателят и практиката са игнорирали чувството на страх у
пострадалия като обективен признак на престъплението и са установили други
обективни признаци за криминализиране на деянието, независещи от субективното
възприятие на пострадалия. В конкретния случай свидетелката Г. е изпитала страх
от отправената закана за убийство и се е принудила да се изнесе от дома си за
няколко дни.
По
изложените мотиви съдът намира доводите на защитника на подсъдимия , че деянието
не е съставомерно от обективна и субективна страна за неоснователни.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че с думите си в процесната вечер и
случаите на нанасяне на удари по Г. в последните месеци на съвместното им
съжителстов,
демонстрира решение да осъществи престъплението, с което се е заканил,
предвиждал е, че думите и действията му ще бъдат възприети от М.Г. към която са
отправени, че в
конкретната обстановка изреченото от него би възбудило у същия основателен
страх от осъществяване на заканата, и е целял именно това.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. В
тази законова рамка съдът му наложи наказание от шест месеца лишаване от
свобода при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като смечкаващи
отговорността му такива съдът отчете изразеното от него съжаление в показанията
си дадени в хода на досъдебното производство и ниския интензитет на отправената
закана, след което веднага си е тръгнал, без да проявява друга агресивност. От
друга страна взе предвид, че отправената закана е станала в присъствието на
децата му, като дори е ударил едно от тях, че е била съпроводена с викове и
крясъци, което е довело да страх и у децата.
Съдът намери, че на
фона на тези отегчаващи
отговорността обстоятелства изброените по-горе смекчаващи отговорността такива
не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обусловят
приложението на чл.55 от НК при определяне вида на наказанието, нито оправдават
определяне на по-леко наказание.
Като взе
предвид, че подсъдимият Д. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието му не е
наложително да изтърпи наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: