Присъда по дело №94/2020 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта:	4
Дата:	9 март 2021 г. (в сила от 26 септември 2021 г.)
Съдия:	Дафинка Тодорова Чакърова

Дело:	20205400200094
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Смолян , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
и прокурора Станчо Станчев
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно дело от общ
характер № 20205400200094 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА В. К. С. - роден на**г. в гр. Девин, живущ гр. Девин,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
месторабота – служител в РУ Девин при ОД на МВР Смолян, с
ЕГН********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода 15.07.2017 г. -
14.09.2017 г., в гр. Девин, като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.“а“ от НК - „младши разузнавач“ (издирване) в група „КП“ на РУ - Девин
при ОД на МВР - Смолян, на два пъти в условията на продължавано
престъпление, използвал своето служебно положение на служител на МВР, за
да набави противозаконна облага за другиго, а именно:
1. На 15.07.2017 г., в гр. Девин, използвал служебното си
положение на служител на МВР - „младши разузнавач“ (издирване) в група
„КП“ на РУ - Девин при ОДМВР - Смолян пред И. - контрольор на качеството
в „Девин“ ЕАД, гр. Девин, за да набави за Е.В.В., от гр. Смолян,
1

противозаконна облага – да получи безвъзмездно от продукцията на „Девин“
ЕАД пет стека бутилирана в разфасовки от по 500 мл. минерална вода
„Девин“.
2. На 14.09.2017 г., в гр. Девин, използвал служебното си
положение на служител на МВР - „младши разузнавач“ (издирване) в група
„КП“ на РУ - Девин при ОДМВР - Смолян пред А.Р.М. - началник отдел
„Информационно обслужване, сигурност и връзки с обществеността“ на
Община Девин, за да набави за Ю.Е. К., в качеството му на управител на
„П.С.“ ЕООД, гр. Девин, противозаконна облага – да се осуети обявяването
/свеждане до знанието на заинтересованите лица/ и евентуално обжалване на
съобщение по чл.62а, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, издадено от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив /БД ИБР -
Пловдив/ във връзка с открита процедура за издаване на разрешение за
водохващане от съществуващо водовземно съоръжение на заявителя „П. С.
ЕООД, гр.Девин и да приключи в най-кратък срок и безпроблемно
процедурата по обявяването на съобщението в Община Девин, за да получи
представляваното от К. дружество исканото разрешително за водохващане от
директора на БД ИБР – Пловдив, поради което и на осн. чл.304 от НПК го
оправдава по повдигнатото обвинение по чл.283 вр. чл.26, ал.1 НК.
ПРИЗНАВА В. К. С. - роден на ** г. в гр. Девин, живущ гр. Девин,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
месторабота – служител в РУ Девин при ОД на МВР Смолян, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН, в това че на 09.10.2017 г., по път III-866 от
републиканската пътна мрежа, от гр. Девин до гр. Смолян управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Фолксваген Лупо“,
с рама №** което не е регистрирано по надлежния ред по чл.140, ал.1 и ал.2
от Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45/24.03.2000г. за
„Регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрация на пътни превозни средства“ на
Министъра на вътрешните работи - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв. платима в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
2

Осъжда на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В. К. С., с ЕГН
********** да заплати по сметка на ОД на МВР направените разноски по ДП
в размер на 280,00 лева /двеста и осемдесет лева/.
Присъдата подлежи на протестиране и обжалване пред Апелативен
съд Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
3

Съдържание на мотивите

От окръжна прокуратура Смолян е внесен обвинителен акт по
обвинението на В. К. С. от гр.Девин, обл.Смолян, за това, че:
І. В периода 15.07.2017 г. - 14.09.2017 г., в гр. Девин, като
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК - „младши разузнавач“
(издирване) в група „КП“ на РУ-Девин при ОД на МВР-Смолян, на два пъти в
условията на продължавано престъпление, използвал своето служебно
положение на служител на МВР, за да набави противозаконна облага за
другиго, а именно:
1. На 15.07.2017 г., в гр. Девин, използвал служебното си положение
на служител на МВР - „младши разузнавач“ (издирване) в група „КП“ на РУ-
Девин при ОДМВР-Смолян пред И. - контрольор на качеството в „Девин“
ЕАД, гр. Девин, за да набави за Е.В. В., от гр. Смолян, противозаконна облага
– да получи безвъзмездно от продукцията на „Девин“ ЕАД пет стека
бутилирана в разфасовки от по 500 мл. минерална вода „Девин“.
2. На 14.09.2017 г., в гр. Девин, използвал служебното си положение
на служител на МВР - „младши разузнавач“ (издирване) в група „КП“ на РУ-
Девин при ОДМВР-Смолян пред А.Р.М. - началник отдел „Информационно
обслужване, сигурност и връзки с обществеността“ на Община Девин, за да
набави за Ю.Е. К., в качеството му на управител на „П. С. ЕООД, гр. Д.
противозаконна облага –да се осуети обявяването /свеждане до знанието на
заинтересованите лица/ и евентуално обжалване на съобщение по чл.62а, ал. 2
от Закона за водите /ЗВ/, издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ гр.Пловдив /БД ИБР-Пловдив/ във връзка с
открита процедура за издаване на разрешение за водохващане от
съществуващо водовземно съоръжение на заявителя „Парксек Сервис“ ЕООД,
гр.Девин и да приключи в най-кратък срок и безпроблемно процедурата по
обявяването на съобщението в Община Девин, за да получи представляваното
от К. дружество исканото разрешително за водохващане от директора на БД
ИБР-Пловдив - престъпление по чл.283, вр. чл.26, ал.1 НК.
II. За това, че на 09.10.2017 г., по път III-866 от републиканската
пътна мрежа, от гр. Д.до гр. С., в условията на реална съвкупност с деянията
по т.I, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел
„Фолксваген Лупо“, с рама №**, което не е регистрирано по надлежния ред
по чл.140, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата и Наредба № I-
45/24.03.2000г. за „Регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрация на пътни превозни средства“ на
Министъра на вътрешните работи - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
В с.з представителят на О.п. С. поддържа обвинението. Намира
1

същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Намира за неоснователни доводите на защитата на
подсъдимия, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като от
събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин, че
подсъдимият В.С. е извършил престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение.
При определяне на наказанието следва да се приеме, че е налице
баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и предлага
съдът да наложи на подсъдимия по обвинението по чл.283 от НК наказание
“лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, а по обвинението по
чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца. Предлага на осн. чл.23 от НК да се кумулират наказанията и на
подсъдимият В.С. се наложи най-тежкото от тях „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което да се отложи на осн. чл.66
от НК с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият В. К. С. се явява лично и със защитниците си адв. Т. И.
и М.Д., редовно упълномощени.
Подсъдимият В.С. обяснява, че разбира в какво е обвинен. Не се
признава за виновен, тъй като той е извършил услуга на Е.В., като приятел,
още повече, че водата която е осигурил не е от годната продукция на „Девин“
ЕАД, а същата е негодна за продажба, заради лош външен вид и се
предоставя безплатно на хората от града, като се оставя на портала на
фирмата. По отношение на Ю.К., обяснява, че Ю.е искал да провери дали е
пристигнало това обявление, за да може да мине по-бързо самата процедура,
тъй като си тръгвал за Москва. Не е имал представа кой отговаря и какъв е
редът за обявяване. По никакъв начин не е влиял нито на М., нито на С., не се
е облагодетелствал. Моли да бъде оправдан.
По отношение на обвинението по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК
обяснява, че е управлявал автомобила от гр.Д.до гр.С.н, не си спомня дали е
бил с регистрационни номера. Бил помолен от свидетеля Д.У. да закара
автомобила, тъй като жената на неговия близък е била след нощна смяна и
оперирана. По време на движение на автомобила не е бил спрян за проверка
от органите на МВР, за да е съставомерно деянието. Моли да бъде оправдан.
Защитниците на подсъдимия пледират подсъдимия да бъде признат за
невиновен и оправдан и по двете обвинения.
По отношение на обвинението по чл.283 от НК се излагат доводи, че
не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е осъществил
престъплението, нито от обективна, нито от субективна страна. И в двата
случая подсъдимият не е използвал служебното положение. Свидетелите С. и
М. са приятели на подсъдимия и заради това С. се е обърнал към тях. За
свидетеля Е.В. не е набавена противозаконна облага, тъй като не само
2

свидетеля, но и всеки може да получи бракувана вода от „Девин“ ЕАД
безвъзмездно. А по отношение на свидетеля К. подсъдимият е разговарял със
св. М., за да разберат получени ли са документите и да помолят да се обяви
по-бързо, за да приключи процедурата по-бързо.
По отношение на обвинението по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК
считат, че деянието не е съставомерно, тъй като управлението на МПС от
подсъдимия не е установеното от контролните органи на МВР, като
подсъдимият не е бил спрян за проверка от КАТ. Освен това, дори деянието
макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.345, ал.2
във вр. ал.1 от НК, то поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна,
поради което и на осн. чл.9, ал.2 от НК подсъдимият следва да бъде оправдан
по обвинението.
Съдът, като взе предвид становището на страните изразено в с.з., като
прецени приобщените по делото писмени и гласни доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият В. К. С. е роден на **. в гр. Д. обл. Смолян и живее в
същия град. Същият работи в системата на МВР от 01.09.1997 г., когато е бил
назначен на длъжност полицай „Вътрешни постове“, група „ОП“ при РПУ-
Девин на МВР и до настоящия момент същият е заемал различни длъжности
в системата.
Към инкриминирания период, от 01.04.2015 г. до 17.10.2017г. В.С. е
заемал длъжността - младши разузнавач (издирване) в гр. „КП“ към РУ-
Девин, а от 17.10.2017 г. до настоящия момент заема длъжността - младши
експерт (ЕКД) в гр.„КП“ към РУ-Девин на МВР.
По обвинението по чл.283 от НК съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В.С. и свидетелят Е.В. се познават, тъй като свидетелят
е бил директор на ОД на МВР Смолян, а след неговото напускане на
системата на МВР отношенията им останали приятелски.
На 15.07.2017 г. свидетелят Е.В. потърсил подсъдимият В.С. и го
помолил да му вземе от „Девин“ ЕАД четири-пет стека бутилирана минерална
вода „Девин“, в разфасовки от 0.5 л., за да не купува вода за предстоящата му
почивка на морето. С.В.в показанията си сочи, че се е обадил на подсъдимият,
тъй като по това време не е бил в гр.Девин и не е познавал друг човек, който
да му достави такава вода. Водата, която подсъдимият му доставил била
бракувана, стековете били изключително мръсни, смачкани бутилки и без
етикет. Такава вода е вземал винаги. Такава вода се предоставя на
институции, физически и на юридически лица. Към онзи момент не е бил
3

Директор и не е съществувала йерархична зависимост.
След разговора между свидетелят Е.В. и подсъдимият С., последният
се обадил на свидетелят И. С., който работи в „Девин“ ЕАД. От разпита на
свидетеля се установява, че познава подсъдимият от много години и са в
приятелски отношения. Подсъдимият се обаждал и го питал има ли
възможност да му даде такава вода и ако е имало възможност му е давал.
Давал му е много пъти от тази вода. Водата, която дал на подсъдимият е
бракувана и се оставя на портала, за да се ползва от всички. За тази вода се
съставя протокол за брак. От нея вземат всички – шофьори, работниците и
хора, които минават покрай завода. Водата се бракува, тъй като е с лош
външен вид, няма етикети, смачкани бутилки. Подсъдимият не му е обещавал
някаква облага за тази вода. Практиката на завода е такава и съществува от
години. За тази вода не се заплаща нищо.
В обясненията си подсъдимия сочи, че се е обадил, за да му запазят
такава вода. Водата, която е предоставил на свидетеля В. е бракувана.
Стековете били оставени на портала на завода, от където братовчед му
отишъл и ги взел, след което ги дал на свидетеля. Обяснява, че в почивните
дни няма брак, тъй като заводът не работи. Годна минерална вода не може да
се изнесе, тъй като на портала се проверяват всички работници. Многократно
е вземал от завода годна минерална вода за полицията с протокол и
разрешение на изпълнителния директор. Свидетелят дори да иска, няма как
да му вземе минерална вода ако не е бракувана.
В ДП /стр.98, том ІІІ/ е приложено писмо от „Девин“ ЕАД до
Окръжен следствен отдел при ОП Смолян, в която е отразено, че на
15.07.2017г. нямат установени липси на продукция в производственият
център в гр.Девин. Към 15.07.2017г. има установена практика продукт с
негодна опаковка, който е годен за консумация, да се предоставя за
служителите за консумация.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.В.и И.С., тъй като са
непротиворечиви и се потвърждават от приложеното писмо от „Девин“ ЕАД.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от
свидетелските показания и от писмените доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се
установява по безспорен начин, че на 15.07.2017г. по молба на подсъдимият
В.С., свидетелят И.С. му предоставил четири стека бутилирана вода от
продукцията на „Девин“ ЕАД, която в последствие била предоставена от
подсъдимия на свидетеля Е.В.. Свидетелят С. е предоставил на подсъдимият
С. бракувана вода, която съгласно установената практика на „Девин“ ЕАД се
предоставя на служителите за лична консумация, т.е. за тази вода не се
заплаща. Не се установи подсъдимият да е използвал служебното си
положение на служител на МВР, за да получи тази вода. Напротив установи
4

се, че подсъдимият и свидетелят се познават отдавна и са в добри приятелски
отношения.
Не се установи и друг елемент от фактически състав на
престъплението, а именно подсъдимият да е набавил противозаконна облага
за свидетеля Е.В., т.е. резултат, който по законен път да не е могъл да бъде
постигнат. Установи, че водата, която свидетеля И.С. е дал на подсъдимия е
била бракувана и такава вода може да бъде получена от всички служители на
завода безвъзмездно, т.е. свидетелят С. като служител на завода е имал право
да получи такава вода и не е било нужно да бъде мотивиран от служебното
положение на подсъдимия.
Също така се установи, че такава бракувана вода се оставя на портала
на завода, от където всеки, който пожелае може да си вземе безвъзмездно,
следователно свидетелят Е.В.би могъл да си вземе такава вода отивайки на
портала на завода и без да ползва служебното положение на подсъдимия.

По отношение на второто деяние от обвинението по чл.283 от НК
съдът прие за установено следното:
По повод внесено в края на 2016 г. в Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ гр. Пловдив /БД ИБР-Пловдив/ от управителя на
„П.С.“ ЕООД, гр. Девин - Ю.Е. К. искане за издаване на разрешение на
представляваното от него дружество за водохващане от съществуващо
водовземно съоръжение - Сондаж Б6, в местността „С.“, землище на гр. Д.,
директорът на БД ИБР - Пловдив изготвил съобщение за публично обявяване
по чл.62а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ за откриване на процедура за издаване
на разрешително за водовземане, което с писмо изх. № РПР-14-2/12.09.2017г.
на БД ИБР-Пловдив било изпратено на Община Девин за неговото
съобщаване на заинтересованите лица. С отделно писмо БД ИБР - Пловдив
уведомила писмено за горното и управителя на дружеството - Ю.К..
Подсъдимият В.С. и свидетеля Ю.К.са втори братовчеди.
На 14.09.2017г. свидетеля К. срещнал подсъдимия и го попитал има
ли телефона на Т.М., за да го попитат пристигнало ли е съобщението в
Община Девин и да го обявят, за да протече по-бързо процедурата. Свидетеля
обяснил на подсъдимия за какво става въпрос.
Подсъдимият и свидетеля А.М. се познават от дълги години, тъй като
и двамата били служители на РУ Девин. След напускането на М., останали
приятели.
След разговора с К., подсъдимия С. се обадил на свидетеля М., който
работел в Община Девин като началник отдел „Информационно обслужване,
сигурност и връзки с обществеността“. Подсъдимият и свидетелят обяснили
5

на М. за какво става въпрос и го помолили по-бързо да бъде обявено
съобщението, за да изтече срока за възражения. Свидетелят М. им обяснил, че
след като получат съобщението, същото се обявява в интернет на страницата
на общината и се залепва на таблото. Свидетеля М. в показанията си сочи, че
на шега подсъдимия му казал да залепи съобщението с буквите надолу, а той
на шега му отговорил, че даже може да го покрият с нещо да не се вижда.
Писмо изх. № РПР-14-2/12.09.2017 г. на БД ИБР - Пловдив и
изпратеното с него съобщение на директора на БД ИБР - Пловдив за
откритата процедура по заявлението на „П.С.“ ЕООД, гр. Девин, постъпили в
Община Девин на 14.09.2017 г., където по същите била заведена преписката
вх. № 91-14-40 от 14.09.2017 г. на Община Девин.
На 15.09.2017 г. преписката била докладвани на кмета на Общината,
който я възложил на свидетелката А., която към онзи момента заемала
длъжността началник отдел „Устройство на територията, икономика и
общинска собственост“, а последната от своя страна я възложила на свидетеля
Д.Ш. Ю. - мл. експерт „Зелена система и Екология“ в Общинска
Администрация -Девин, която длъжност последният заемал от пет дни.
След консултации със свои колеги какво трябва да прави по
възложената му преписка, разбрал, че е необходимо да подготви съобщение
за интернет страницата на общината и да го изпрати на електронната поща на
началник отдел „Информационно обслужване, сигурност и връзки с
обществеността“ на Община Девин - свидетеля А.М., за неговото
публикуване. Свидетелят Ю. върху бланка на предшественика си по
длъжност, изготвена по предходна подобна процедура изготвил съобщението
и същият ден го изпратил на електронната поща на свидетеля М..
На 15.09.2017 г. свидетелят М. публикувал на интернет-страницата на
Община Девин изпратеното му от свидетеля Д.Ю. съобщение. Съобщението
не е било залепено на информационното табло в общината.
Свидетелят Д.Ю.изготвил писмо с изх. № 91-14-40/19.09.2017г. на
Община Девин, което поднесъл за подписи на свидетелката Г. и кмета на
Община Девин и изпратил същото в БД ИБР - Пловдив, с което уведомил
последната, че тяхно съобщението с изх. № РР-14-2/12.09.2017г. е
публикувано на сайта на Общината и залепено на информационното табло на
втория етаж в сградата на общината.
От разпита на свидетеля Д.Ю. се установява, че не е поставил
съобщението на хартиен носител на някое от двете информационни табла в
сградата на общината, тъй като е бил млад служител и никой не му обяснил,
че трябва да залепи съобщението на някое от таблата в Община Девин.
Свидетелят обяснява, че освен това съобщение, не е залепил и други
съобщения на Басейнова дирекция, тъй като не е знаел, че трябва да го прави.
Разбрал, че трябва да ги залепва едва когато бил извикан за разпит в
6

полицията, след което разговарял с жената, която преди него е изпълнявала
тази длъжност и тя му казала, че е негово задължение да залепя съобщенията
на таблото. Свидетелят заявява, че никой не е разговарял с него във връзка с
това съобщение, никой не го е молил да не залепва съобщението. Свидетелят
Ю.обяснява, че писмата до Басейнова дирекция е изготвял на бланките, които
наследил от предшественичката. Направило му впечатление, че в тях пише,
че съобщението е залепено на таблото, но не е знаел, че това е негово
задължение.
В периода от 26.09.2017 до 28.09.2017 г. св. Д.К. - инспектор в РУ-
Девин, по възлагане от началника на РУ на МВР-Девин, извършил три
проверки на място в сградата на Община Девин, при които на
информационното табло на първия етаж, в дясно до входната врата на
сградата, не намерил измежду останалите книжа на информационното табло
съобщение на БД ИБР - Пловдив за откриване на процедурата по издаване на
разрешително за водохващане от сондаж Б6 в местността „С.“, землище на гр.
Девин, което отразил в три отделни докладни записки до началника си.
След изтичане на 14-дневния срок, свидетеля Д.Ю., ползвайки отново
бланка на предшественика си, изготвил и писмо изх. № 91-14-40/12.10.2017 г.,
с което общината уведомила БД ИБР - Пловдив за приключилата процедура
по обявяване на тяхното съобщение и за липса на постъпили възражения по
така направеното предложение, което писмо, след като било подписано от
свидетелката Г. и кмета на Община Девин, свидетеля Ю. изпратил на БД ИБР
- Пловдив.
Въз основа на последното, на 23.10.2017 г. директора на БД ИБР -
Пловдив издал Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610106/
23.10.2017 г. за водохващане от сондаж Б6 в местността „С.“, землище на гр.
Девин, което на 02.11.2017 г. било изпратено на управителя на „П.с.“ ЕООД
гр. Девин и на Община Девин - св. К..
Видно от писмо изх. № 11-47-1/03.05.2018 г. на Община Девин /т.2
л.26/, дейността във връзка с обявяване на съобщенията по процедурите по
Закона за водите, се осъществява от отдел „Устройство на територията,
икономика и общинска собственост“, от мл. експерт „Зелена система и
Екология“ под ръководството на началника на отдела. Обявленията на
таблото на общината по тази процедура се поставя от младши експерта
„Зелена система и Екология“, а публикуването им на интернет-страницата на
Общината е задължение на началника на Отдел „Информационно обслужване,
сигурност и връзки с обществеността“ по данни на младши експерта.
В конкретния случай, задължение за поставяне на обявлението на
таблото на Община Девин е било на мл. експерта – свидетеля Д. Ю., който
поради незнание не го е изпълнил. А задължение за публикуване на същото на
интернет-страницата на Община Девин е било на св. М., което същият е
7

изпълнил на 15.09.2017 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на Д. Ю., А. М., А.Г., Ю.К., Д.К., обясненията на подсъдимия и
приложените писмени доказателства – писма от БД ИБР – Пловдив, Община
Девин, трудови договори, длъжностни характеристики, докладни и др.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са обективни и
непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства.
Съдът не кредитира свидетелските показания на И.Т., тъй като
същият преразказва съдържанието на ВДС изготвени при използване на СРС.
Съгласно чл.177, ал.1 от НПК обвинението и присъдата не могат да се
основават само на данните от специалните разузнавателни средства, като
същите следва да бъдат подкрепени от други доказателства. Свидетелските
показания на Т. не подкрепят данните, установени чрез СРС, тъй като
свидетелят преразказва съдържанието на разговорите, които са му станали
достояние при експлоатацията на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че не се
установява от обективна страна подсъдимия В.С. да е използвал служебното
си положение на служител на МВР пред свидетеля А.М., тъй като
подсъдимият се обадил на свидетеля, с когото са в приятелски отношения. От
свидетелските показания на Д.Ю. и А. Г. се установи, че никой не им се е
обаждал във връзка с това съобщение.
Освен това, установи се по безспорен начин, че съобщение за
публично обявяване издаване на разрешително за водовземане от минерални
води по чл.62а, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е публикувано от свидетеля
А.М. на 15.09.2017г. на официалната електронна страница на Община Девин,
следователно не е осуетено обявяването /свеждане до знанието на
заинтересованите лица/ и евентуалното му обжалване. По делото не се
установява подсъдимият да е искал от свидетеля М. или друго лице да осуети
обявяването на съобщението, напротив установи се, че го помолил
съобщението да бъде публикувано по-бързо, за да изтече срокът за
възражения.
Установи се от показанията на свидетелите Д.Ю.и А.Г., че
съобщението не е било залепено на табло в общината, но това е станало
поради немарливо изпълнение на служебните задължения на свидетеля Ю., а
не под въздействие на подсъдимия или свидетеля М..
Не се установи и друг елемент от фактически състав на
престъплението, а именно подсъдимият да е набавил противозаконна облага
за свидетеля Ю.К., в качеството му на управител на „П. С.“ ЕООД, гр. Девин,
т.е. резултат, който по законен път да не е могъл да бъде постигнат. След
получаване на съобщението издадено от директора на Басейнова дирекция
8

„Източнобеломорски район“ гр.Пловдив в Община Девин, съответните
длъжностни лица са длъжни да го обявят публично по закон. Обявявайки
съобщението на електронната страница на общината, същото е станало
достояние на множество заинтересовани лица.
Не се установи подсъдимият С. да е използвал служебното си
положение пред свидетелите И.С. А.М. и във връзка с това да е искал услуги.
Това, че свидетелите знаят какво е служебното му положение не е достатъчно,
за да се приеме, че той е злоупотребил с него.
По изложените съображения съдът прие, че не се установи по
несъмнен начин подсъдимият В.С. да е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.283 от НК, поради което го призна за
невиновен и го оправда по това обвинение.

По отношение на обвинението по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В.С. и свидетеля Д.У. са братовчеди.
През м. октомври 2017г. свидетелят Д. харесал по обява на свидетеля
Г., публикувана от последния във Фейсбук с псевдоним „Б.Х.“, л.а.
марка/модел „Фолксваген Лупо“, зелен на цвят. Същият автомобил Г.Х.
закупил от жена в Германия, без договор за покупко-продажба и
регистрационни номера на него и го внесъл в страната единствено с
предоставеното му от продавачката германско свидетелство за регистрация, а
по-късно, когато същият се прибрал в страната го обявил за продажба. На
публикувания към обявата телефонен номер, Д.У. се свързал с Г.Х.и двамата
си уговорили среща в с. О. обл. Благоевград за оглед и евентуално договаряне
за продажбата на въпросния автомобил. Д. У. отишъл в с.О. където закупил от
свидетеля Х.л.а. марка/модел „Фолксваген Лупо“, зелен на цвят, без
регистрация и същия с платформа закарал в ползвания от него гараж за
автоуслуги на ул. „Освобождение“ в гр. Д. При покупко-продажбата на
автомобила, свидетеля Х. предоставил на свидетеля Д.У. единствено част
първа и втора от намиращото се в него германско свидетелство за
регистрация на автомобила. Тъй като Х. не разполагал с договор за покупко-
продажба на автомобила между него и собственика му по германското
свидетелство, такъв не бил съставен и между него и Д.У..
Автомобилът бил закупен за нуждите на свидетелката С.У., която е
съпруга на Д.У..
На 09.10.2017 г., св. Д.У. се обадил по телефона на подсъдимият В.С.
и го помолил да закара закупения от него автомобил от гр. Девин до сектор
„ПП“ при ОДМВР-Смолян и да го регистрират. Обърнал се за помощ към
9

подсъдимият, тъй като съпругата му е млад шофьор и времето било лошо.
Освен това, свидетелката не била в състояние да управлява, тъй като била
след нощна смяна. Подсъдимият С. се съгласил. Свидетеля Д.У. който е син
на Д.У. го закарал до гаража, където се намирал автомобила. Подсъдимият и
свидетелката С.У. тръгнали за гр.Смолян, като подсъдимият управлявал
автомобила. Закарал автомобила до сектор „ПП“ при ОДМВР - Смолян. След
регистрацията на автомобила и след като на автомобила били монтирани
съответните регистрационни табели, подсъдимият С. на ход, управлявайки го,
върнал обратно автомобила до гр. Девин.
Съдът намира, че не следва да се обсъждат действията осъществени
от свидетелката С. У. във връзка със съставените и използвани от нея
документи за регистрация на автомобила, тъй като те не касаят повдигнатото
обвинение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от обясненията
на подсъдимия, от свидетелските показания на Д.У., С.У., Д.У. и Г.Х.. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, тъй като са
непротиворечиви и еднопосочни относно обстоятелството кой е управлявал
автомобила без регистрационни номера от гр.Девин до сектор „ПП“ при
ОДМВР – Смолян.
Съдът кредитира заключението на вещото лице П.Ч. по назначената
Видео-техническа експертиза - Протокол № 58/20.07.2018 г. според което,
при видеозаписите, съдържащи се в предоставените четири броя оптични
носители, не се наблюдават вмъкнати или липсващи кадри. Видеозаписите са
автентични. Експортираните изображения на кадри от видеозаписите,
показващи движението на лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“ зелен на
цвят, без регистрационни табели, движещ се в посока гр. Девин - гр. Смолян.
Съдът не кредитира свидетелските показания на И.Т. по изложените
по-горе съображения.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че
безспорен начин е установено, че подсъдимият В.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна по безспорен начин се установява, че на
09.10.2017г. по път ІІІ-866 от републиканската пътна мрежа от гр.Девин до
гр.Смолян подсъдимия В.С. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка/модел „Фолксваген Лупо“, което не е регистрирано по
надлежния ред. Авторството на деянието се установява както от обясненията
на подсъдимия, така и от свидетелските показания на Д.У., С.У. и Д.У.. Също
така се установява по безспорен начин и обстоятелството, че автомобила е
бил без регистрационни табели.
От субективна страна деянието е осъществено под форма на вината –
10

пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че не следва да управлява
автомобила, след като не е регистрирано по надлежния ред, но въпреки това
го управлявал от гр.Девин до гр.Смолян.
Обществената опасност на деянието е висока, тъй като се засяга
установените правила за управление на МПС.
Обществената опасност на дееца не е висока, тъй като не е осъждан,
има добри характеристични данни.
Съдът не кредитира свидетелските показания на И.Т. относно
характеристичните данни за подсъдимият С., тъй като по делото не са
приложени доказателства, че за твърдените злоупотреби със служебното
положение от страна на подсъдимия има влезли в сила присъди или наложени
дисциплинарни наказания. Подсъдимият С. като служител на МВР е
наказван, но също така и многократно е награждаван.
Съдът намира за неоснователно възражението, че след като
подсъдимият не е спрян за проверка от органите на МВР по време на
управление на автомобила, то деянието е несъставомерно. В случаят е
повдигнато обвинение по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК и доказването в
наказателното производство се извършва чрез всички способи, предвидени в
НПК. В случаят обвинението е доказано със свидетелски показания,
обясненията на подсъдимия и съдебната експертиза, които са събрани по
надлежния ред, предвиден в НПК.
Съдът намира за неоснователен доводът на защитниците на
подсъдимия, че в случаят е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй
като деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление
по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съдът намира, че осъщественото деяние от подсъдимия не е
маловажно, тъй като е извършено от служител на МВР, който освен, че е
длъжен да спазва установените закони в страната, следва да е пример за
обществото, т.е. обществената опасност не е явно незначителна.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прие, че
спрямо деянието и извършителя са налице кумулативно предпоставките на
чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за престъплението по чл.345, ал.2 във
вр. ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
глоба от 500 до 1000лв., подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност и от деянието не са причинени имуществени вреди.
11

Водим от горното, съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК и на осн. чл.78а,
ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба 1 000.00 лв., която да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият В.С. да
заплати по сметка на ОД МВР направените разноски по обвинението, за което
бе признат за виновен в размер на 280.00лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
12

Съобщи за изтекли лични данни